България ще започне да произвежда кадри, желани от всички топ компании
Г-н Лорер, задачата пред новото министерство, което оглавихте, е да се трансформира в мотор за икономическата промяна на България. Как ще се случи това?
– Донякъде това е обвързвано с макроикономическите теории за преобразяването на икономическия цикъл. В даден миг се появява откривател, който измисля нови неща, множеството в никакъв случай не виждат бял свят като бизнес. От време на време се случва и тогава става забавно. Тогава идват бизнесмените, които вършат нововъведения, способни да основат напълно нов бизнес или да обновят действителен. Когато едно такова дружество се окаже сполучливо, то стартира да се имитира от други – както стана с Uber. Тези фалшификати в един миг стават огромни предприятия и реализират мащаб, завъртайки огромната стопанска система.
Интересното в този цикъл от позиция на държавното управление е той да бъде следен и подтикван, от колкото се може по-малко институции. В нашата страна сега научните достижения се ръководят от МОН. Но бизнесмените към този момент имат нов адрес и това е Министерството на нововъведенията и растежа. Много е значимо да подтикваме връзката сред просвета и стопанска система – учените да мислят за приложна просвета, а компаниите – да основават по-умни артикули, инвестирайки в развойна активност. Стимулирането на тази интеракция се надяваме да сътвори повече компании с повече добавена стойност. В центъра на всичко това е Българската организация за вложения. Доскоро тя е имала относително пасивна роля. Нашата цел е да я превърнем в интензивно звено в този пъзел.
На какво равнище са иновационната интензивност и просвета на страната ни през днешния ден – кои са мощните и слабите страни?
– На нас ни се желае да вдигнем културата едно равнище нагоре. Държави като Финландия и Израел харчат по 500 млн. евро всяка година от данъкоплатците, с цел да подтикват подобен вид развойна активност от бизнеса към науката. При нас бюджетът е алегоричен, към 5 млн. лева Амбицията ще е да внесем промени в нашата бюджетна стратегия, тъй че тя да стартира да работи по-прозрачно, както и да прибавим европейски стратегии, тъй че цялата тази активност да се умножи.
По мотив слабите и мощни места, през последните години България реализира забележими триумфи при финансирането на стартъпи. Надяваме се в околните месеци и години да забележим първите български „ еднорози “, които ще са същинското самопризнание за тази тактика, почнала с стратегиите JEREMY. От своя страна, те най-вероятно ще завъртят това колело още веднъж и още веднъж на още по-бързи обороти.
Европа също залага от ден на ден на стартъпи, въпреки че изостава от Съединени американски щати и Азия. Доколко е съответстващо да се влага толкоз огромен обществен запас в стартъпи и в каква степен визията ви за трансформацията на стопанската система се обляга на тях?
– Сумата, която отива за стартъпи, е много алегорична на фона на цялата финансова стратегия (на министерството). Но стартъпите са тези, които основават заглавията и които вкарват за доста малко време тази сила, от която имаме потребност.
Имаме ли потребност от доста нови стартъпи или по-скоро би трябвало да се подтикват съществуващите, които към този момент дават признаци за триумф?
– През 2000 година, по време на дот-ком взрива, в Тел Авив имаше към 1000 стартъпа, до момента в който в Силициевата котловина бяха към 4000. В наши дни евентуално числата са по пет и на никой не му хрумва да попита имаме ли потребност от още. Дори обичайните промишлености стартират да се видоизменят и да имат потребност от смяна и еластичност. Виждате какво се случва даже в капиталоинтензивен бранш като автомобилостроенето. То се трансформира от бранш, доминиран от немските и японските титани с дълги обичаи в механиката, в много по-лека промишленост, формирана от аутомотив интегратори – хора, които могат да вземат електродвигатели от този производител, шаси от трети, да си създадат дизайн на купето сами, да вземат програмен продукт, написан в България. И всичко това да го окомплектоват, да го произведат и да са на пазара в непостижимо по-къси периоди.
Виждате какво се случва в медицината, която по принцип е доста мудна просвета. Дойде Коронавирус и фармаиндустрията беше способна да създаде ваксина в границите на година. Появи се и една напълно нова компания – Moderna – и това е единствено началото. След 10 години този бранш ще е още по-раздробен и ще има още повече благоприятни условия за дребни компании да работят. Така че на нас ни трябват доста, доста повече стартъпи.
А има ли потребност от прецизиране и профилиране на екосистемата, тъй че да е по-концентрирано и самото финансиране?
– Идеята да се изберат няколко бранша, в които да се влага, е доста привлекателна. Но дружно с това аз съм доста деликатен да придаваме роля на страната да взема решение съдбините на стопанската система сама. За нас е доста значимо, в случай че вършим такива стратегически избори, да ги вършим дружно с бизнеса. Вече има разпознати клъстери на икономическа интензивност в някои браншове, тъй че да можем да кажем – да, това върви в България.
