Зинаида Златанова: Подозирам, че съдебната реформа ще спре до персоналната смяна на главния прокурор
- Г-жо Златанова, по какъв начин си обяснявате този поврат към фигурата на основния прокурор - потегли от Борислав Сарафов, продължи през самодейността на ГЕРБ за премахване на Гешев, прозвуча от устата на Мария Габриел, и стигна до Висш съдебен съвет - с днешното искане за предварителното му освобождение, подето от огромна част от прокурорската квота? Какво се случва?
- Аз съм в цялостно неразбиране, да Ви кажа, тъй като в действителност скоростта, с която се развиват нещата, нахвърля доста повече въпроси, в сравнение с отговори. Нещо друго ми прави усещане - господин Магдалинчев, председателстващият Висш съдебен съвет, сподели, че до седмица-две, най-късно, ще насрочи процедура. Тук виждаме огромна разлика с предходните две процедури, които бяха поискани от двама министри на правораздаването, когатоВисшият правосъден съвет с месеци проточваше обособените стъпки и дейности. Много забавно звучи всичко това, за мен буди неразбиране.
- Да, периодите са доста скъсени. Още до момента в който номинираната за министър председател Мария Габриел изрази такова желание за премахване на основния прокурор от неин предстоящ министър на правораздаването, още на идващия ден самите прокурори го задействаха. Към това да прибавим и настояването на Борислав Сарафов за предварителното премахване на Ясен Тодоров. Този трус в прокуратурата ще се отрази отрицателно на страната? Или ще докара до очистването на прокуратурата от политиката?
- Много зависи по какъв начин ще премине самата процедура - дали тя отново ще има някакъв темперамент на поредна кавга с неуместен, за опазване на статуквото и системата, и модела, с цел да може моделът да създаде същото, или ще има фактически някакво по-очистващо деяние, с цел да се създадат съответните поучения, да се промени моделът и системата, и да се стартира начисто. За страдание, се притеснявам от първото.
- Тоест, смятате, че правосъдната промяна ще спре до персоналната промяна на Иван Гешев?
- Имам съмнение, че даже в скоро време, в случай че се смени господин Гешев, тъй като има много процедури да се изминат, въпреки и да са ускорени, само че в случай че се стигне до такава степен, имам съмнение, че въобще значимите закони, които са във връзка с контрола на основния прокурор, КПКОНПИ и останалият пакет за господство на закона и битка с корупцията, ще бъдат или пренебрегнати за дълго време, или ще бъдат признати по метод, който няма нищо общо с първичния им тип.
- Постоянно приказваме за разделяне на управляващите и за това, че би трябвало да има самостоятелна правосъдна система, само че ето отново остават подозрения у обществото, че политиците споделят " А ", Висш съдебен съвет незабавно не престават с " Б " и остава чувство за някаква поредност и обязаност. Как да се очисти тогава правосъдната система и прокуратурата от политическо въздействие? Налага ли се смяна на Конституцията за поправяне на модела? Няма ли да обезсилим механизма за надзор над основния прокурор, като сменим авансово личността?
- Точно по този начин, още повече, се оказва, че при два опита на двама министри от радикално разнообразни политически партии и политически фамилии, Висш съдебен съвет отхвърли изрично да гледа този въпрос, а в този момент, когато даже не министър председател, а кандидат-премиер на ГЕРБ дава тази концепция, мигновено Висш съдебен съвет се сезира и стартира процедура, което приказва фактически за това, че тази партия има най-голямо въздействие върху Висш съдебен съвет. Няма по какъв начин да не стигнем до този извод, гледайки събитията и близката история. Как може да се поправят нещата? Все повече ми се коства, че ще би трябвало конституционна смяна, за жалост. Като цяло постоянно, като правист, съм била последовател на това да се употребяват най-лесните и налични принадлежности, само че евентуално в този момент би трябвало да се направи конституционна смяна. Изучавала съм дълго другите модели в Европа - бих споделила, че най-удачен ми се коства нидерландският модел, при който няма основен прокурор.
- Как работи тогава системата?
