Живко Георгиев, социолог: ИТН е във възход, но не може да вз...
- Г-н Георгиев, в случай че приемем частичните локални избори за самобитен тест преди парламентарните, какво да чакаме на 11 юли -ниска интензивност, Има Такъв Народ първа мощ и слаб ГЕРБ?
- Има огромна разлика сред залога на локални и на парламентарни избори - те могат да създадат сериозна смяна, каквато хората желаят, не локалните. Така че на парламентарните, несъмнено, ще има доста по-висока интензивност.
Не бих направил директна връзка сред двата типа избори, само че несъмнено локалните са знак за сериозна загуба на позиции на ГЕРБ. На предходните избори на 4 април ГЕРБ престана да бъде партия на властта, партия-държава и в този момент е редова партия, въпреки с към момента важен запас, в това число административен. Но без еднопосочна надмощие. А има и всички белези на загуба на така наречен периферен електорат и разколебаване на част от твърдия електорат.
- Каква може да е разликата сред първия и втория на 11 юли?
- Ако вземем за репер резултата от предишните избори - ГЕРБ малко над 25, Има Такъв Народ 17, Българска социалистическа партия 15, сегашните сондажи демонстрират динамика в тази картинка. Подкрепата за ГЕРБ е в низходяща наклонност, движи се към 20 %, а може би ще слезе и под тази граница. В същото време " ИТН " се движи нагоре. И то става въпрос за проучвания единствено в България, а на 4 април Има Такъв Народ добави 1.5 % от чужбина. Така че наподобява доста евентуално на тези избори Има Такъв Народ да мине 20-те %.
Все отново ГЕРБ на този стадий няма по какъв начин да падне прекомерно. Да, периферният му електорат е съществено обезверен и би се пр насочил към други партии, само че ГЕРБ към момента има корав електорат. Тепърва ще се разбере какъв брой е това твърдо ядро. Но въпреки всичко има немалка категория хора, свързани с ГЕРБ не поради дела, хрумвания, само че има друга здрава заварка - логиката на интереса. Има доста гласоподаватели на ГЕРБ, които има какво да изгубят, в случай че партията смени ролята си от хегемон във властта в глуха съпротива.
На тези избори е по-вероятно ГЕРБ да загуби първото място. Може да го резервира при едно-единствено изискване - в случай че интензивността е доста ниска. Просто тъй като, съпоставена с новите партии, има по-голямо твърдо ядро. Трудно обаче ГЕРБ може да падне под 16-17 %, това е минимумът все още.
Колко може да качи Има Такъв Народ - не виждам тавана му доста над 22-23 %, макар че е в ситуативен напредък. С Има Такъв Народ не може да се повтори това, което стана с Национална движение „Симеон Втори". Просто в полето на протестния углавен избор, където е силата на " ИТН ", съперниците са съществени.
Има 4-5 солидни играча, които разделят с Има Такъв Народ сегменти от протестния електорат
- Демократична България, Българско лято, Възраждане.
В това поле е и Българска социалистическа партия, която е някак си междинна сред протестните партии и откровените асоциирани с предишното статукво партии като ГЕРБ, Движение за права и свободи, Патриотите.
Така че 5-6 по-нови плана и Българска социалистическа партия си разделят протестния избор, а не както беше през 2001 година - Национална движение „Симеон Втори" да вземе всичко.
- Могат ли обаче партиите на митинга да получат болшинство на тези избори?
- Рано е да се каже. Първо позволявам, че в 46-ият парламент ще има 1-2 обединения повече, в сравнение с в предходния. Българските патриоти имат късмет да влязат. Малко скрита картинка са, само че имат своите шансове Българско лято и Възраждане. Не трите едновременно, само че най-малко две от тях имат действителен късмет да влязат в Народното събрание. Т.е. партиите на митинга могат да получат болшинство, в случай че дефинираме понятието и към трите, към този момент етикетирани по този метод, прибавим още една-две. В това има съображение - те са почти сходни в отрицателните си стратегии - ремонт на модела и прочие. Разликите са в позитивните стратегии - какво по-късно.
- Ще имаме ли този път постоянен кабинет, каквито са настройките в обществото?
- Всички играчи, от които зависи съставянето на кабинет, си извлякоха поучения от предходния парламент. След предишните избори те уверено не бяха подготвени, нямаха настройките, визията, нужната доза контакти между тях.