Какво върви в България сега?
– Освен ICT и аутомотив, аз персонално имам интуицията, че имаме сериозен капацитет в земеделските и питателните технологии. У нас имаме обичаи там и в случай че успеем да използван високите технологии с тези обичаи, имаме капацитет да родим забавни неща. Имаме диалози с сътрудници от Министерството на земеделието дали можем да фокусираме някакви артикули, които да финансират точно технологии в този набор тъкмо с тази концепция.
Друг прекрасен пилотен план, който вършим от тази година, е да повишим равнището на нашето участие в Европейската галактическа организация. В сърцевината му е достъпът на български компании до търгове на ЕКА за разнообразни поръчки. Отваряме вратата и даваме опция на българския бизнес да тръгне в тази посока. Ако забележим, че нещата се случват добре, след 2-3 години може да преговаряме за цялостно участие и за какво не – Българска галактическа организация.
Определяте средата за вложения в България като токсична. Усещането за корупция в България през 2021 година съгласно Transparency International се е засилило. Как ще отстраните един подобен феномен, толкоз надълбоко и необятно разпрострял се, тъй като на централно равнище сте вие и вашата философия, само че на локално не е тъкмо по този начин?
– Ако нещо завоюва изборите за „ Продължаваме промяната “, то това беше поръчката, че битката с корупцията е приоритет номер едно. В региона на вложенията не би трябвало да има разлика. Ние сме доста наясно, че даже на централно равнище да имаме заявена нулева приемливост, в случай че това не стигне до общините на терен, това чувство ще продължи. Затова доста държим да го разгласяваме на оптимално висок глас, че няма да има приемливост към никой, който бъде махленски в корупция, без значение къде. Надяваме се това обръщение да стига до общините и доста ни се желае, когато вложителите, идвайки в България, усетят някакъв напън, да се обръщат към нас оптимално бързо.
Нещо, което на мен ми дава вяра, че сме на прав път, е, че у нас започнаха въпреки и страхливо да се връщат вложители, които към този момент са минавали отсам. Не е загадка, че геополитиката се трансформира доста огромно и Китай надали ще бъде желана дестинация за отваряне на нови мощности, което значи огромна опция за други райони.
Преди да стигнем до Китай и целия този преход, да се върнем на корупцията. Вие давате обръщение, само че какви са лостовете и механизмите за битка с корупцията? Какви са реалистичните периоди и параметри?
– Лостове има. Държавата има написани доста контролни механизми, само че те не работят от известно време насам – Сметна палата, АДФИ, инспекторати, КПКОНПИ. Един от огромните ни триумфи беше промяната на шефа на КПКОНПИ и това е първа стъпка от обещаната промяна. Ако КОНПИ проима и проверяващи функционалности, би могла да свърши доста от нещата, които прокуратурата не прави. Това би ускорило процеса. Самата борба с прокуратурата си тече и тя евентуално ще отнеме също някакво време, само че в последна сметка резултатът е предупреден.
Дори и без прокуратура на мен ми се коства, че локалната власт също схваща вятъра на смяната. Много от кметовете, които срещахме по места, в действителност желаят развиване за личните си райони, тъй като желаят прехранване за хората и те да не се обезлюдяват. Тук съм изпълнен с вяра, тъй като през нашето министерство минаха не един и двама кметове и регионални шефове, с цел да схванат по какъв начин може тяхната община да се включи в този цикъл.
Кои са тези самодейни общини?
– Ами от цяла България в действителност. И от север, и от юг. От всевъзможен политически набор пристигнаха и имаха доста същински планове. Ние приветстваме тази смяна и аз най-вече се надявам на нея. Кметовете, които ги е грижа най-вече за хората към тях, ще са тези, които ще бъдат и избрани отново.
Споменахте вложителите, които са възобновили разговора с вас. Какъв е техният профил, за какви компании като величина, народност и активност става дума?
– Едната е заводът за слънчеви панели край Хасково – сериозна инвестиция за 150 млн. евро. Също и теренът за електрически колела край Пловдив с 40 млн. евро. Скоро ще обявим разширението на цех за елементи за коли в София, още 50 млн. евро. Интересно е завръщането на турски вложители. Имахме към този момент три – едни в напреднали текстилни материали и два в транспортния бранш. И то много огромни.
Защо сме забавни за турските вложители?
– Защото Турция има сходен проблем като Китай. Тя се разкача геополитически от Европа и това ѝ пречи да пласира продукцията си по този начин, както успяваше преди този момент. На мен ми се коства доста добра опция да бъдат привлечени турски производители. Ние сме съседи, ние се разбираме, доста сме близо едни до други.
