Първата по вот партия може да остане трета при мажоритарен избор
Г-н Живков, „ Демократична Бъгария “ популяризира собствен разбор, съгласно който на последните избори при мажоритарна система ГЕРБ е щял да завоюва болшинство от 2/3 в Народното събрание. Споделяте ли тази оценка?
Проблемът с такива експертизи е, че не са ясни предварителните параметри, при които ще се случи хипотезата. Има разнообразни мажоритарни системи, а е доста значимо и по какъв начин биха били разпределени изборните региони. Ако системата беше в един тур, ГЕРБ щеше да завоюва. Но при мажоритарна система в два тура се колебая, че те даже биха достигнали и настоящия си резултат. Аргумент са резултатите от изборите през 2017 и изключително през 2019 година, когато на доста места ГЕРБ загуби или беше на път за загуби вторите турове на локалните избори.
Кой тогава щеше да победи на изборите от 4 април, в случай че те бяха мажоритарни и в два тура?
Вероятно Има Такъв Народ щяха да са първа политическа мощ. Демократична България също щяха да получат повече от в този момент, Движение за права и свободи си има непокътнатите мандати, може би Българска социалистическа партия щяха да са с по-малко места. А ИСМВ би била отвън Народното събрание.
А останалите на прага на националното заседание разнообразни патриоти и господин Божков щяха ли да влязат?
Вероятно не. Или в най-хубавия за тях случай - наличие с по 1-2 мандата, което е възможно по мажоритарната система. По-скоро партиите в Народното събрание щяха да са по-малко от в този момент.
Защо всеобщо се приема, че едно мажоритарно гласоподаване би обслужило статуквото или най-малко две от трите представени партии – ГЕРБ и Движение за права и свободи?
Една от аргументите тази теза да съществува е, че мажоритарната система поддържа водещите политически сили. И обединения със мощно изразен регионализиран електорат, като Движение за права и свободи. Българска социалистическа партия загуби второто си място и при мажоритарен избор щеше още повече да пострада. И стигаме до групировката на Слави Трифонов, за която още не се знае систематична ли е, антисистемна ли е или е част от статуквото.
Смята се, че мажоритарното гласоподаване приляга на страни с дву или трипартийна система. Дали обаче те не са станали такива точно поради мажоритарния избор? Кое е повода и кое следствието?
Това е спор, който на теоретично ниво се води повече от 100 година В последните десетилетия политическите откриватели се сплотяват, че първата догадка е по-реална. Тук има и исторически подтекст. Вярно е, че пропорционалната система подтиква фрагментацията и дава математически по-честно посланичество, което подтиква по-малките партии да вземат участие на избори независимо. Но в исторически подтекст, в Европа има фрагментиране още преди въвеждането на пропорционалния избор – става дума за Германия, Швейцария, Скандинавските страни, България също. Техните партийни системи се фрагментират преди въвеждането на пропорционалното гласоподаване. В резултат на това, пропорционалната система е по-скоро резултат от тази фрагментация. Мажоритарната система може да даде правилни резултати в представителството при двупартиен модел и обилни отклонения при фрагментиран модел. Първата по избор партия може да се окаже втора, че и трета. Което е фрапантно противоречие. В наше време мажоритарен избор се практикува там, където има по-слабо партийно фрагментиране. И това е англо-саксонският свят. Единственото изключение е Франция.
Да разгледаме по какъв начин работи френският модел. Там след първия тур, във всеки регион нормално не престават двама-трима претенденти, като постоянно всички се сплотяват против един – по този начин Льо Пен, която имаше съществено болшинство на първи тур, загуби втория. Какви са изводите от това?
Това е една от спецификите на мажоритарната система в два тура, която откривателите дават в неин плюс. Във френския случай системата отстрани един антисистемен състезател – всички против един. Това подкрепя Франция и нейната политическа непоклатимост, само че се случи с неправдив за Льо Пен резултат. В България политическата система е друга и в случай че хипотетично използван френския модел, мъчно ще се откри антисистемна групировка, против която всички да се обединят.
Протестите от предишното лято демонстрираха, че близо 70% от хората са настроени против ръководството на ГЕРБ и статуквото. Не значи ли това, че при едни мажоритарни избори в два тура, партията на Борисов щеше да се озове в ъгъла?
Означава цялостна смяна, несъмнено. Но отново ще повторя, нашата политическа система е по-сложна и объркана от френската. И няма един партиен състезател, който да е жигосан от всички останали. Подобна система би отстранила обединения като „ Атака “, която отпадна и при пропорционалната система.