- Системата се управлява от колегиален орган и от съвет, който се състои от шефовете на деветте, в случай че не се неистина, районни прокуратури. Имат няколко типа профилирани прокуратури, само че те са по интернационалните каузи, по антитероризъм, по проведена престъпност и дано да уточня - няма такива съдилища, тъй като при нас имаше и вярно бяха отстранени. Но в тяхната прокуратура няма единоначалие в смисъла, в който го имаме ние - там е колегиален орган от петима души. Това е все едно да има Върховна административна прокуратура да има пълновръстен прокурор, който да бъде с правата на основен, да има още двама-трима, които може да се избират на районен принцип, това е въпрос на техника. Но никой не е шеф на другия и на всички прокурори в страната. Ако питате по какъв начин се споделя нидерландският основен прокурор, няма да разберете, тъй като подобен няма. За нашите условия ми се коства извънредно сполучлив моделът.
- Намирате ли някаква връзка сред договарянията за държавно управление и протичащото се във Висш съдебен съвет и прокуратурата?
- Нито една от трите партии, които сега договарят за кабинет, имам поради Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и ГЕРБ, не е изказала обществено отрицание за работата на основния прокурор. Затова отново споделям - за мен е по-скоро извънредно любопитно, да не кажа, че съм в неразбиране от това, което се случва. Изненадана съм.
- Дойдохте на Форума за прогресивни леви решения, проведен от евродепутатите социалисти в ПЕС. Тук приказват за бъдещето на лявото, за тъждество и правдивост. Къде е в действителност лявото - тук, в конферентната зала, и там, в пленарната зала на Народното събрание, където е Българска социалистическа партия?
- Знаете ли, в тази зала не просто видях лявото, само че видях млади политици, които приказват за правдивост, приказват за изглаждане на неравенства, приказват за неща, които ужасно доста липсват в България. Общество, като нашето, не може да напредва без тези неща, за които приказват. И това ми дава огромна вяра, че може би въпреки всичко има някаква светлина в тунела. В Народното събрание преглеждат лявата политика като пакет от обществени ограничения - извънредно обидно и унизително за хора, които са работили 30-40 години или за хора, които и сега работят по 10 часа дневно - да им се дава лепта. Лявото не е пакет и не е лепта, лявото е концепция за разцвет на обществото и за напредък. Така че извънредно съм впечатлена от всичко, което чух тук.
- На форума прозвуча една задявка от евродепутата Петър Витанов, че тук били социалистите от третия пол, левите джендъри - по този начин ги обвинили техните съпартийци поради поддръжката от Екологичен потенциал за приемането на Истанбулската спогодба. Сегашното управление на Българска социалистическа партия е срещу тази спогодба, до момента в който евродепутатите социалисти я ратифицираха. Нарушава ли приемането й от Екологичен потенциал нашата Конституция и решението на Конституционния съд?
- Това е, за жалост, един доста закостенял състав на Конституционния съд, който във връзка с това решение прекомерно доста се повлия от политически съображения. Уважавам съдиите в Конституционен съд, само че мисля, че се повлияха и от настроенията в обществото и са консервативни по убеждения. Няма да кажа, че са одобрявани указания от политици, тъй като не мога да го потвърдя, само че ми се виждат мощно повлияни от някакви настроения, за жалост. Смятам, че българските адвокати би трябвало да възприемат по-либерален метод и към човешките права, и към гражданските права в България, тъй като това е доста огромен проблем.
Конкретно за Истанбулската спогодба - ще възникне колизия сред европейското законодателство и Конституцията, което е доста евентуално да се реши в интерес на българската Конституция, т.е. - мъчно се преодолява това решение на Конституционен съд, въпреки че главният закон категорично не го не разрешава. Международните актове имат по принцип господство над националните. Но аз не мисля, че въпросът е правно-технически, а въпрос на незабавно споразумяване в националното ни право, даже преди европейското. Защото това, което се случва в нашата страна с насилието над дамите - това да умират всяка седмица по една-две дами по изключително нечовечен и непосилен метод, пребити от сътрудници, съпрузи, е безусловно неприемлив. Ние самите би трябвало да си защитим дамите и да не позволяваме това да се случва. Законите в България не са задоволително строги, има какво да се желае.
