Не знам много за киното, но като актьорствам мога да направя всичко: Крисчън Бейл
Г-н Бейл, кое е най-забавното, с което сте се забавлявал, правейки филм?
Не мога да не се сетя незабавно за разнообразни прекарвания с Вернер Херцог в Rescue Dawn. С нас, в това число Вернер, правейки неща, които всички гледаха и споделяха: „ Но момчета, вие ще умрете! Какво правиш? Наистина ще хванете дива змия и може би ще бъдете ухапани от нея! “ Това са страхотни времена. Тези луди водачи на хеликоптери в Тайланд изхвърчат върховете на дърветата, до момента в който ние летяхме толкоз ниско над джунглата; тези времена бяха страхотни за мен. Просто им се любувам всякога като се сетя за тях.
Опасността ли е това, което Ви притегля?
Харесва ми, когато можеш да го направиш малко по-екстремно. Често откривам, че филмите в действителност са разочароващо стерилна среда. Колкото повече се отдалечавате от студиото, толкоз по-добре. Колкото по-далеч от мястото се отдалечавате, толкоз повече спирате да вършиме кино лентата като отговор на други филми. Вие не мислите за това в съпоставяне, вие просто вършиме вашите лични неща, вие сте в личното си премеждие, вие сте в личната си задача. Тогава в действителност усещам, че стартирам да попадам в някои положителни, хубави, рискови обстановки. Независимо дали са рискови от позиция на това къде отивам душевен или физически - това ми харесва. Щях да се отегча, в случай че нямах вероятността да знам, че в бъдеще ще работя с хора, които са съидейници и които в действителност желаят да го прокарат.
Харесвате ли да вършиме по-малки самостоятелни филми повече от блокбъстъри?
С по-големите филми имате съмнение, тъй като има доста повече хора, забъркани в това, което в последна сметка ще излезе на екрана. С по-малък филм има по-малко хора, които са нервни по отношение на вложенията, тъй че по-малко хора се пробват да насочат кино лентата по избран метод. Чувствам, че с по-големите филми нормално би трябвало да седнете и да го оцените повече. Трябва да опитате и да разберете каква точка ще можете да постигнете.
Предполагаме, че в по-малка роля би трябвало да изградите героя и да вложите повече от себе си в него.
Точно по този начин и нямате всички тези нелепости с хора, които ви назовават кино звезда и сходни неща. Изобщо не се усещам по този начин. Хората започнаха да ми оферират тези функции, които се считат за функции на „ кино звезда “, само че аз се пробвам да направя воин от това. Никога не съм се чувствал като звезда и в никакъв случай не съм имал предпочитание да бъда такава.
Вие несъмнено сте кино звезда...
Не съм в цялото нещо, тъй като обичам да съм център на внимание. Всъщност не мога да го претърпявам, в случай че не актьорствам - тогава мога да направя всичко, не ме интересува. Но като себе си обичам да бъда доста въздържан в живота си. Винаги съм се възхищавал на актьорите, само че не познавам доста добре историята на филмите и въобще не съм киноман. Така че просто считам по-големите функции за други актьорски специалности и тогава съм доста сюрпризиран, когато хората споделят: „ О, ти към този момент си кино звезда. “ Наистина не мисля, че съм " изрязан " от този плат.
Какво тогава Ви кара да вършиме огромните филми?
Харесвам страстта. Това върша. Когато за първи път прочета сюжет и реша, че има нещо в него, което мога да опитам, обичам да си припомням това възприятие – и това не е обвързвано с мотаене на снимачната площадка и другарство. Мога да направя това в моето време. Много ми харесва да се пробвам да се слага на мястото на други хора.
Кога стартира това за Вас?
Докато растях, се местех доста. Като видях разнообразни хора, някак се пробвах да се впиша доста бързо в избрани разнообразни градове и среди. Просто постоянно съм изпитвал същинско наслаждение да се слагам на мястото на други хора. Правя това от самото начало. В момента си представям какво би било да съм публицист. Просто не мога да спра да го върша непрекъснато. Така че това обаяние ме кара да ходя напред и да се интересувам.
Майка Ви е била танцьорка, а татко Ви е бил водач. Смятате ли, че техните специалности са повлияли на Вашата кариера?
Мисля, че ще би трябвало да седна на стола на терапевт за този отговор. Със сигурност знам, че татко ми имаше доста изобретателен метод към живота. Той въобще не беше стандартен и това ме настрои доста добре за това. Склонен съм да не се сюрпризирам от лудите герои, с които се замесвам в тази кариера. Неговото мото беше: " Да си отегчителен е грях. Няма значение, в случай че объркаш нещо; най-малко опитваш нещо друго ". Винаги е бил такъв; той беше огромно ентусиазъм за мен.
