Степан Ерамян: Хибридът хартия-сайт е печеливша комбинация
- Г-н Ерамян, стигат ли 80 години, с цел да научи човек най-важните житейски уроци? Има ли рецепта за триумф?
- Няма предписания: сипваш две лъжички труд, три щипки шанс и ставаш добър програмист, да речем. Иначе 80 години са нищо време. Животът ни като че ли е математическа загадка. В този смисъл всяко раждане е задача, чието решение следва, и според от качеството на корекциите се редуват всевъзможни предстоящи или непредвидени събития.
Навярно има истина в простичкото: Така е било писано! Но имам вяра, че с изключение на писаното великият дух е позволил опцията за корекции, за ремонт в придвижване. Някъде четох, че роботите ще се усъвършенстват до степен сами да преценят и да поправят личните си дефекти. Ще ни изпреварят. Тази опция се случва и при индивида, само че към този момент духовният и физически брак е отчайващо огромен, а монтьорите - малко.
От раждането ни стартира борбата, би трябвало да оцелеем в доста бурни води. Понякога затъваш, потъваш, изплуваш, до момента в който най-после намериш избавителния пояс. Ако го намериш изобщо. Все се връщам към една антична алегория. Мъдрец и юноша минали през гробище, в което до имената били изписани числа - 5, 15. Мъдрецът обяснил на опечаления си сателит, че цифрите не значат възрастта на умрелите, а пълноценните, щастливи, сполучливи години, изживени от тях. Останалите просто са изтекли като мътна вода. Ако самичък преброя годините си по тази формула, би трябвало в този момент да съм прекомерно млад, даже хлапе.
- Коя беше най-трудната ви борба?
- Минал съм през доста инциденти. Помня нашествието в Чехословакия през 1968 година, когато през нощта ни затвориха в редакцията на „ Народна юноша “. Дадоха ни листче с авансово утвърдена информация, която трябваше да излезе на първа страница на вестника - че войските на Варшавския контракт са влезнали в Прага.
Точно след повредата в Чернобил през 1986 година летях над Украйна към Япония. На летище Нарита и самолетът, и ние бяхме обеззаразени от хора в бели екипи като космонавти.
Много значима за мен бе борбата за изграждане на съвременен Полиграфически комбинат. Беше фантазия, провокирана от отвращението към оловните букви. Те сковаваха, не даваха опция за творчество. Тъкмо планът за новия комплекс беше утвърден, при неизбежното координиране със руските служби офсетовите технологии и електронното страниране бяха отречени с претекста, че с тях по време на война вестниците няма да могат да излизат. Вместо това предложили изпитаните линотипни машини, ленинградско произвеждане. Така фантазията ми рухна и подадох оставка.
Проф. Димитър Георгиев обаче откри гениално решение, удовлетворило хората от Москва - полиграфичния хибрид: обзавеждане на зала с линотипни машини в новия полиграфически комбинат, която да се употребява единствено във военно време. Така дадохме ход на една закъсняла революция в българската публицистика във връзка с полиграфията.
- Оказва се, че ориста е била благосклонна към новаторския ви дух?
- Имах шанс, може би и качеството да вниквам и да се вслушвам в точните хора. В младите ми години попаднах в неповторимо креативно свърталище - редакцията на в. „ Комсомолска искра “. Там царстваше дух на народна власт, другарство. Главният редактор Коста Странджев беше популярен в способността си да провежда хората към себе си, да им сътвори хъс за работа.
Там беше и моят кумир - Никола Благоев Джоков, Джоката, човек с разсъдък, възприятие за комизъм, необикновен гений. Редакцията сътвори неповторимия за времето си единствен в България клуб „ Искра 100 “, в който гостуваха звезди като Лили Иванова, Рита Павоне.
Във вестник „ Марица “ години по-късно се вля и геният на мнозина сътрудници от „ Искрата “ - Спас Василев, Георги Петров, Иван Коджабашев. Изключително значимо за мен беше другарството ми с художниците Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, с Начо Културата. С тях в един интервал бяхме съвсем неразделни.
Светла персона и мой безценен другар е огромният ценител на актуалната музика Тома Спространов. На медиен конгрес в Албена Томето получи огромната премия за цялостна активност и ненадейно ми благодари от сцената. Беше прав. С общи старания в „ Комсомолска искра “ направихме миниреволюция - графа за съвременна музика: рок, " Бийтълс " … Беше нещо немислимо за това време на ограничавания на западното въздействие. Оттам изгря и звездата на Томата като радиоводещ.
