- Г-н Георгиев, вие сте ново лице за политиката –

- Г-н Георгиев, вие сте ново лице за политиката – по-малко от година ръководител на Столичния общински съвет (СОС), само че малко хора знаят, че сте и юрист, и академични учител. Кое е предпочитаното ви амплоа?

Работата ми като ръководител на СОС завладява съвсем всичко. Но пък тези две специалности – юрист и учител, оказват помощ доста на третата, тъй като работата със студенти дава доста уроци и противоположна връзка. Да следиш аудиторията, разбрали ли са те сътрудниците, или не и в случай че не са – да се върнеш назад да обясниш, до момента в който не стане в действителност ясно. Университетската специалност е страхотна. Те са две вътре в действителност – когато си академик, откривател – ти с книгите, правиш си изследвания и научаваш доста, и другата – когато си учител. На студентите си споделям, че България има потребност от извънредно будни, готови, неподлежащи на операция хора. Колкото по-подготвен е човек, толкоз по-критичен е към всяка власт, изисква повече, знае по какъв начин да се реализира мечтаното, умее да убеди и близките в правотата си, по-лесно намира съидейници. Това е естественият път към възстановяване на качеството във всички сфери на публичния ни живот. Дано не звучи утопично.

- Хората постоянно са мнителни - за какво човек с сполучлива кариера се захваща с политика?

При мен процесът беше противоположен – политиката ме откри. И аз взех решение да остана в нея. В предишното съм помагал като правист на Столичната община, преди последните избори получих покана от кмета Йорданка Фандъкова да се включа в листата за общински съветници като част от гражданската непартийна квота от специалисти. Дълго мислих и реших, че сполучливата кариера дотук ми дава независимост на дейностите и самостоятелност. В момента, в който някой изиска нещо от мен, което не дава отговор на правилата и морала, ще си потегли и ще кажа „ Борих се, само че не мога повече “.

Винаги съм се интересувал от социална активност и съм бил деен. Реших, че откакто ми се дава опция, не пречи да опитам да дам своя принос да живеем в по-добре изглеждащ и ръководен град – част от нещата към този момент ги реализираме. Прегърнах и няколко дела и ги придвижвам последователно, радва ме консенсусът, който реализирам сред обособените политически групи – и за наредбата против безразборното гърмене на фойерверки, и програмата за тротоарите. Искам да опитам да приложа на процедура това, на което изучавам студентите – какво е правото по учебник. Давайки си сметка, че рано или късно тази машина несъмнено ще ме смачка.

Има абсурд в нашите разбирания като общество – по едно и също време желаеме да ни ръководят хора, чийто живот не зависи от политиката като източник на издръжка, обаче се чудим и сме мнителни за какво сполучливи хора не желаят да ни ръководят. Какви са инструкциите за сигурност в самолета? В случай на повреда първо сложете маската на себе си и след това на другия, който зависи от вас. Това значи, че преди да влезем в политиката, би трябвало да сме извървели някакъв професионален път, а не да трупаме опит занапред на гърба на хората. Младостта е положително качество, само че тя „ си отива и е ясно това “ – по Мишо Белчев. Накратко, по този начин, както желаеме околните ни да ги лекува доктор с престиж, експерт с име, по този начин и ръководството на града и страната ни би трябвало да е занятие на такива хора. А не на дилетанти.

- И въпреки всичко „ политик “ като да е мръсна дума – изключително на фона на събитията в българската политика от последните години и изключително последната година и половина на опълчване.

Затова споделям – образованието е доста значимо, само че би трябвало и практическият опит. Ние имаме отчайваща потребност от здрав разсъдък и от съответни хора в политика. От всички партии.

- Когато вашата звезда в общината изгря, някои оповестиха, че сте човек, посочен от по този начин модерния в последно време (отново) предприемач Орлин Алексиев да заемете неговото място. Негов правоприемник ли сте?

Този въпрос го повдига съответно един сътрудник от опозицията, главно заради професионална ревнивост. Аз познавам съвсем всички общински съветници от предходния мандат, от всички партии. Професията ми на юрист ме докара в общината. Кантората, в която работех дружно с колежката Лена Бориславова, работеше с общината – по въвеждането на зоните за платено паркиране, по делото за референдума за концесията на „ Софийска вода “, по делото за референдума за презастрояването в „ Младост “. По това време съм бил на комисии на общинския съвет, съветвал съм общинските съветници и оттова познавам и Орлин Алексиев, и всички останали.

