Иван Дреновички: Има тенденция цените на природния газ през зимата да бъдат около и над 250 евро/мвтч
Г-н Дреновички, вие като специалист има взор върху редица пазари на газовия фронт. Не инцидентно споделям газов фронт, откакто в този момент се води борба при фирмите за слотове за доставка, за цени и за снабдители. Очаквате ли тази картина с детайли на суматоха да продължи? Наистина има изключителна обстановка на пазарите на природен газ, съответно в границите на Европейски Съюз. Извънредната обстановка настъпи още преди началото на военните дейности в Украйна. Бяхме очевидци още в средата на предходната година на една извънредно огромна волатилност на цените на проведените борсови пазари в Европа, в това число и на борсовия пазар, чийто показател са свързани множеството от районните пазари. Говоря за холандския пазар Title Transfer Facility (TTF). И следим волатилност започвайки в средата на предходната година с цени от 20-25 евро/мвтч за природен газ, а октомври тези равнища минаха 170 евро/мвтч и доближиха до малко под 200 евро/мвтч. Това се случи в границите на втората част на полугодието на предходната година. Още по тематиката Природен газ 09:02 ч. Природен газ 15 авг 2022 Природен газ 12 авг 2022 Това демонстрира волатилността, само че в същото време сподели и зависимостта на Европа от доставки на съветски природен газ. В по-голямата си част, без значение от по-ниския рандеман на територията на Норвегия с разнообразни изказвания, този TTF показател варираше в сериозен мащаб. То не беше узаконяване на газопровода „ Северен поток 2 “, не бе ограничение на доставките и други. Този развой стартира преди военните дейности, а след започване на интервенцията в Украйна, разбираемо имаме още по-извънредна обстановка. И тя се дължи в тази ситуация основно на указа на съветския президент Владимир Путин във връзка с разделянето на страните на другарски и вражески. Вследствие на което бяха ограничавани и към момента се лимитират доставките на съветски природен газ с оглед механизма за възнаграждение. По отношение на слотовете и потенциалите е хубаво да се знае, че газовата година в Европа не съответствува с календарната. Началото на газовата година е на 1 октомври. Съответно разпределението на потенциалите на другите терминали е съпоставимо като деяние както е при другите входно-изходни точки при тръбния газ. Тоест разпределението на другите терминали, в това число на съществуващия и настоящ терминал Ревитуса в Гърция, се разпределя на годишна база през миналата година. Така да вземем за пример за Ревитуса, който е благосъстоятелност и се оперира от гръцката газопреносна компания DESFA, има период за запазване на потенциал на годишна база за идната година. Този период е 31 октомври тази година. Тук е доста значимо да се разбере, с изключение на времевия порядък за систематизиране на потенциала, че тази година DESFA вкара опцията съответния потенциал да бъде заявяван и разпределян за по-дълъг интервал от време, за повече от една година. Това е извънредно предимство и е процедура в по-голямата част от терминалите за регазификация. Целта е да може надлежно разпределения потенциал да бъде съображение за дългогодишни контракти. В съответния случай този интервал беше повишен до пет години. Тоест в случай че би трябвало да се фокусираме за задачите на българския пазар е изцяло действително и допустимо този капацитетен артикул за петгодишен интервал да бъде привързан с доставка на природен газ от пет години. Междудругото на европейския пазар и Европейска комисия има мнения, които са против дълготрайните контракти, които са над 7,8 или 10 година България ще има резервирани доставки на природен газ през LNG плана в Александруполис. Но този терминал е плаващ и не е съпоставим със оборудването в Ревитуса като технология, по която се разпределя потенциала. Но в резултат на изключителната обстановка и нуждата от заместващи доставки там, където се постанова, се получава и това търсене за слотове. А тези слотове са разпределени на годишна база. Разбира се има опция и за спомагателни слотове, тъй като не постоянно се разпределя целия потенциал на годишна база. Страната ни бе в положение, в което по-голямата част от потенциала на Ревитуса бе разпределен. И в този момент в случай че човек прегледа разписанието на терминала, което обществено налично, ще види, че просто целия потенциал е разпределен най-вече от гръцки компании, които са основно потребители. Изключени прави държавната DEPA. Някои от тези компании имат и дълготрайни контракти за доставка на тръбен газ от „ Газпром износ “. Пет годишни доставки са си тип дълготраен контракт. Това не звучи по никакъв начин зле за страната