Много експерти настояват, че мажоритарна система у нас би дала ключовете за властта на Движение за права и свободи, като към този момент неминуем балансьор?
Движение за права и свободи няма да вземе повече места в Народното събрание и при мажоритарна система, само че тогава ще отпаднат други трети обединения. Само две огромни партии потвърдено не страдат от тази система. Във Англия това са консерваторите и лейбъристите, останалите са по-скоро районни сили. В нашия случай Движение за права и свободи ще бъде бонифицирана като неизбежна трета политическа мощ, от която постоянно ще зависи властта.
Вашата теза е, че мажоритарната система носи със себе си машинация. Как би се показала тя в наши условия?
Сама по себе си мажоритарната система не може да бъде машинация. Стига да бъде обяснено добре на хората какво съставлява тя. Една от измамите е, свързани с нея е, че тя безусловно значи гласоподаване за персони. Да, гласоподава се за един претендент, само че зад него неизбежно стои политическа мощ. Доколко претендентът е независим във връзка с партийния щаб, зависи не от това дали системата е пропорционална или мажоритарна, а от това по какъв начин е осъществен подборът на претендентите. В Съединени американски щати има първоначални избори, в България няма. У нас водачите показват претендентите. Ако някой си мисли, че когато изборните региони са не 31, а 240 ще е друго, доста се заблуждава.
Независимият претендент няма ли да получи повече шир при мажоритарно гласоподаване?
Не бих споделил. За да вземе мандата, той би трябвало да стане първи в изборния си регион. Различни са аргументите, заради които самостоятелните претенденти не съумяват в България, не е типът на изборната система. Друга илюзия е, че мажоритарните вотове водят до по-стабилни ръководства. Донякъде е по този начин, само че при фрагментирана партийна система не е обезпечено.
Вие изчислявате, че с цел да влезе в националното заседание с мажоритарен избор, всеки претендент се нуждае единствено от 5-7000 гласа. Как би работил един парламент с две мощни партии, един балансьор и доста други в миманса?
Приема се, че по този начин законодателната работа е по-облекчена и се заобикалят някои подмолни сделки. Но явен образец нямаме. Последно се гласоподава мажоритарно през 2009 година, само че единствено за 31 мандата. Другият случай от новата история беше през 1990 година - за 200 мажоритарни мандата в 400-членното Велико народно събрание.
Не е ли мажоритарната система метод да се приложи на национално равнище „ умното гласоподаване “ на Навални, когато обществото желае да се отъвре от наложен му модел на ръководство?
Картината у нас е по-сложна. В последните 30 година българските държавни управления бързо изчерпват заема си на доверие и по-скоро се реализират консенсуси против нещо, в сравнение с в интерес на нещо. А това е контрапродуктивно. В един миг с неразбираема дефиниция ще смъкваме и новия зложелател.
Защо редица ваши сътрудници считат, че немската изборна система е най-подходяща за нашите условия?
Има гласове за тази система, проф. Константинов е един от тях. Лично аз не съм й огромен последовател. Тя не съумява изключително в територии отвън Германия. Нова Зеландия я одобри, само че към този момент има неодобрение от нея, беше пробвана и в някои латиноамерикански страни, където изцяло се провали. Нека отбележим, че става дума за изцяло пропорционална, а не за смесена система, както някои се пробват да обяснят. Точното й название е персонифицирана пропорционална система. Да не приказваме, че в Германия депутатите в Бундестага са променлива численост – на доктрина би трябвало да са 598, само че от време на време стигат и до над 700. У нас са заковани на 240.
Не играе ли хазартно Борисов, давайки за образец гръцката система, която дава бонификации на първата политическа мощ – някои прогнози към този момент не му отреждат първо място на идващите избори?
Гръцката система е пропорционална, само че с фаворизиране на първия, който автоматизирано получава болшинство. Впрочем тя не е гръцка, още Мусолини е играл тези игри. Иначе на всички места партиите вкарват изборни системи, преференциални за самите тях. У нас партиите първо желаят едно, след което първи се отхвърлят от него. Или пък внасят законопроект, с ясното схващане, че той няма да мине през залата. Ами в случай че инцидентно мине? ГЕРБ единствено ще загуби от мажоритарните избори. От тях печелят огромни партии, само че във напредък.