Сега обаче най-вероятно текат съгласувания, без да се обявяват. Разминаванията сред тях не са решителни и най-важното - даже някой от тях да не е бил убеден, че може да се сглоби работещо, публично задоволително държавно управление от такива като тях, президентът Радев им оказа помощ с демо версия на един предстоящ подобен кабинет. Служебният кабинет е модел, който може да бъде образно помагало по какъв начин може да се конструира държавно управление, задоволително за всички тях.
Няма значение по какъв начин ще бъде етикетиран идващият кабинет. Политиците доста се боят от експертно държавно управление - имали сме такива и малко са се проваляли. И програмни сме имали - и те не са били изключително безапелационни. Как ще го нарекат, няма значение - може да се получи съдружно сред част от тях, подкрепено от други, може да е програмно де факто, може да е с мандата на една мощ в неявно съдружен формат. Решенията са доста, другото е въпрос на пакетаж и название.
Допускам, че
ще бъдат включени и много министри от служебния кабинет.
Някои от тях стоят безапелационно за лагера на протестните партии, имат потенциал, не са обременени от тежки биографии и са задоволително непартийни лица, което е ужасно значимо за идващия кабинет. Хората са изтощени от съмнителни персонажи с партийни кариери или съмнителни бизнеси. Загадката е дали самите служебни министри ще желаят - това са хора с положителни професионални реализации и в персоналните им проекти не влиза заседяване в коридорите на властта.
- Неизбежни ли са обединенията в политическия ни живот оттук нататък?
- Абсолютно неизбежни, и то комплицирани обединения от 3-4 партньора. Нека го назовем партньорства, които може да са завършени като коалиция с подкрепящи играчи. Просто политическата ни сцена мощно се фрагментаризира. Имаме най-малко 3-4 задоволително различими сегмента и във всеки от тях има 1-2 играча. Не виждам в близко бъдеще да се появи партия мастодонт, хегемон с резултати от вида 30-40 %, каквито сме имали. Това време свърши, не виждам да се върне до 10-15 години.
- Отива ли си ерата на Борисов и какво идва след нея?
- Много бързате. Какви са ерите, се схваща, откакто си отидат. Но ерата " Борисов " си отива, няма връщане обратно. Ще забележим електоралната карта след изборите. В България процесите се развиват по този начин - една партия си отива, когато стартира да губи в София и огромните градове.
Най-дълго ГЕРБ ще се задържи в Северозападна България,
както беше до неотдавна с Българска социалистическа партия. Сега ГЕРБ ще държи там, където е съумяла да си оформи комфортен средновековен анклав.
Но ерата " ГЕРБ " дефинитивно ще си отиде след идващите локални избори. ГЕРБ се задържа по този начин дълго, макар че се клатеше в последните години на централно ниво, тъй като съумя да се укрепи в локалната власт. Национална движение „Симеон Втори" не съумя да се задържи на сцената, тъй като не можа да се вкорени в локалната власт.
- Ако интензивността на тези избори е дребна, понижават ли рисковете от проблеми с машинния избор?
- Има страх от машинно гласоподаване, основно измежду по-възрастните гласоподаватели. Ако партиите не съумеят да разсеят опасенията, ще пострадат ония, които имат по-голям дял в по-възрастната кохорта - Българска социалистическа партия, отчасти ГЕРБ, някои други обичайни партии. А лятото има неприятното свойство да размеква мотивацията на по-младите. Така че при ниска интензивност ще се получи баланс за тези, които ще изгубят - от една страна, уплашени по-възрастни и от друга, жадни за живот след коронавирус ограниченията младежи.
ГЕРБ има интерес да раздухва страхове от машинното гласоподаване, защото шансът да получи по-добър дял от гласуващите минава през ниска интензивност. И се води акция, че тия избори са компрометирани, с цел да излязат по-малко хора да гласоподават. Но това може да изиграе неприятна смешка на ГЕРБ, тъй като ще демотивира и част от техните гласоподаватели.
- Какво най-вече би Ви изненадало на идните избори?
- Ще бъда прелестно сюрпризиран, в случай че и служебното държавно управление, и новата атмосфера в обществото минимизират до прекаленост станалите съвсем хронични недостатъци на българските избори - платен избор, корпоративен избор, всевъзможни ганьовски шашми. Крайно време беше да ги оставим в края на 19. век, където Алеко ги разказа, а не да ги пренасяме в 21. век.
Живко Георгиев е социолог, учител в СУ " Климент Охридски ". Бил е проучвателен шеф на " ББСС Галъп Интернешънъл ", а от 2001 година - притежател и шеф на " Джи Кънсалтинг ", профилирана в изследователска и консултантска активност. С богат професионален опит в реализацията на проучвателен планове за Световната банка, UNDP, USAID. Бил е в управлението на Института за обществена интеграция, Института " Иван Хаджийски ".