Споменахте БАИ и нейната централа роля във вашия проект. Как тъкмо ще се засилва тя и ще има ли потребност от в допълнение финансиране, кадрови промени, нови чиновници и специалисти, тъй че да бъде самодейна в търсенето на вложители? И къде ще ги търси?
– Ние сме си споделили като коалиция първоначално, че не желаеме да усилваме държавния щат. Много ми се желае новият БАИ да покаже на какво е кадърен със съществуващия запас, който не е огромен, не е и дребен. В бюджета са планувани относително дребни средства, само че ми се коства, че даже и с това тази година ще сме способни да покажем резултат, тъй че идната да създадем по-сериозна поръчка.
Един от забавните планове на БАИ, вън от привличането на вложители и запознаването им с България като локация, ще бъде планът за указател на българи в чужбина и тяхната професионална подготовка. Това ни се коства като забавно конкурентно преимущество.
За какъв вид вложители сме забавни? И в този подтекст, по какъв начин България може да се възползва от зараждащата се емиграция от Китай и Азия като цяло?
– Иска ми се да кажа, че сме забавни за най-модерните промишлености – като производителите на чипове, само че най-вероятно е мъчно да ги притеглим. Наскоро си говорихме с един от най-големите производители на чипове в света и те споделиха, че е чудесна самодейността от наша страна, само че че към този момент са финализирали плана си в Европа. Така че, както за доста други неща, и за това сме закъснели окончателно. Специално за чиповете, имаме интерес от едни немски производители на платки. Вече има едни швейцарци, тъй че се появяват съставни елементи на крайното произведение. В обозримото бъдеще това ще е главната пътека за България – до момента в който се натрупа сериозна маса, позволяваща основаването на краен артикул тук.
Пролетта следва първата копка на завода за електрически коли Next.e.GO, което също ще е позитивно събитие, илюстриращо това, което си говорихме за еволюцията на сектора. Автомобилостроенето и изключително електрическите автомобили в наши дни не са толкоз комплициран бизнес. Всяка една такава промяна дава нов късмет, ние просто би трябвало да си го хванем.
Можем ли да притеглим колоси като Microsoft, както неотдавна направи Гърция? Ще търси ли България контакт с компании от подобен сан и в случай че да, има ли смисъл да се подхожда към този бранш, в случай че в околните страни доста от тях към този момент имат посланичество?
– Ние към този момент сме по отношение на някои от тях и започваме полемики какво те търсят в района и по какъв начин за нас е значимо да се развиват в България. За нас е значимо България да се трансформира в районен център за тези компании, а не просто да обслужват локалния си бизнес от тук.
Често говорите за привличането на по-„ умни “ вложения. Как ще стане това на фона на неналичието на фрагменти, на проблемите в образованието и научния бранш? С какво ще ги притеглим?
– Няма да е елементарно и ще изисква доста работа. С МОН желаеме да работим доста тясно, с цел да създадем фрагменти по линията на дуалното образование още в междинното обучение. Това е нещо, което сме изгубили с годините и в този момент би трябвало да го създадем отначало. След като създадем фрагменти на това равнище, за „ умните “ вложения имаме потребност от откриватели на международно равнище. Затова нашите университетски институции би трябвало да вдигнат личното си равнище. Но също по този начин е значимо да мислим по какъв начин сътворяваме институти на международно равнище. Начинът да го създадем по-бързо е да притеглим тук афилирани институти от други места. Добър образец, с който ще стартираме пролетта, ще е Институтът за изкуствен интелект за докторанти към СУ, който ще е афилиран към Техническия университет в Цюрих.
Така внезапно в България ще стартираме да произвеждаме фрагменти, които са мечтани от всички топ компании. Следващата естествена стъпка за тях (инвеститорите) е, че в случай че подобен вид хора се основават в България, за какво и те да не си основат звено за развойна активност.
Всичко това лишава много време. Какви са обозримите периоди?
– Ние имаме четири години за този проект и се надяваме да си останем всичките четири години, с цел да го изпълним. Наясно сме, че във всеки един миг политическата конюнктура може да се промени. Надяваме се това, което оставяме, да бъде необратимо, тъй че който и да пристигна, да продължи тактиката. Зрелите демокрации са съумели да се съгласят какво е значимо за страната и някои неща просто не се трансформират, да вземем за пример в образованието, опазването на здравето. Когато като общество узреем за тях, няма да има значение кой е на власт.
Нещо, което досегашният опит не потвърждава…
– За страдание, през последните 12 години се политизира освен висшата управническа каста на страната, само че и професионалните функции надълбоко надолу, до равнище шеф на учебно заведение в провинцията. Това допуска както липса на професионализъм, по този начин и отчетливо пробутване на партийни политики, които са несъстоятелни с стопанската система на 21 век.