Значи ли това, че сегашната пропорционална система с преференции е най-справедливата за България?
Може да се усъвършенства, в случай че се усили преференциалността.
Разговора води: Емил Янев
Проблемът с такива експертизи е, че не са ясни предварителните параметри, при които ще се случи хипотезата. Има разнообразни мажоритарни системи, а е доста значимо и по какъв начин биха били разпределени изборните региони. Ако системата беше в един тур, ГЕРБ щеше да завоюва. Но при мажоритарна система в два тура се колебая, че те даже биха достигнали и настоящия си резултат. Аргумент са резултатите от изборите през 2017 и изключително през 2019 година, когато на доста места ГЕРБ загуби или беше на път за загуби вторите турове на локалните избори.
Кой тогава щеше да победи на изборите от 4 април, в случай че те бяха мажоритарни и в два тура?
Вероятно Има Такъв Народ щяха да са първа политическа мощ. Демократична България също щяха да получат повече от в този момент, Движение за права и свободи си има непокътнатите мандати, може би Българска социалистическа партия щяха да са с по-малко места. А ИСМВ би била отвън Народното събрание.
А останалите на прага на националното заседание разнообразни патриоти и господин Божков щяха ли да влязат?
Вероятно не. Или в най-хубавия за тях случай - наличие с по 1-2 мандата, което е възможно по мажоритарната система. По-скоро партиите в Народното събрание щяха да са по-малко от в този момент.
Защо всеобщо се приема, че едно мажоритарно гласоподаване би обслужило статуквото или най-малко две от трите представени партии – ГЕРБ и Движение за права и свободи?
Една от аргументите тази теза да съществува е, че мажоритарната система поддържа водещите политически сили. И обединения със мощно изразен регионализиран електорат, като Движение за права и свободи. Българска социалистическа партия загуби второто си място и при мажоритарен избор щеше още повече да пострада. И стигаме до групировката на Слави Трифонов, за която още не се знае систематична ли е, антисистемна ли е или е част от статуквото.
Смята се, че мажоритарното гласоподаване приляга на страни с дву или трипартийна система. Дали обаче те не са станали такива точно поради мажоритарния избор? Кое е повода и кое следствието?
Това е спор, който на теоретично ниво се води повече от 100 година В последните десетилетия политическите откриватели се сплотяват, че първата догадка е по-реална. Тук има и исторически подтекст. Вярно е, че пропорционалната система подтиква фрагментацията и дава математически по-честно посланичество, което подтиква по-малките партии да вземат участие на избори независимо. Но в исторически подтекст, в Европа има фрагментиране още преди въвеждането на пропорционалния избор – става дума за Германия, Швейцария, Скандинавските страни, България също. Техните партийни системи се фрагментират преди въвеждането на пропорционалното гласоподаване. В резултат на това, пропорционалната система е по-скоро резултат от тази фрагментация. Мажоритарната система може да даде правилни резултати в представителството при двупартиен модел и обилни отклонения при фрагментиран модел. Първата по избор партия може да се окаже втора, че и трета. Което е фрапантно противоречие. В наше време мажоритарен избор се практикува там, където има по-слабо партийно фрагментиране. И това е англо-саксонският свят. Единственото изключение е Франция.
Да разгледаме по какъв начин работи френският модел. Там след първия тур, във всеки регион нормално не престават двама-трима претенденти, като постоянно всички се сплотяват против един – по този начин Льо Пен, която имаше съществено болшинство на първи тур, загуби втория. Какви са изводите от това?
Това е една от спецификите на мажоритарната система в два тура, която откривателите дават в неин плюс. Във френския случай системата отстрани един антисистемен състезател – всички против един. Това подкрепя Франция и нейната политическа непоклатимост, само че се случи с неправдив за Льо Пен резултат. В България политическата система е друга и в случай че хипотетично използван френския модел, мъчно ще се откри антисистемна групировка, против която всички да се обединят.
Протестите от предишното лято демонстрираха, че близо 70% от хората са настроени против ръководството на ГЕРБ и статуквото. Не значи ли това, че при едни мажоритарни избори в два тура, партията на Борисов щеше да се озове в ъгъла?
Означава цялостна смяна, несъмнено. Но отново ще повторя, нашата политическа система е по-сложна и объркана от френската. И няма един партиен състезател, който да е жигосан от всички останали. Подобна система би отстранила обединения като „ Атака “, която отпадна и при пропорционалната система.
