Киното не се разбира, то се усеща. Всеки го тълкува по свой начин: Кристофър Нолан
Г-н Нолан, от Интерстелар до Престиж, Тенет и последния ви Опенхаймер, доста от Вашите филми имат детайл на просвета в тях. Защо?
Мисля, че първичният ми интерес към физиката, към науката и Вселената, и по този начин нататък, е от времето, когато пораствах. Израснах в края на седемдесетте и когато бях малко дете, се появиха първите „ Междузвездни войни “ на Джордж Лукас и научната фантастика беше нещо, което в действителност разпалваше въображението. И заради това огромна част от представянето на науката - по-специално стратегии като Космоса на Карл Сейгън - доста се пробваха да се допрян до нашия интерес към научната фантастика. Това беше нещо, което остана с мен и беше нещо, което приложих доста във филми като Интерстелар, където работих с Кип Торн, академик, притежател на Нобелова премия. То ни сподели трагичните благоприятни условия, че гледането на Вселената от научна позиция може да бъде доста, доста ангажиращо.
Кип Торн също е работил с Вас по Тенет, нали?
Кип още веднъж ми оказа помощ с това, да, във връзка с това къде трябваше да се свърже историята със законите на физиката и по този начин нататък. С Тенет мисля, че бях минал към доста повече научна фантастика, в сравнение с с Интерстелар, а по-късно в Опенхаймер преглеждаме учени, работещи през 20-те години на предишния век, които преоценяват самата тъкан на нашия свят, пресъздават в изцяло революционен смисъл. И по този начин вие виждате науката в този миг като аналог на най-драматичната революционна мисъл, съвсем на магията, те пресъздават света по способи, които никой различен не може да разбере. И до ден сегашен квантовата физика не е изцяло примирена с класическата физика.
Все още е огромна тайнственост.
Точно, една от огромните мистерии. И по този начин, когато мислите за това от позиция на описване на истории, Опенхаймер е доста явен по отношение на концепцията, че младият Опенхаймер се пробва да пресъздава квантовата доктрина, пробвайки се да надгради върху откритията на Айнщайн, той в действителност гледа в скучната материя, всичко към нас. И той вижда сила в енергийни талази, тъй че има нещо като съвсем тайнствен, вълшебен съставен елемент в това. И това е доста трагично, това е доста присъщо съгласно мен обвързвано с публиката във връзка с жанра. Те не би трябвало да го схващат, те просто би трябвало да изпитат това възприятие на революционно неспокойствие, съвсем като вълшебник или вещер или каквото и да било, което той е изпитвал по това време. И по този начин мисля, че за мен науката е навлязла в моята работа, в действителност е обвързвана с трагичните благоприятни условия.
Как тези трагични благоприятни условия работят в тандем с техниките за описване на истории, които познавате и обичате, като Вашия нелинеен метод?
Бих споделил, че употребявам структурата, която е подобаваща за историята, която желая да опиша. В случая с Опенхаймер се опитваме да дадем на публиката прекарването на цялостен живот, съсредоточено прекарване на безбройните аспекти от съществуването на този човек. И единственият метод да създадем това дейно, съгласно мен, вместо да се придържаме към стандартната конструкция на биографичен филм, е в действителност да гледаме на нещата по по-призматичен начин; където виждате разнообразни аспекти от живота му в разнообразни моменти и ги противопоставяте един против различен, с цел да дадете на публиката чувство за това кой е този воин и по какъв начин са се развили във времето.
Значи структурата на кино лентата е основна част от описа?
Това е неразделен детайл. Не стартирам да пиша сюжет, до момента в който не управлявам твърдо структурата на парчето, тя не се постанова постфактум. Мисля, че от всички форми на описване на истории, киното е може би с най-консервативна визия и конструкция! Никой в действителност не е податлив да слага под въпрос метода на романиста към структурата или на драматурга по същия метод и мисля, че това се дължи на въздействието на малкия екран през годините, мисля, че имаше подтик към линейното описване на истории, тъй като пасваше доста добре на телевизионния формат. Но тези от нас, които работят в епохата след домашното видео, където публиката има достъп до филми по друг метод, може да гледа DVD-та и по този начин нататък, можете да спрете и да започнете кино лентата, успяхме да използваме по-сложни хронологични структури според от това кое е най-хубаво за историята, която описваме.