ни? Казвам, че може да са за пет години, може и за две да е контракта. Просто би трябвало да се стикова със започването на активността на LNG терминала в Александруполис. Там държавната „ Булгартрансгаз “ е акционер и обикновено доставките да се насочат към „ Булгаргаз “. Но терминалът още не е подготвен, само че има механизъм за запазване на потенциал за повече от една година. А и „ Булгаргаз “ има такава опция, тъй като резервирането на подобен потенциал допуска и съответните контракти за продажба в България. Така компанията може да си разреши едно по-дългосрочно обмисляне от няколко години напред. Логично звучи дълготрайното обмисляне, тъй като надали скоро ще може още веднъж да забележим цени от по 25 евро/мвтч. По отношение на цените е забавен аспекта, тъй като в действителност през 2019 година имаше равнища от порядъка на 15 евро/мвтч на TTF. А това в този момент в случай че би трябвало да го сравним с настоящите цени за доставка, то те са от към 150 евро/мвтч. Дори с отстъпката от 30 евро/мвтч това за август е доста по-висока цена. Средните равнища на TTF борсата за август са към 170 евро/мвтч и от тях като се смъкна с 30 евро цената то доставките стават по към 140 евро/мвтч. Така че сметнете за какви големи разлики става дума – от 15 евро/мвтч до 140 евро/мвтч доставка на същия терминал. Смисъла за сключване на един контракт, по-дълъг от една година, е да се влезе в диалози с производители на природен газ единствено в случай че те са на база „ себестойност плюс допълнение “. Защото надали като изключим от транспортните разноски за чартирането на LNG танкерите, то надали индустриалните разноски са скочили в подобен мащаб, че това да допуска едни такива големи ценови разлики. При всички положения търговците на LNG гориво сега осъществят големи облаги. И в случай че се влиза в диалози с производители смисълът е на договор с производител е точно този – да се тръгне от контракт за „ индустриални разноски плюс “ и да се подсигурява заплащането в лицето на „ Булгаргаз “. Всеки един производител би се заел по този начин. И това е смисъла. Ако би трябвало да се закупува LNG на спотова база дали е производител или е действителен LNG търговец, то единствената разлика ще е в цената. Да, разликата е в снабдител и производител. Всеки един действителен LNG търговец сигурно има дълготрайни контракти с производители на полутечен природен газ. И в случай че през 2020 година в резултат на Коронавирус рецесията имаше цени и под 10 евро/мвтч и отново имаше доставки на LNG. Те още веднъж бяха през Ревитуса и потенциалът бе напълнен. Тоест в случай че един производител или търговец може да доставя природен газ на 8 евро/мвтч, то вие си сметнете разликата до пазарните цени. Тук приказваме за едни трайно високи ценови нива. Не е неприятно един производител да печели, тъй като пък той би трябвало да връща взетите заеми за направените вложения. Но въпреки всичко смисълът за договарянията с производители е точно този – да се даде по-дълъг небосвод и в оптималната степен да се ограничи една такава момента волатилност, подбудена от един или различен фактор. В момента предлагането на полутечен природен газ е по-голямо от опцията за регаизификация. Тоест тясното място (bottleneck) е при терминалите? Точно по този начин. Това допуска, че всички компании, които имат потенциал за регазификация могат да си избират снабдител на полутечен природен газ. Това е самата реалност. Значи сега, битката до 31 октомври ще е за слотове за доставки за идната газова година. А тези слотове може да са и на по-високи цени? Не, те няма да бъдат на по-високи цени. Тя е контролирана и всичко е ясно по отношеное на условията за запазване на слот – както за депозити, по този начин и за регазификация. Това е същото както ние сега си имаме контролирана цена за нагнетяване в газохранилището в Чирен за рандеман и предпазване. Този бизнес за LNG е контролиран в Гърция и си има естествени цени, които са избрани. То не зависи от търсенето. Разпределението на потенциала зависи по-скоро от разделянето при търсенето по съответните дати и общото декларирано количество по дни, месец или цялата година. Тоест там разноските са закрепени и прогнозируеми. И резервирането зависи по-скоро от декларираното количество природен газ. Според вас какво е настоящото положение на пазара и трендовете за идните месеци? Говори се за ново повишаване на пазарните цени през последното тримесечие на годината. Вижда се действително и по проведените борсови пазари, в това число и по ценовите ниво, които се реализират на Газов хъб „ Балкан “. В момента при контролирана цена за месец август на „ Булгаргаз “ от 298 лева./мвтч на газовата ни борса виждаме