- Как се осмелихте да извършите частен вестник в зората на демокрацията?
- Имаше риск, само че се усещах безусловно квалифициран. Всички се чудеха, когато напуснах сигурната работа във вестник „ Дума “. Но планът " Куриер 5 " се оказа печеливш, по-късно създадохме и „ Марица “, „ Струма “ и други районни медии. Факултетът по публицистика ми даде опция да се дълбая в историята на българския щемпел, да откривам закономерности, търсех еволюцията.
Убедих се какъв брой положителни издания е имало у нас. Вестник „ Марица “ за мен беше върхът на българската публицистика. Без него не мога да си показва по какъв начин би се случило Съединението. Зад „ Марица “ стои великият Христо Г. Данов. Той за мен е блестящият образец за ръководство на един интелектуален екип. Допускал е цялостна независимост на мисълта, на позицията на редакторите.
Щастлив съм, че продължихме традицията и в един миг и сегашната „ Марица “ се трансформира в незаобиколим фактор в живота освен на Пловдив. Дори в един миг почувствах, че „ Марица “, на която бях мажоритарен притежател, към този момент не е моя, а е владеене на публичното мнение. Защитавах свободата на публицистите, давах им опция да пишат по съвест, а аз обирах негативите.
- Как отстоявахте позицията на изданието под мощен напън?
- Имаше стопански предпоставки. В интервала през 1990-те, когато „ Марица “ узряваше, тръгваха доста стопански планове. Определени хора, групи, компании популяризираха при нас. Имаше случаи, в които рекламата надделяваше по повърхност над журналистическата продукция. Това създаваше многопосочно поддържане на медията. Ако един подложен на критика рекламодател се откаже, незабавно се появяваше друга опция. Но в един миг, а и в този момент е по този начин, всички запаси попаднаха в ръцете на страната. Така ръководещите сега определяха и дефинират в огромна степен и ориста на медиите.
- Илюзия ли е свободата в медиите? Винаги ли някой поръчва музиката?
- При нас в „ Марица “ нямаше кой да поръчва музиката. Дори в един миг се беше наслоило разбиране, че надали не репортерите с персоналните си контакти и сделки вземат решение държанието на медията.
Изискваше се огромно майсторство в общуването. Посрещал съм удари и от мутри, и от бандити, и от министри, и от министър председатели. Скъсаха ни от данъчни инспекции. Противодействахме с кураж, намирахме благоприятни условия да контрадействия.
- Има ли бъдеще хартиеният вестник или ще го срутят интернет и обществените медии?
- Да, тези съвременни средства преобладават тотално, а в България процесите се движат доста по-бързо. Но хартиеният артикул продължава да живее, макар че тиражите са спаднали доста. Освен това има и грижа от страна на бизнеса. Например сега, в който районната публицистика в Съединени американски щати закъса доста, един от най-богатите хора в света Уорън Бъфет изкупи много локални издания, с цел да ги избави. Видяхме похвално изпитание да се резервира салдото в районния щемпел по традиция мощен в Съединени американски щати.
Печеливш вид е съчетанието на хартията с електронния артикул, както постъпихме и в „ Марица “. Електронната медия по необикновен метод оказва помощ на вестника. Този хибрид ще живее още.
Бъдещето е на медията институция, която образува национално схващане и мислене, която генерира мощна сила за градежа на първокласен български жанр, на мощен, просветен, морално резистентен българин. Там е спасението на нацията - допълнително просвета, обучение. Това е задача, поради която си заслужава да правиш медия. Ако още веднъж го направя, ще е за нещо такова.
Издателят Степан Ерамян чества 80-и празник. Кореняк пловдивчанин, роден на 10 септември 1942 година Завършил е публицистика в Софийския университет. Дългогодишен учител по графично оформление в Журналистическия факултет на СУ.
През 1991 година стартира издаването на новия вестник " Марица ", правоприемник на традициите на изданието на Христо Г. Данов, дружно с публицистите Спас Василев, Стоян Вълев и Атанас Спасов. Освен на плана " Марица " Ерамян е основател и на районните " Струма ", " Хасковска Марица ", " Пазарджишка Марица ", на първия вестник за разгласи в България " Куриер 5 ", на " Новинар ", " Дебати ".