Стивън Спилбърг Ви дава основната роля във кино лентата си Империя на слънцето, когато сте единствено на 13. Колко това повлия на решението Ви да станете артист?
Той ме накара да си помисля: „ Никога не желая да върша това още веднъж. “ Не той персонално, прекарах отлично време с него. Но опитът да го правиш на тази възраст не е нещо, което бих предложил. Ти си младеж. Трябва да си изцяло неизвестен. Мисля, че не е ужасно децата да се занимават с такава специалност за възрастни на толкоз ранна възраст. Без значение какъв брой гледате на това като на наслаждение, в последна сметка ще се окажете с отговорности, които в идеалния случай не би трябвало да имате на тази възраст. Така че това прекарване в действителност ме накара да мисля, че не желая да бъда артист. Наистина се върнах изцяло към актьорлъка чак след няколко години. Донякъде се занимавах, участвах тук и там, само че сърцето ми не беше в действителност в това много дълго време по-късно.
И по този начин, какво Ви накара най-сетне да решите да станете артист с цялото си сърце?
Това е влакче в увеселителен парк да вършиме нещо изобретателно: когато върви добре и се наслаждавате на процеса, тогава е кайф и просто желаете да продължите да го правиш. Тогава алтернативата е, когато просто въобще не е удовлетворяващо и просто не работите добре с всички хора, с които сте – това просто ви кара да желаете да го завършите и да отидете да намерите нещо друго за извършване.
Дали режисурата е нещо, което бихте желали да вършиме?
Режисьорите ми споделят, че би трябвало да дирижирам, тъй като въпросите, които задавам, са въпросите, които те задават, а не въпросите, които чакат да дойдат от артист. Разбирам това доста. Но има огромна разлика сред това да можете да стоите там и да вършиме оферти. Мисля, че казусът ми с режисурата евентуално ще бъде, че съм един тип отшелник. Обичам да бъда виновен за себе си.
Което в действителност е противоположното на режисирането...
Да, не съм сигурен какъв брой време бих могъл да устоя да давам отговор на толкоз доста разнообразни хора. Един режисьор ми разказа, че всякога, когато прави филм, като че ли държи края на четка за изобразяване, четката е дълга два блока, камерата е там долу и той кара всеки член на екипа, актьорите и всички останали да я бутат по собствен личен метод и той се пробва да я върне както би трябвало. Не знам дали бих желал да правя тази работа. Харесва ми просто да давам отговор за това, което върша и това е.
Източник: TheTalks
създател: СЛАВА
...
Не мога да не се сетя незабавно за разнообразни прекарвания с Вернер Херцог в Rescue Dawn. С нас, в това число Вернер, правейки неща, които всички гледаха и споделяха: „ Но момчета, вие ще умрете! Какво правиш? Наистина ще хванете дива змия и може би ще бъдете ухапани от нея! “ Това са страхотни времена. Тези луди водачи на хеликоптери в Тайланд изхвърчат върховете на дърветата, до момента в който ние летяхме толкоз ниско над джунглата; тези времена бяха страхотни за мен. Просто им се любувам всякога като се сетя за тях.
Опасността ли е това, което Ви притегля?
Харесва ми, когато можеш да го направиш малко по-екстремно. Често откривам, че филмите в действителност са разочароващо стерилна среда. Колкото повече се отдалечавате от студиото, толкоз по-добре. Колкото по-далеч от мястото се отдалечавате, толкоз повече спирате да вършиме кино лентата като отговор на други филми. Вие не мислите за това в съпоставяне, вие просто вършиме вашите лични неща, вие сте в личното си премеждие, вие сте в личната си задача. Тогава в действителност усещам, че стартирам да попадам в някои положителни, хубави, рискови обстановки. Независимо дали са рискови от позиция на това къде отивам душевен или физически - това ми харесва. Щях да се отегча, в случай че нямах вероятността да знам, че в бъдеще ще работя с хора, които са съидейници и които в действителност желаят да го прокарат.
Харесвате ли да вършиме по-малки самостоятелни филми повече от блокбъстъри?
С по-големите филми имате съмнение, тъй като има доста повече хора, забъркани в това, което в последна сметка ще излезе на екрана. С по-малък филм има по-малко хора, които са нервни по отношение на вложенията, тъй че по-малко хора се пробват да насочат кино лентата по избран метод. Чувствам, че с по-големите филми нормално би трябвало да седнете и да го оцените повече. Трябва да опитате и да разберете каква точка ще можете да постигнете.
Предполагаме, че в по-малка роля би трябвало да изградите героя и да вложите повече от себе си в него.
Точно по този начин и нямате всички тези нелепости с хора, които ви назовават кино звезда и сходни неща. Изобщо не се усещам по този начин. Хората започнаха да ми оферират тези функции, които се считат за функции на „ кино звезда “, само че аз се пробвам да направя воин от това. Никога не съм се чувствал като звезда и в никакъв случай не съм имал предпочитание да бъда такава.