Има какво да се желае доста и във връзка с органите, които ползват тези закони. Вместо те да се въздействат от публичното мнение, което не знам за какво счита, че е неприятно да защитим дамите си, би трябвало да бъдат подготвени по какъв начин се постъпва в тези случаи. Не може да се губи живот всяка седмица. Важното е ние сами да си отговорим на въпроса - желаеме ли да има принуждение над дами, или не желаеме - над девойките, майките, съпругите, над приятелките, над сестрите ни. И когато имаме волята като общество, с цел да кажем - това не може да се допусне, несъмнено, че ще намерим метод да го уредим, макар колизията сред конвенцията и Конституцията.
- Аз съм в цялостно неразбиране, да Ви кажа, тъй като в действителност скоростта, с която се развиват нещата, нахвърля доста повече въпроси, в сравнение с отговори. Нещо друго ми прави усещане - господин Магдалинчев, председателстващият Висш съдебен съвет, сподели, че до седмица-две, най-късно, ще насрочи процедура. Тук виждаме огромна разлика с предходните две процедури, които бяха поискани от двама министри на правораздаването, когатоВисшият правосъден съвет с месеци проточваше обособените стъпки и дейности. Много забавно звучи всичко това, за мен буди неразбиране.
- Да, периодите са доста скъсени. Още до момента в който номинираната за министър председател Мария Габриел изрази такова желание за премахване на основния прокурор от неин предстоящ министър на правораздаването, още на идващия ден самите прокурори го задействаха. Към това да прибавим и настояването на Борислав Сарафов за предварителното премахване на Ясен Тодоров. Този трус в прокуратурата ще се отрази отрицателно на страната? Или ще докара до очистването на прокуратурата от политиката?
- Много зависи по какъв начин ще премине самата процедура - дали тя отново ще има някакъв темперамент на поредна кавга с неуместен, за опазване на статуквото и системата, и модела, с цел да може моделът да създаде същото, или ще има фактически някакво по-очистващо деяние, с цел да се създадат съответните поучения, да се промени моделът и системата, и да се стартира начисто. За страдание, се притеснявам от първото.
- Тоест, смятате, че правосъдната промяна ще спре до персоналната промяна на Иван Гешев?
- Имам съмнение, че даже в скоро време, в случай че се смени господин Гешев, тъй като има много процедури да се изминат, въпреки и да са ускорени, само че в случай че се стигне до такава степен, имам съмнение, че въобще значимите закони, които са във връзка с контрола на основния прокурор, КПКОНПИ и останалият пакет за господство на закона и битка с корупцията, ще бъдат или пренебрегнати за дълго време, или ще бъдат признати по метод, който няма нищо общо с първичния им тип.
- Постоянно приказваме за разделяне на управляващите и за това, че би трябвало да има самостоятелна правосъдна система, само че ето отново остават подозрения у обществото, че политиците споделят " А ", Висш съдебен съвет незабавно не престават с " Б " и остава чувство за някаква поредност и обязаност. Как да се очисти тогава правосъдната система и прокуратурата от политическо въздействие? Налага ли се смяна на Конституцията за поправяне на модела? Няма ли да обезсилим механизма за надзор над основния прокурор, като сменим авансово личността?
- Точно по този начин, още повече, се оказва, че при два опита на двама министри от радикално разнообразни политически партии и политически фамилии, Висш съдебен съвет отхвърли изрично да гледа този въпрос, а в този момент, когато даже не министър председател, а кандидат-премиер на ГЕРБ дава тази концепция, мигновено Висш съдебен съвет се сезира и стартира процедура, което приказва фактически за това, че тази партия има най-голямо въздействие върху Висш съдебен съвет. Няма по какъв начин да не стигнем до този извод, гледайки събитията и близката история. Как може да се поправят нещата? Все повече ми се коства, че ще би трябвало конституционна смяна, за жалост. Като цяло постоянно, като правист, съм била последовател на това да се употребяват най-лесните и налични принадлежности, само че евентуално в този момент би трябвало да се направи конституционна смяна. Изучавала съм дълго другите модели в Европа - бих споделила, че най-удачен ми се коства нидерландският модел, при който няма основен прокурор.
