Калоян Стайков: Мораториумът е най-абсурдното решение, скокъ...
- Г-н Стайков, основателни ли са рецензиите, че мораториумът на цените на тока, парното и водата е най-нелогичното и непазарно решение?
- Абсолютно! Това решение единствено по себе си не почива на никаква икономическа и регулаторна логичност. Депутатите нямат безусловно никаква визия какво направиха с този мораториум! Налага се заледяване на цените - няма да разясняваме датата, откакто имаме 6 месеца нарастване на тези цени. И се чака те да останат относително високи през идващите 3 месеца. На фона на извънредно доста насъбрани загуби в бранша те вземат решение да замразяват цени! Защо не замразиха цените, по които „ Булгаргаз” продава природния газ, ами замразяват цените на „ Топлофикация”? Защо не замразиха цените на борсата, а вършат това за мрежовите компании, които си купуват тока от борсата?
- Наложеният мораториум не отсрочва ли един неминуем фрапантен скок на цените в близкото бъдеще?
- Точно по този начин е. Поведението на регулатора КЕВР до момента беше тъкмо в тази посока - той отлагаше решението допустимо най-дълго, въпреки че можеше да предложи нарастването на цените още при започване на октомври. Такава опция има. И още през юли беше ясно, че допусканията, на които е базирал предното си ценово решение, към този момент не са съответстващи. Само че регулаторът напълно целеустремено отсрочи това решение с вярата да се откри някакъв държавен механизъм, с който да се помогне на тези компании. Ако имаше подобен механизъм, надлежно нарастването нямаше да е такова. Обаче две служебни държавни управления проспаха безусловно всички благоприятни условия за каквато и да било поддръжка в бранша. И откакто се натрупаха стотици милиони загуби в него, те вземат решение, че ще замразят цените! Това е най-нелогичното от пазарна позиция решение. Още повече че опцията регулаторът да трансформира цените му е дадена със закон. Тя не може да бъде анулирана с решение на Народното събрание. Тя може да бъде анулирана само и единствено с различен закон. В Народното събрание има 38 адвокати! Как пък един не се сети да огледа това?
- Премиерът Кирил Петков видя връзка сред това, че КЕВР разгласи повдигането на цените същия ден, когато се закле новото държавно управление. Има ли такава интрига?
- Няма интрига. До последно повдигането на цените не се случи, тъй като се чакаше да има ново държавно управление. На процедура нарастването е такова, каквото е. Ако погледнем по-подробно, то е минимално при електрическата сила, по която цена НЕК продава еленергия към крайни консуматори и съвсем цялата тежест идва от нарастване на мрежовите оператори. Това е за транспорт и систематизиране. Говорим за покачване сред 39 и 61 % според от равнището на напрежение и надлежно географското състояние на самата разпределителна мрежа. Това е диапазонът. Това се получава, тъй като мрежовите компании имат задължението да купуват електрическа сила от тържищата в сегмента ден напред. Прогнозната цена бе 119 лв., само че видяхме, че на борсата цената е 3-4 пъти по-висока. Последните дни приближава и 500 лв. на мегаватчас. Тези разноски по никакъв метод не бяха обезщетени. Съответно регулаторът се възползва от опцията за промяна на цените, тъй като явно фирмите изнемогват. Не единствено това, ами тези компании бяха единствените, които остават отвън обсега на държавната помощ от 110 лв. на мегаватчас за всички енергопотребители за октомври и ноември. Коментарът на Европейската комисия е: " Нашето схващане е, че тази държавна помощ е за всички небитови консуматори, които нямат контролирани цени ". Оказа се, че е за всички, с изключение на за тези компании. Това на процедура значи, че тази разлика сред действителната цена, на която те купуват ток, и прогнозната цена на регулатора в този момент ще бъде обезщетена в идващите 6 месеца. Но имаше опция тази отплата да е по-малка, в случай че те бяха включени в схемата за подкрепяне, в случай че бяха направени стъпки от регулатора в предните месеци да разреши на тези компании да купуват електрическа сила от други пазари и т. н. Това не се случи. Така че скрит план няма.
- Защо скокът на цените се оказа неминуем?
