Между депутат и народен представител разликата е тънка, но ясна
Г-н Леви, с кандидатурата си за самостоятелен депутат Вие като че ли изпробвате и гласоподавателите, и изборната система, и настоящата българска народна власт, а ЦИК е по-склонна да Ви одобри за призрак, в сравнение с за действителен политически индивид. Така ли е?
Важна в тази ситуация не е личността Давид Леви, а институцията на самостоятелния претендент за депутат. Законът планува съществуването на тази институция, само че го прави безогледно, едвам я има проформа. По създание концепцията е да няма самостоятелни народни представители.
Вероятно е орнамент - с цел да оцветява нашата без друго цветиста народна власт. Но Вие сте човек със международен опит и подготовка и в случай че желанието Ви беше да попаднете в Народното събрание, можехте да го извършите през не една партийна листа. Защо избрахте пистата на самостоятелния претендент?
Получих оферти от разнообразни партии и в случай че задачата ми беше безусловно да стана народен представител, можех да се окажа на избираемо място в някоя от листите. Но това за мен не е самоцел Аз не желая да бъда народен представител, а депутат. Разликата е тънка, само че ясна. Забравя се, че депутатите би трябвало да са представители на народа и да пазят неговите права. При партиите лоялността на претендента главно е към политическата мощ, която го издига. А партията е огромна група хора, обединени към властовите желания на дребна група хора или даже на обособен субект.
Прави усещане, че в дефиницията за партиите не употребявате думата идея.
Да, идеите постоянно остават на втори проект, те са разменна монета в опитите за операция на гласоподавателя.
Вашата самостоятелна кандидатура тип тест на политическата система ли е, или действителен опит за смяна?
Не е тест. Имам желанието да реализира триумф. Победата не ми е нужна персонално, не ме блазни публичното състояние на депутата, неговите привилегии и заплатата му, която не е и толкоз висока. Искам да пробие директното посланичество на жителите и те да познават своя човек в законодателната власт, както е в развитите демокрации – Англия, Съединени американски щати. В Щатите съвсем няма човек, който да не знае кой е неговия конгресмен. У нас от 100 индивида надали и петима ще кажат, че познават своя народен представител. Това е и повода за ниското доверие в Народното събрание.
Вие явно вършиме разлика сред самостоятелни и мажоритарни претенденти, които отново се излъчват от политическа мощ.
С едно изключение - през 2009 година, в България избори с мажоритарни претенденти на процедура в никакъв случай не е имало. После мажоритарното начало бе сменено с преференции. Но по този начин или другояче, гласоподавателят дава гласа си на първо време за дадена политическа мощ.
Защо в един миг се оказа, че съгласно изборната администрация Вие и още неколцината самостоятелни претенденти сте политически фантоми?
На всички избори има по няколко донкихотовци. Но съществуването им е доста значимо. Трябва да се лобира за смяна в изборния кодекс. В настоящия му тип, за партии и обединения се изискват, надлежно - 2500 и 3500 имена в подписка. Но партиите и обединенията имат структури във всичките 31 изборни региона. Това значи приблизително сред 80 и 114 подписа на регион. Докато самостоятелният претендент би трябвало да събере 1000 подписа единствено от един регион. Освен това, необичайно за какво, подписките на самостоятелните претенденти могат да стартират чак след като партиите и обединенията са завършили своите и са ги внесли в ЦИК. А един жител не може да взе участие допълнително от една подписка. За бюрократичните бариери изобщо не приказвам. Равноправно ли е надпреварата, еднакъв ли е стартът?
Почти всички представители на партийно-политическия живот у нас считат, че хипотетичното избиране на самостоятелен народен представител е нещо като изстрел във въздуха – от него не може да произлезе нищо рационално, т. е. хубав опит да не се случи нищо. Какво отговаряте?
Не можем да тестваме тази доктрина, тъй като явлението към момента не се е случвало в българската история. Но един депутат има доста принадлежности, с които да оказва помощ на своите гласоподаватели. Депутатската карта разрешава достъп до доста информация и институции.
Тоест - да бъде нещо като гражданско око във властта?
