Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов: И за паметните места...
- Г-н Кабаиванов, престои честване на 150 година от Априлското въстание. Каква е подготовката за тази годишнина и на Община Карлово, в чийто състав са Клисура и Калофер, и в НСОРБ, в чието управление сте?
- Априлското въстание е един от върховете в битките за национално избавление и за възобновяване на българската държавност. Неговото значение в най-новата българска история е голямо. Без него не бихме си показали, че щеше да избухне Руско-турската война - за нас освободителна. Ние би трябвало да отдадем същинска респект и поклонение пред жертвите и на актуалните генерации за изясним за какво Априлското въстание е от такова огромно значение за България. Не единствено поради жертвите, които дава българският народ, само че и поради това, че с помощта на Априлското въстание Европа и светът схващат, и узряват за мисълта, че българите би трябвало да имат лична страна, а не да ги възприемат като част от народите в състава на Османската империя. Това е от историческа и фактологическа позиция.
- Очаква ли се това честване, което ще продължи съвсем през цялата година, да сплоти хората?
- Това освен го чакам, само че и в Община Карлово, и кметовете на общините работим от месеци по този въпрос. В Карлово сформирахме Общински предприемчив комитет с дейното присъединяване на жителите на Клисура, Карлово и Калофер. Събитията, които сме предложили, ще бъдат част от националните празнувания, с цел да покажат всенародното присъединяване във въстанието и това единство, от което в този момент имаме не по-малка потребност. Националния календар го създадохме дружно със седем други общини, а на среща в НСОРБ преди към месец и половина по наша самодейност се трансформира в движеща мощ, която направи допустима националната самодейност в Българска академия на науките и основаването на Национален предприемчив комитет под егидата на министъра на културата. В този комитет от страна на българските общини ще участваме аз - като член на УС на НСОРБ - и кметът на Панагюрище.
- Ролята на общините от тогавашния Четвърти революционен окръг в сегашните празнувания може би е най-голяма?
- Да, както по време на Априлското въстание, по този начин и в този момент, ние бяхме в основата да задвижим институциите на страната да стигнем до основаването на този Национален предприемчив комитет, на календара за цялата година и постановлението на Министерския съвет отпреди няколко дни за финансиране на събитията и деянията, отдадени на юбилея.
- Националният календар бе гарантиран с 1,3 млн. евро от Министерството на културата. Тези средства обаче са предопределени за културните и спортните събития, научните конференции, концерти. Те включват ли поддържане на паметни места, отдадени на Априлското въстание?
- Една от слабостите, която е допускана през годините и към момента не е надмогната, е когато има значимо историческо събитие, то да бъде маркирано и да чакаме идващите пет години, с цел да стане празник, в който отново още веднъж да заговорим и заработим за запазване на паметните здания и места. Още предходната година ние, кметовете, изпратихме писмо до тогавашния Министерски съвет. Поставихме въпроса да бъдат обезпечени средства за ремонт и възобновяване на паметните места. В нашата община това е паметникът на бранителите на Зли дол край Клисура, който е обществена държавна благосъстоятелност и за който страната би трябвало да се грижи. Тогава министър Найден Тодоров бе за първи мандат министър на културата, в този момент е за трети. Поставихме въпроса за главен ремонт и реновиране на читалищната постройка, Даскал Ботевата къща и остарялата черква „ Свети Николай “ в Клисура, където е оповестено въстанието и където се намира костница на избитите клисурци. За страдание, всички тези обекти остават отвън постановлението. Аз го приписвам ненапълно на честата промяна на държавните управления. Но историческата памет, с изключение на културни и научни събития, наложително би трябвало да включва възобновяване, реституция и поддръжка на всички здания, монументи и паметни знаци.
- За първи път тържествената заря-проверка в Клисура ще бъде на 20 април, датата, на която по остарял жанр е избухнало въстанието, а не на 30 април, както е до момента. Каква е Вашата позиция по този въпрос?
- Все още това не е несъмнено дали зарята ще е на 20 април, тъй като има известно съмнение у клисурци въз основата на дългогодишната традиция. Тяхната логичност е, че с цел да станат подобаващи празнувания и да могат в града да дойдат клисурци от цялата страна, е добре честванията да бъдат съчетани най-малко с два празнични дни. Затова следва съвещание на Общинския предприемчив комитет, на който последно ще уточним дали на 20 или 30 април ще бъде зарята.