- Увеличението на цените на природния газ докара до нарастване на цените на другите услуги. Скокът на цените на борсата на електрическа сила естествено води до нужда от промяна на мрежовите цени, от една страна, и от друга, на ВиК услугите, тъй като те имат огромен дял електрическа сила. Другият огромен фактор, който въздейства на цените, това са въглеродните квоти, защото в контролирания микс електрическата енергия от въглищни централи е огромен дял. Значителна част на разноските за тях обаче се покриват от фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, там няма подобен напор за нарастване. Това са чисто пазарни детайли, които работят върху повдигането на цените и те няма по какъв начин да бъдат избегнати. Нямаме принадлежности, с които да понижим нито интернационалните цени на тока, нито на природния газ, нито на въглеродните квоти.
- Какво е нарастването на тока в другите страни от Европейски Съюз?
- В другите страни е друго, само че ние сме единствените, които имаме към момента контролиран пазар. Навсякъде другаде семействата са на свободния пазар и това е един от парадоксите на нашата политика в тази сфера. Защото, до момента в който цяла Европа приказва за ограничения за подкрепяне на семействата и предприятията, то при нас фокусът бе към небитовите консуматори. То няма и по какъв начин да е по различен метод, тъй като единствено те усетиха смяната. Това, което се получава сега - а точно това игнориране на мрежовите компании, тъкмо бизнесът и небитовите консуматори имат двойно нарастване, не като проценти, ами по две линии. Първо те заплащат по-висока цена за ток, тъй като такава е на борсата, а в този момент от януари ще заплащат по-висока цена за мрежата.
- Бизнесът може ли да преживее подобен двоен удар?
- Това е спомагателна тежест и чакам държавното управление да вземе ограничения в тази посока, вместо да прави планове дали нарастването, несъмнено от регулатора, е вярно. Той сигурно има повече информация и опит. Кабинетът би трябвало да намерения за ограничения, с които може да се смекчи това нарастване. Както споделих, включването на мрежовите компании в схемата за подкрепяне е една от ограниченията. Те си компенсират по-високите разноски, тази отплата понижава нуждата от нарастване на цените и надлежно нарастването е по-малко. Увеличение при всички положения ще има. Въпросът е с какъв брой. И отговорът на този въпрос е взаимозависимост от ограниченията, които се подхващат. Но те постоянно минават през някаква форма на държавно подкрепяне. Няма значение дали ще бъдат през бюджета, през фонд „ Сигурност на енергийната система “, или от другаде. При всички положения парите ще дойдат от държавния бюджет.
- Европейският съюз по какъв начин приема сходна директна държавна помощ в тези времена?
- Те няма потребност да си затварят очите, това е народен проблем в цяла Европа. Европейската комисия от дълго време разясни, че в битката с тези високи цени може да се употребяват всички принадлежности на подкрепяне. Някои от тях би трябвало авансово да се съгласуват с комисията, само че тя работи задоволително бързо и това не би трябвало да е проблем. Видяхме разнообразни оферти в тази посока, като понижаване на налози, понижаване на такси, държавна помощ като тази, която споменахме - 110 лв.. В последна сметка би трябвало да търсим както успеваемост, по този начин и резултатност на тези разноски. Да са допустимо най-ниски и по едно и също време с това да са най-ефективни. Ако ги разпределяме на всички консуматори, в това число на тези, които нямат потребност от поддръжка, явно помощта няма да е задоволителна. И ще е неефективна, тъй като ще помогне на едни, които нямат потребност, а на други с по-голяма нужда няма да помогне в по-достатъчна степен. Моята вяра е тази скица от 110 лв. поддръжка да бъде удължена като интервал и да бъде фокусирана тъкмо там, където има най-голяма нужда от нея. Хубаво е да се намерения да бъде увеличена и диференцирана - за едни да е една, а за други - друга. Но и за всички да е идентична, в случай че е фокусирана единствено към тези, които имат най-голяма потребност, тя може да бъде увеличена като размер - 150-200 лв..
- Какво става с излизането на битовите консуматори на свободния пазар. Ще се отсрочи ли?
- Нямаме информация и пътна карта по какъв начин това ще се случи. Необходимо е да забележим визията на държавното управление за либерализацията като ограничения, които ще бъдат подхванати, и разпределението им във времето - до идната година какво ще стане, през по-следващата. До момента нямаме никаква изясненост в това отношение.