Да, само че освен това. Ще може да им оказва помощ действително. Когато елементарният човек се сблъска с бюрократичната машина, да може да звънне персонално на своя фаворит за подпомагане. Засега се търсят връзки.
Достатъчен ли е вашият персонален опит с самостоятелната кандидатура, с цел да се възпламени искрата на публични и законодателни процеси в тази посока?
Има късмет да се възпламени искрата. Чух го в срещите си с хората. Много от тях ми споделиха: на идващите избори желая да опитвам и аз.
Колко гласа са нужни на самостоятелния претендент при междинна изборна интензивност, с цел да попадне в Народното събрание?
Зависи от съответния изборен регион. В 24-ти МИР в София, където аз се кандидатирам, по описи има 380 000 гласоподаватели и при междинна интензивност към 50%, това са 16 000 гласа. Постижимо е. Политическото поле е фрагментирано, нов избавител не се задава и шансове за смяна от този вид има.
Със или без нов избавител, гигантската машина за корупция съществува гладко и жителите по площадите пожелаха точно това – тя да бъде демонтирана и изхвърлена. Как самостоятелен депутат да се оправи с тази задача, непостижима и за месиите?
Сам човек за нищо не става. Но всеки политически развой в международната история е започвал от един човек. На идващите избори ще има повече самостоятелни претенденти за народни представители. За да се възвърне връзката сред народа и неговите представители.
Опитвате се да въведете в приложимост термина интеликрация, а той е в безапелационен контраст на в този момент съществуващата охлокрация (диктатура на тълпата, изродена популистка народна власт - бел. авт.). Какво желаете да кажете на обществото с това, може би търсите трансформация на концепцията на меритокрация (управление на способните – бел. авт.)?
Точно по този начин. Единствената перспективна опция на все по-несъвършената демократична система е интеликрацията. Идеята е при избори гласовете на обособените човеци да имат друга тежест - според не от външни фактори, а от техните старания и воля. Ако човек е безразличен от политическия живот и измененията в страната, въздействието му да е по-малко от това на оня, който се интересува и ползва потребни за обществото дейности.
Говорите и за коефициент на просветеност, това няма ли да навее на дискриминация?
Би могло, в случай че беше водещ и единствен фактор. Но в коефициента на въздействие, който създавам, е включен освен интелектуалния капацитет, има и прочувствен, както и нравствен. Включен е и детайлът на липса на престъпно минало, доста значима е съставката на работа в интерес на обществото.
Тоест - никой не е лишен от право на глас, само че вотът на някои хора ще се умножава, по този начин ли?
Да, ще бъде умножен по коефициент, върху който има умишлено въздействие.
Каква е най-кратката формулировка на интеликрацията?
Интеликрация произлиза от умна народна власт. Тази идеология не е нова, създаването й стартира още от Платон и е продължено от Аристотел. Но за жалост тя в никакъв случай не се е случвала на процедура. Най-важният контрапункт на тази идеология е триумфът на посредствеността, присъстващ друго във всяко демократично общество. Ако вземем пирамидата на обществото и елитът е в горната част, в необятната основа е неинтересуващата се маса. Когато субект от основата на тази пирамида, по-простоват човек, който може да приказва на масата с нейния език, е определен във властта, той отива непосредствено във върха на пирамидата. И съзнателният му блян е тази пирамида да бъде снишена – с по-ниска височина и по-широка основа. Така електоратът му се усилва и е доста по-лесно манипулируем. Процесът е доста рисков за цялата западна народна власт. Идеята на интеликрацията е този развой да се обърне – висока пирамида и тясна основа. Европейската цивилизация би трябвало да тръгне по нов път, с цел да оцелее сред китайската и мюсюлманската цивилизации.
Вие сега сте в ролята на самостоятелния Давид, воюващ против Голиат на системата. Какво е наличието в прашката, с която желаете да повалите Голиат?
Честен съм и се намирам на границата сред елементарните хора и политико-икономическата класа – не съм нито тук, нито там. Познавам и нищетата, и триумфа.