Много експерти настояват, че мажоритарна система у нас би дала ключовете за властта на Движение за права и свободи, като към този момент неминуем балансьор?
Движение за права и свободи няма да вземе повече места в Народното събрание и при мажоритарна система, само че тогава ще отпаднат други трети обединения. Само две огромни партии потвърдено не страдат от тази система. Във Англия това са консерваторите и лейбъристите, останалите са по-скоро районни сили. В нашия случай Движение за права и свободи ще бъде бонифицирана като неизбежна трета политическа мощ, от която постоянно ще зависи властта.
Вашата теза е, че мажоритарната система носи със себе си машинация. Как би се показала тя в наши условия?
Сама по себе си мажоритарната система не може да бъде машинация. Стига да бъде обяснено добре на хората какво съставлява тя. Една от измамите е, свързани с нея е, че тя безусловно значи гласоподаване за персони. Да, гласоподава се за един претендент, само че зад него неизбежно стои политическа мощ. Доколко претендентът е независим във връзка с партийния щаб, зависи не от това дали системата е пропорционална или мажоритарна, а от това по какъв начин е осъществен подборът на претендентите. В Съединени американски щати има първоначални избори, в България няма. У нас водачите показват претендентите. Ако някой си мисли, че когато изборните региони са не 31, а 240 ще е друго, доста се заблуждава.
Независимият претендент няма ли да получи повече шир при мажоритарно гласоподаване?
Не бих споделил. За да вземе мандата, той би трябвало да стане първи в изборния си регион. Различни са аргументите, заради които самостоятелните претенденти не съумяват в България, не е типът на изборната система. Друга илюзия е, че мажоритарните вотове водят до по-стабилни ръководства. Донякъде е по този начин, само че при фрагментирана партийна система не е обезпечено.
Вие изчислявате, че с цел да влезе в националното заседание с мажоритарен избор, всеки претендент се нуждае единствено от 5-7000 гласа. Как би работил един парламент с две мощни партии, един балансьор и доста други в миманса?
Приема се, че по този начин законодателната работа е по-облекчена и се заобикалят някои подмолни сделки. Но явен образец нямаме. Последно се гласоподава мажоритарно през 2009 година, само че единствено за 31 мандата. Другият случай от новата история беше през 1990 година - за 200 мажоритарни мандата в 400-членното Велико народно събрание.
Не е ли мажоритарната система метод да се приложи на национално равнище „ умното гласоподаване “ на Навални, когато обществото желае да се отъвре от наложен му модел на ръководство?
Картината у нас е по-сложна. В последните 30 година българските държавни управления бързо изчерпват заема си на доверие и по-скоро се реализират консенсуси против нещо, в сравнение с в интерес на нещо. А това е контрапродуктивно. В един миг с неразбираема дефиниция ще смъкваме и новия зложелател.
Защо редица ваши сътрудници считат, че немската изборна система е най-подходяща за нашите условия?
Има гласове за тази система, проф. Константинов е един от тях. Лично аз не съм й огромен последовател. Тя не съумява изключително в територии отвън Германия. Нова Зеландия я одобри, само че към този момент има неодобрение от нея, беше пробвана и в някои латиноамерикански страни, където изцяло се провали. Нека отбележим, че става дума за изцяло пропорционална, а не за смесена система, както някои се пробват да обяснят. Точното й название е персонифицирана пропорционална система. Да не приказваме, че в Германия депутатите в Бундестага са променлива численост – на доктрина би трябвало да са 598, само че от време на време стигат и до над 700. У нас са заковани на 240.
Не играе ли хазартно Борисов, давайки за образец гръцката система, която дава бонификации на първата политическа мощ – някои прогнози към този момент не му отреждат първо място на идващите избори?
Гръцката система е пропорционална, само че с фаворизиране на първия, който автоматизирано получава болшинство. Впрочем тя не е гръцка, още Мусолини е играл тези игри. Иначе на всички места партиите вкарват изборни системи, преференциални за самите тях. У нас партиите първо желаят едно, след което първи се отхвърлят от него. Или пък внасят законопроект, с ясното схващане, че той няма да мине през залата. Ами в случай че инцидентно мине? ГЕРБ единствено ще загуби от мажоритарните избори. От тях печелят огромни партии, само че във напредък.
Значи ли това, че сегашната пропорционална система с преференции е най-справедливата за България?
Може да се усъвършенства, в случай че се усили преференциалността.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