Често давате образци с Израел, където са много напредничави. Това ли е моделът, който гоним?
– Не. Израелският модел е отвън Европейски Съюз, по тази причина част от него е неупотребим в нашия подтекст. Но има доста практики, които можем да заимстваме. Добри образци от Европа са Естония, Финландия, Латвия, Ирландия. Връщайки се на образеца с Израел, там от 70-те години страната влага в развойна активност, първоначално без особени резултати, само че последователно идват огромни компании, капиталови фондове, стартират да се основават локални компании. 50 години по-късно всички виждаме къде са.
Израел е образец за това по какъв начин на неналичието на естествени запаси може да се отговори посредством просвета и нововъведения и да се основат изгоди. В този ред на мисли, кои са тези дефекти в България, които тя може да претвори в позитиви?
– По мотив на Израел ми идва образеца с капковото напояване, пристигнало вследствие на очевидната липса на вода там. Клъстерите, където сме мощни по някакви исторически аргументи, са в областта на IT, може би киберсигуност, аутомотив, текстилите, храните, биотехнологиите. Но с цел да тръгне историческото струпване и географските дадености и да се трансфорат в същински стопански клъстер, трябват време, вложения и работа.
Как ще изразходвате средствата по Плана за възобновяване?
– По него има две пера при нас. Едните са индустриалните зони и вложенията в тях, тъй че да може да се развие довеждащата и вътрешна инфраструктура. Другото е Програма за икономическа промяна, където са средствата за бизнеса. От наследеното състояние и късите периоди да входираме Плана това, което успяхме да реализираме, е известно преразпределение на финансови принадлежности и грантове в конкурентоспособната част, както и прецизиране на Плана във връзка с индустриалните зони, тъй че да не фаворизира избрани места, а по-скоро способността на оператора да притегли вложители там.
Под шапката на МИР има две оперативни стратегии – „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ и „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна. Защо ги събрахте и какви са изгодите от това да управлявате две европейски стратегии?
– Няма изгода от това да управляваш две или пет европейски стратегии. Тези стратегии са много свързани и за нас е малко неразбираемо за какво преди е решено те да бъдат разграничени на две. Има страни, където нововъведения, конкурентоспособност и просвета са една стратегия. Няма значително значение. То е като да питаме за какво земеделската стратегия не е разграничена на плодове и зеленчуци и отглеждане на животни. Важно е да се ръководят дейно. За да не се припокриват обособените принадлежности, е доста по-лесно те да са на едно място.
КПКОНПИ излезе със мнение, че по този начин се основават опасности за корупция.
– КПКОНПИ имаха опция да намерят явна корупция в продължение на доста години. В дадения случай те просто рециклираха изявления на депутати от Движение за права и свободи в границите на седмица или две. Ако има нещо подозрително, за мен то е тъкмо тази връзка сред двете страни. Не виждам какво тъкмо разбужда тяхното любознание в тъкмо този миг.
Какви са първите резултати от тъй наречените „ катарзис “ на ББР и връщането ѝ към главните ѝ функционалности?
– ББР още веднъж ми дава вяра, че смяната е допустима. В рамките на няколкото месеца от лятото насам ние виждаме, че тя спря да раздава заеми на съмнителни клиенти и стартира да извършва това, което законът ѝ е вменил. ББР стартира да развива дребни стратегии към разнообразни браншове и се мисли за още. Самата банка се трансформира и би трябвало да се отвори към клиентите.
Тя няма клонова мрежа – по какъв начин ще се случи това отваряне?
– В момента работи върху цифровата си платформа – нещо, което в предходното ѝ амплоа не е било належащо, тъй като като раздаваш едни заеми на „ нашите хора “ всеки месец, не ти би трябвало нищо. Сега това се трансформира, уповавам се в границите на няколко месеци тази цифрова платформа да стане подготвена, с цел да могат хората най-малко да декларират отдалечено потребности и да стартира обслужване от разстояние, с цел да не се постанова да развиваме местна мрежа от клонове.
ББР има дял в ПИБ – възнамерява ли страната да изпрати собствен представител там?
– Това е била една доста забавна транзакция, в която ББР по незнайни аргументи си купува акции в ПИБ за 5 лева на акция, в случай че те костват 2.5 лева на отворения обществен пазар. Аз персонално нямам рационално пояснение за какво и доста ми се желае някой да се задейства и да стартира да обследва тази обстановка.
ПИБ не са дали на ББР място на Борда. Такова е било поискано, само че нямаме място. Продължили сме да желаеме, траяли сме да не получаваме. Най-вероятно въпросът ще опре до Българска народна банка в последна сметка.
Има ли късмет страната да продаде каузи си?
– Това е въпрос от компетенциите на банката, аз не бих желал да се въвличам. Проблемът е явен, сега акциите на ПИБ на пазара костват още по-малко оттогава и продажбата няма да е лесна.