Съосновател на Съюза на издателите.
- Няма предписания: сипваш две лъжички труд, три щипки шанс и ставаш добър програмист, да речем. Иначе 80 години са нищо време. Животът ни като че ли е математическа загадка. В този смисъл всяко раждане е задача, чието решение следва, и според от качеството на корекциите се редуват всевъзможни предстоящи или непредвидени събития.
Навярно има истина в простичкото: Така е било писано! Но имам вяра, че с изключение на писаното великият дух е позволил опцията за корекции, за ремонт в придвижване. Някъде четох, че роботите ще се усъвършенстват до степен сами да преценят и да поправят личните си дефекти. Ще ни изпреварят. Тази опция се случва и при индивида, само че към този момент духовният и физически брак е отчайващо огромен, а монтьорите - малко.
От раждането ни стартира борбата, би трябвало да оцелеем в доста бурни води. Понякога затъваш, потъваш, изплуваш, до момента в който най-после намериш избавителния пояс. Ако го намериш изобщо. Все се връщам към една антична алегория. Мъдрец и юноша минали през гробище, в което до имената били изписани числа - 5, 15. Мъдрецът обяснил на опечаления си сателит, че цифрите не значат възрастта на умрелите, а пълноценните, щастливи, сполучливи години, изживени от тях. Останалите просто са изтекли като мътна вода. Ако самичък преброя годините си по тази формула, би трябвало в този момент да съм прекомерно млад, даже хлапе.
- Коя беше най-трудната ви борба?
- Минал съм през доста инциденти. Помня нашествието в Чехословакия през 1968 година, когато през нощта ни затвориха в редакцията на „ Народна юноша “. Дадоха ни листче с авансово утвърдена информация, която трябваше да излезе на първа страница на вестника - че войските на Варшавския контракт са влезнали в Прага.
Точно след повредата в Чернобил през 1986 година летях над Украйна към Япония. На летище Нарита и самолетът, и ние бяхме обеззаразени от хора в бели екипи като космонавти.
Много значима за мен бе борбата за изграждане на съвременен Полиграфически комбинат. Беше фантазия, провокирана от отвращението към оловните букви. Те сковаваха, не даваха опция за творчество. Тъкмо планът за новия комплекс беше утвърден, при неизбежното координиране със руските служби офсетовите технологии и електронното страниране бяха отречени с претекста, че с тях по време на война вестниците няма да могат да излизат. Вместо това предложили изпитаните линотипни машини, ленинградско произвеждане. Така фантазията ми рухна и подадох оставка.
Проф. Димитър Георгиев обаче откри гениално решение, удовлетворило хората от Москва - полиграфичния хибрид: обзавеждане на зала с линотипни машини в новия полиграфически комбинат, която да се употребява единствено във военно време. Така дадохме ход на една закъсняла революция в българската публицистика във връзка с полиграфията.
- Оказва се, че ориста е била благосклонна към новаторския ви дух?
- Имах шанс, може би и качеството да вниквам и да се вслушвам в точните хора. В младите ми години попаднах в неповторимо креативно свърталище - редакцията на в. „ Комсомолска искра “. Там царстваше дух на народна власт, другарство. Главният редактор Коста Странджев беше популярен в способността си да провежда хората към себе си, да им сътвори хъс за работа.
Там беше и моят кумир - Никола Благоев Джоков, Джоката, човек с разсъдък, възприятие за комизъм, необикновен гений. Редакцията сътвори неповторимия за времето си единствен в България клуб „ Искра 100 “, в който гостуваха звезди като Лили Иванова, Рита Павоне.
Във вестник „ Марица “ години по-късно се вля и геният на мнозина сътрудници от „ Искрата “ - Спас Василев, Георги Петров, Иван Коджабашев. Изключително значимо за мен беше другарството ми с художниците Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, с Начо Културата. С тях в един интервал бяхме съвсем неразделни.
Светла персона и мой безценен другар е огромният ценител на актуалната музика Тома Спространов. На медиен конгрес в Албена Томето получи огромната премия за цялостна активност и ненадейно ми благодари от сцената. Беше прав. С общи старания в „ Комсомолска искра “ направихме миниреволюция - графа за съвременна музика: рок, " Бийтълс " … Беше нещо немислимо за това време на ограничавания на западното въздействие. Оттам изгря и звездата на Томата като радиоводещ.