осъществени покупко-продажби от порядъка на 400 лева./мвтч. Тоест това е над 35% над контролираната цена. Това е показателно за пазарите в района и основно за двата съществени такива – в Румъния и Унгария, които са ликвидни. Там цените в действителност са на доста по-високи равнища. Виждаме по какъв начин в Унгария, която е с най-ликвиден пазар, и макар преференциалните цени, които унгарската държавна компания получава през България и Балкански поток, въпреки всичко виждаме ликвидност на унгарския пазар от порядъка на над 50 000 мвтч сила изтъргувани дневно на равнища над 230 евро/мвтч. Сигурно и там наклонността е за повишаване? Средните равнища на TTF за месец август в този момент е от порядъка на 172 евро/мвтч. Ние вървим сега за септември по същия този показател да бъде на равнища от порядъка на 210 евро/мвтч. Тоест сигурно септември главният ценообразуващ показател за българския пазар има нарастване. И по този начин ние ще чакаме ново повишаване, тъй като сме още в средата на август. Ние виждаме досега нарастване на показателя от 20%. И това респективно ще повлияе на ценовото предложение на „ Булгаргаз “. Ако погледнем декларираната цена на „ Булгаргаз “ от към 315 лева./мвтч за септември и забележим актуалната цена, то предлагането е за нарастване от 6%. Тоест при показател поскъпващ с 20%, ние да имаме единствено 6 на 100 наподобява не толкоз зле. Това са обстоятелствата, договорите са по този начин структурирани. Изключение има единствено за дълготрайния контракт за доставки от Азербайджан, който е подписан през далечната 2013 година Тогава главните ценообразуващи съставни елементи бяха различните горива – мазут и газьол. Така ние в този момент имаме това ценово предимство. И този скок на цените, какъвто виждаме в цяла Европа и са основани в по-голямата си част на TTF. Ако би трябвало да си вземем поука като приказваме за пазарни механизми, то да забележим Румъния, която е огромен производител на природен газ. Там се добиват 10 милиарда куб. м природен газ на годишна база. Консумацията там е сходна, а потокът на синьото гориво сега е от юг на север. Реално там приказваме за свободен пазар, само че действително това е безценен пазар. И като приказваме за пазарни механизми в България и структуриране на цената би трябвало деликатно да се изследват всички пазари в района, каквито са унгарския и румънския, с цел да се види какво ще последва. Хубаво е да има така наречен price convergence в границите на един европейски пазар. Но дали това ще бъде добре за промишлеността е ще спомогне ли за подтиква потреблението на природен газ. Това изисква доста деликатен разбор на хората, които взимат решението. И е хубаво тези решения да се взимат взаимно с бизнеса, тъй като стопанската система с предприятията ѝ може да бъде наранена. Там е нужно да имаме доста деликатен метод във връзка с либерализирането на пазара. Според мен „ Булгаргаз “ има своето място в отбрана на пазара в интерес на промишлеността и бита – който желае и може да участва на българския пазар, би трябвало да бъде извънредно конкурентен еластичен и да предлага условия, които да са просто по-приемливи за промишлеността. Това е значимото, а не просто да либерализираме пазара и да кажем: „ Цената в Европа е да вземем за пример 205 евро/мвтч и ние ще имаме такава цена “. Нашия пазар не е доста огромен в последна сметка. България постоянно е била страна, която транзитира природен газ, предвид на географското си разположение и преносната система, която имаме. Сега се обърнаха посоките за транспорт. Ние сме транзитьор, а не производител на природен газ. Имаме и настоящ хъб „ Балкан “, в случай, че имаме и допустима цена за бизнеса. Това разрешава да се подтикват и чисто борсови покупко-продажби, а това е добре. Друг е въпроса чисто административно за какво на краткосрочните контракти би трябвало да минават през проведен борсов пазар. Този сегмент би трябвало да има придадена стойност и фирмите сами да преценят дали имат изгода от присъединяване. Или просто покупко-продажбите ще се правят на двустранна база. Такъв е образеца в Гърция. Там газовата платформа бе открита тази година, само че и преди нея се сключваха двустранни контракти. От 21 март 2022 година е открита платформата, само че имаше пазар. В Гърция може да си сключваш и покупко-продажби „ В рамките на деня “, само че двустранно. Не е наложително да се минава през борсата. Пазарът е структуриран по метод, че има същински неизвестен борсов сегмент. Това се дължи на обстоятелството, че там има построена клирингова къща. При нас е хубаво, че го има газов Хъб „ Балкан “, само че е хубаво да има и клирингова къща. Защото точно анонимния сегмент се подсигурява по този