Ако ми огледа човек биографията – не желая да звуча самоуверено, само че в случай че си съумял да завършиш с отличие Юридическия факултет на Софийския университет, по-късно магистратура в един от най-хубавите британски университети – King’s College London, в случай че си се явил на изпит пред светилата на гражданскоправните науки и са те избрали за помощник в катедрата си, в случай че си защитил сполучливо докторат, в случай че те почитат сътрудниците в университета и си направил от малко малко сполучлив бизнес, наподобява да си вършиш работата в общинския съвет не е някакво изключение. Като приказвам тук пред вас, не ми поставя някой различен думите в устата, нали? Но постоянно естествените хора не се занимават с политика, тъй като все би трябвало да изясняват, че „ нямат сестра “. Сега, като споделих, че съм работил с Лена, несъмнено ще се появи конспирация, че съм непосредствен с „ Продължаваме промяната “.

Шегувах се, че общинският съвет надживява четвърти парламент. В СОС към този момент поддържаме връзка по-качествено, задаваме различен фасон на работа и аз ще съм задоволен, в случай че имам своя непретенциозен принос в подобряването на тона сред обособените партии. Другото са, отново споделям, спекулации на хора, които евентуално съзират в мен някаква имагинерна конкуренция. Но в случай че задачата ни е да поставяме грижи за града, по-скоро би трябвало да се радваме, че има хора, които работят с разнообразни партии. Не във всяко нещо да съзираме конкуренция, да пришием нещо на някого и да го вкарваме в режим на пояснение, вместо да приказваме за направеното. Гордея се с консенсуса за първата в страната правна клиника за отбрана против домашното принуждение, в която 100 дами ще получат гратис помощ от квалифицирани юристи. И с още доста други общи решения в интерес на града. Персоналните нападки са инструмент на безидейните в политиката, на подвластните от нея хора, които нямат друга издръжка и друга среда. Говори общи приказки този, който няма съответни решения. Аз не разбирам по този метод престоя си в политиката и ще опитам, доколкото имам сили, да трансформира средата. Зная, че ще е мъчно. Но би трябвало да опитам. Заради убеждението ми, че по този начин е вярно – да положиш старания, да имаш отношение. Защото знаете – когато си потеглят отвратените, остават отвратителните. Наскоро прочетох нещо от Калин Донков, в което се споделяше нещо като мръсниците вървят през шпалир от чисти хора („ И по този начин мръсникът върви напред през шпалир от чисти “ – б.а.).

- Казвате, че откогато сте отпред на СОС, поддържате връзка по-качествено тук, в локалния парламент, в сравнение с си поддържат връзка в националния. Какво е по-различното?

Преди девет месеца СОС беше раздиран от спорове, имаше извънредно полюсно опълчване. Лично аз за себе си пораснах в разбирането си за това по какъв начин не може постоянно ти да си прав, по какъв начин не може да се налагаш, по какъв начин не е обикновено и не е здравословно ти да определяш от началото до края, до последната запетая, план на решение за нещо. Има ръководство на малцинството в СОС – не знам дали това е известно. Но съумяваме да убедим сътрудниците и за тези няколко месеца взехме доста потребни решения за града.

- Имате поради „ патриотите “.

Съветниците от ГЕРБ сме 27, имаме поддръжката на „ Патриоти за София “, само че не по всички въпроси. Ако видите през последните към два месеца, те не гласоподават половината от отчетите с нас – или са срещу, или са въздържали се. Но да вземем за пример програмата за тротоарите, моята огромна горделивост на този стадий – 120 милиона лв. за тротоари, 11 пъти повече площи, всичко това стана с гласовете на 48 общински съветници, от групите както на ГЕРБ, по този начин и на Българска социалистическа партия, и на „ Демократична България “. Защо? Защото имаме разговор. Даваме хрумвания, преди да вземем решението, изпращаме отчет на сътрудниците от опозицията. Затова споделям, че е доста значимо човек да не си мисли, че е началото и края. Аз съм „ новобранец “ тук, има остарели „ кримки “, които могат да ме „ сготвят “ за нула време, по тази причина виждам да съм нащрек. Ето за какво би трябвало да има, от една страна, диалогичност, от друга – качество, качество, качество. Тоест стремим се да даваме задоволително положителни, лишени от политизиране дела. Както стана с нараствания надзор по програмата за тротоарите – приехме го, с цел да не стане след това „ ремонт на ремонта “. Контрол има на процедура и от опозицията – 1/3 от районните кметове са от „ Демократична България “. Имаме и самостоятелни, и от Българска социалистическа партия. Отпускаме по 750 000 лева годишно за периода на програмата на тротоарите, с цел да може във всеки регион да се назначи по един нов контролиращ, с цел да няма „ жвакащи “ плочки.
Ето, казусът с фойерверките – направихме среща с родителите, с „ Четири лапи “, направихме среща и с Марта Георгиева (общинска съветничка от Демократична България – б.а.), за която животните са огромна идея, несъмнено, чухме търговците. Да, сблъскваме се с лобизъм, с политически рецензии, само че това не са бизнес решения. Човек, когато има гръбнак, би трябвало да отстоява позициите си.

- И по този начин по натурален път стигаме до локални избори 2023. Вие имате ли упоритости да сте претендент за кмет на София?

За мен този въпрос въобще не стои на дневен ред. Преди девет месеца се явих на избори за доверието на общинските съветници и бях определен за ръководител на СОС. Управлението е доста прагматичен развой. Тук, в общината, не можем да приказваме за истории от сътворението на света, тъй като имаме съответен проблем с тротоарите, с градския превоз или различен. Хората, които единствено философстват, не могат да създават решения. Ние не можем да си позволим да сме от тях. Просто градът не го заслужава.

- Политическата измама занапред следва – с наближаването на локалните избори. Противоборството сред групите ще се изостря. Как ще работи общинският съвет в предизборна конюнктура?

Сигурно ще има противодействия. Те и в този момент са факт, всеки ден. Имаме голям проблем с държавното управление да вземем за пример.

- Държавната помощ за градския превоз?

Да. В непрестанен пояснителен режим сме. Само че има планове, има сметки. Цените за ток и за газ в цялата страна са поскъпнали, а градският превоз на София е на газ и на електрическа сила. Проблемът не е плод на някаква корист, а на 330% повишаване на природния газ – съпоставих първото тримесечие на тази година с първото тримесечие на предходната. Утре ще ме попитате: „ Г-н Георгиев, за какво се разреждат на половина рейсовете? “. Не мога да потегли да ви приказвам за това кое е първо – кокошката или яйцето. Трябва съответно решение.

Контрааргументът на Асен Василев като финансов министър по този и по всевъзможни други въпроси що се отнася до искане на пари бе реформирайте, оптимизирайте и тогава ще получите. В случая около митингите, в които се включиха и чиновници на столичните сдружения, стана ясно, че бордовете на тези сдружения са огромни, заплатите там – високи, а в това време се плаши със съкращения на чиновници, в това число на водачи.

Ами трябваше да трансформират закона. Колко огромни са бордовете е разказано в Закона за обществените предприятия. По-малките сдружения имат по трима, огромните – по най-малко петима. Ние сме избрали минималния брой. А заплатите се дефинират от разпоредба на общинския съвет, в която се споделя, че съгласно постигнатия финансов резултат, активите, които се ръководят, се получават съответните хонорари.

И промени се вършат – с 5% бяха понижени разписанията през септември м.г. Всеки месец усъвършенстваме написания. Над 70% от разписанията са ускорени – т.е. посредством повишение на скоростта на придвижване и промени в графика в час пик се усилват пробегът и рейсовете, а в по-късните часове се разреждат.

На второ място – няма по какъв начин да приемем тезата да премахнем линии. Защото, първо – няма линии, които да дублират метрото. И второ – с цел да дойдете до метростанцията, вие би трябвало да стигнете до такава степен някак от своя квартал. Над 70% от рейсовете имат довеждаща функционалност, 100% от трамваите имат връзка с метрото. Над 70 на 100 от продадените билети са цифрови – и това е за осем месеца и макар пандемията.