- Какъв е най-разумният излаз от сегашната обстановка, към който новата власт може да прибегне?
- Мораториумът би трябвало да отпадне, регулаторът да одобри новите цени от началото на януари, а изпълнителната власт да изготви и одобри механизми за финансова поддръжка на битовите и небитовите консуматори. В противоположен случай имаме неотдавнашен образец от Англия, където също беше натрапен таван на цените за семействата, а резултатът - към една трета от търговците там банкрутират и прогнозата е, че през 2022 година ще банкрутира още една трета. Това е резултатът на ценовите тавани. Няма по какъв начин разноските за горива да се усилват, обаче приходите да остават непроменени, и да се чака, че тези сдружения вълшебен някак ще действат.
- На 19 декември ще има среща на върха на Европейски Съюз в Брюксел. Ще има ли смяна в цените на въглеродните квоти?
- Мисля, че няма да има. Този пазар не се въздейства толкоз от тези решения - там има други процеси. От една страна, възобновяване на стопанската система усилва и търсенето, а оттова се усилва и търсенето на квотите. От друга страна, другият огромен фактор е, че има финансови медиатори, които оперират на този пазар (въглеродните квоти) и които търсят някаква рентабилност на вложенията си. То не е тъкмо спекулантска активност, само че това не са и крайните консуматори, които си купуват квотите за лични потребности. Тези два фактора в действителност водят до внезапното нарастване през тази година, само че Европейската комисия има механизмите, с които може да смекчи този растеж. И все пак не виждаме придвижване в тази посока. По-скоро предложенията и ограниченията на комисията са ориентирани в противоположната посока - цените на квотите са високи и обособените цени може да компенсират този растеж, тъй като той се трансформира в нарастване на цените на енергийните запаси, с държавните си политики. Не чакам огромна смяна на пазара на квотите.
Калоян Стайков е бил старши икономист към Института за пазарна стопанска система. Сега работи в Института за енергиен мениджмънт. Занимава се с обществени финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развиване. Следи новите промени в енергетиката ни и придвижването на цените на свободния пазар.
- Абсолютно! Това решение единствено по себе си не почива на никаква икономическа и регулаторна логичност. Депутатите нямат безусловно никаква визия какво направиха с този мораториум! Налага се заледяване на цените - няма да разясняваме датата, откакто имаме 6 месеца нарастване на тези цени. И се чака те да останат относително високи през идващите 3 месеца. На фона на извънредно доста насъбрани загуби в бранша те вземат решение да замразяват цени! Защо не замразиха цените, по които „ Булгаргаз” продава природния газ, ами замразяват цените на „ Топлофикация”? Защо не замразиха цените на борсата, а вършат това за мрежовите компании, които си купуват тока от борсата?
- Наложеният мораториум не отсрочва ли един неминуем фрапантен скок на цените в близкото бъдеще?
- Точно по този начин е. Поведението на регулатора КЕВР до момента беше тъкмо в тази посока - той отлагаше решението допустимо най-дълго, въпреки че можеше да предложи нарастването на цените още при започване на октомври. Такава опция има. И още през юли беше ясно, че допусканията, на които е базирал предното си ценово решение, към този момент не са съответстващи. Само че регулаторът напълно целеустремено отсрочи това решение с вярата да се откри някакъв държавен механизъм, с който да се помогне на тези компании. Ако имаше подобен механизъм, надлежно нарастването нямаше да е такова. Обаче две служебни държавни управления проспаха безусловно всички благоприятни условия за каквато и да било поддръжка в бранша. И откакто се натрупаха стотици милиони загуби в него, те вземат решение, че ще замразят цените! Това е най-нелогичното от пазарна позиция решение. Още повече че опцията регулаторът да трансформира цените му е дадена със закон. Тя не може да бъде анулирана с решение на Народното събрание. Тя може да бъде анулирана само и единствено с различен закон. В Народното събрание има 38 адвокати! Как пък един не се сети да огледа това?
- Премиерът Кирил Петков видя връзка сред това, че КЕВР разгласи повдигането на цените същия ден, когато се закле новото държавно управление. Има ли такава интрига?