начин. Подобен пазарен детайл ще разреши на фирмите да закупуват газ от „ Булгаргаз “ през газов хъб „ Балкан “. Така се отстраняват огромна част от по-тежките условия, когато „ Булгаргаз “ доставя на изходна точка. Там имаме салда, еластичност, до какъв % може да се отклонява от декларираните количества… А в случай че фирмите си купуват газа през хъб „ Балкан “ през програмата за освобождение на количества се отстраняват тези детайли. В програмата за освобождение на количества „ Булгаргаз “ има законово условие да дава избрани количества гориво от 2020 до 2024 г. Това е за обезпечаване на ликвидност. Не единствено, то е за основаване на наличие на пазарните клиенти, които могат да закупят количества по тази стратегия. За страдание програмата за тази година е прекратена, а за следващата година изобщо не знаем дали ще има такава стратегия. „ Булгаргаз “ пък към момента не е дал контракти за крайните клиенти и се получава чисто административно комплициране. В момента някои от многото лицензирани търговци да имат предпочитание да дават, то освен това комплициране на пазара и неустановеност, очаквайки „ Булгаргаз “ да даде договорите, не може да се пристъпи към сключване на договори с самостоятелните търговци. Тоест колкото по-бързо „ Булгаргаз “ се провежда и даде контракти за крайните клиенти, толкоз по-добре. Това ще даде една действителна картина за нужните количества първо на „ Булгаргаз “ и това, което действителните търговци могат да предложат на пазара. Основен клиент на газовия пазар е „ Топлофикация София “, която, съгласно изнесените данни, използва до 1/3 от природния газ у нас за година. Ако това е правилно, несъмнено доста търговци, при естествени условия, биха желали да доставят газ на това сдружение. В момента дали някой търговец би рискувал с подобен ход, предвид на финансовата задлъжнялост на сдружението? Ние бяхме доста окуражени, когато Топлофикация София се записва като пазарен участник на газов хъб „ Балкан “ и след това започнаха проведени доставки през борсата, където разнообразни снабдители се конкурираха. Тогава доставките бяха за количества, отвън годишния контракт на „ Топлофикация София “ с „ Булгаргаз “. Ставаше дума за по-малки количества в границите на несъответствията в потреблението на сдружението. Факт бе, че имаше разнообразни компании, които успяваха да продават на „ Топлофикация София “ през газов хъб „ Балкан “ и то на по-ниска цена от контролираната. Дори огромна част от търговците одобряваха изискванията на столичното парно за 90 дни разсрочване на заплащането. Но имаше сполучливи покупко-продажби. Моята компания също е доставяла през газов хъб „ Балкан “ и сме се конкурирали с цени, под контролираната. Аз не разбирам за какво „ Топлофикация София “ не участва на газов хъб „ Балкан “. Второ: Топлофикация като огромен клиент е мечтана, само че всеки един консуматор е значим. Топлофикация София е огромен клиент с огромни проблеми към сегашния миг, виждаме от публично наличната информация. И когато има такива проблематични проблеми е обикновено всеки да се тормози да доставя предвид на опцията на сдружението да заплати за доставените количества природен газ. Пазарните механизми нормално допускат издаване на банкова гаранция за заплащанията по контракта. Това е хубаво дружество, значимо и структуроопределящо, само че въпреки всичко София не е България. Пак споделям – наличието на Топлофикация София на газов хъб „ Балкан “ от една страна е хубаво, тъй като огромен потребител основава ликвидност на пазара. А това не е едностранен акт – ликвидността се основава последователно. „ Топлофикация София “ може да не основава несъответствия към „ Булгаргаз “, а да продава количествата на газовата борса да вземем за пример. Така няма да търпи наказания за декларирани, само че невзети количества. Каква е прогнозата ви за зимата? Вече чуваме препоръки да си купуваме пуловери? Никой не може да каже с акуратност по какъв начин тъкмо ще се развие пазарът. Със сигурност отиваме на едни трайно високи равнища на природния газ от порядъка на над 200 евро/мвтч. Ако погледнем фючърсните пазари за първото тримесечие на 2023 година сега се търгуват от порядъка на 240 евро/мвтч към днешна дата. Но хубавото е, че върви процеса на нагнетяване на природен газ, което ненапълно може би ще успокои търсенето. При всички положения вървим към едни трендове от порядъка на 250 евро/мвтч като най-малко. Това сочат индексовите пазари. Ако в този момент човек желае да влага във виртуално предпазване на природен газ, може да си купи фючърси за 230 евро/мвтч и да се надява, че ще ги продаде за 250 евро/мвтч след това.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ




