Сегашните правила за гласуване може да доведат до искания за касиране на местните избори
Г-н Стефанов, по какъв начин биха изглеждали Местни избори `23 при сегашните правила в Изборния кодекс със смесено машинно и хартиено гласоподаване и отчитане на резултата на ръка, на фона на това, че по места има четири избора - за кмет, общински съветници, областен кмет, кмет на кметство?
Двойният способ за гласоподаване – хартия и машина, както и да не забравяме, че това ще са първите локални избори с потреблението на машинно гласоподаване (без значение в какъв тип ще са машините), основава много провокации. На стадий подготовка, това изисква доста повече работа по софтуера на машините, доста по-дълъг интервал за узаконяване.
При локалните избори има и спефициката, че се записват доста повече претенденти, а това също лишава повече време. В едни парламентарни избори имате 31 изборни региона и листите на партиите там. На локалните избори имате 265 общини, където би трябвало да се записват листи с претенденти за общински съветници и претенденти за кметове.
На стадий преброяване на резултатите всичко това, което към този момент обрисувах, се трансформира в до осем различни типа бюлетини за преброяване от СИК, отчитане на преференции и към четири пъти по-сложен протокол спрямо едни парламентарни избори. И най-големият проблем е, че в случай че относително дребните неточности, които видяхме на последните парламентарни избори, не оказват въздействие на изхода за избор на депутати, при локалните избори такова равнище на неправилност може да окаже въздействие и крайният резултат на някои места да не дава отговор на действителния избор на хората.
Има ли време Народното събрание да облекчи разпоредбите като се има поради, че през целия август е във почивка, а по-късно би навлязъл в хронограмата за производство на изборите?
Опитът от разнообразни промени в Изборния кодекс (ИК) дотук демонстрира, че това е малко евентуално. Обикновено всяко отваряне на ИК, даже и за нещо дребно, е като кутията на Пандора, то води до забележителен ремонт на съществени правила в изборния развой. Още повече, че през септември изборната администрация към този момент ще е почнала подготовката на самия избор и доста от процесите ще са в ход.
Вече няколко групи специалисти приканиха за ремонт на ИК. Без подозрение, имаме потребност от промени в ИК, само че това би трябвало да стане, откакто партиите в Народното събрание реализиран консенсус. Те би трябвало да решат посоката на развиването на изборите: дали ще се гласоподава единствено с хартия, дали с машините с така наречен пряк запис, каквито имаме сега, дали ще се премине към така наречен скенери. След като се реализира подобен консенсус, ИК би трябвало да се отвори и да се настрои към определения способ. В момента имаме ИК със заложени процеси за хартиено гласоподаване, с прибавени в придвижване машини.
Но би трябвало да е ясно, че в случай че ИК се отвори преди локалните избори, измененията би трябвало да важат най-рано за идващите избори – Европейски или парламентарни.
Може ли Централната изборна комисия (ЦИК) да спомогне за слагане на ред в упования безпорядък със сегашните правила – посредством банален протокол, да вземем за пример?
Добра концепция е ЦИК да събере в някакъв кръг експертната общественост и да се обсъдят вероятни решения в границите на сегашните правила. Както доста пъти сме коментирали, има детайли от подготовката на изборите, които могат сензитивно да се подобрят, без това да включва промени в текстовете на ИК.
Наистина не разбирам, за какво този диалог не е почнал към този момент. Всички знаем от много време, че комбинацията от сегашните правила и сложността на локалните избори ще сътвори проблеми. Говорим за проблеми, които могат да подкопаят локалната власт: риск от атакуване на резултати в съда, касиране на избори по места и така нататък И досега нямаме никаква полемика по какъв начин да избегнем тези опасности.
Кои са тези детайли от подготовката, които визирате?
Очевидно е, че няма огромен вкус в партиите за отваряне на ИК заради разнообразни аргументи. Тогава точно ЦИК и експертната общественост би трябвало да се постараем да спасим локалните избори с разнообразни решения, които да са в границите на съществуващите текстове в кодекса. Говорим за по-ясен протокол, вероятно потреблението на електронни устройства за попълване на протоколите, които да улеснят секционните комисии, да се намерения за смяна на някои процедури по броенето.
Очевидно е, че каквото и да прави ЦИК по образованието на членове на секционните комисии, сложността на процедурите на тези избори може би изисква някаква смяна в методите и метода на образование.
Според мен се намираме в особена обстановка и са нужни малко по-различни решения от тези, които един закостенял орган, основан на партийно посланичество като ЦИК, нормално взима. Не недооценявам експертизата в ЦИК, в противен случай. Но от време на време точно партийната квотност там блокира някои положителни хрумвания.
Може ли да изникнат усложнения при написването на софтуера, откакто до момента не сме имали локален избор с машини?
Местните избори са най-сложните избори, които имаме в България. Това са няколко разнообразни избора в едно, които не са и идентични на всички места. В София, да вземем за пример, се гласоподава за кмет на общината, за общински съвет и за областен кмет. Само на няколко километра от София, в някое обитаемо място от общината ще се гласоподава и за кмет на обитаемото място. В Русе да вземем за пример, или някой от останалите регионални градове, изборът е единствено за кмет и общински съвет. Към това би трябвало да се прибави и опцията всички кметски надпревари да имат втори тур. Това значи изработването и узаконяването на няколко разнообразни типа програмен продукт за гласоподаване.