– Донякъде това е обвързвано с макроикономическите теории за преобразяването на икономическия цикъл. В даден миг се появява откривател, който измисля нови неща, множеството в никакъв случай не виждат бял свят като бизнес. От време на време се случва и тогава става забавно. Тогава идват бизнесмените, които вършат нововъведения, способни да основат напълно нов бизнес или да обновят действителен. Когато едно такова дружество се окаже сполучливо, то стартира да се имитира от други – както стана с Uber. Тези фалшификати в един миг стават огромни предприятия и реализират мащаб, завъртайки огромната стопанска система.
Интересното в този цикъл от позиция на държавното управление е той да бъде следен и подтикван, от колкото се може по-малко институции. В нашата страна сега научните достижения се ръководят от МОН. Но бизнесмените към този момент имат нов адрес и това е Министерството на нововъведенията и растежа. Много е значимо да подтикваме връзката сред просвета и стопанска система – учените да мислят за приложна просвета, а компаниите – да основават по-умни артикули, инвестирайки в развойна активност. Стимулирането на тази интеракция се надяваме да сътвори повече компании с повече добавена стойност. В центъра на всичко това е Българската организация за вложения. Доскоро тя е имала относително пасивна роля. Нашата цел е да я превърнем в интензивно звено в този пъзел.
На какво равнище са иновационната интензивност и просвета на страната ни през днешния ден – кои са мощните и слабите страни?
– На нас ни се желае да вдигнем културата едно равнище нагоре. Държави като Финландия и Израел харчат по 500 млн. евро всяка година от данъкоплатците, с цел да подтикват подобен вид развойна активност от бизнеса към науката. При нас бюджетът е алегоричен, към 5 млн. лева Амбицията ще е да внесем промени в нашата бюджетна стратегия, тъй че тя да стартира да работи по-прозрачно, както и да прибавим европейски стратегии, тъй че цялата тази активност да се умножи.
По мотив слабите и мощни места, през последните години България реализира забележими триумфи при финансирането на стартъпи. Надяваме се в околните месеци и години да забележим първите български „ еднорози “, които ще са същинското самопризнание за тази тактика, почнала с стратегиите JEREMY. От своя страна, те най-вероятно ще завъртят това колело още веднъж и още веднъж на още по-бързи обороти.
Европа също залага от ден на ден на стартъпи, въпреки че изостава от Съединени американски щати и Азия. Доколко е съответстващо да се влага толкоз огромен обществен запас в стартъпи и в каква степен визията ви за трансформацията на стопанската система се обляга на тях?
– Сумата, която отива за стартъпи, е много алегорична на фона на цялата финансова стратегия (на министерството). Но стартъпите са тези, които основават заглавията и които вкарват за доста малко време тази сила, от която имаме потребност.
Имаме ли потребност от доста нови стартъпи или по-скоро би трябвало да се подтикват съществуващите, които към този момент дават признаци за триумф?
– През 2000 година, по време на дот-ком взрива, в Тел Авив имаше към 1000 стартъпа, до момента в който в Силициевата котловина бяха към 4000. В наши дни евентуално числата са по пет и на никой не му хрумва да попита имаме ли потребност от още. Дори обичайните промишлености стартират да се видоизменят и да имат потребност от смяна и еластичност. Виждате какво се случва даже в капиталоинтензивен бранш като автомобилостроенето. То се трансформира от бранш, доминиран от немските и японските титани с дълги обичаи в механиката, в много по-лека промишленост, формирана от аутомотив интегратори – хора, които могат да вземат електродвигатели от този производител, шаси от трети, да си създадат дизайн на купето сами, да вземат програмен продукт, написан в България. И всичко това да го окомплектоват, да го произведат и да са на пазара в непостижимо по-къси периоди.
Виждате какво се случва в медицината, която по принцип е доста мудна просвета. Дойде Коронавирус и фармаиндустрията беше способна да създаде ваксина в границите на година. Появи се и една напълно нова компания – Moderna – и това е единствено началото. След 10 години този бранш ще е още по-раздробен и ще има още повече благоприятни условия за дребни компании да работят. Така че на нас ни трябват доста, доста повече стартъпи.
А има ли потребност от прецизиране и профилиране на екосистемата, тъй че да е по-концентрирано и самото финансиране?
– Идеята да се изберат няколко бранша, в които да се влага, е доста привлекателна. Но дружно с това аз съм доста деликатен да придаваме роля на страната да взема решение съдбините на стопанската система сама. За нас е доста значимо, в случай че вършим такива стратегически избори, да ги вършим дружно с бизнеса. Вече има разпознати клъстери на икономическа интензивност в някои браншове, тъй че да можем да кажем – да, това върви в България.
Какво върви в България сега?