Вие несъмнено сте кино звезда...
Не съм в цялото нещо, тъй като обичам да съм център на внимание. Всъщност не мога да го претърпявам, в случай че не актьорствам - тогава мога да направя всичко, не ме интересува. Но като себе си обичам да бъда доста въздържан в живота си. Винаги съм се възхищавал на актьорите, само че не познавам доста добре историята на филмите и въобще не съм киноман. Така че просто считам по-големите функции за други актьорски специалности и тогава съм доста сюрпризиран, когато хората споделят: „ О, ти към този момент си кино звезда. “ Наистина не мисля, че съм " изрязан " от този плат.
Какво тогава Ви кара да вършиме огромните филми?
Харесвам страстта. Това върша. Когато за първи път прочета сюжет и реша, че има нещо в него, което мога да опитам, обичам да си припомням това възприятие – и това не е обвързвано с мотаене на снимачната площадка и другарство. Мога да направя това в моето време. Много ми харесва да се пробвам да се слага на мястото на други хора.
Кога стартира това за Вас?
Докато растях, се местех доста. Като видях разнообразни хора, някак се пробвах да се впиша доста бързо в избрани разнообразни градове и среди. Просто постоянно съм изпитвал същинско наслаждение да се слагам на мястото на други хора. Правя това от самото начало. В момента си представям какво би било да съм публицист. Просто не мога да спра да го върша непрекъснато. Така че това обаяние ме кара да ходя напред и да се интересувам.
Майка Ви е била танцьорка, а татко Ви е бил водач. Смятате ли, че техните специалности са повлияли на Вашата кариера?
Мисля, че ще би трябвало да седна на стола на терапевт за този отговор. Със сигурност знам, че татко ми имаше доста изобретателен метод към живота. Той въобще не беше стандартен и това ме настрои доста добре за това. Склонен съм да не се сюрпризирам от лудите герои, с които се замесвам в тази кариера. Неговото мото беше: " Да си отегчителен е грях. Няма значение, в случай че объркаш нещо; най-малко опитваш нещо друго ". Винаги е бил такъв; той беше огромно ентусиазъм за мен.
Стивън Спилбърг Ви дава основната роля във кино лентата си Империя на слънцето, когато сте единствено на 13. Колко това повлия на решението Ви да станете артист?
Той ме накара да си помисля: „ Никога не желая да върша това още веднъж. “ Не той персонално, прекарах отлично време с него. Но опитът да го правиш на тази възраст не е нещо, което бих предложил. Ти си младеж. Трябва да си изцяло неизвестен. Мисля, че не е ужасно децата да се занимават с такава специалност за възрастни на толкоз ранна възраст. Без значение какъв брой гледате на това като на наслаждение, в последна сметка ще се окажете с отговорности, които в идеалния случай не би трябвало да имате на тази възраст. Така че това прекарване в действителност ме накара да мисля, че не желая да бъда артист. Наистина се върнах изцяло към актьорлъка чак след няколко години. Донякъде се занимавах, участвах тук и там, само че сърцето ми не беше в действителност в това много дълго време по-късно.
И по този начин, какво Ви накара най-сетне да решите да станете артист с цялото си сърце?
Това е влакче в увеселителен парк да вършиме нещо изобретателно: когато върви добре и се наслаждавате на процеса, тогава е кайф и просто желаете да продължите да го правиш. Тогава алтернативата е, когато просто въобще не е удовлетворяващо и просто не работите добре с всички хора, с които сте – това просто ви кара да желаете да го завършите и да отидете да намерите нещо друго за извършване.
Дали режисурата е нещо, което бихте желали да вършиме?
Режисьорите ми споделят, че би трябвало да дирижирам, тъй като въпросите, които задавам, са въпросите, които те задават, а не въпросите, които чакат да дойдат от артист. Разбирам това доста. Но има огромна разлика сред това да можете да стоите там и да вършиме оферти. Мисля, че казусът ми с режисурата евентуално ще бъде, че съм един тип отшелник. Обичам да бъда виновен за себе си.
Което в действителност е противоположното на режисирането...
Да, не съм сигурен какъв брой време бих могъл да устоя да давам отговор на толкоз доста разнообразни хора. Един режисьор ми разказа, че всякога, когато прави филм, като че ли държи края на четка за изобразяване, четката е дълга два блока, камерата е там долу и той кара всеки член на екипа, актьорите и всички останали да я бутат по собствен личен метод и той се пробва да я върне както би трябвало. Не знам дали бих желал да правя тази работа. Харесва ми просто да давам отговор за това, което върша и това е.
Източник: TheTalks
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