- Как се осмелихте да извършите частен вестник в зората на демокрацията?
- Имаше риск, само че се усещах безусловно квалифициран. Всички се чудеха, когато напуснах сигурната работа във вестник „ Дума “. Но планът " Куриер 5 " се оказа печеливш, по-късно създадохме и „ Марица “, „ Струма “ и други районни медии. Факултетът по публицистика ми даде опция да се дълбая в историята на българския щемпел, да откривам закономерности, търсех еволюцията.
Убедих се какъв брой положителни издания е имало у нас. Вестник „ Марица “ за мен беше върхът на българската публицистика. Без него не мога да си показва по какъв начин би се случило Съединението. Зад „ Марица “ стои великият Христо Г. Данов. Той за мен е блестящият образец за ръководство на един интелектуален екип. Допускал е цялостна независимост на мисълта, на позицията на редакторите.
Щастлив съм, че продължихме традицията и в един миг и сегашната „ Марица “ се трансформира в незаобиколим фактор в живота освен на Пловдив. Дори в един миг почувствах, че „ Марица “, на която бях мажоритарен притежател, към този момент не е моя, а е владеене на публичното мнение. Защитавах свободата на публицистите, давах им опция да пишат по съвест, а аз обирах негативите.
- Как отстоявахте позицията на изданието под мощен напън?
- Имаше стопански предпоставки. В интервала през 1990-те, когато „ Марица “ узряваше, тръгваха доста стопански планове. Определени хора, групи, компании популяризираха при нас. Имаше случаи, в които рекламата надделяваше по повърхност над журналистическата продукция. Това създаваше многопосочно поддържане на медията. Ако един подложен на критика рекламодател се откаже, незабавно се появяваше друга опция. Но в един миг, а и в този момент е по този начин, всички запаси попаднаха в ръцете на страната. Така ръководещите сега определяха и дефинират в огромна степен и ориста на медиите.
- Илюзия ли е свободата в медиите? Винаги ли някой поръчва музиката?
- При нас в „ Марица “ нямаше кой да поръчва музиката. Дори в един миг се беше наслоило разбиране, че надали не репортерите с персоналните си контакти и сделки вземат решение държанието на медията.
Изискваше се огромно майсторство в общуването. Посрещал съм удари и от мутри, и от бандити, и от министри, и от министър председатели. Скъсаха ни от данъчни инспекции. Противодействахме с кураж, намирахме благоприятни условия да контрадействия.
- Има ли бъдеще хартиеният вестник или ще го срутят интернет и обществените медии?
- Да, тези съвременни средства преобладават тотално, а в България процесите се движат доста по-бързо. Но хартиеният артикул продължава да живее, макар че тиражите са спаднали доста. Освен това има и грижа от страна на бизнеса. Например сега, в който районната публицистика в Съединени американски щати закъса доста, един от най-богатите хора в света Уорън Бъфет изкупи много локални издания, с цел да ги избави. Видяхме похвално изпитание да се резервира салдото в районния щемпел по традиция мощен в Съединени американски щати.
Печеливш вид е съчетанието на хартията с електронния артикул, както постъпихме и в „ Марица “. Електронната медия по необикновен метод оказва помощ на вестника. Този хибрид ще живее още.
Бъдещето е на медията институция, която образува национално схващане и мислене, която генерира мощна сила за градежа на първокласен български жанр, на мощен, просветен, морално резистентен българин. Там е спасението на нацията - допълнително просвета, обучение. Това е задача, поради която си заслужава да правиш медия. Ако още веднъж го направя, ще е за нещо такова.
Издателят Степан Ерамян чества 80-и празник. Кореняк пловдивчанин, роден на 10 септември 1942 година Завършил е публицистика в Софийския университет. Дългогодишен учител по графично оформление в Журналистическия факултет на СУ.
През 1991 година стартира издаването на новия вестник " Марица ", правоприемник на традициите на изданието на Христо Г. Данов, дружно с публицистите Спас Василев, Стоян Вълев и Атанас Спасов. Освен на плана " Марица " Ерамян е основател и на районните " Струма ", " Хасковска Марица ", " Пазарджишка Марица ", на първия вестник за разгласи в България " Куриер 5 ", на " Новинар ", " Дебати ".
Съосновател на Съюза на издателите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