– Освен ICT и аутомотив, аз персонално имам интуицията, че имаме сериозен капацитет в земеделските и питателните технологии. У нас имаме обичаи там и в случай че успеем да използван високите технологии с тези обичаи, имаме капацитет да родим забавни неща. Имаме диалози с сътрудници от Министерството на земеделието дали можем да фокусираме някакви артикули, които да финансират точно технологии в този набор тъкмо с тази концепция.
Друг прекрасен пилотен план, който вършим от тази година, е да повишим равнището на нашето участие в Европейската галактическа организация. В сърцевината му е достъпът на български компании до търгове на ЕКА за разнообразни поръчки. Отваряме вратата и даваме опция на българския бизнес да тръгне в тази посока. Ако забележим, че нещата се случват добре, след 2-3 години може да преговаряме за цялостно участие и за какво не – Българска галактическа организация.
Определяте средата за вложения в България като токсична. Усещането за корупция в България през 2021 година съгласно Transparency International се е засилило. Как ще отстраните един подобен феномен, толкоз надълбоко и необятно разпрострял се, тъй като на централно равнище сте вие и вашата философия, само че на локално не е тъкмо по този начин?
– Ако нещо завоюва изборите за „ Продължаваме промяната “, то това беше поръчката, че битката с корупцията е приоритет номер едно. В региона на вложенията не би трябвало да има разлика. Ние сме доста наясно, че даже на централно равнище да имаме заявена нулева приемливост, в случай че това не стигне до общините на терен, това чувство ще продължи. Затова доста държим да го разгласяваме на оптимално висок глас, че няма да има приемливост към никой, който бъде махленски в корупция, без значение къде. Надяваме се това обръщение да стига до общините и доста ни се желае, когато вложителите, идвайки в България, усетят някакъв напън, да се обръщат към нас оптимално бързо.
Нещо, което на мен ми дава вяра, че сме на прав път, е, че у нас започнаха въпреки и страхливо да се връщат вложители, които към този момент са минавали отсам. Не е загадка, че геополитиката се трансформира доста огромно и Китай надали ще бъде желана дестинация за отваряне на нови мощности, което значи огромна опция за други райони.
Преди да стигнем до Китай и целия този преход, да се върнем на корупцията. Вие давате обръщение, само че какви са лостовете и механизмите за битка с корупцията? Какви са реалистичните периоди и параметри?
– Лостове има. Държавата има написани доста контролни механизми, само че те не работят от известно време насам – Сметна палата, АДФИ, инспекторати, КПКОНПИ. Един от огромните ни триумфи беше промяната на шефа на КПКОНПИ и това е първа стъпка от обещаната промяна. Ако КОНПИ проима и проверяващи функционалности, би могла да свърши доста от нещата, които прокуратурата не прави. Това би ускорило процеса. Самата борба с прокуратурата си тече и тя евентуално ще отнеме също някакво време, само че в последна сметка резултатът е предупреден.
Дори и без прокуратура на мен ми се коства, че локалната власт също схваща вятъра на смяната. Много от кметовете, които срещахме по места, в действителност желаят развиване за личните си райони, тъй като желаят прехранване за хората и те да не се обезлюдяват. Тук съм изпълнен с вяра, тъй като през нашето министерство минаха не един и двама кметове и регионални шефове, с цел да схванат по какъв начин може тяхната община да се включи в този цикъл.
Кои са тези самодейни общини?
– Ами от цяла България в действителност. И от север, и от юг. От всевъзможен политически набор пристигнаха и имаха доста същински планове. Ние приветстваме тази смяна и аз най-вече се надявам на нея. Кметовете, които ги е грижа най-вече за хората към тях, ще са тези, които ще бъдат и избрани отново.
Споменахте вложителите, които са възобновили разговора с вас. Какъв е техният профил, за какви компании като величина, народност и активност става дума?
– Едната е заводът за слънчеви панели край Хасково – сериозна инвестиция за 150 млн. евро. Също и теренът за електрически колела край Пловдив с 40 млн. евро. Скоро ще обявим разширението на цех за елементи за коли в София, още 50 млн. евро. Интересно е завръщането на турски вложители. Имахме към този момент три – едни в напреднали текстилни материали и два в транспортния бранш. И то много огромни.
Защо сме забавни за турските вложители?
– Защото Турция има сходен проблем като Китай. Тя се разкача геополитически от Европа и това ѝ пречи да пласира продукцията си по този начин, както успяваше преди този момент. На мен ми се коства доста добра опция да бъдат привлечени турски производители. Ние сме съседи, ние се разбираме, доста сме близо едни до други.
Споменахте БАИ и нейната централа роля във вашия проект. Как тъкмо ще се засилва тя и ще има ли потребност от в допълнение финансиране, кадрови промени, нови чиновници и специалисти, тъй че да бъде самодейна в търсенето на вложители? И къде ще ги търси?