Изглежда, че това може да повлияе на метода, по който снимате филмите си, само че явно Опенхаймер е сниман единствено за 57 дни.
Мисля, че темпото несъмнено беше бързо, само че имаше точната сила за парчето. Винаги сме лимитирани от бюджета и разпределянето на запаси и имахме доста огромни неща, които трябваше да създадем в този филм, трябваше да построим град Лос Аламос от нулата, такива неща. Така че графикът до известна степен е подбуден от събитията. Но в действителност открих, че бързата работа, по-скоро както в моите по-ранни, по-малки филми, основава чувство за енергия; актьорите можеха да дойдат на снимачната площадка със страхотна подготовка и същински престиж, тъй като изследваха героите си. Това са хора от действителния живот, тъй че те знаят всичко за тях и идват да се открият като специалисти. И по този начин бихме разрешили драмата, вълнението на тези хора, които се събират, да диктуват снимането. И това се стори безусловно вярно за този план и работи най-добре при скорост.
Това опонира ли на другите Ви филми?
Имам поради, несъмнено, че има някои филми, в които разбивате нещата на доста дребни елементи и по този начин актьорите би трябвало да работят в границите на тези ограничавания. Чувстваше се като филм, който трябваше да бъде управителен на първо място от силата на участващите хора и по тази причина като фенове вие искахте те в действителност да могат да се впуснат в сцената и в действителност да могат да преминат през цялото нещо и да отведат камерата до мястото, където трябваше да бъде.
Предполагам, че е трябвало да изберете актьорския си състав умно – не всеки артист би могъл да се оправи с подобен тип предизвикателство.
Когато пиша сюжети, се пробвам да бъда доста порядъчен и да не мисля за артисти. Ако пишете за артист, вие си представяте неща, които той към този момент е правил. Така че мисля, че стадият на сюжета е доста значим, с цел да напишеш героя по по-чист метод, изключително при положение на фигура от действителния живот като Опенхаймер, можеш да пишеш с мисълта за същинската историческа персона и въобще да не мислиш по какъв начин това ще оживее и кого ще накарате да изиграе ролята. Но откакто приключих сюжета, знаех кой може да изиграе тази роля. Моят другар Килиън Мърфи, с който работя и познавам от 20 години, тествах го за Батман в " Батман първоначално ". За мен беше доста ясно, че той е един от огромните гении, един от най-великите артисти. И по този начин това имаше цялостен смисъл за мен.
По какъв метод?
Ами, това, което диря в осъществяването, което се пробвах да вложа в сюжета, е мощна индивидуалност. Наистина желая публиката да преживее събитията във кино лентата през очите на Опенхаймер, желая те да бъдат в главата му, вместо да си основават преценка за него. И по този начин за мен краят на кино лентата е за това, че съм развил схващане за това кой е той, може би за какво е направил някои от нещата, които е направил, завършвайки тази история и по-късно резонансът на историята е приключен, мисля, че би трябвало това да ви остави с някои тревожни въпроси. Има някои неща, които може би преоценявате за това, което сте видели и което сте претърпели.
Значи няма известие, което се пробвате да изпратите с тази съответна творба?
Мисля, че с цел да бъда прекомерно съответен по отношение на посланието или чувството, че имаме отговорите на тези сложни въпроси, не мисля, че това е нещото, на което трагичните черти и киното процъфтяват. Мисля, че те процъфтяват в двусмислието и сложността и желая да виждам на историята му като на тест на Роршах, като нещо, което хората ще поясняват по собствен метод. Това, което ме притегли в тази история преди всичко, беше сложността й, сложните въпроси, които задава. Така че, не, не имах намерение да насочвам съответно известие. Ние не вършим документален филм или покровителство. Мисля, че киното не работи добре, когато е дидактично, когато споделя на хората какво да мислят - мисля, че публиката е естествено устойчива на това.