Към това можете да прибавите и особеността на избор на машината, когато имате повече от едно гласоподаване. Споменете си какви възражения имаше през ноември 2022 година, когато се гласуваше по едно и също време за президент и парламент и когато гласоподавателите трябваше още първоначално да изберат дали ще гласоподават за двете или единствено за едното. Всичко това би трябвало да се заложи при компилирането на софтуера за съответния тип избори.
Има ли потенциалът страната сама да провежда изборите си, а не както е в този момент – цялата логистика и поддръжка да се делегира с директно договаряне на една частна компания - " Сиела Норма "?
Както знаем изборната администрация няма подобен потенциал да компилира код и зависи от външен подизпълнител. Това значи отново осъществяване на публични поръчки и периоди. Сложността на тези избори е огромна, всичко, което е правено като развой по машините до момента го умножете по 4 или 5 и ще получите размера на работа, която би трябвало да се извърши по подготовката на машините за локалния избор.
Не знам за какво тази подготовка постоянно се прави в последния миг, което постоянно крие опасности от неточности и неяснота. При машинното гласоподаване точно транспарантните процедури, написаните правила, опцията за надзор, ефикасните инспекции са гаранциите, че машините работят както би трябвало и създават резултата, който жителите са показали. Затова всяко редуциране на периоди, всеки опит да се съкрати процедура, да се направи небрежно, значи по-малка сигурност в положителната работа на машините. Това е главно предписание по целия свят.
Очевидно е, страната няма личен потенциал, само че не съм сигурен, че може да го сътвори. Това е проблем освен тук, а по целия свят. Всеки избирателен орган, който ръководи избори с технологии, има сходен проблем. Изходът е изборната администрация да има подготвеност, която да й разреши да ръководи процеса и да управлява подизпълнителя дейно. Това значи да има ясна визия какво изисква от него, да заложи контроли, условия за инспекция на качеството, да стартира процеса в точния момент, с ясни условия, да наложи бистрота, която да убеди партиите и обществото, че интегритета на резултата от машинното гласоподаване не е злепоставен. Ако се основат такива процедури и правила, съм сигурен, че тогава ще се появи и конкуренция в подизпълнителите.
*Даниел Стефанов е избирателен специалист, следил е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия. Работил е за задачи на ОССЕ и Европейска комисия. Участвал е в писането на изборните правила в България и има опит в организирането на избори. Преподава “Избори и изборни системи ” в Нов български университет. Автор е на англоезичния подкаст за избори по света “Votes&Ballots ”.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Двойният способ за гласоподаване – хартия и машина, както и да не забравяме, че това ще са първите локални избори с потреблението на машинно гласоподаване (без значение в какъв тип ще са машините), основава много провокации. На стадий подготовка, това изисква доста повече работа по софтуера на машините, доста по-дълъг интервал за узаконяване.
При локалните избори има и спефициката, че се записват доста повече претенденти, а това също лишава повече време. В едни парламентарни избори имате 31 изборни региона и листите на партиите там. На локалните избори имате 265 общини, където би трябвало да се записват листи с претенденти за общински съветници и претенденти за кметове.
На стадий преброяване на резултатите всичко това, което към този момент обрисувах, се трансформира в до осем различни типа бюлетини за преброяване от СИК, отчитане на преференции и към четири пъти по-сложен протокол спрямо едни парламентарни избори. И най-големият проблем е, че в случай че относително дребните неточности, които видяхме на последните парламентарни избори, не оказват въздействие на изхода за избор на депутати, при локалните избори такова равнище на неправилност може да окаже въздействие и крайният резултат на някои места да не дава отговор на действителния избор на хората.
Има ли време Народното събрание да облекчи разпоредбите като се има поради, че през целия август е във почивка, а по-късно би навлязъл в хронограмата за производство на изборите?
Опитът от разнообразни промени в Изборния кодекс (ИК) дотук демонстрира, че това е малко евентуално. Обикновено всяко отваряне на ИК, даже и за нещо дребно, е като кутията на Пандора, то води до забележителен ремонт на съществени правила в изборния развой. Още повече, че през септември изборната администрация към този момент ще е почнала подготовката на самия избор и доста от процесите ще са в ход.
Вече няколко групи специалисти приканиха за ремонт на ИК. Без подозрение, имаме потребност от промени в ИК, само че това би трябвало да стане, откакто партиите в Народното събрание реализиран консенсус. Те би трябвало да решат посоката на развиването на изборите: дали ще се гласоподава единствено с хартия, дали с машините с така наречен пряк запис, каквито имаме сега, дали ще се премине към така наречен скенери. След като се реализира подобен консенсус, ИК би трябвало да се отвори и да се настрои към определения способ. В момента имаме ИК със заложени процеси за хартиено гласоподаване, с прибавени в придвижване машини.
Но би трябвало да е ясно, че в случай че ИК се отвори преди локалните избори, измененията би трябвало да важат най-рано за идващите избори – Европейски или парламентарни.