– Ние сме си споделили като коалиция първоначално, че не желаеме да усилваме държавния щат. Много ми се желае новият БАИ да покаже на какво е кадърен със съществуващия запас, който не е огромен, не е и дребен. В бюджета са планувани относително дребни средства, само че ми се коства, че даже и с това тази година ще сме способни да покажем резултат, тъй че идната да създадем по-сериозна поръчка.
Един от забавните планове на БАИ, вън от привличането на вложители и запознаването им с България като локация, ще бъде планът за указател на българи в чужбина и тяхната професионална подготовка. Това ни се коства като забавно конкурентно преимущество.
За какъв вид вложители сме забавни? И в този подтекст, по какъв начин България може да се възползва от зараждащата се емиграция от Китай и Азия като цяло?
– Иска ми се да кажа, че сме забавни за най-модерните промишлености – като производителите на чипове, само че най-вероятно е мъчно да ги притеглим. Наскоро си говорихме с един от най-големите производители на чипове в света и те споделиха, че е чудесна самодейността от наша страна, само че че към този момент са финализирали плана си в Европа. Така че, както за доста други неща, и за това сме закъснели окончателно. Специално за чиповете, имаме интерес от едни немски производители на платки. Вече има едни швейцарци, тъй че се появяват съставни елементи на крайното произведение. В обозримото бъдеще това ще е главната пътека за България – до момента в който се натрупа сериозна маса, позволяваща основаването на краен артикул тук.
Пролетта следва първата копка на завода за електрически коли Next.e.GO, което също ще е позитивно събитие, илюстриращо това, което си говорихме за еволюцията на сектора. Автомобилостроенето и изключително електрическите автомобили в наши дни не са толкоз комплициран бизнес. Всяка една такава промяна дава нов късмет, ние просто би трябвало да си го хванем.
Можем ли да притеглим колоси като Microsoft, както неотдавна направи Гърция? Ще търси ли България контакт с компании от подобен сан и в случай че да, има ли смисъл да се подхожда към този бранш, в случай че в околните страни доста от тях към този момент имат посланичество?
– Ние към този момент сме по отношение на някои от тях и започваме полемики какво те търсят в района и по какъв начин за нас е значимо да се развиват в България. За нас е значимо България да се трансформира в районен център за тези компании, а не просто да обслужват локалния си бизнес от тук.
Често говорите за привличането на по-„ умни “ вложения. Как ще стане това на фона на неналичието на фрагменти, на проблемите в образованието и научния бранш? С какво ще ги притеглим?
– Няма да е елементарно и ще изисква доста работа. С МОН желаеме да работим доста тясно, с цел да създадем фрагменти по линията на дуалното образование още в междинното обучение. Това е нещо, което сме изгубили с годините и в този момент би трябвало да го създадем отначало. След като създадем фрагменти на това равнище, за „ умните “ вложения имаме потребност от откриватели на международно равнище. Затова нашите университетски институции би трябвало да вдигнат личното си равнище. Но също по този начин е значимо да мислим по какъв начин сътворяваме институти на международно равнище. Начинът да го създадем по-бързо е да притеглим тук афилирани институти от други места. Добър образец, с който ще стартираме пролетта, ще е Институтът за изкуствен интелект за докторанти към СУ, който ще е афилиран към Техническия университет в Цюрих.
Така внезапно в България ще стартираме да произвеждаме фрагменти, които са мечтани от всички топ компании. Следващата естествена стъпка за тях (инвеститорите) е, че в случай че подобен вид хора се основават в България, за какво и те да не си основат звено за развойна активност.
Всичко това лишава много време. Какви са обозримите периоди?
– Ние имаме четири години за този проект и се надяваме да си останем всичките четири години, с цел да го изпълним. Наясно сме, че във всеки един миг политическата конюнктура може да се промени. Надяваме се това, което оставяме, да бъде необратимо, тъй че който и да пристигна, да продължи тактиката. Зрелите демокрации са съумели да се съгласят какво е значимо за страната и някои неща просто не се трансформират, да вземем за пример в образованието, опазването на здравето. Когато като общество узреем за тях, няма да има значение кой е на власт.
Нещо, което досегашният опит не потвърждава…
– За страдание, през последните 12 години се политизира освен висшата управническа каста на страната, само че и професионалните функции надълбоко надолу, до равнище шеф на учебно заведение в провинцията. Това допуска както липса на професионализъм, по този начин и отчетливо пробутване на партийни политики, които са несъстоятелни с стопанската система на 21 век.
Често давате образци с Израел, където са много напредничави. Това ли е моделът, който гоним?