Източник: The Talks
създател: СЛАВА
...
Мисля, че първичният ми интерес към физиката, към науката и Вселената, и по този начин нататък, е от времето, когато пораствах. Израснах в края на седемдесетте и когато бях малко дете, се появиха първите „ Междузвездни войни “ на Джордж Лукас и научната фантастика беше нещо, което в действителност разпалваше въображението. И заради това огромна част от представянето на науката - по-специално стратегии като Космоса на Карл Сейгън - доста се пробваха да се допрян до нашия интерес към научната фантастика. Това беше нещо, което остана с мен и беше нещо, което приложих доста във филми като Интерстелар, където работих с Кип Торн, академик, притежател на Нобелова премия. То ни сподели трагичните благоприятни условия, че гледането на Вселената от научна позиция може да бъде доста, доста ангажиращо.
Кип Торн също е работил с Вас по Тенет, нали?
Кип още веднъж ми оказа помощ с това, да, във връзка с това къде трябваше да се свърже историята със законите на физиката и по този начин нататък. С Тенет мисля, че бях минал към доста повече научна фантастика, в сравнение с с Интерстелар, а по-късно в Опенхаймер преглеждаме учени, работещи през 20-те години на предишния век, които преоценяват самата тъкан на нашия свят, пресъздават в изцяло революционен смисъл. И по този начин вие виждате науката в този миг като аналог на най-драматичната революционна мисъл, съвсем на магията, те пресъздават света по способи, които никой различен не може да разбере. И до ден сегашен квантовата физика не е изцяло примирена с класическата физика.
Все още е огромна тайнственост.
Точно, една от огромните мистерии. И по този начин, когато мислите за това от позиция на описване на истории, Опенхаймер е доста явен по отношение на концепцията, че младият Опенхаймер се пробва да пресъздава квантовата доктрина, пробвайки се да надгради върху откритията на Айнщайн, той в действителност гледа в скучната материя, всичко към нас. И той вижда сила в енергийни талази, тъй че има нещо като съвсем тайнствен, вълшебен съставен елемент в това. И това е доста трагично, това е доста присъщо съгласно мен обвързвано с публиката във връзка с жанра. Те не би трябвало да го схващат, те просто би трябвало да изпитат това възприятие на революционно неспокойствие, съвсем като вълшебник или вещер или каквото и да било, което той е изпитвал по това време. И по този начин мисля, че за мен науката е навлязла в моята работа, в действителност е обвързвана с трагичните благоприятни условия.
Как тези трагични благоприятни условия работят в тандем с техниките за описване на истории, които познавате и обичате, като Вашия нелинеен метод?
Бих споделил, че употребявам структурата, която е подобаваща за историята, която желая да опиша. В случая с Опенхаймер се опитваме да дадем на публиката прекарването на цялостен живот, съсредоточено прекарване на безбройните аспекти от съществуването на този човек. И единственият метод да създадем това дейно, съгласно мен, вместо да се придържаме към стандартната конструкция на биографичен филм, е в действителност да гледаме на нещата по по-призматичен начин; където виждате разнообразни аспекти от живота му в разнообразни моменти и ги противопоставяте един против различен, с цел да дадете на публиката чувство за това кой е този воин и по какъв начин са се развили във времето.
Значи структурата на кино лентата е основна част от описа?
Това е неразделен детайл. Не стартирам да пиша сюжет, до момента в който не управлявам твърдо структурата на парчето, тя не се постанова постфактум. Мисля, че от всички форми на описване на истории, киното е може би с най-консервативна визия и конструкция! Никой в действителност не е податлив да слага под въпрос метода на романиста към структурата или на драматурга по същия метод и мисля, че това се дължи на въздействието на малкия екран през годините, мисля, че имаше подтик към линейното описване на истории, тъй като пасваше доста добре на телевизионния формат. Но тези от нас, които работят в епохата след домашното видео, където публиката има достъп до филми по друг метод, може да гледа DVD-та и по този начин нататък, можете да спрете и да започнете кино лентата, успяхме да използваме по-сложни хронологични структури според от това кое е най-хубаво за историята, която описваме.