Разговора води: Емил Янев
Давид Леви е икономист, основател на новата идеология наречена ИНТЕЛИКРАЦИЯ и създател и ръководител на Международният Интеликратичен институт. Изучавал е физика, математика, мехлем медии, връзки и стопанска система в 4 университета на 3 континента. Владее свободно четири езика.
Важна в тази ситуация не е личността Давид Леви, а институцията на самостоятелния претендент за депутат. Законът планува съществуването на тази институция, само че го прави безогледно, едвам я има проформа. По създание концепцията е да няма самостоятелни народни представители.
Вероятно е орнамент - с цел да оцветява нашата без друго цветиста народна власт. Но Вие сте човек със международен опит и подготовка и в случай че желанието Ви беше да попаднете в Народното събрание, можехте да го извършите през не една партийна листа. Защо избрахте пистата на самостоятелния претендент?
Получих оферти от разнообразни партии и в случай че задачата ми беше безусловно да стана народен представител, можех да се окажа на избираемо място в някоя от листите. Но това за мен не е самоцел Аз не желая да бъда народен представител, а депутат. Разликата е тънка, само че ясна. Забравя се, че депутатите би трябвало да са представители на народа и да пазят неговите права. При партиите лоялността на претендента главно е към политическата мощ, която го издига. А партията е огромна група хора, обединени към властовите желания на дребна група хора или даже на обособен субект.
Прави усещане, че в дефиницията за партиите не употребявате думата идея.
Да, идеите постоянно остават на втори проект, те са разменна монета в опитите за операция на гласоподавателя.
Вашата самостоятелна кандидатура тип тест на политическата система ли е, или действителен опит за смяна?
Не е тест. Имам желанието да реализира триумф. Победата не ми е нужна персонално, не ме блазни публичното състояние на депутата, неговите привилегии и заплатата му, която не е и толкоз висока. Искам да пробие директното посланичество на жителите и те да познават своя човек в законодателната власт, както е в развитите демокрации – Англия, Съединени американски щати. В Щатите съвсем няма човек, който да не знае кой е неговия конгресмен. У нас от 100 индивида надали и петима ще кажат, че познават своя народен представител. Това е и повода за ниското доверие в Народното събрание.
Вие явно вършиме разлика сред самостоятелни и мажоритарни претенденти, които отново се излъчват от политическа мощ.
С едно изключение - през 2009 година, в България избори с мажоритарни претенденти на процедура в никакъв случай не е имало. После мажоритарното начало бе сменено с преференции. Но по този начин или другояче, гласоподавателят дава гласа си на първо време за дадена политическа мощ.
Защо в един миг се оказа, че съгласно изборната администрация Вие и още неколцината самостоятелни претенденти сте политически фантоми?
На всички избори има по няколко донкихотовци. Но съществуването им е доста значимо. Трябва да се лобира за смяна в изборния кодекс. В настоящия му тип, за партии и обединения се изискват, надлежно - 2500 и 3500 имена в подписка. Но партиите и обединенията имат структури във всичките 31 изборни региона. Това значи приблизително сред 80 и 114 подписа на регион. Докато самостоятелният претендент би трябвало да събере 1000 подписа единствено от един регион. Освен това, необичайно за какво, подписките на самостоятелните претенденти могат да стартират чак след като партиите и обединенията са завършили своите и са ги внесли в ЦИК. А един жител не може да взе участие допълнително от една подписка. За бюрократичните бариери изобщо не приказвам. Равноправно ли е надпреварата, еднакъв ли е стартът?
Почти всички представители на партийно-политическия живот у нас считат, че хипотетичното избиране на самостоятелен народен представител е нещо като изстрел във въздуха – от него не може да произлезе нищо рационално, т. е. хубав опит да не се случи нищо. Какво отговаряте?
Не можем да тестваме тази доктрина, тъй като явлението към момента не се е случвало в българската история. Но един депутат има доста принадлежности, с които да оказва помощ на своите гласоподаватели. Депутатската карта разрешава достъп до доста информация и институции.
Тоест - да бъде нещо като гражданско око във властта?
Да, само че освен това. Ще може да им оказва помощ действително. Когато елементарният човек се сблъска с бюрократичната машина, да може да звънне персонално на своя фаворит за подпомагане. Засега се търсят връзки.