– Не. Израелският модел е отвън Европейски Съюз, по тази причина част от него е неупотребим в нашия подтекст. Но има доста практики, които можем да заимстваме. Добри образци от Европа са Естония, Финландия, Латвия, Ирландия. Връщайки се на образеца с Израел, там от 70-те години страната влага в развойна активност, първоначално без особени резултати, само че последователно идват огромни компании, капиталови фондове, стартират да се основават локални компании. 50 години по-късно всички виждаме къде са.
Израел е образец за това по какъв начин на неналичието на естествени запаси може да се отговори посредством просвета и нововъведения и да се основат изгоди. В този ред на мисли, кои са тези дефекти в България, които тя може да претвори в позитиви?
– По мотив на Израел ми идва образеца с капковото напояване, пристигнало вследствие на очевидната липса на вода там. Клъстерите, където сме мощни по някакви исторически аргументи, са в областта на IT, може би киберсигуност, аутомотив, текстилите, храните, биотехнологиите. Но с цел да тръгне историческото струпване и географските дадености и да се трансфорат в същински стопански клъстер, трябват време, вложения и работа.
Как ще изразходвате средствата по Плана за възобновяване?
– По него има две пера при нас. Едните са индустриалните зони и вложенията в тях, тъй че да може да се развие довеждащата и вътрешна инфраструктура. Другото е Програма за икономическа промяна, където са средствата за бизнеса. От наследеното състояние и късите периоди да входираме Плана това, което успяхме да реализираме, е известно преразпределение на финансови принадлежности и грантове в конкурентоспособната част, както и прецизиране на Плана във връзка с индустриалните зони, тъй че да не фаворизира избрани места, а по-скоро способността на оператора да притегли вложители там.
Под шапката на МИР има две оперативни стратегии – „ Конкурентоспособност и нововъведения в предприятията “ и „ Научни проучвания, нововъведения и цифровизация за умна промяна. Защо ги събрахте и какви са изгодите от това да управлявате две европейски стратегии?
– Няма изгода от това да управляваш две или пет европейски стратегии. Тези стратегии са много свързани и за нас е малко неразбираемо за какво преди е решено те да бъдат разграничени на две. Има страни, където нововъведения, конкурентоспособност и просвета са една стратегия. Няма значително значение. То е като да питаме за какво земеделската стратегия не е разграничена на плодове и зеленчуци и отглеждане на животни. Важно е да се ръководят дейно. За да не се припокриват обособените принадлежности, е доста по-лесно те да са на едно място.
КПКОНПИ излезе със мнение, че по този начин се основават опасности за корупция.
– КПКОНПИ имаха опция да намерят явна корупция в продължение на доста години. В дадения случай те просто рециклираха изявления на депутати от Движение за права и свободи в границите на седмица или две. Ако има нещо подозрително, за мен то е тъкмо тази връзка сред двете страни. Не виждам какво тъкмо разбужда тяхното любознание в тъкмо този миг.
Какви са първите резултати от тъй наречените „ катарзис “ на ББР и връщането ѝ към главните ѝ функционалности?
– ББР още веднъж ми дава вяра, че смяната е допустима. В рамките на няколкото месеца от лятото насам ние виждаме, че тя спря да раздава заеми на съмнителни клиенти и стартира да извършва това, което законът ѝ е вменил. ББР стартира да развива дребни стратегии към разнообразни браншове и се мисли за още. Самата банка се трансформира и би трябвало да се отвори към клиентите.
Тя няма клонова мрежа – по какъв начин ще се случи това отваряне?
– В момента работи върху цифровата си платформа – нещо, което в предходното ѝ амплоа не е било належащо, тъй като като раздаваш едни заеми на „ нашите хора “ всеки месец, не ти би трябвало нищо. Сега това се трансформира, уповавам се в границите на няколко месеци тази цифрова платформа да стане подготвена, с цел да могат хората най-малко да декларират отдалечено потребности и да стартира обслужване от разстояние, с цел да не се постанова да развиваме местна мрежа от клонове.
ББР има дял в ПИБ – възнамерява ли страната да изпрати собствен представител там?
– Това е била една доста забавна транзакция, в която ББР по незнайни аргументи си купува акции в ПИБ за 5 лева на акция, в случай че те костват 2.5 лева на отворения обществен пазар. Аз персонално нямам рационално пояснение за какво и доста ми се желае някой да се задейства и да стартира да обследва тази обстановка.
ПИБ не са дали на ББР място на Борда. Такова е било поискано, само че нямаме място. Продължили сме да желаеме, траяли сме да не получаваме. Най-вероятно въпросът ще опре до Българска народна банка в последна сметка.
Има ли късмет страната да продаде каузи си?
– Това е въпрос от компетенциите на банката, аз не бих желал да се въвличам. Проблемът е явен, сега акциите на ПИБ на пазара костват още по-малко оттогава и продажбата няма да е лесна.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