Евгени Иванов, ВСС: Желанието да бъде елиминиран главният прокурор, е неистово
Г-н Иванов, какво мислите за законодателното предложение основният прокурор да се назначава, освобождава и краткотрайно отстранява с 13 гласа във Висшия правосъден съвет (ВСС), а не със 17, както е в този момент?
Предложението е забавно и нищо повече. В никакъв случай не бих го определил като положително, тъй като късата ретроспекция на концепциите, които се въртят в публичното пространство по отношение на основния прокурор, демонстрира, че стават все по-странни, все по екзотични и даже бих ги нарекъл неуместни. И най-много съгласно мен са неработещи. Те не кореспондират с нашата нормативна уредба, с правните ни обичаи и законодателната логичност. Ако тези оферти видят бял свят, с интерес ще чакам оценката на Конституционния съд.
Не знам какво постанова основният прокурор, който е един от тримата огромни, да получи такова особено отношение. И кому е належащо той да бъде надали не приравнен на редови прокурор? Ако толкоз елементарно основният прокурор бъде отстраняван от служба и в случай че това бъде сторено на два пъти, той няма да " види " нищо от мандата си, тъй като просто няма да има опция да извършва отговорностите си, а оттова и програмата, поради която е определен.
Шефовете на Върховен касационен съд и Върховен административен съд също ще бъдат избирани с 13 гласа, само че с двойно болшинство от съдиите.
Идеята за двойното болшинство е още по-странна. Според мен не е добра, не е работеща и не виждам логичност за нейното осъществяване. В случая доста подходящ е въпросът каква е представителността и легитимността на предлагането за тези законодателни промени. Те бяха препоръчани от министъра на правораздаването в последните дни от предварително прекратения мандат на държавното управление, в което тя (Надежда Йорданова) беше министър.
Сега пък тези " хрумвания " се доразвиват от длъжностен министър на правораздаването без никаква изясненост за допустима парламентарна поддръжка за тяхното осъществяване. Дори не знам по какъв начин да нарека подобен законодателен метод. По същия метод по този начин наречената " отчетност " на основния прокурор беше " пришита " в раздел " Бизнес среда " на проекта за възобновяване. Това неистово предпочитание за преодоляване на прокуратурата и елиминиране на неуместния основен прокурор е " съшито с бели законодателни конци ".
Одобрявате ли арбитър да проверява основния прокурор?
Този чудноват и мистериозен механизъм, несъмнено няма да е работещ. Как би могла да бъде обезпечена обективността в работата на проверяващия основния прокурор? Как ще бъдат следени неговите дейности, които могат да породят извънредно съществени последствия? И по какъв начин ще бъде стимулиран арбитър да стане прокурор и да прави прокурорска активност? Къде е гаранцията, че той ще се оправи качествено? А какъв брой обективно ще е това следствие, в случай че изборът на проверяващ е редуциран единствено до претендентите от съдиите, които са декларирали предпочитание да станат прокурори, проверяващи основния прокурор. В моите показа призванието на висшия арбитър е друго. Той е израснал в кариерата и стигнал до най-високото професионално равнище, с цел да е съдия и да правораздава.
Според създателите на предлагането ще е въпрос на авторитет.
Пътят към пъкъла е застлан с положителни планове, а жадни за популярност хора постоянно е имало и ще има. Това е лъскава фасада, зад която не виждам гаранции за работещ механизъм, който да подсигурява обективност и резултатност, както и отбрана правата на магистратите, против които ще е ориентирана тази " изключителна " принуда. Дори и за основния прокурор би трябвало да важи презумпцията на невиновност, тъй като е български жител.
Заслужени ли са офанзивите против прокуратурата?
Атаки постоянно е имало, тъй като фантазията на всеки политик и на всеки, който ръководи страната, е комфортна прокуратура. И когато тя обективно прави своята работа, естествено, се стига до неодобрение от страна на ръководещите.
Защо е належащо да е комфортна прокуратурата?
За да бъде употребена като лост против неуместните и да се обезпечи опция да се прави това, което е угодно на ръководещите политици. Така те ще се усещат удобно. Когато има някой, който да им държи сметка за какво са създали нещо погрешно и в нарушаване на закона, напълно обяснимо е да има и такава е противоположната реакция. Кой политик би се чувствал комфортно, в случай че виси над главата му подобен дамоклев меч. Ще го кажа по-образно. Когато една политическа мощ или сили завоюват изборите, какво получават? Две от управляващите в демократичната и правова страна, както ги е дефинирал Шарл дьо Монтескьо.
