-Г-н Киряков, от ГЕРБ обявиха, че не изключват предсрочни избори

-Г-н Киряков, от ГЕРБ оповестиха, че не изключват предварителни избори през октомври. Визирам Делян Добрев, който сподели, че не е невероятно в края на юли държавното управление на падне след упования избор на съмнение на ПП-ДБ. Някакъв блъф ли е това или са действителни проекти на политическия хайлайф?

-Малко евентуално е да са проекти на политическия хайлайф.

По-скоро се пробват да внесат разкол в обединението „ ПП-ДБ ”.

Защото от една страна Политическа партия е твърдо „ за ” това незабавно след конвергентния отчет да се внесе избор на съмнение, до момента в който Демократична България са на друго мнение. Те избират да се изчака най-малко до края на годината и да не се внася избор на съмнение против държавното управление. По-скоро това привиждам като тактика от страна на ГЕРБ. Разбира се, с присъдружни представители като Касим Дал.

Да се насажда някаква форма на боязън, че виждате ли, в случай че се разпадне това държавно управление, без значение от конвергентния отчет (това е внушението), може България да не влезе в еврозоната.

ГЕРБ желаят да разширят тази цепнатина, която по този начин или другояче съществува. И не го вършат за пръв път. Те желаят просто в един миг тази цепнатина да стане непреодолима и двете обединения да се разделят. Само че всякога, когато те се пробват да уголемяват пукнатината, се получава противоположния резултат – двете партии се събират и затварят тази цепнатина между тях.

-Но по какъв начин вероятно би се стигнало до рухване на държавното управление (ако приемем тази хипотеза), в случай че ръководещите имат повече от 121 депутати? Кой би бил „ предателят ”?

-В момента няма никакви индикации, че има изменник в четата. На трите партии плюс Делян Пеевски. Да не приказваме, че общото между трите партии, организиращи съдружния формат  и държавното управление на малцинството, е в действителност Делян Пеевски. Защото той крепи и трите партии дружно и поотделно в това болшинство. С всевъзможни негови комбинаторики от всевъзможен темперамент. Част от инструментите ги видяхме в тази ситуация с Джевдет Чакъров.

-А властта желае ли в действителност да влезем в еврозоната? Защото, в случай че разреши провеждането на предварителни избори, това значи риск за еврото. Тъй като не е ясно кой ще пристигна на власт. Има ли и такава догадка?

- Сегашната власт няма избор. Защото, в случай че сме изпълнили всички критерии от така наречен чакалня по контракта за еврозоната, ние сме задължени да влезем в еврозоната. И това е по контракт на България с Европейския съюз. И те не могат да избягат от това. Според мен има и външен напън върху ръководещите, изключително върху ГЕРБ, България да влезе колкото се може по-скоростно в еврозоната.

България през годините съзнателно беше тласкана към нарушение на главните критерии, с цел да може дълготрайно време да бъде в подобен режим на невлизане. Т.е., да не е изпълнила критериите, с цел да не е длъжна да влезе в еврозоната.

Сега обаче не сме в такава обстановка. България е изпълнила всички критерии, оправя се по-добре от доста европейски страни, включително такива, които са в еврозоната, и България като страна има задължението да влезе в еврозоната. И ръководещите няма накъде да мърдат в тази обстановка. А що се отнася до другия въпрос – ще се извърши договорът, в случай че преди 1 януари 2026 година има смяна в политическата обстановка. Но пък никой на никое място не изключва опцията след влизане в еврозоната, в случай че има смяна в политическата обстановка, България да предприеме някакви други дейности като страна. Което обаче ще е нарушаване на контракта и ще сътвори доста проблеми на страната. Но някои от партиите това и целят.

-А президентът Румен Радев – каква е неговата игра в този момент?

-За мен Румен Радев направи стратегическа неточност да се нарежда в партийно-политическтото пространство като сборен облик единствено на едната част от гласоподавателите в България. Колкото са останали. И то по-радикалната, по-националистическата, по-русофилската част. В началото на първия му мандат той беше разтворил политическото ветрило до последна степен – приемаше поддръжка от всички и беше лицето на този протест против статуквото и против корупцията. Само че от 9-и май насам той се нарежда в безусловно друг политически модус –  в поддръжка на единствено едната част от тази борба на политическия терен в България. Избра единия полюс и се отхвърли от облика си на сборен облик на всички недоволни от статуквото.

-Може би е бил осведомен, че че тази част от обществото е по-многобройната?

-Вероятно са го подвели, тъй като не е по-многобройната. Да, евентуална има някаква форма на паритет сред двете групи.

Но по средата има едно голямо безмълвно болшинство, което на този стадий не желае да се нарежда ясно и избира да изчака.

Президентът Радев се надява, че в един миг ще има някакъв поврат в публичното мнение и групата, която той сега се пробва да съставлява, ще стане по-голяма. И ще успее през това въздействие да промени по някакъв метод политическата игра на българския политически терен. Само че тук има един проблем – че на този клон стоят доста други... сещате се какво. И ще има огромна конкуренция между играчите тъкмо за тоя вид електорат. Острия конфликт с „ Възраждане ” към този момент стартира да си личи.

Тази ревнивост сред „ Възраждане ” и президента не е от в този момент, само че в този момент по-ясно си проличава. Има някаква конкуренция сега за видимост пред този електорат – и от страна на президента с неговите изявления, и от страна на „ Възраждане с техните дейности.

Ако сте забелязали, билбордовете на „ Възраждане ” са – за поддръжка на референдума на „ Възраждане ”, а не за поддръжка на концепцията на президента за референдум зе еврото. Това значи, че те са влезнали в борба за един и същи електорат сега.