- Априлското въстание е един от върховете в битките за национално избавление и за възобновяване на българската държавност. Неговото значение в най-новата българска история е голямо. Без него не бихме си показали, че щеше да избухне Руско-турската война - за нас освободителна. Ние би трябвало да отдадем същинска респект и поклонение пред жертвите и на актуалните генерации за изясним за какво Априлското въстание е от такова огромно значение за България. Не единствено поради жертвите, които дава българският народ, само че и поради това, че с помощта на Априлското въстание Европа и светът схващат, и узряват за мисълта, че българите би трябвало да имат лична страна, а не да ги възприемат като част от народите в състава на Османската империя. Това е от историческа и фактологическа позиция.
- Очаква ли се това честване, което ще продължи съвсем през цялата година, да сплоти хората?
- Това освен го чакам, само че и в Община Карлово, и кметовете на общините работим от месеци по този въпрос. В Карлово сформирахме Общински предприемчив комитет с дейното присъединяване на жителите на Клисура, Карлово и Калофер. Събитията, които сме предложили, ще бъдат част от националните празнувания, с цел да покажат всенародното присъединяване във въстанието и това единство, от което в този момент имаме не по-малка потребност. Националния календар го създадохме дружно със седем други общини, а на среща в НСОРБ преди към месец и половина по наша самодейност се трансформира в движеща мощ, която направи допустима националната самодейност в Българска академия на науките и основаването на Национален предприемчив комитет под егидата на министъра на културата. В този комитет от страна на българските общини ще участваме аз - като член на УС на НСОРБ - и кметът на Панагюрище.
- Ролята на общините от тогавашния Четвърти революционен окръг в сегашните празнувания може би е най-голяма?
- Да, както по време на Априлското въстание, по този начин и в този момент, ние бяхме в основата да задвижим институциите на страната да стигнем до основаването на този Национален предприемчив комитет, на календара за цялата година и постановлението на Министерския съвет отпреди няколко дни за финансиране на събитията и деянията, отдадени на юбилея.
- Националният календар бе гарантиран с 1,3 млн. евро от Министерството на културата. Тези средства обаче са предопределени за културните и спортните събития, научните конференции, концерти. Те включват ли поддържане на паметни места, отдадени на Априлското въстание?
- Една от слабостите, която е допускана през годините и към момента не е надмогната, е когато има значимо историческо събитие, то да бъде маркирано и да чакаме идващите пет години, с цел да стане празник, в който отново още веднъж да заговорим и заработим за запазване на паметните здания и места. Още предходната година ние, кметовете, изпратихме писмо до тогавашния Министерски съвет. Поставихме въпроса да бъдат обезпечени средства за ремонт и възобновяване на паметните места. В нашата община това е паметникът на бранителите на Зли дол край Клисура, който е обществена държавна благосъстоятелност и за който страната би трябвало да се грижи. Тогава министър Найден Тодоров бе за първи мандат министър на културата, в този момент е за трети. Поставихме въпроса за главен ремонт и реновиране на читалищната постройка, Даскал Ботевата къща и остарялата черква „ Свети Николай “ в Клисура, където е оповестено въстанието и където се намира костница на избитите клисурци. За страдание, всички тези обекти остават отвън постановлението. Аз го приписвам ненапълно на честата промяна на държавните управления. Но историческата памет, с изключение на културни и научни събития, наложително би трябвало да включва възобновяване, реституция и поддръжка на всички здания, монументи и паметни знаци.
- За първи път тържествената заря-проверка в Клисура ще бъде на 20 април, датата, на която по остарял жанр е избухнало въстанието, а не на 30 април, както е до момента. Каква е Вашата позиция по този въпрос?
- Все още това не е несъмнено дали зарята ще е на 20 април, тъй като има известно съмнение у клисурци въз основата на дългогодишната традиция. Тяхната логичност е, че с цел да станат подобаващи празнувания и да могат в града да дойдат клисурци от цялата страна, е добре честванията да бъдат съчетани най-малко с два празнични дни. Затова следва съвещание на Общинския предприемчив комитет, на който последно ще уточним дали на 20 или 30 април ще бъде зарята.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