Това са законодателната и изпълнителната, и ръководещите могат, най-просто казано, да вършат каквото си желаят. Да одобряват каквито закони си изискат и да ги ползват, както си изискат. И кое ще им липсва, с цел да имат цялата власт в страната? Верният отговор е - правосъдната власт. Защото там се съблюдават и съблюдават законите, и дейностите на магистратите са опосредени от законовите правила и разпореждания.
Точно по тази причина, когато е належащо, жителите търсят отбрана на правата си при органите на правосъдната власт. Точно по тази причина " общият контрол за правда ", във връзка с който беше сезиран Конституционният съд, е толкоз значим. Точно по тази причина правосъдната система е консервативна и точно тази консервативност е най-голямата ѝ отбрана от домогванията на мощните на деня политици. И тази консервативност е заложена в конституцията, откъдето е проектирана в цялата законодателна уредба.
Но в действителност упрекът към прокуратурата е, че мери с двоен критерий - едни ги преследва строго, а за други си затваря очите.
Няма такова нещо! Това, че на някого не му изнася нещо съгласно неговата субективна позиция, не значи обективност.
Какво би трябвало да се реформира в прокуратурата?
Прокуратурата е най-голямата и най-многобройна конструкция в правосъдната власт. Тук са всички прокурори, следователи и правосъдни чиновници. Такъв орган се ръководи извънредно мъчно. Ситуиран е в цялата страна. За да работи обикновено толкоз комплицирана машина, би трябвало да бъде добре менажирана и подсигурена със средства. Както знаем, тази година политиците от Народното събрание орязаха бюджета на прокуратурата с обяснението, че по този метод се реформира.
Прокуратурата е най-динамичният, най-гъвкавият, най-реформиращ се и най-реформираният орган в правосъдната власт. Колко от измененията в конституцията, в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуален кодекс бяха инициирани от политиците и направени точно поради прокуратурата. Същевременно и самата прокуратура инициира и реализира промени, с които се усъвършенства, осъвременява и покачва потенциала си. Ще загатна, че в прокуратурата към този момент завърши промяната на районните равнища, които бяха трансформирани и окрупнени.
Това беше нескончаем и извънредно комплициран, тежък и сложен развой, само че пътят беше извървян и към този момент това е реализирано единствено в прокуратурата. А резултатът е повече от добър и въпреки че се изискват старания от сътрудниците, които пътуват доста, тъй като регионите им станаха по-големи, те се оправят. Това, което е належащо да се случи, е да се реализира дефинитивно равнене на натовареността на прокурорите, което ще даде опция на системата да работи по-леко, да е по-близо до жителите и правоохранителните органи.
Но това, което най-вече затруднява работата на прокурорите, е остарялата нормативна база. За нас оръдията на труда са законите, с които работим - Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. Вече 15 и повече години всякога, когато се спомене нуждата от промяна, сме били безапелационни, че това е нещото, което ни би трябвало. Не можем да работим със закони, които са от средата на предишния век. Светът толкоз бързо се развива, престъпността постоянно е на крачка пред правоохранителните органи, а с тези остарели закони крачките са даже и повече.
Колегите вършат всичко допустимо, с цел да са съответни на обстановката, само че това им коства старания, а някой път просто няма допустимо решение, което да ти разреши да свършиш работата си. Ако законите ни са по-актуални, по-съвременни и по-гъвкави, ще бъдем и по-ефективни.
Нали имаше план за Наказателен кодекс?
Имаше план, който не беше общопризнат позитивно от съвсем всички. Опитът беше несполучлив. Обществото е извънредно сензитивно към наказателната принуда, тъй като тя се отразява директно върху правата на жителите. За да бъдат основани положителни, модерни и работещи наказателни закони, се изискват старания и неизменност от всички, които могат да допринесат за позитивен резултат, в това число политиците, представителите на науката и практиците. И страната е дебитор на обществото, тъй като това не се случва.
За първи път в историята си Висш съдебен съвет работи над мандата си. Може ли решенията му да бъдат атакувани?