Достатъчен ли е вашият персонален опит с самостоятелната кандидатура, с цел да се възпламени искрата на публични и законодателни процеси в тази посока?
Има късмет да се възпламени искрата. Чух го в срещите си с хората. Много от тях ми споделиха: на идващите избори желая да опитвам и аз.
Колко гласа са нужни на самостоятелния претендент при междинна изборна интензивност, с цел да попадне в Народното събрание?
Зависи от съответния изборен регион. В 24-ти МИР в София, където аз се кандидатирам, по описи има 380 000 гласоподаватели и при междинна интензивност към 50%, това са 16 000 гласа. Постижимо е. Политическото поле е фрагментирано, нов избавител не се задава и шансове за смяна от този вид има.
Със или без нов избавител, гигантската машина за корупция съществува гладко и жителите по площадите пожелаха точно това – тя да бъде демонтирана и изхвърлена. Как самостоятелен депутат да се оправи с тази задача, непостижима и за месиите?
Сам човек за нищо не става. Но всеки политически развой в международната история е започвал от един човек. На идващите избори ще има повече самостоятелни претенденти за народни представители. За да се възвърне връзката сред народа и неговите представители.
Опитвате се да въведете в приложимост термина интеликрация, а той е в безапелационен контраст на в този момент съществуващата охлокрация (диктатура на тълпата, изродена популистка народна власт - бел. авт.). Какво желаете да кажете на обществото с това, може би търсите трансформация на концепцията на меритокрация (управление на способните – бел. авт.)?
Точно по този начин. Единствената перспективна опция на все по-несъвършената демократична система е интеликрацията. Идеята е при избори гласовете на обособените човеци да имат друга тежест - според не от външни фактори, а от техните старания и воля. Ако човек е безразличен от политическия живот и измененията в страната, въздействието му да е по-малко от това на оня, който се интересува и ползва потребни за обществото дейности.
Говорите и за коефициент на просветеност, това няма ли да навее на дискриминация?
Би могло, в случай че беше водещ и единствен фактор. Но в коефициента на въздействие, който създавам, е включен освен интелектуалния капацитет, има и прочувствен, както и нравствен. Включен е и детайлът на липса на престъпно минало, доста значима е съставката на работа в интерес на обществото.
Тоест - никой не е лишен от право на глас, само че вотът на някои хора ще се умножава, по този начин ли?
Да, ще бъде умножен по коефициент, върху който има умишлено въздействие.
Каква е най-кратката формулировка на интеликрацията?
Интеликрация произлиза от умна народна власт. Тази идеология не е нова, създаването й стартира още от Платон и е продължено от Аристотел. Но за жалост тя в никакъв случай не се е случвала на процедура. Най-важният контрапункт на тази идеология е триумфът на посредствеността, присъстващ друго във всяко демократично общество. Ако вземем пирамидата на обществото и елитът е в горната част, в необятната основа е неинтересуващата се маса. Когато субект от основата на тази пирамида, по-простоват човек, който може да приказва на масата с нейния език, е определен във властта, той отива непосредствено във върха на пирамидата. И съзнателният му блян е тази пирамида да бъде снишена – с по-ниска височина и по-широка основа. Така електоратът му се усилва и е доста по-лесно манипулируем. Процесът е доста рисков за цялата западна народна власт. Идеята на интеликрацията е този развой да се обърне – висока пирамида и тясна основа. Европейската цивилизация би трябвало да тръгне по нов път, с цел да оцелее сред китайската и мюсюлманската цивилизации.
Вие сега сте в ролята на самостоятелния Давид, воюващ против Голиат на системата. Какво е наличието в прашката, с която желаете да повалите Голиат?
Честен съм и се намирам на границата сред елементарните хора и политико-икономическата класа – не съм нито тук, нито там. Познавам и нищетата, и триумфа.
Разговора води: Емил Янев
Давид Леви е икономист, основател на новата идеология наречена ИНТЕЛИКРАЦИЯ и създател и ръководител на Международният Интеликратичен институт. Изучавал е физика, математика, мехлем медии, връзки и стопанска система в 4 университета на 3 континента. Владее свободно четири езика.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