КОШМАРИ ОТ ВЛАСТТА! Агент Иван: Казах на Борисов, че влиза в историята!
Г-н Каракачанов, по какъв начин се усеща един ръководител на Вътрешна македонска революционна организация в миг, когато вижда подписването на контракта за другарство с Македония. Това ли е резултатът от дългите години работа на Вътрешна македонска революционна организация?
Зависи за кое Вътрешна македонска революционна организация става дума. Ако става въпрос за ДПМНЕ, виждаме Груевски по какъв начин реагира.
Питам за българското Вътрешна македонска революционна организация, на което Вие сте ръководител.
Затова прецизирах. ВМРО-ДПМНЕ в Македония от дълго време е една проюгославска партия, което се интересува единствено от персоналните ползи на водачите си.
Аз като ръководител на българското Вътрешна македонска революционна организация съм удовлетворен от това, че 20-годишните старания от страна освен на Вътрешна македонска революционна организация, само че и на други български политици реализираха едно съглашение, въз основата на което да спрем да си измисляме проблеми. Да се опитаме да бъдем освен другари, а освен това от другари и дружно да решаваме проблемите на Балканите.
Следил съм години наред активността на Вътрешна македонска революционна организация и през множеството време Вътрешна македонска революционна организация беше по-скоро глас в пустиня, нямаше огромна чуваемост измежду българските политици. Има ли Вътрешна македонска революционна организация и Вие персонално заслуга за това, че министър председателят Бойко Борисов се ангажира персонално с идеята Македония?
Глас в пустиня сме били по доста въпроси, които сме поставяли, само че нито един български политик, без значение дали е бил ляв или десен, не си е разрешил да не се преценява с това, което споделяме, дори и да са се правили, че не ни чуват. Имаше трендове да се вършат взаимни отстъпки. Помните още през 1995 година Българска социалистическа партия говореше за нови действителности и други такива, след това по времето на Орешарски някогашният външен министър Кристиян Вигенин се беше опитал отново да инициира една политика, с която да загърбим своите ползи и да подкрепим Македония абсолютно за участие е Европейски Съюз и НАТО. Накрая чуха това, което им споделяме.
Македонският въпрос е тематика, по която освен Вътрешна македонска революционна организация, а по-голямата част от българското общество е сензитивна.
А във връзка с заслугите - не желая да си отдавам заслуги, само че истината е, че министър председателят Борисов по този въпрос има чуваемост. В диалози, които сме водили, още преди да създадем държавното управление, сме прецизирали каква ще бъде политиката ни към Македония. И аз се веселя, че той се ангажира и договорът за другарство е реалност.
Какво си говорихте с Борисов незабавно след подписването на контракта? Той дава ли си сметка, че влиза в историята и този контракт е съпоставим с признаването на Македония от президента Желев и с контракта, който Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха?
Аз му го споделих това. Че до момента хората го свързваха с автомагистрали и метро. Сега с изключение на с тях, ще го свързват с това, че е подписал контракта с Македония. Той не ми повярва. Но в Скопие, тъкмо преди църквата Свети Спас, малко преди да поднесем цветя на гроба на Гоце Делчев, пристигнаха едни млади момчета, които са симпатизанти на българското Вътрешна македонска революционна организация в Македония и му споделиха в прав текст, без да сме се наговаряли: "Г-н Борисов, ще останете в историята, по този начин както цар Борис остана като Обединител ". И това е по този начин.
За контракта като цяло мнението е позитивно, само че има и рецензии, че е прекомерно общ и нищо не споделя, единствено положителни пожелания...
Кое е общото? Че Македония няма да се базира на оня член в Конституцията си, който е за отбрана на македонските малцинства в прилежащи страни? Договорът е общоприет интернационален контракт, в който характерното е това, че е сред две страни, които нямат никакви проблеми, само че има политици, които изкуствено основават проблеми. Целият този спор сред Македония и България беше изкуствено основан от политици, които се хранеха и живееха от това, че вършат антибългарска и проюгославска политика.
А по какъв начин хората в Македония одобриха този контракт?
Нормалните хора в Македония от дълго време са го приели. Виждате, че в последните години над 10 000 момчета и девойки от Македония приключиха български висши образователни заведения в България, над 120 000 души имат българско поданство, има най-малко още 100 000, които чакат да го получат. Хората в Македония към този момент не са толкоз подвластни на идеологическите викове на антибългарската агитация, тъй като границите се отвориха. Хората пътуват, срещат се със своите родственици, могат да прочетат в интернет всевъзможни документи и да ревизират всевъзможни обстоятелства. И от ден на ден хора схванаха, че тази политика на рисков македонизъм, изключително в неговата антична форма, въведена от Груевски, води Македония единствено към злополука и безперспективност.
Как се случи по този начин, че договорът беше подписан от Зоран Заев, който е ръководител на СДСМ, който на доктрина би трябвало да е правоприемник на някогашните комунисти, а не беше подписан от ДПМНЕ, което, отново на доктрина, би трябвало да е правоприемник на историческото Вътрешна македонска революционна организация?
На доктрина би трябвало, само че Груевски и неговите съидейници, в това число и хора, които бяха хрантутници на българската страна, които полагаха обети пред гроба на Тодор Александров, българското знаме и знамето на Вътрешна македонска революционна организация, в този момент ми приказват нелепости.
В същото време Заев е прагматичен човек. Като кмет на Струмица - град, в който най-малко половината хора имат български паспорти, най-вероятно се е замислил защо става дума. Но има и друго - той имаше доста контакти с европейски политици в последните 2 години. Вероятно неведнъж е чувал рекомендацията да седнат да се схванат с България, а не да основават непотребни проблеми, тъй като това е добре за целия Европейски съюз. Но най-важното е, че той имаше кураж да го направи.
Това, което направи Заев, Груевски на няколко пъти беше на крачка да го направи, само че най-вероятно външнополитически фактори не му разрешиха. Малко прочут е фактът, че договаряния за същото нещо се водеха с Груевски по време на предходното държавно управление на Борисов и на два пъти нещата бяха стигнали до сключване. И в последния миг самият Груевски се отмяташе. Можем да се досетим кой му е повлиял като знаем какви бяха неговите стопански връзки с Белград.
OFFNews.bg
Зависи за кое Вътрешна македонска революционна организация става дума. Ако става въпрос за ДПМНЕ, виждаме Груевски по какъв начин реагира.
Питам за българското Вътрешна македонска революционна организация, на което Вие сте ръководител.
Затова прецизирах. ВМРО-ДПМНЕ в Македония от дълго време е една проюгославска партия, което се интересува единствено от персоналните ползи на водачите си.
Аз като ръководител на българското Вътрешна македонска революционна организация съм удовлетворен от това, че 20-годишните старания от страна освен на Вътрешна македонска революционна организация, само че и на други български политици реализираха едно съглашение, въз основата на което да спрем да си измисляме проблеми. Да се опитаме да бъдем освен другари, а освен това от другари и дружно да решаваме проблемите на Балканите.
Следил съм години наред активността на Вътрешна македонска революционна организация и през множеството време Вътрешна македонска революционна организация беше по-скоро глас в пустиня, нямаше огромна чуваемост измежду българските политици. Има ли Вътрешна македонска революционна организация и Вие персонално заслуга за това, че министър председателят Бойко Борисов се ангажира персонално с идеята Македония?
Глас в пустиня сме били по доста въпроси, които сме поставяли, само че нито един български политик, без значение дали е бил ляв или десен, не си е разрешил да не се преценява с това, което споделяме, дори и да са се правили, че не ни чуват. Имаше трендове да се вършат взаимни отстъпки. Помните още през 1995 година Българска социалистическа партия говореше за нови действителности и други такива, след това по времето на Орешарски някогашният външен министър Кристиян Вигенин се беше опитал отново да инициира една политика, с която да загърбим своите ползи и да подкрепим Македония абсолютно за участие е Европейски Съюз и НАТО. Накрая чуха това, което им споделяме.
Македонският въпрос е тематика, по която освен Вътрешна македонска революционна организация, а по-голямата част от българското общество е сензитивна.
А във връзка с заслугите - не желая да си отдавам заслуги, само че истината е, че министър председателят Борисов по този въпрос има чуваемост. В диалози, които сме водили, още преди да създадем държавното управление, сме прецизирали каква ще бъде политиката ни към Македония. И аз се веселя, че той се ангажира и договорът за другарство е реалност.
Какво си говорихте с Борисов незабавно след подписването на контракта? Той дава ли си сметка, че влиза в историята и този контракт е съпоставим с признаването на Македония от президента Желев и с контракта, който Иван Костов и Любчо Георгиевски подписаха?
Аз му го споделих това. Че до момента хората го свързваха с автомагистрали и метро. Сега с изключение на с тях, ще го свързват с това, че е подписал контракта с Македония. Той не ми повярва. Но в Скопие, тъкмо преди църквата Свети Спас, малко преди да поднесем цветя на гроба на Гоце Делчев, пристигнаха едни млади момчета, които са симпатизанти на българското Вътрешна македонска революционна организация в Македония и му споделиха в прав текст, без да сме се наговаряли: "Г-н Борисов, ще останете в историята, по този начин както цар Борис остана като Обединител ". И това е по този начин.
За контракта като цяло мнението е позитивно, само че има и рецензии, че е прекомерно общ и нищо не споделя, единствено положителни пожелания...
Кое е общото? Че Македония няма да се базира на оня член в Конституцията си, който е за отбрана на македонските малцинства в прилежащи страни? Договорът е общоприет интернационален контракт, в който характерното е това, че е сред две страни, които нямат никакви проблеми, само че има политици, които изкуствено основават проблеми. Целият този спор сред Македония и България беше изкуствено основан от политици, които се хранеха и живееха от това, че вършат антибългарска и проюгославска политика.
А по какъв начин хората в Македония одобриха този контракт?
Нормалните хора в Македония от дълго време са го приели. Виждате, че в последните години над 10 000 момчета и девойки от Македония приключиха български висши образователни заведения в България, над 120 000 души имат българско поданство, има най-малко още 100 000, които чакат да го получат. Хората в Македония към този момент не са толкоз подвластни на идеологическите викове на антибългарската агитация, тъй като границите се отвориха. Хората пътуват, срещат се със своите родственици, могат да прочетат в интернет всевъзможни документи и да ревизират всевъзможни обстоятелства. И от ден на ден хора схванаха, че тази политика на рисков македонизъм, изключително в неговата антична форма, въведена от Груевски, води Македония единствено към злополука и безперспективност.
Как се случи по този начин, че договорът беше подписан от Зоран Заев, който е ръководител на СДСМ, който на доктрина би трябвало да е правоприемник на някогашните комунисти, а не беше подписан от ДПМНЕ, което, отново на доктрина, би трябвало да е правоприемник на историческото Вътрешна македонска революционна организация?
На доктрина би трябвало, само че Груевски и неговите съидейници, в това число и хора, които бяха хрантутници на българската страна, които полагаха обети пред гроба на Тодор Александров, българското знаме и знамето на Вътрешна македонска революционна организация, в този момент ми приказват нелепости.
В същото време Заев е прагматичен човек. Като кмет на Струмица - град, в който най-малко половината хора имат български паспорти, най-вероятно се е замислил защо става дума. Но има и друго - той имаше доста контакти с европейски политици в последните 2 години. Вероятно неведнъж е чувал рекомендацията да седнат да се схванат с България, а не да основават непотребни проблеми, тъй като това е добре за целия Европейски съюз. Но най-важното е, че той имаше кураж да го направи.
Това, което направи Заев, Груевски на няколко пъти беше на крачка да го направи, само че най-вероятно външнополитически фактори не му разрешиха. Малко прочут е фактът, че договаряния за същото нещо се водеха с Груевски по време на предходното държавно управление на Борисов и на два пъти нещата бяха стигнали до сключване. И в последния миг самият Груевски се отмяташе. Можем да се досетим кой му е повлиял като знаем какви бяха неговите стопански връзки с Белград.
OFFNews.bg
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