Г-н Кючюк, оптимист ли сте за съставянето на кабинет с

Г-н Кючюк, оптимист ли сте за съставянето на кабинет с първия мандат?
– Съдейки по позициите на обособените политически партии, съм по-скоро съм песимистично надъхан. Въпреки че действително не виждам огромни разминавания в техните програмни планове. Безспорно тематиките със сигурността, дейното ни присъединяване в съюзите, в които членуваме, упованията на българските жители за справяне с рецесиите ни водят в една посока – държавно управление би трябвало да има. Но за това би трябвало да има високо национално мислене и превъзмогване на персоналното партийнополитическо его.

– Добър ход ли бе издигането на проф. Николай Габровски за кандидат-премиер от ГЕРБ?
– Проф. Габровски е неоспорим престиж. С оглед на създалата се политическа обстановка издиганетона кандидатура, която е отдалечена от партийните ядра, има смисъл. Това е опция за политическата система да излезе от рецесията.

– По време на консултациите предходната седмица стана ясно, че имате доста общи визии, само че ще поддържа ли Движение за права и свободи оферти от професора кабинет?
– Решението ще бъде взето на съвещание на Централното оперативно бюро във вторник. Безспорно за нас управническата стратегия, съставът и структурата на бъдещия кабинет са от значимо значение.

– В посочените от проф. Габровски имена за министри виждаме представители на съвсем целия политически набор. Как ги приемате?
– Някои са ми познати като положителни експерти, други за първи път слушам.

– Ако не мине в този момент държавно управление, има ли късмет при третия мандат?
– По формулировка третият мандат се дефинира като спешен, а има и доста условности като това къде ще отиде тъкмо той. Струва ми се, че за реализирането му са нужни добра предварителна подготовка и висока политическа просвета.

– Как сътрудниците ви в Брюксел разясняват политическата рецесия в България и невъзможността да се сътвори държавно управление?
– Нашите интернационалните сътрудници чакат от България да има устойчиво държавно управление, с цел да може страната ни да взе участие интензивно в политическия спор и при образуването на решения. Крайно време е да разберем, че нашето място е в по-задълбоченото създаване на съюзите, в които членуваме. Днес Европа се трансформира и България би трябвало да взе участие самодейно в смяната -както институционална, по този начин и политическа, която неизбежно следва.

– Парламентът към момента не е приел законите, нужни за проекта за възобновяване. Какво чувате в Брюксел – има ли риск да не получим идващия транш?
– Лесните пари от Брюксел от дълго време свършиха. Планът за възобновяване и резистентност беше основан, с цел да насърчи, от една страна, промените в страните членки, а от друга – да даде икономическа поддръжка за нов вид стопанска система, обвързвана с новаторско развиване и зелена промяна. България не просто би трябвало да получи тези пари, а да ги концентрира по верен метод, с цел да имат допустимо най-голяма добавена стойност за стопанската система. Поради ред аргументи виждам, че това не се случва по метода, по който ми се желае. За да се случат промените, би трябвало да има работещ парламент, тъй като законодателството, което би трябвало да се одобри, не е малко и това е още една от аргументите за това в страната ни да има устойчиво държавно управление.

– Акцент на работата на Народното събрание обаче се оказа Изборният кодекс, с който се върна хартиената бюлетина. Това знак ли е, че се задават предварителни избори?
– Със сигурност не е добра процедура Изборният кодекс да се трансформира толкоз постоянно и толкоз прибързано. От друга страна, социологическите изследвания демонстрираха, че 48% се доверяват на машините, а 47% се доверяват на хартията. И най-логичното е в тази обстановка да се даде опция на българските гласоподаватели да имат избор. Нека да гласоподават по метода, по който те преценяват. Това по никакъв метод не унищожава машинното гласоподаване, който желае, ще продължава да гласоподава с машина. Но значимото за всеки избирателен развой е да подсигурява честността на вота и правото на жителите свободно да го упражнят. Нека да напомня, че 90% от европейските жители гласоподават единствено на хартия, в този смисъл не виждам нищо противоречащо на положителните европейски практики.

– Очакванията са и в идващото Народно събрание да има сходна политическа настройка. Какви взаимни отстъпки ще би трябвало да създадат партиите тогава, с цел да има въпреки всичко държавно управление?
– И в идващия, и в по-следващия ще би трябвало да работят дружно. Докато не го осъзнаят това, мъчно ще излезем от дълбоката политическа рецесия. Както виждате, тя е майка на всички останали рецесии. Европа се ръководи съдружно и българският политически хайлайф би трябвало да свикне с това, че би трябвало да прави взаимни отстъпки и да преодолява авансово начертаните червени линии в своите лични стратегии.

– Преди дни се върнахте от аудиенция в Съединени американски щати, където разговаряхте със сенатори в границите на интерпарламентарния конгрес по разузнаване и сигурност. Какви са резултатите от срещите ви?
– Това е един от най-големите конгреси в региона на сигурността. Част от работата на интерпарламентарния конгрес по разузнаване и сигурност са тематики, свързани със актуалните провокации пред интернационалната сигурност, произлизащи от войната в Украйна и нападателните властнически режими, както и противодействието на проведената престъпност и прането на пари. Специално внимание беше обърнато на незаконната миграция и методите за нейното секване или понижаване. Това са световни провокации и нито една страна не може да се оправи сама с тях. България би трябвало да бъде самодейна на тези конгреси, с цел да изкаже своите притесне лия, само че дружно със своите сътрудници да взе участие и в търсенето на решения.

– Странно бе съвпадението – едновременно в Съединени американски щати се оказахте политици от разнообразни сили и тук се заприказва, че във Вашингтон се кове бъдещото българско държавно управление.
– По-скоро е плод на случайност, че толкоз доста български политици пътуваха за Вашингтон едновременно, в сравнение с някакъв различен план. Категорично българското държавно управление би трябвало да се сътвори в София и да работи в полза на българските жители.

– Вече е дефинитивно – България остана отвън Шенген. Ще влезем ли въпреки всичко следващата година и може ли да е успокоение, че Румъния бе пакетирана дружно с нас?
– Трябва доста вярно да преценим по кое време още веднъж да бъде сложена тематиката за Шенген. Спомням си интервала 2009 – 2012 година – господин Цветанов доста интензивно тогава като вътрешен министър поставяше тематиката за Шенген на всяко съвещание на Съвета по правораздаване и вътрешен ред.
Както виждаме, години по-късно не сме част от шенгенското пространство. Заедно с Румъния би трябвало да потърсим спомагателни дипломатически и политически причини, с цел да убедим тези страни, които към момента не са уверени, че би трябвало да бъдем част от шенгенското пространство. Допълнителен мотив може да бъде, че потреблението на ветото е спирачка пред интеграцията на Европейски Съюз. Ако всеки стартира да употребява ветото, което е най-силният политически инструмент, Европа няма да може да действа.

– Партиите се замерят взаимно с обвинявания – кой е отговорен?
– Не бих желал да диря отговорен. Фактът, че за толкоз време не сме съумели да станем част от Шенген, значи, че има несвършена работа от всички, които са били в ръководството на страната. Напоследък тематиката „ Шенген “ сложи сложен тест на българския политически хайлайф, а точно – може ли да се консолидира в името на национална цел. За страдание, пробата не беше изискан и се провали. България се трансформира в стигматизирана страна, и то публично. Казвам го с голямо страдание, тъй като българските жители не го заслужават. Ако има един теоретичен урок от последните няколко месеца, това е, че разграничена нация не може да пази външнополитически цели. Тя е слаба във вътрешен проект, само че и неспособна да отстоява своя интерес отвън рамките си. Всички би трябвало да осъзнаем, че трайно отиваме към периферията на Европейски Съюз. Вместо още веднъж да търсим виновници или истини, предлагам да се фокусираме върху това, което следва, и по какъв начин може да го създадем. Защото България има своя опит през 2005 – 2007 година също имаше скептични страни за влизането ни в Европейски Съюз, само че показахме посредством обединени старания на леви, десни, либерали, че страната ни стана част от съюза.

– Наскоро изследване сподели, че скептиците у нас във връзка с участието ни в Шенген порастват. Възможно ли е това да се обърне в евро песимизъм изобщо?
– Да, за жалост, скептицизмът и в България, и в Европейски Съюз пораства. Това ни задължава да имаме целенасочена тактика за обяснение на преимуществата на това България да бъде част от това голямо пространство на сигурност, независимост, господство на правото и високи демократични стандарти. Няма по-добро място за живеене от Европейски Съюз. Неслучайно милиони жертват живота си и желаят да дойдат на европейска територия, с цел да основат тук фамилии, да изградят своите кариери, да дадат бъдеще на идващите генерации.

– Подобна е обстановката и с влизането ни в евро зоната. Какво не съумяват да обяснят политиците, с цел да схванат хората изгодите от еврото?
– По еврозоната също ни чака доста работа, тъй като, до момента в който 77% от европейските страни и жителите им имат вяра на еврото, у нас 56% изпитват подозрения. В еврозоната България ще приключи пълноправното си участие в Европейски Съюз, ще бъдем там, където се вземат решенията, а не отвън масата на договаряния. Липсата на разяснителна акция посява евроскептицизъм и съмнение. Сега има опция България да бъде част от еврозоната, тъй като има политическо предпочитание за одобряване на самата еврозона като фактор за финансова непоклатимост. Нова такава опция надали ще се открие през идващите 5 до 10 година

– Трябва ли да има смяна в позицията на България по участието на Северна Македония в Европейски Съюз след зачестилите набези против културния ни клуб в Охрид?
– Двете страни, които исторически са доста близки, би трябвало да продължат да развиват двустранни връзки. Това става през общи просветителни стратегии, общи културни обмени, общи планове, които предизвикват взаимното съгласие. Най-големият проблем на двата народа е, че не се познаваме задоволително и това основава пренебрежение един към различен. Заедно с неприятните неща, които несъмнено се случиха, би трябвало да отбележим, че има и доста позитивни моменти – доста планове, които приближиха двата народа.
Ето да вземем за пример имаше бизнес конгрес, който е един от най-големите по своя темперамент. Постави се амбициозната цел за 1 милиарда търговски оборот на година сред двете страни, зачести се обменът сред формалните управляващи на София и Скопие. Пътят няма да бъде елементарен, тъй като той изисква големи старания от двете страни, с цел да се преодолеят предразсъдъците от предишното, с което да се начертае посоката за бъдещето.

– Вие сте докладчик на Екологичен потенциал на РСМ – какви гаранции дава Скопие на Брюксел, че ще трансформират политиката си към българите?
– Гаранциите са написани в така наречен Френско предложение, което по същината си е позиция на Европейски Съюз и което беше гласувано както от Скопие, по този начин и от София. А и както виждаме, публично Скопие демонстрира политическа воля за вписването на българите в конституцията на РСМ. Ако приказваме за днешната политическа действителност – към сегашния миг няма болшинство за изменение на македонската конституция. Но огромните цели стартират с дребни крачки, аз съм уверен, че и тези деликатни и все още комплицирани връзки сред България и Северна Македония ще бъдат преодолени.