- Има огромна разлика сред залога на локални и на парламентарни избори - те могат да създадат сериозна смяна, каквато хората желаят, не локалните. Така че на парламентарните, несъмнено, ще има доста по-висока интензивност.
Не бих направил директна връзка сред двата типа избори, само че несъмнено локалните са знак за сериозна загуба на позиции на ГЕРБ. На предходните избори на 4 април ГЕРБ престана да бъде партия на властта, партия-държава и в този момент е редова партия, въпреки с към момента важен запас, в това число административен. Но без еднопосочна надмощие. А има и всички белези на загуба на така наречен периферен електорат и разколебаване на част от твърдия електорат.
- Каква може да е разликата сред първия и втория на 11 юли?
- Ако вземем за репер резултата от предишните избори - ГЕРБ малко над 25, Има Такъв Народ 17, Българска социалистическа партия 15, сегашните сондажи демонстрират динамика в тази картинка. Подкрепата за ГЕРБ е в низходяща наклонност, движи се към 20 %, а може би ще слезе и под тази граница. В същото време " ИТН " се движи нагоре. И то става въпрос за проучвания единствено в България, а на 4 април Има Такъв Народ добави 1.5 % от чужбина. Така че наподобява доста евентуално на тези избори Има Такъв Народ да мине 20-те %.
Все отново ГЕРБ на този стадий няма по какъв начин да падне прекомерно. Да, периферният му електорат е съществено обезверен и би се пр насочил към други партии, само че ГЕРБ към момента има корав електорат. Тепърва ще се разбере какъв брой е това твърдо ядро. Но въпреки всичко има немалка категория хора, свързани с ГЕРБ не поради дела, хрумвания, само че има друга здрава заварка - логиката на интереса. Има доста гласоподаватели на ГЕРБ, които има какво да изгубят, в случай че партията смени ролята си от хегемон във властта в глуха съпротива.
На тези избори е по-вероятно ГЕРБ да загуби първото място. Може да го резервира при едно-единствено изискване - в случай че интензивността е доста ниска. Просто тъй като, съпоставена с новите партии, има по-голямо твърдо ядро. Трудно обаче ГЕРБ може да падне под 16-17 %, това е минимумът все още.
Колко може да качи Има Такъв Народ - не виждам тавана му доста над 22-23 %, макар че е в ситуативен напредък. С Има Такъв Народ не може да се повтори това, което стана с Национална движение „Симеон Втори". Просто в полето на протестния углавен избор, където е силата на " ИТН ", съперниците са съществени.
Има 4-5 солидни играча, които разделят с Има Такъв Народ сегменти от протестния електорат
- Демократична България, Българско лято, Възраждане.
В това поле е и Българска социалистическа партия, която е някак си междинна сред протестните партии и откровените асоциирани с предишното статукво партии като ГЕРБ, Движение за права и свободи, Патриотите.
Така че 5-6 по-нови плана и Българска социалистическа партия си разделят протестния избор, а не както беше през 2001 година - Национална движение „Симеон Втори" да вземе всичко.
- Могат ли обаче партиите на митинга да получат болшинство на тези избори?
- Рано е да се каже. Първо позволявам, че в 46-ият парламент ще има 1-2 обединения повече, в сравнение с в предходния. Българските патриоти имат късмет да влязат. Малко скрита картинка са, само че имат своите шансове Българско лято и Възраждане. Не трите едновременно, само че най-малко две от тях имат действителен късмет да влязат в Народното събрание. Т.е. партиите на митинга могат да получат болшинство, в случай че дефинираме понятието и към трите, към този момент етикетирани по този метод, прибавим още една-две. В това има съображение - те са почти сходни в отрицателните си стратегии - ремонт на модела и прочие. Разликите са в позитивните стратегии - какво по-късно.
- Ще имаме ли този път постоянен кабинет, каквито са настройките в обществото?
- Всички играчи, от които зависи съставянето на кабинет, си извлякоха поучения от предходния парламент. След предишните избори те уверено не бяха подготвени, нямаха настройките, визията, нужната доза контакти между тях.
Сега обаче най-вероятно текат съгласувания, без да се обявяват. Разминаванията сред тях не са решителни и най-важното - даже някой от тях да не е бил убеден, че може да се сглоби работещо, публично задоволително държавно управление от такива като тях, президентът Радев им оказа помощ с демо версия на един предстоящ подобен кабинет. Служебният кабинет е модел, който може да бъде образно помагало по какъв начин може да се конструира държавно управление, задоволително за всички тях.