Може ли Централната изборна комисия (ЦИК) да спомогне за слагане на ред в упования безпорядък със сегашните правила – посредством банален протокол, да вземем за пример?
Добра концепция е ЦИК да събере в някакъв кръг експертната общественост и да се обсъдят вероятни решения в границите на сегашните правила. Както доста пъти сме коментирали, има детайли от подготовката на изборите, които могат сензитивно да се подобрят, без това да включва промени в текстовете на ИК.
Наистина не разбирам, за какво този диалог не е почнал към този момент. Всички знаем от много време, че комбинацията от сегашните правила и сложността на локалните избори ще сътвори проблеми. Говорим за проблеми, които могат да подкопаят локалната власт: риск от атакуване на резултати в съда, касиране на избори по места и така нататък И досега нямаме никаква полемика по какъв начин да избегнем тези опасности.
Кои са тези детайли от подготовката, които визирате?
Очевидно е, че няма огромен вкус в партиите за отваряне на ИК заради разнообразни аргументи. Тогава точно ЦИК и експертната общественост би трябвало да се постараем да спасим локалните избори с разнообразни решения, които да са в границите на съществуващите текстове в кодекса. Говорим за по-ясен протокол, вероятно потреблението на електронни устройства за попълване на протоколите, които да улеснят секционните комисии, да се намерения за смяна на някои процедури по броенето.
Очевидно е, че каквото и да прави ЦИК по образованието на членове на секционните комисии, сложността на процедурите на тези избори може би изисква някаква смяна в методите и метода на образование.
Според мен се намираме в особена обстановка и са нужни малко по-различни решения от тези, които един закостенял орган, основан на партийно посланичество като ЦИК, нормално взима. Не недооценявам експертизата в ЦИК, в противен случай. Но от време на време точно партийната квотност там блокира някои положителни хрумвания.
Може ли да изникнат усложнения при написването на софтуера, откакто до момента не сме имали локален избор с машини?
Местните избори са най-сложните избори, които имаме в България. Това са няколко разнообразни избора в едно, които не са и идентични на всички места. В София, да вземем за пример, се гласоподава за кмет на общината, за общински съвет и за областен кмет. Само на няколко километра от София, в някое обитаемо място от общината ще се гласоподава и за кмет на обитаемото място. В Русе да вземем за пример, или някой от останалите регионални градове, изборът е единствено за кмет и общински съвет. Към това би трябвало да се прибави и опцията всички кметски надпревари да имат втори тур. Това значи изработването и узаконяването на няколко разнообразни типа програмен продукт за гласоподаване.
Към това можете да прибавите и особеността на избор на машината, когато имате повече от едно гласоподаване. Споменете си какви възражения имаше през ноември 2022 година, когато се гласуваше по едно и също време за президент и парламент и когато гласоподавателите трябваше още първоначално да изберат дали ще гласоподават за двете или единствено за едното. Всичко това би трябвало да се заложи при компилирането на софтуера за съответния тип избори.
Има ли потенциалът страната сама да провежда изборите си, а не както е в този момент – цялата логистика и поддръжка да се делегира с директно договаряне на една частна компания - " Сиела Норма "?
Както знаем изборната администрация няма подобен потенциал да компилира код и зависи от външен подизпълнител. Това значи отново осъществяване на публични поръчки и периоди. Сложността на тези избори е огромна, всичко, което е правено като развой по машините до момента го умножете по 4 или 5 и ще получите размера на работа, която би трябвало да се извърши по подготовката на машините за локалния избор.
Не знам за какво тази подготовка постоянно се прави в последния миг, което постоянно крие опасности от неточности и неяснота. При машинното гласоподаване точно транспарантните процедури, написаните правила, опцията за надзор, ефикасните инспекции са гаранциите, че машините работят както би трябвало и създават резултата, който жителите са показали. Затова всяко редуциране на периоди, всеки опит да се съкрати процедура, да се направи небрежно, значи по-малка сигурност в положителната работа на машините. Това е главно предписание по целия свят.
Очевидно е, страната няма личен потенциал, само че не съм сигурен, че може да го сътвори. Това е проблем освен тук, а по целия свят. Всеки избирателен орган, който ръководи избори с технологии, има сходен проблем. Изходът е изборната администрация да има подготвеност, която да й разреши да ръководи процеса и да управлява подизпълнителя дейно. Това значи да има ясна визия какво изисква от него, да заложи контроли, условия за инспекция на качеството, да стартира процеса в точния момент, с ясни условия, да наложи бистрота, която да убеди партиите и обществото, че интегритета на резултата от машинното гласоподаване не е злепоставен. Ако се основат такива процедури и правила, съм сигурен, че тогава ще се появи и конкуренция в подизпълнителите.
*Даниел Стефанов е избирателен специалист, следил е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия. Работил е за задачи на ОССЕ и Европейска комисия. Участвал е в писането на изборните правила в България и има опит в организирането на избори. Преподава “Избори и изборни системи ” в Нов български университет. Автор е на англоезичния подкаст за избори по света “Votes&Ballots ”.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