27-те страни членки на ЕС в рамките на Комитета на

27-те страни членки на Европейски Съюз в границите на Комитета на непрекъснатите представители (Coreper) на 6 февруари 2026 година поддържаха предлагането на Европейската комисия за химическо преработване на пластмасови бутилки макар някои рецензиите към тази енергоемка технология, съобщи Франс прес. Въпреки рецензиите по отношение на енергоемката природа на тази технология, страните утвърдиха включването на химическото преработване в наложителното рециклирано наличие на пластмасовите бутилки.

Това значи по-широко приложение на химическото преработване на пластмасови бутилки, като се одобряват нови правила за неговото отчитане. Технологията разрешава превръщането на пластмасови боклуци назад в първични материали посредством химически процеси, което е от решаващо значение за реализиране на задачите за 2030 година за 30% рециклирано наличие.

Според актуалните разпореждания бутилките би трябвало да съдържат минимум 25 на 100 рециклиран пластмасов материал, а до 2030 година - 30 на 100.

Досега този закон се отнасяше за механичното преработване - когато пластмасата се измива, нарязва и претопява, с цел да се получат нови гранули, до момента в който към химическото преработване имаше неизясненост.

Европейската комисия предложи химическото преработване да бъде категорично включено в този правилник, с цел да се поддържат вложенията в бранша.

Въпреки това, решението провокира съществени разногласия заради високата енергоемкост и евентуалните екологични опасности.

Какво съставлява химическото преработване?

Химическото преработване (пиролиза, газификация или деполимеризация) разгражда пластмасата до нейните базови молекули (мономери), позволявайки основаването на " чиста " пластмаса с качество на първична суровина.
Индустрията преглежда технологията не като сурогат, а като допълнение към механичното преработване за боклуци, които са прекомерно нечисти или комплицирани за обичайната обработка.

Досега в Европейски Съюз се прилагаха разпореждания, изискващи бутилките да съдържат най-малко 25% рециклиран пластмасов материал, за увеличение на % до 30% до 2030 година Предложението за химическото преработване в този момент да бъде категорично включено в регламента цели да се насърчат вложения в бранша, като дава ясни правила за пресмятане и обявление на рециклирано наличие.

Химическото преработване, което допуска нагряване на пластмасите до високи температури за разграждане, е по-замърсяващо от механичното преработване. Въпреки това, Европейската комисия счита, че тази технология може да играе значима роля в бъдещето, изключително за опаковки, които мъчно подлежат на преработване, като кофичките за кисело мляко.

Рециклирането в Европейски Съюз: Статистика и трендове

През последните години преработването на пластмаси в Европейски Съюз демонстрира позитивна наклонност. През 2023 година 42,1% от пластмасовите опаковки в Европейски Съюз са били рециклирани, спрямо 38,2% през 2013 година Най-висок дял на преработване се регистрира в Белгия (59,5%), следвана от Латвия (59,2%) и Словакия (54,1%). От друга страна, Унгария, Франция и Австрия демонстрират доста по-ниски проценти на преработване, което акцентира разликите в напъните за ръководство на отпадъците в другите страни.

Въпреки че България, Кипър и Румъния нямат налични данни за 2023 година, е видно, че битката с пластмасовите боклуци остава настоящ и значим въпрос на европейската агенда.

Ползи против Рискове

Експерти от химическата промишленост (Cefic) акцентират, че химическото преработване е по-добър вид от изгарянето на пластмаси, защото връща ресурсите в стопанската система. От друга страна, еколози от EEB (European Environmental Bureau) показват " съществени пропуски " в виталния цикъл на технологията, потвърждавайки, че тя изисква големи количества сила, с цел да трансформира отпадъка в гориво или суровина.

Тази енергоемка техника, която към момента е в ранен стадий на разработка, е по-замърсяваща от механичното преработване. Тя се състои в нагряване на пластмасите до няколкостотин градуса, с цел да се разградят, след което се рециклират.

Екологични организации предизвестяват за ниски добиви и високи излъчвания на парникови газове, определяйки метода като по-замърсяващ от механичния.

Високата консумация на сила прави процеса безценен, което може да увеличи цените на крайните артикули, само че е належащо за бизнеса, с цел да избегне санкции за липса на рециклирано съдържание

Предизвикателства пред пластмасовата промишленост

Силно наранена от китайската конкуренция, европейската пластмасова промишленост среща съществени компликации. В дълготраен проект европейското произвеждане понижава, до момента в който вносът от Азия непрестанно се усилва.

В международен мащаб производството на пластмаси продължава да пораства с устойчиви темпове, достигайки 430,9 милиона тона първична пластмаса през 2024 година (+4 на 100 спрямо 2023 г.), макар предизвестията за вредите за околната среда. Повече от половината идват от Азия (57,2 на сто), а над една трета единствено от Китай (34,5 на сто). Докато производството на пластмаси продължава да пораства световно, достигащо 430,9 милиона тона до 2024 година, вносът от Азия нараства, а европейското произвеждане понижава.

Според данни на Евростат, през 2023 година всеки гражданин на Европейски Съюз е генерирал приблизително 35,3 кг пластмасови боклуци, от които 14,8 кг са били рециклирани. Общо в Европейски Съюз са били генерирани 79,7 милиона тона боклуци от опаковки, което съставлява понижение спрямо миналата година, само че с нарастване по отношение на 2013 г.

Бизнес влияние и разноски

За бизнеса главното предизвикателство е рентабилността. Химическото преработване изисква огромни вложения в инфраструктура. Въпреки това, при липса на задоволително висококачествена механично рециклирана пластмаса за хранителни цели (PET), химическият способ остава единственият метод за фирмите да изпълнят строгите условия на Европейски Съюз за бутилките.

Приетата мярка „ ще бъде от изгода за пластмасовата промишленост, която към този момент ще има поредни и ясни правила за пресмятане, инспекция и обявление на рециклираното наличие “, съгласно представителя на Европейска комисия Анна-Кайса Итконен.

Това е „ значима първа стъпка към установяване на разпоредбите за химическо преработване на равнище Европейски Съюз “, съобщи тя.

Комисията счита, че химическото преработване може да играе роля в бъдеще за някои опаковки, които са сложни за преработване като да вземем за пример кофичките за кисело мляко.

Спорът за " Масовия баланс "

Най-големият спор сега е към метода на всеобщия баланс. Това е счетоводен способ, който разрешава на фирмите да приписват рециклираното наличие на съответни артикули, даже в случай че то е смесено с първоначални първични материали в индустриалния развой. Еколозите го назовават " зелено измиване ", до момента в който промишлеността го счита за единствения на практика вероятен метод за следене.

Одобрението на химическото преработване от страните членки на Европейски Съюз е знак за ангажираността на Европа към устойчивото ръководство на отпадъците, само че и предизвикателство.

При разширението на потреблението на тази технология потребителите могат да чакат повече информация върху етикетите по отношение на произхода на пластмасата, само че и евентуално леко повишаване на напитките в пластмасови бутилки. Новите правила обезпечават предвидимост за вложения в нови фабрики за химическо преработване в Европа. Технологията ще понижи депонирането на комплицирани боклуци, само че въглеродният отпечатък на процеса остава под съществено наблюдаване.

Въпреки провокациите, свързани с новата технология и конкуренцията от Азия, химическото преработване може да даде нужните средства за справяне с казуса с пластмасовите боклуци и да насърчи нови вложения в бранша. Тази стъпка може да се окаже решаваща за бъдещето на пластмасовата промишленост в Европа. Механичното преработване остава приоритет за чистите потоци боклуци, само че химическото ще запълва празнините при сложните за преправка материали.