- Няма интрига. До последно повдигането на цените не се случи, тъй като се чакаше да има ново държавно управление. На процедура нарастването е такова, каквото е. Ако погледнем по-подробно, то е минимално при електрическата сила, по която цена НЕК продава еленергия към крайни консуматори и съвсем цялата тежест идва от нарастване на мрежовите оператори. Това е за транспорт и систематизиране. Говорим за покачване сред 39 и 61 % според от равнището на напрежение и надлежно географското състояние на самата разпределителна мрежа. Това е диапазонът. Това се получава, тъй като мрежовите компании имат задължението да купуват електрическа сила от тържищата в сегмента ден напред. Прогнозната цена бе 119 лв., само че видяхме, че на борсата цената е 3-4 пъти по-висока. Последните дни приближава и 500 лв. на мегаватчас. Тези разноски по никакъв метод не бяха обезщетени. Съответно регулаторът се възползва от опцията за промяна на цените, тъй като явно фирмите изнемогват. Не единствено това, ами тези компании бяха единствените, които остават отвън обсега на държавната помощ от 110 лв. на мегаватчас за всички енергопотребители за октомври и ноември. Коментарът на Европейската комисия е: " Нашето схващане е, че тази държавна помощ е за всички небитови консуматори, които нямат контролирани цени ". Оказа се, че е за всички, с изключение на за тези компании. Това на процедура значи, че тази разлика сред действителната цена, на която те купуват ток, и прогнозната цена на регулатора в този момент ще бъде обезщетена в идващите 6 месеца. Но имаше опция тази отплата да е по-малка, в случай че те бяха включени в схемата за подкрепяне, в случай че бяха направени стъпки от регулатора в предните месеци да разреши на тези компании да купуват електрическа сила от други пазари и т. н. Това не се случи. Така че скрит план няма.
- Защо скокът на цените се оказа неминуем?
- Увеличението на цените на природния газ докара до нарастване на цените на другите услуги. Скокът на цените на борсата на електрическа сила естествено води до нужда от промяна на мрежовите цени, от една страна, и от друга, на ВиК услугите, тъй като те имат огромен дял електрическа сила. Другият огромен фактор, който въздейства на цените, това са въглеродните квоти, защото в контролирания микс електрическата енергия от въглищни централи е огромен дял. Значителна част на разноските за тях обаче се покриват от фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, там няма подобен напор за нарастване. Това са чисто пазарни детайли, които работят върху повдигането на цените и те няма по какъв начин да бъдат избегнати. Нямаме принадлежности, с които да понижим нито интернационалните цени на тока, нито на природния газ, нито на въглеродните квоти.
- Какво е нарастването на тока в другите страни от Европейски Съюз?
- В другите страни е друго, само че ние сме единствените, които имаме към момента контролиран пазар. Навсякъде другаде семействата са на свободния пазар и това е един от парадоксите на нашата политика в тази сфера. Защото, до момента в който цяла Европа приказва за ограничения за подкрепяне на семействата и предприятията, то при нас фокусът бе към небитовите консуматори. То няма и по какъв начин да е по различен метод, тъй като единствено те усетиха смяната. Това, което се получава сега - а точно това игнориране на мрежовите компании, тъкмо бизнесът и небитовите консуматори имат двойно нарастване, не като проценти, ами по две линии. Първо те заплащат по-висока цена за ток, тъй като такава е на борсата, а в този момент от януари ще заплащат по-висока цена за мрежата.
- Бизнесът може ли да преживее подобен двоен удар?
- Това е спомагателна тежест и чакам държавното управление да вземе ограничения в тази посока, вместо да прави планове дали нарастването, несъмнено от регулатора, е вярно. Той сигурно има повече информация и опит. Кабинетът би трябвало да намерения за ограничения, с които може да се смекчи това нарастване. Както споделих, включването на мрежовите компании в схемата за подкрепяне е една от ограниченията. Те си компенсират по-високите разноски, тази отплата понижава нуждата от нарастване на цените и надлежно нарастването е по-малко. Увеличение при всички положения ще има. Въпросът е с какъв брой. И отговорът на този въпрос е взаимозависимост от ограниченията, които се подхващат. Но те постоянно минават през някаква форма на държавно подкрепяне. Няма значение дали ще бъдат през бюджета, през фонд „ Сигурност на енергийната система “, или от другаде. При всички положения парите ще дойдат от държавния бюджет.
