Г-н Богданов, какво чухте и какво не чухте от преговорите

Г-н Богданов, какво чухте и какво не чухте от договарянията за сформиране на кабинет в глава стопанска система?

- Засега договарянията вървят с излагане на стратегии, разказват се точки, излагат се цели. Миксът е от две групи проблеми. Едните са безспорни – събаряне на бюрократичната тежест от бизнеса, корупцията, прозрачността при публичните поръчки. Проблематичното е, че това са по-скоро цели, а същностният въпрос е по какъв начин да се реализиран те. Операционализирането на програмата значи да се каже какви са нужните ограничения.

Именно там може да настъпи огромната главоблъсканица.

- Да. Защото, когато кажем, че ще понижаваме бюрократичната тежест върху бизнеса – това е цел, а не мярка. Мярка е да се посочат стъпките. Не е новаторско да се приказва за огромни хрумвания, новаторско е да се стигне до единодушие по реализирането им. Нека напомня, че 30 година се говореше за премахването на хартиеното удостоверение за съдимост, преди то действително да се случи и да облекчи популацията.

Значи ли това, че присъстваме на първи кръг от договаряния, чийто край не се вижда?

- Имам терзания. В момента се споделят доста хрумвания, част от които са вероятни за реализация. Например - скица за подкрепяне на енергийно небогати. Но запишем ли " Намаляване на бюрократичната тежест ", това към този момент е тенденция, а не мярка.

Темата с административната тежест е обвързана с друга глава – за електронното ръководство.

- Това пък е тематика, която има въздействие в разнообразни направления. Нужни са структурни решения. И въобще не е ясно за какво бизнесът би трябвало да комуникира непрекъснато с администрацията и да желае всевъзможни позволения, били те и електронни, вместо да употребява служебни регистри. Това е огромната промяна. Има и друго. Някои сметки се вършат без кръчмар. Въпросът за бюджетната политика е оставен за най-после. Може би има някаква логичност първо да се видят целите, а по-късно на тази база да се мисли за бюджета. Но съществува и противоположният метод: на първо време да се кое е вероятното във фиска и чак тогава да се дефинират ограниченията и посоките. Също по този начин считам, че концепцията за стопанската система като обособена глава е много наивна. Икономика примерно са и ТОЛ-таксите в превоза. Темата електронно ръководство също визира директно икономическото развиване, тъй като усъвършенства бизнес средата и подкрепя вложенията.

Намирате ли в обстановката наченките на коренно новото икономическо мислене и ходовете, които биха довели до скокообразно и догонващо развиване на българската стопанска система?

- Нишката за битка с корупцията и по-висока успеваемост на обществените разноски е доста значима. Но значима е и скоростта на решенията. От огромно значение също е модернизацията на цялата ни политика за поддръжка на задграничните вложители. Говорим за знакови мултинационални компании. Досега поддръжката се разбираше като предоставяне на имот от съответната община или някаква отбивка от шосето – извънредно незадоволително.

Този вид вложители са привикнали да стартират работа неотложно след идването си.

- Това е единият въпрос – за скоростта. Другият е за дългосрочността на уговорката. По Оперативна стратегия " Човешки запаси " у нас идват европейски средства за възстановяване на човешкия ни капитал. На хартия звучи добре - парите се харчат, върви някакво образование. Но, когато се появи у нас външният вложител и изиска да отвори поетапно 4000 работни места, той незабавно пита за служащи със профилирани квалификации и умения. Обучението на фрагментите би била една добра държавна поддръжка за бизнеса. И част от цялостна политика за поощряване на вложенията.

Експортна стопанска система, производства с висока добавена стойност и нововъведения – това са трите стълба, върху които „ Продължаваме промяната “ гради своята икономическа идея. Как тя маже да се осъществя в обозримо бъдеще?

- Както споделих, това е цел. Как да стигнем до това – зависи от инструментите. Единият път е насърчаването на бизнеса под разнообразни форми. По отношение на данъчното облагане може да се приложи ускорена обезценка. За човешкия капитал говорихме – той коства пари, които могат да се поемат от страната. Но по съответна инвестиция, а не да се образоват камериерки, които след това отпътуват за Кипър или Испания и по този начин субсидираме непознати стопански системи. В IT-сектора е значимо не да изнасяме труда на нашите експерти, а да насърчаваме произвеждането на достоверни артикули в наши компании. Привличането на работни запаси отвън Европейски Съюз също е забавна вероятност. Полша и Унгария го вършат с облекчени процедури.

При актуализацията на бюджета сред партиите протече бурно предизборно наддаване за минимални пенсии и работни заплати. Работодателите обаче незабавно показаха, че това е поощряване на сивата стопанска система. Как могат да се съчетаят помпането на сива стопанска система и скокообразното развиване?

- Фундаментално видяно, това е държавна интервенция в пазара на труда, посредством фиксиране на цени. Въпросът е удържимо ли е България да поддържа необятен кръг хора, които имат номинални приходи оттатък тежките материални ограничения. Чистият вид е те да бъдат подкрепени под някаква форма от обществената политика. Само че в България това мъчно се възприема и е по-лесно да се подвигат минималните пенсии, без значение от осигурителния принос. Това се стартира още в мандата на предходното постоянно държавно управление. Това не е пенсионна, а необятна обществена политика. Получава се по този начин, че към този момент гоним предприятия и служащи към прилежащи страни. Трябва да се внимава с праговете и на заплати, и на пенсии. Този популизъм рискува да убие стопанската система. Ключово значимо е да държим пазара на труда динамичен и свободен.

Толкова елементарно, колкото ни го разказват ли ще бъде разграден моделът на партийно-държавния капитализъм, захранван от бюджет и евросредства и предопределен за тясна група привилегировани олигарси?

- Решението на всичко е конкуренция. Но тя е мъчно нещо, когато огромните планове отиват при съответни реализатори. Притеснително е, че българската стопанска система зависи от еврофондовете и битката е за преодоляване на тези стратегии. Изходът е в система от взаимни инспекции и салда, в границите на политическата и правосъдната система. И отварянето на пазарите към непознати участници. Важно е, че към този момент има европейски прокурор и външна процедура за следствие на злоупотреби с еврофондове. Това ще промени играта.

При описаното от вас вероятно несъгласие сред сложени цели и методите на реализацията им, какъв период на договарянията за кабинет очаквате? Оптимистите считат, че другата седмица ще имаме държавно управление, песимистите не го виждат до края на годината.

- По-скоро съм оптимист. Енергията за промени на предходното ръководство е мощна.

Политическият боязън също е мощ.

-Така е, Ако сега някой играе некооперативно, незабавно ще бъде упрекнат, че работи за остарялото. Който не направи взаимни отстъпки, ще бъде упрекнат в протест. За мен най-важна остава тематиката с бюджета и фиска. Заедно с проекта за възобновяване и новия програмен интервал. Както се споделя - да следваме парите. Между другото, това няма да е първата подробна съдружна стратегия у нас. Консенсусът е значим по огромните цели – налози, бюджет, капиталови разноски, структурните решения с въглищата, енергетиката, пътищата, концесиите.

Ще има ли време идният кабинет да влезе в тактики или ще остане на фаза тактики?

- Със сигурност ще има втори слой, който ще работи по промени, които няма да дадат неотложен резултат. Част от хората в партиите имат вяра в дълготрайните хрумвания и планове.

Една година, две години или цялостен мандат?

- Структурните промени са дълготрайни. Те трансформират разпоредбите на играта. И в случай че са умни, хората от новата власт ще трансформират разпоредбите на играта още при започване на ръководството си.

Разговора води: Емил Янев