След решението на Конституционния съд по тази тематика не би следвало да има подозрения по отношение на легитимността на решенията на Висшият правосъден съвет. Никога обаче не съм си представял, че мога да изпадна в сходна обстановка, че Висш съдебен съвет може да изпадне в такава обстановка. Това е несериозно и неуместно. Резил на най-високо държавно равнище. Как и за какво се стигна дотук? Фактът, че в нашата конституция не е очакван ред по какъв начин да се действа освен това състояние, демонстрира, че никой не е допускал, че това може да се случи. Най-малко пък народните представители от Великото национално заседание, които са приели конституцията. Не може по подобен метод да се срутва престижът на конституционно избрани органи в страната и по тази причина най-нормално беше Конституционният съд да изтълкува главния закон.
В последна сметка властта постоянно има две страни, тъй че народните представители колкото и да не се схващат в Народното събрание, би трябвало да се обединят и да свършат работата си. Не е единствено Висш съдебен съвет. Инспекторатът преполови втори мандат, на който няма право. Председателят на Конституционен съд за трети път насочва парещ апел към депутатите да изберат двама конституционни съдии, тъй като в този момент работят в състав от 10 души и това съществено затруднява работата им. КЕВР и кой знае още какъв брой държавни органи са с изминал мандат.
Лично аз не се усещам добре отвън мандата си, тъй като това най-малкото влия върху професионалното ми самочувствие. Отразява се и върху престижа ни измежду сътрудниците, а сигурно пречи и на естествената работа на този групов орган. Знам, че не е наша виновността, само че все пак престижът на институцията, която менажира правосъдната власт, страда.
Имате ли вяра в обозримо бъдеще да бъдат определени новите членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота?
Таях вяра за този парламент и към момента я имам, че депутатите най-сетне ще си свършат работата. Реалностите обаче наподобяват по-различни. Като виждам какви са неразбориите и крамолите в Народното събрание, по-скоро си мисля, че няма да могат. При конституционните съдии даже е по-лесно, тъй като те се избират с нормално болшинство, а не с квалифицирано от 160 гласа като Висш съдебен съвет, само че даже и този избор не се случва.
Трябва ли да се понижи броят на прокурорите във Висш съдебен съвет?
Идеята извънредно упорито се прокламира напоследък. И в този момент няма спънка в парламентарната квота да се избират представители на науката, юристи, което се е случвало много постоянно през годините. Да, в настоящия състав на Висш съдебен съвет има един юрист, само че в предходни са били много повече. Решението е на политиците. Но въвеждането на подобен метод императивно, записан в закона, навежда на други мисли. Защо да няма прокурори? Най-добрият взор върху работата на прокуратурата ще пристигна от човек, който е от системата или е бил в нея.
Това е един отдавнашен спор. Едната теза е, че в случай че са единствено експерти, правосъдната система ще се капсулира и няма да има външен взор, който най-малкото да даде по-обективна визия къде са грешките в работата. Когато в управителния орган доминират външни хора, системата ще може да се развива и да дава отговор на условията на обществото.
Другата е, че би трябвало да са повече експертите, тъй като другояче ръководството няма да е съответно и ефикасно за системата и ще се сътвори действителна заплаха от неприемливи външни въздействия върху нейната работа, които да я компрометират и да породят подозрение в нейната обективност и безпристрастност. Истината постоянно е някъде по средата и може би по тази причина хората, основали конституцията, са избрали този метод - 11 от Народното събрание и 11 от професионалната квота.
Аргументът в интерес на концепцията да се понижат прокурорите е, с цел да няма напън от основния прокурор?
По отношение на изказванието за хегемонията на основния прокурор в Прокурорската гилдия изрично мога да кажа, че не е по този начин. Това са отново изказвания, които се наслагват упорито през годините, с цел да аргументират метода, че би трябвало да бъде стеснен основният прокурор. Наричат го надзор, само че за мен е ограничаване и послушание, което може да се трансформира в доста рисково оръжие в ръцете на недобросъвестни ползватели.
Вие изразявали ли сте друго мнение от основния прокурор?