Изглежда, че това може да повлияе на метода, по който снимате филмите си, само че явно Опенхаймер е сниман единствено за 57 дни.
Мисля, че темпото несъмнено беше бързо, само че имаше точната сила за парчето. Винаги сме лимитирани от бюджета и разпределянето на запаси и имахме доста огромни неща, които трябваше да създадем в този филм, трябваше да построим град Лос Аламос от нулата, такива неща. Така че графикът до известна степен е подбуден от събитията. Но в действителност открих, че бързата работа, по-скоро както в моите по-ранни, по-малки филми, основава чувство за енергия; актьорите можеха да дойдат на снимачната площадка със страхотна подготовка и същински престиж, тъй като изследваха героите си. Това са хора от действителния живот, тъй че те знаят всичко за тях и идват да се открият като специалисти. И по този начин бихме разрешили драмата, вълнението на тези хора, които се събират, да диктуват снимането. И това се стори безусловно вярно за този план и работи най-добре при скорост.
Това опонира ли на другите Ви филми?
Имам поради, несъмнено, че има някои филми, в които разбивате нещата на доста дребни елементи и по този начин актьорите би трябвало да работят в границите на тези ограничавания. Чувстваше се като филм, който трябваше да бъде управителен на първо място от силата на участващите хора и по тази причина като фенове вие искахте те в действителност да могат да се впуснат в сцената и в действителност да могат да преминат през цялото нещо и да отведат камерата до мястото, където трябваше да бъде.
Предполагам, че е трябвало да изберете актьорския си състав умно – не всеки артист би могъл да се оправи с подобен тип предизвикателство.
Когато пиша сюжети, се пробвам да бъда доста порядъчен и да не мисля за артисти. Ако пишете за артист, вие си представяте неща, които той към този момент е правил. Така че мисля, че стадият на сюжета е доста значим, с цел да напишеш героя по по-чист метод, изключително при положение на фигура от действителния живот като Опенхаймер, можеш да пишеш с мисълта за същинската историческа персона и въобще да не мислиш по какъв начин това ще оживее и кого ще накарате да изиграе ролята. Но откакто приключих сюжета, знаех кой може да изиграе тази роля. Моят другар Килиън Мърфи, с който работя и познавам от 20 години, тествах го за Батман в " Батман първоначално ". За мен беше доста ясно, че той е един от огромните гении, един от най-великите артисти. И по този начин това имаше цялостен смисъл за мен.
По какъв метод?
Ами, това, което диря в осъществяването, което се пробвах да вложа в сюжета, е мощна индивидуалност. Наистина желая публиката да преживее събитията във кино лентата през очите на Опенхаймер, желая те да бъдат в главата му, вместо да си основават преценка за него. И по този начин за мен краят на кино лентата е за това, че съм развил схващане за това кой е той, може би за какво е направил някои от нещата, които е направил, завършвайки тази история и по-късно резонансът на историята е приключен, мисля, че би трябвало това да ви остави с някои тревожни въпроси. Има някои неща, които може би преоценявате за това, което сте видели и което сте претърпели.
Значи няма известие, което се пробвате да изпратите с тази съответна творба?
Мисля, че с цел да бъда прекомерно съответен по отношение на посланието или чувството, че имаме отговорите на тези сложни въпроси, не мисля, че това е нещото, на което трагичните черти и киното процъфтяват. Мисля, че те процъфтяват в двусмислието и сложността и желая да виждам на историята му като на тест на Роршах, като нещо, което хората ще поясняват по собствен метод. Това, което ме притегли в тази история преди всичко, беше сложността й, сложните въпроси, които задава. Така че, не, не имах намерение да насочвам съответно известие. Ние не вършим документален филм или покровителство. Мисля, че киното не работи добре, когато е дидактично, когато споделя на хората какво да мислят - мисля, че публиката е естествено устойчива на това.
Източник: The Talks
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