Така че по въпроса с промените – съкратили сме 5% от разписанието, месечно го променяме там, където е належащо, и редуцираме хора, не е правилно, че не го вършим – близо 400 души от административния личен състав са освободени или пенсионирани. Само че няма да пристигна някой министър да кара трамвая, нали по този начин? Трябва да го карат хората, които стават в 4 ч. сутринта, с цел да са в 5 ч. в депото, на които ние би трябвало да дадем съответно и заслужено възнаграждение, тъй като това е тежък и виновен труд. Но този фасон на държавното управление на ангро, да съберем всичко вкупом, просто не е сериозен. Тук услужливо се подаваха от опозицията тези на държавното управление, които са непроверени и елементарно оборими.

- Все отново постихнахте непълен триумф.

Да, с актуализацията на бюджета Народното събрание утвърди обезщетения за градския превоз на София от 74 млн. лева Това е половината от нужната сума за издръжката му до края на годината. Но е избавителна и първоначално ще осигурим работата за идните няколко месеца. Благодаря на всички народни представители, които подходиха отговорно и утвърдиха по този начин нужните обезщетения - те са в поддръжка на два милиона жители, които живеят в столицата. Не за една или друга партия. Със страдание означавам, че актуализацията на бюджета в тази част не бе подкрепена от “Продължаваме смяната " и " Демократична България ".

- Имам възприятието, че ще се пенсионирам с няколко столични тематики, в това число билетчето за изминато разстояние, детските градини, така наречен МОЧА.

За детските градини – Столична община е планувала пари за всички детски градини, за чиито планове има подготвеност и те са на ръководство при районните кметове.

Що се отнася до билета за време, към този момент имаме разискване на наредбата. Но съм отчаян от скоростта, с която една група от представители на всички партии работи. Много се забавиха. За да се реализира политически консенсус, цената бе осем месеца.

Паметникът на Съветската войска – това, както и въпросът с украинското знаме на фасадата, са ми най-щекотливите тематики, откогато съм поел поста. МОЧА е държавна благосъстоятелност, не общинска. Така, както не мога да ви кажа какво да вършиме със личното си жилище, в случай че не нарушавате закона, по този начин и ние нямаме причина да се месим в решение, което страната би трябвало да вземе. Аргументът, че не били намерили документ за благосъстоятелност, е комичен. По силата на закона страната е притежател и те доста добре го знаят – макар признатото решение на общинския съвет от 90-те години.

В тази връзка, обществото ни е извънредно поляризирано. Но по тази причина са политиците – с цел да прокарват път там, където го няма. Ние направихме немислимото – Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Демократична България гласувахме дружно за създаване на тротоари, гласувахме дружно за промяна на бюджета за първото тримесечие. Това в никакъв случай не се е случвало. That`s the Spirit.

- Но нарицателните „ ремонт, на ремонта “ и „ хубаво е, само че не е готово “ си стоят.

Ние сме длъжници на софиянци и сме надалеч от самодоволството. Можем всичко да го вършим по-добре и по-бързо. Но в случай че се поставите в моите обувки, хайде да забележим по какъв начин да заличим тези нарицателни. Първи вид – не вършиме нищо, че да не ви подлагат на критика. Добре ли е за града това? Според мен е пагубно. Втори вид – научавате си уроците и го вършиме по-добре. За да няма ремонт на ремонта, възлагате надзор на контрола.

- Да приключим с това, което отрекохте да е в дневния ви ред. Ще задам въпроса по този начин: бихте ли били податлив, в случай че ви предлагат за кмет на София, да приемете тази номинация?

Наистина не стои на дневен ред. В момента работя като ръководител на общинския съвет. За себе си желая да видя дали това, което върша, има резултат, по какъв начин се приема от хората. И тъй като се разделяме на „ умно-красиви “ и останалите, си мисля, че не е нито мъдро, нито красиво да се разделяме по този метод. Майка ми ме е възпитала по този начин. Бог ни е основал разнообразни и всеки гражданин на София заслужава положително ръководство. Сигурен съм, че ще има почтени претенденти и жителите ще изберат най-хубавия.

*Интервюто е оповестено в новия брой на сп. " Клуб Z ".