Разбира се, че съм имал друго мнение, и то по сензитивната тематика, каквато е изборът на административни ръководители. Сещам се, че когато избирахме началник на немалка районна прокуратура, гласувах друго. Казвам, че е сензитивна тематика, тъй като основният прокурор е началник единствено на административните ръководители, а не на всички прокурори, както настояват някои политици. Те го настояват, тъй като са пропуснали измененията от 2015 и 2016 година. Тогавашният министър на правораздаването доста искаше да прави промени и направи промени, а това беше една от тях. При изборите за европейските делегирани прокурори също сме били на друго мнение с основния прокурор.
Били сме на друго мнение и с предходния основен прокурор, и то също по една значима и сензитивна тематика - разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии. Аз като ръководител на асоциацията на прокурорите имах противното мнение на тогавашния основен прокурор и прокуратурата като цяло. Бях срещу разделянето на две колегии. Много обикновено е да се твърди, че прокурорите са раболепни и нямат лично мнение, и да се абсолютизира противоположната теза за други магистратски специалности. Когато човек е уверен в правотата си и отстоява мнението си, няма значение дали е арбитър, прокурор или следовател.
Бяхте отпред на асоциацията на прокурорите, която навърши 25 година Организацията наложителна ли е?
Никога не е била и твърдо имам вяра, че в никакъв случай няма да бъде наложителна. Членуването в Асоциацията на прокурорите в България е по разбиране. Ако човек желае да се среща със съидейници, да се среща с сътрудници от цялата страна, в случай че желае да споделя с някого положително или неприятно, в случай че желае да усеща, че има до себе си другар и може да получи отбрана, когато изпадне в потребност, то тогава подава едно заявление и става член на асоциацията на прокурорите в България. А в случай че не желае към този момент да е по този начин, редът е още по банален.
Фактът, че тази организация съществува 25 години, красноречиво демонстрира, че тя е жизнерадостен организъм, който има право на живот. И в случай че в действителност някъде има място, където всички сътрудници са равни, то е съсловната ни организация, тъй като там няма административни ръководители. Председателят и членовете на управителния съвет са просто хората, които са натоварени с повече задания, действия и отговорности. Бях ръководител съвсем седем години и половина и знам, че е по този начин, тъй като по този начин го усещах. Използвам случая да благопожелавам на сътрудниците от Асоциация на прокурорите в България годишнината от основаването на нашата съсловна организация. 25 години е доста време, изключително в днешния динамичен свят. Четвърт век " живот " на нашата професионална организация е нещо, с което би трябвало да се гордеем.
Източник: " 24 часа "
Предложението е забавно и нищо повече. В никакъв случай не бих го определил като положително, тъй като късата ретроспекция на концепциите, които се въртят в публичното пространство по отношение на основния прокурор, демонстрира, че стават все по-странни, все по екзотични и даже бих ги нарекъл неуместни. И най-много съгласно мен са неработещи. Те не кореспондират с нашата нормативна уредба, с правните ни обичаи и законодателната логичност. Ако тези оферти видят бял свят, с интерес ще чакам оценката на Конституционния съд.
Не знам какво постанова основният прокурор, който е един от тримата огромни, да получи такова особено отношение. И кому е належащо той да бъде надали не приравнен на редови прокурор? Ако толкоз елементарно основният прокурор бъде отстраняван от служба и в случай че това бъде сторено на два пъти, той няма да " види " нищо от мандата си, тъй като просто няма да има опция да извършва отговорностите си, а оттова и програмата, поради която е определен.
Шефовете на Върховен касационен съд и Върховен административен съд също ще бъдат избирани с 13 гласа, само че с двойно болшинство от съдиите.
Идеята за двойното болшинство е още по-странна. Според мен не е добра, не е работеща и не виждам логичност за нейното осъществяване. В случая доста подходящ е въпросът каква е представителността и легитимността на предлагането за тези законодателни промени. Те бяха препоръчани от министъра на правораздаването в последните дни от предварително прекратения мандат на държавното управление, в което тя (Надежда Йорданова) беше министър.
Сега пък тези " хрумвания " се доразвиват от длъжностен министър на правораздаването без никаква изясненост за допустима парламентарна поддръжка за тяхното осъществяване. Дори не знам по какъв начин да нарека подобен законодателен метод. По същия метод по този начин наречената " отчетност " на основния прокурор беше " пришита " в раздел " Бизнес среда " на проекта за възобновяване. Това неистово предпочитание за преодоляване на прокуратурата и елиминиране на неуместния основен прокурор е " съшито с бели законодателни конци ".
Одобрявате ли арбитър да проверява основния прокурор?
Този чудноват и мистериозен механизъм, несъмнено няма да е работещ. Как би могла да бъде обезпечена обективността в работата на проверяващия основния прокурор? Как ще бъдат следени неговите дейности, които могат да породят извънредно съществени последствия? И по какъв начин ще бъде стимулиран арбитър да стане прокурор и да прави прокурорска активност? Къде е гаранцията, че той ще се оправи качествено? А какъв брой обективно ще е това следствие, в случай че изборът на проверяващ е редуциран единствено до претендентите от съдиите, които са декларирали предпочитание да станат прокурори, проверяващи основния прокурор. В моите показа призванието на висшия арбитър е друго. Той е израснал в кариерата и стигнал до най-високото професионално равнище, с цел да е съдия и да правораздава.
Според създателите на предлагането ще е въпрос на авторитет.
Пътят към пъкъла е застлан с положителни планове, а жадни за популярност хора постоянно е имало и ще има. Това е лъскава фасада, зад която не виждам гаранции за работещ механизъм, който да подсигурява обективност и резултатност, както и отбрана правата на магистратите, против които ще е ориентирана тази " изключителна " принуда. Дори и за основния прокурор би трябвало да важи презумпцията на невиновност, тъй като е български жител.
Заслужени ли са офанзивите против прокуратурата?
Атаки постоянно е имало, тъй като фантазията на всеки политик и на всеки, който ръководи страната, е комфортна прокуратура. И когато тя обективно прави своята работа, естествено, се стига до неодобрение от страна на ръководещите.
Защо е належащо да е комфортна прокуратурата?
За да бъде употребена като лост против неуместните и да се обезпечи опция да се прави това, което е угодно на ръководещите политици. Така те ще се усещат удобно. Когато има някой, който да им държи сметка за какво са създали нещо погрешно и в нарушаване на закона, напълно обяснимо е да има и такава е противоположната реакция. Кой политик би се чувствал комфортно, в случай че виси над главата му подобен дамоклев меч. Ще го кажа по-образно. Когато една политическа мощ или сили завоюват изборите, какво получават? Две от управляващите в демократичната и правова страна, както ги е дефинирал Шарл дьо Монтескьо.
Това са законодателната и изпълнителната, и ръководещите могат, най-просто казано, да вършат каквото си желаят. Да одобряват каквито закони си изискат и да ги ползват, както си изискат. И кое ще им липсва, с цел да имат цялата власт в страната? Верният отговор е - правосъдната власт. Защото там се съблюдават и съблюдават законите, и дейностите на магистратите са опосредени от законовите правила и разпореждания.
Точно по тази причина, когато е належащо, жителите търсят отбрана на правата си при органите на правосъдната власт. Точно по тази причина " общият контрол за правда ", във връзка с който беше сезиран Конституционният съд, е толкоз значим. Точно по тази причина правосъдната система е консервативна и точно тази консервативност е най-голямата ѝ отбрана от домогванията на мощните на деня политици. И тази консервативност е заложена в конституцията, откъдето е проектирана в цялата законодателна уредба.
Но в действителност упрекът към прокуратурата е, че мери с двоен критерий - едни ги преследва строго, а за други си затваря очите.
Няма такова нещо! Това, че на някого не му изнася нещо съгласно неговата субективна позиция, не значи обективност.
Какво би трябвало да се реформира в прокуратурата?
Прокуратурата е най-голямата и най-многобройна конструкция в правосъдната власт. Тук са всички прокурори, следователи и правосъдни чиновници. Такъв орган се ръководи извънредно мъчно. Ситуиран е в цялата страна. За да работи обикновено толкоз комплицирана машина, би трябвало да бъде добре менажирана и подсигурена със средства. Както знаем, тази година политиците от Народното събрание орязаха бюджета на прокуратурата с обяснението, че по този метод се реформира.
Прокуратурата е най-динамичният, най-гъвкавият, най-реформиращ се и най-реформираният орган в правосъдната власт. Колко от измененията в конституцията, в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуален кодекс бяха инициирани от политиците и направени точно поради прокуратурата. Същевременно и самата прокуратура инициира и реализира промени, с които се усъвършенства, осъвременява и покачва потенциала си. Ще загатна, че в прокуратурата към този момент завърши промяната на районните равнища, които бяха трансформирани и окрупнени.