- Европейският съюз по какъв начин приема сходна директна държавна помощ в тези времена?
- Те няма потребност да си затварят очите, това е народен проблем в цяла Европа. Европейската комисия от дълго време разясни, че в битката с тези високи цени може да се употребяват всички принадлежности на подкрепяне. Някои от тях би трябвало авансово да се съгласуват с комисията, само че тя работи задоволително бързо и това не би трябвало да е проблем. Видяхме разнообразни оферти в тази посока, като понижаване на налози, понижаване на такси, държавна помощ като тази, която споменахме - 110 лв.. В последна сметка би трябвало да търсим както успеваемост, по този начин и резултатност на тези разноски. Да са допустимо най-ниски и по едно и също време с това да са най-ефективни. Ако ги разпределяме на всички консуматори, в това число на тези, които нямат потребност от поддръжка, явно помощта няма да е задоволителна. И ще е неефективна, тъй като ще помогне на едни, които нямат потребност, а на други с по-голяма нужда няма да помогне в по-достатъчна степен. Моята вяра е тази скица от 110 лв. поддръжка да бъде удължена като интервал и да бъде фокусирана тъкмо там, където има най-голяма нужда от нея. Хубаво е да се намерения да бъде увеличена и диференцирана - за едни да е една, а за други - друга. Но и за всички да е идентична, в случай че е фокусирана единствено към тези, които имат най-голяма потребност, тя може да бъде увеличена като размер - 150-200 лв..
- Какво става с излизането на битовите консуматори на свободния пазар. Ще се отсрочи ли?
- Нямаме информация и пътна карта по какъв начин това ще се случи. Необходимо е да забележим визията на държавното управление за либерализацията като ограничения, които ще бъдат подхванати, и разпределението им във времето - до идната година какво ще стане, през по-следващата. До момента нямаме никаква изясненост в това отношение.
- Какъв е най-разумният излаз от сегашната обстановка, към който новата власт може да прибегне?
- Мораториумът би трябвало да отпадне, регулаторът да одобри новите цени от началото на януари, а изпълнителната власт да изготви и одобри механизми за финансова поддръжка на битовите и небитовите консуматори. В противоположен случай имаме неотдавнашен образец от Англия, където също беше натрапен таван на цените за семействата, а резултатът - към една трета от търговците там банкрутират и прогнозата е, че през 2022 година ще банкрутира още една трета. Това е резултатът на ценовите тавани. Няма по какъв начин разноските за горива да се усилват, обаче приходите да остават непроменени, и да се чака, че тези сдружения вълшебен някак ще действат.
- На 19 декември ще има среща на върха на Европейски Съюз в Брюксел. Ще има ли смяна в цените на въглеродните квоти?
- Мисля, че няма да има. Този пазар не се въздейства толкоз от тези решения - там има други процеси. От една страна, възобновяване на стопанската система усилва и търсенето, а оттова се усилва и търсенето на квотите. От друга страна, другият огромен фактор е, че има финансови медиатори, които оперират на този пазар (въглеродните квоти) и които търсят някаква рентабилност на вложенията си. То не е тъкмо спекулантска активност, само че това не са и крайните консуматори, които си купуват квотите за лични потребности. Тези два фактора в действителност водят до внезапното нарастване през тази година, само че Европейската комисия има механизмите, с които може да смекчи този растеж. И все пак не виждаме придвижване в тази посока. По-скоро предложенията и ограниченията на комисията са ориентирани в противоположната посока - цените на квотите са високи и обособените цени може да компенсират този растеж, тъй като той се трансформира в нарастване на цените на енергийните запаси, с държавните си политики. Не чакам огромна смяна на пазара на квотите.
Калоян Стайков е бил старши икономист към Института за пазарна стопанска система. Сега работи в Института за енергиен мениджмънт. Занимава се с обществени финанси, енергетика и финансови системи. Работил е и като икономист в Центъра за икономическо развиване. Следи новите промени в енергетиката ни и придвижването на цените на свободния пазар.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