Няма значение по какъв начин ще бъде етикетиран идващият кабинет. Политиците доста се боят от експертно държавно управление - имали сме такива и малко са се проваляли. И програмни сме имали - и те не са били изключително безапелационни. Как ще го нарекат, няма значение - може да се получи съдружно сред част от тях, подкрепено от други, може да е програмно де факто, може да е с мандата на една мощ в неявно съдружен формат. Решенията са доста, другото е въпрос на пакетаж и название.
Допускам, че
ще бъдат включени и много министри от служебния кабинет.
Някои от тях стоят безапелационно за лагера на протестните партии, имат потенциал, не са обременени от тежки биографии и са задоволително непартийни лица, което е ужасно значимо за идващия кабинет. Хората са изтощени от съмнителни персонажи с партийни кариери или съмнителни бизнеси. Загадката е дали самите служебни министри ще желаят - това са хора с положителни професионални реализации и в персоналните им проекти не влиза заседяване в коридорите на властта.
- Неизбежни ли са обединенията в политическия ни живот оттук нататък?
- Абсолютно неизбежни, и то комплицирани обединения от 3-4 партньора. Нека го назовем партньорства, които може да са завършени като коалиция с подкрепящи играчи. Просто политическата ни сцена мощно се фрагментаризира. Имаме най-малко 3-4 задоволително различими сегмента и във всеки от тях има 1-2 играча. Не виждам в близко бъдеще да се появи партия мастодонт, хегемон с резултати от вида 30-40 %, каквито сме имали. Това време свърши, не виждам да се върне до 10-15 години.
- Отива ли си ерата на Борисов и какво идва след нея?
- Много бързате. Какви са ерите, се схваща, откакто си отидат. Но ерата " Борисов " си отива, няма връщане обратно. Ще забележим електоралната карта след изборите. В България процесите се развиват по този начин - една партия си отива, когато стартира да губи в София и огромните градове.
Най-дълго ГЕРБ ще се задържи в Северозападна България,
както беше до неотдавна с Българска социалистическа партия. Сега ГЕРБ ще държи там, където е съумяла да си оформи комфортен средновековен анклав.
Но ерата " ГЕРБ " дефинитивно ще си отиде след идващите локални избори. ГЕРБ се задържа по този начин дълго, макар че се клатеше в последните години на централно ниво, тъй като съумя да се укрепи в локалната власт. Национална движение „Симеон Втори" не съумя да се задържи на сцената, тъй като не можа да се вкорени в локалната власт.
- Ако интензивността на тези избори е дребна, понижават ли рисковете от проблеми с машинния избор?
- Има страх от машинно гласоподаване, основно измежду по-възрастните гласоподаватели. Ако партиите не съумеят да разсеят опасенията, ще пострадат ония, които имат по-голям дял в по-възрастната кохорта - Българска социалистическа партия, отчасти ГЕРБ, някои други обичайни партии. А лятото има неприятното свойство да размеква мотивацията на по-младите. Така че при ниска интензивност ще се получи баланс за тези, които ще изгубят - от една страна, уплашени по-възрастни и от друга, жадни за живот след коронавирус ограниченията младежи.
ГЕРБ има интерес да раздухва страхове от машинното гласоподаване, защото шансът да получи по-добър дял от гласуващите минава през ниска интензивност. И се води акция, че тия избори са компрометирани, с цел да излязат по-малко хора да гласоподават. Но това може да изиграе неприятна смешка на ГЕРБ, тъй като ще демотивира и част от техните гласоподаватели.
- Какво най-вече би Ви изненадало на идните избори?
- Ще бъда прелестно сюрпризиран, в случай че и служебното държавно управление, и новата атмосфера в обществото минимизират до прекаленост станалите съвсем хронични недостатъци на българските избори - платен избор, корпоративен избор, всевъзможни ганьовски шашми. Крайно време беше да ги оставим в края на 19. век, където Алеко ги разказа, а не да ги пренасяме в 21. век.
Живко Георгиев е социолог, учител в СУ " Климент Охридски ". Бил е проучвателен шеф на " ББСС Галъп Интернешънъл ", а от 2001 година - притежател и шеф на " Джи Кънсалтинг ", профилирана в изследователска и консултантска активност. С богат професионален опит в реализацията на проучвателен планове за Световната банка, UNDP, USAID. Бил е в управлението на Института за обществена интеграция, Института " Иван Хаджийски ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