Това беше нескончаем и извънредно комплициран, тежък и сложен развой, само че пътят беше извървян и към този момент това е реализирано единствено в прокуратурата. А резултатът е повече от добър и въпреки че се изискват старания от сътрудниците, които пътуват доста, тъй като регионите им станаха по-големи, те се оправят. Това, което е належащо да се случи, е да се реализира дефинитивно равнене на натовареността на прокурорите, което ще даде опция на системата да работи по-леко, да е по-близо до жителите и правоохранителните органи.
Но това, което най-вече затруднява работата на прокурорите, е остарялата нормативна база. За нас оръдията на труда са законите, с които работим - Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс. Вече 15 и повече години всякога, когато се спомене нуждата от промяна, сме били безапелационни, че това е нещото, което ни би трябвало. Не можем да работим със закони, които са от средата на предишния век. Светът толкоз бързо се развива, престъпността постоянно е на крачка пред правоохранителните органи, а с тези остарели закони крачките са даже и повече.
Колегите вършат всичко допустимо, с цел да са съответни на обстановката, само че това им коства старания, а някой път просто няма допустимо решение, което да ти разреши да свършиш работата си. Ако законите ни са по-актуални, по-съвременни и по-гъвкави, ще бъдем и по-ефективни.
Нали имаше план за Наказателен кодекс?
Имаше план, който не беше общопризнат позитивно от съвсем всички. Опитът беше несполучлив. Обществото е извънредно сензитивно към наказателната принуда, тъй като тя се отразява директно върху правата на жителите. За да бъдат основани положителни, модерни и работещи наказателни закони, се изискват старания и неизменност от всички, които могат да допринесат за позитивен резултат, в това число политиците, представителите на науката и практиците. И страната е дебитор на обществото, тъй като това не се случва.
За първи път в историята си Висш съдебен съвет работи над мандата си. Може ли решенията му да бъдат атакувани?
След решението на Конституционния съд по тази тематика не би следвало да има подозрения по отношение на легитимността на решенията на Висшият правосъден съвет. Никога обаче не съм си представял, че мога да изпадна в сходна обстановка, че Висш съдебен съвет може да изпадне в такава обстановка. Това е несериозно и неуместно. Резил на най-високо държавно равнище. Как и за какво се стигна дотук? Фактът, че в нашата конституция не е очакван ред по какъв начин да се действа освен това състояние, демонстрира, че никой не е допускал, че това може да се случи. Най-малко пък народните представители от Великото национално заседание, които са приели конституцията. Не може по подобен метод да се срутва престижът на конституционно избрани органи в страната и по тази причина най-нормално беше Конституционният съд да изтълкува главния закон.
В последна сметка властта постоянно има две страни, тъй че народните представители колкото и да не се схващат в Народното събрание, би трябвало да се обединят и да свършат работата си. Не е единствено Висш съдебен съвет. Инспекторатът преполови втори мандат, на който няма право. Председателят на Конституционен съд за трети път насочва парещ апел към депутатите да изберат двама конституционни съдии, тъй като в този момент работят в състав от 10 души и това съществено затруднява работата им. КЕВР и кой знае още какъв брой държавни органи са с изминал мандат.
Лично аз не се усещам добре отвън мандата си, тъй като това най-малкото влия върху професионалното ми самочувствие. Отразява се и върху престижа ни измежду сътрудниците, а сигурно пречи и на естествената работа на този групов орган. Знам, че не е наша виновността, само че все пак престижът на институцията, която менажира правосъдната власт, страда.
Имате ли вяра в обозримо бъдеще да бъдат определени новите членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота?
Таях вяра за този парламент и към момента я имам, че депутатите най-сетне ще си свършат работата. Реалностите обаче наподобяват по-различни. Като виждам какви са неразбориите и крамолите в Народното събрание, по-скоро си мисля, че няма да могат. При конституционните съдии даже е по-лесно, тъй като те се избират с нормално болшинство, а не с квалифицирано от 160 гласа като Висш съдебен съвет, само че даже и този избор не се случва.
Трябва ли да се понижи броят на прокурорите във Висш съдебен съвет?
Идеята извънредно упорито се прокламира напоследък. И в този момент няма спънка в парламентарната квота да се избират представители на науката, юристи, което се е случвало много постоянно през годините. Да, в настоящия състав на Висш съдебен съвет има един юрист, само че в предходни са били много повече. Решението е на политиците. Но въвеждането на подобен метод императивно, записан в закона, навежда на други мисли. Защо да няма прокурори? Най-добрият взор върху работата на прокуратурата ще пристигна от човек, който е от системата или е бил в нея.
Това е един отдавнашен спор. Едната теза е, че в случай че са единствено експерти, правосъдната система ще се капсулира и няма да има външен взор, който най-малкото да даде по-обективна визия къде са грешките в работата. Когато в управителния орган доминират външни хора, системата ще може да се развива и да дава отговор на условията на обществото.
Другата е, че би трябвало да са повече експертите, тъй като другояче ръководството няма да е съответно и ефикасно за системата и ще се сътвори действителна заплаха от неприемливи външни въздействия върху нейната работа, които да я компрометират и да породят подозрение в нейната обективност и безпристрастност. Истината постоянно е някъде по средата и може би по тази причина хората, основали конституцията, са избрали този метод - 11 от Народното събрание и 11 от професионалната квота.
Аргументът в интерес на концепцията да се понижат прокурорите е, с цел да няма напън от основния прокурор?
По отношение на изказванието за хегемонията на основния прокурор в Прокурорската гилдия изрично мога да кажа, че не е по този начин. Това са отново изказвания, които се наслагват упорито през годините, с цел да аргументират метода, че би трябвало да бъде стеснен основният прокурор. Наричат го надзор, само че за мен е ограничаване и послушание, което може да се трансформира в доста рисково оръжие в ръцете на недобросъвестни ползватели.
Вие изразявали ли сте друго мнение от основния прокурор?
Разбира се, че съм имал друго мнение, и то по сензитивната тематика, каквато е изборът на административни ръководители. Сещам се, че когато избирахме началник на немалка районна прокуратура, гласувах друго. Казвам, че е сензитивна тематика, тъй като основният прокурор е началник единствено на административните ръководители, а не на всички прокурори, както настояват някои политици. Те го настояват, тъй като са пропуснали измененията от 2015 и 2016 година. Тогавашният министър на правораздаването доста искаше да прави промени и направи промени, а това беше една от тях. При изборите за европейските делегирани прокурори също сме били на друго мнение с основния прокурор.
Били сме на друго мнение и с предходния основен прокурор, и то също по една значима и сензитивна тематика - разделянето на Висш съдебен съвет на две колегии. Аз като ръководител на асоциацията на прокурорите имах противното мнение на тогавашния основен прокурор и прокуратурата като цяло. Бях срещу разделянето на две колегии. Много обикновено е да се твърди, че прокурорите са раболепни и нямат лично мнение, и да се абсолютизира противоположната теза за други магистратски специалности. Когато човек е уверен в правотата си и отстоява мнението си, няма значение дали е арбитър, прокурор или следовател.
Бяхте отпред на асоциацията на прокурорите, която навърши 25 година Организацията наложителна ли е?
Никога не е била и твърдо имам вяра, че в никакъв случай няма да бъде наложителна. Членуването в Асоциацията на прокурорите в България е по разбиране. Ако човек желае да се среща със съидейници, да се среща с сътрудници от цялата страна, в случай че желае да споделя с някого положително или неприятно, в случай че желае да усеща, че има до себе си другар и може да получи отбрана, когато изпадне в потребност, то тогава подава едно заявление и става член на асоциацията на прокурорите в България. А в случай че не желае към този момент да е по този начин, редът е още по банален.
Фактът, че тази организация съществува 25 години, красноречиво демонстрира, че тя е жизнерадостен организъм, който има право на живот. И в случай че в действителност някъде има място, където всички сътрудници са равни, то е съсловната ни организация, тъй като там няма административни ръководители. Председателят и членовете на управителния съвет са просто хората, които са натоварени с повече задания, действия и отговорности. Бях ръководител съвсем седем години и половина и знам, че е по този начин, тъй като по този начин го усещах. Използвам случая да благопожелавам на сътрудниците от Асоциация на прокурорите в България годишнината от основаването на нашата съсловна организация. 25 години е доста време, изключително в днешния динамичен свят. Четвърт век " живот " на нашата професионална организация е нещо, с което би трябвало да се гордеем.
Източник: " 24 часа "
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