- Как работи тогава системата?
- Системата се управлява от колегиален орган и от съвет, който се състои от шефовете на деветте, в случай че не се неистина, районни прокуратури. Имат няколко типа профилирани прокуратури, само че те са по интернационалните каузи, по антитероризъм, по проведена престъпност и дано да уточня - няма такива съдилища, тъй като при нас имаше и вярно бяха отстранени. Но в тяхната прокуратура няма единоначалие в смисъла, в който го имаме ние - там е колегиален орган от петима души. Това е все едно да има Върховна административна прокуратура да има пълновръстен прокурор, който да бъде с правата на основен, да има още двама-трима, които може да се избират на районен принцип, това е въпрос на техника. Но никой не е шеф на другия и на всички прокурори в страната. Ако питате по какъв начин се споделя нидерландският основен прокурор, няма да разберете, тъй като подобен няма. За нашите условия ми се коства извънредно сполучлив моделът.
- Намирате ли някаква връзка сред договарянията за държавно управление и протичащото се във Висш съдебен съвет и прокуратурата?
- Нито една от трите партии, които сега договарят за кабинет, имам поради Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и ГЕРБ, не е изказала обществено отрицание за работата на основния прокурор. Затова отново споделям - за мен е по-скоро извънредно любопитно, да не кажа, че съм в неразбиране от това, което се случва. Изненадана съм.
- Дойдохте на Форума за прогресивни леви решения, проведен от евродепутатите социалисти в ПЕС. Тук приказват за бъдещето на лявото, за тъждество и правдивост. Къде е в действителност лявото - тук, в конферентната зала, и там, в пленарната зала на Народното събрание, където е Българска социалистическа партия?
- Знаете ли, в тази зала не просто видях лявото, само че видях млади политици, които приказват за правдивост, приказват за изглаждане на неравенства, приказват за неща, които ужасно доста липсват в България. Общество, като нашето, не може да напредва без тези неща, за които приказват. И това ми дава огромна вяра, че може би въпреки всичко има някаква светлина в тунела. В Народното събрание преглеждат лявата политика като пакет от обществени ограничения - извънредно обидно и унизително за хора, които са работили 30-40 години или за хора, които и сега работят по 10 часа дневно - да им се дава лепта. Лявото не е пакет и не е лепта, лявото е концепция за разцвет на обществото и за напредък. Така че извънредно съм впечатлена от всичко, което чух тук.
- На форума прозвуча една задявка от евродепутата Петър Витанов, че тук били социалистите от третия пол, левите джендъри - по този начин ги обвинили техните съпартийци поради поддръжката от Екологичен потенциал за приемането на Истанбулската спогодба. Сегашното управление на Българска социалистическа партия е срещу тази спогодба, до момента в който евродепутатите социалисти я ратифицираха. Нарушава ли приемането й от Екологичен потенциал нашата Конституция и решението на Конституционния съд?
- Това е, за жалост, един доста закостенял състав на Конституционния съд, който във връзка с това решение прекомерно доста се повлия от политически съображения. Уважавам съдиите в Конституционен съд, само че мисля, че се повлияха и от настроенията в обществото и са консервативни по убеждения. Няма да кажа, че са одобрявани указания от политици, тъй като не мога да го потвърдя, само че ми се виждат мощно повлияни от някакви настроения, за жалост. Смятам, че българските адвокати би трябвало да възприемат по-либерален метод и към човешките права, и към гражданските права в България, тъй като това е доста огромен проблем.
Конкретно за Истанбулската спогодба - ще възникне колизия сред европейското законодателство и Конституцията, което е доста евентуално да се реши в интерес на българската Конституция, т.е. - мъчно се преодолява това решение на Конституционен съд, въпреки че главният закон категорично не го не разрешава. Международните актове имат по принцип господство над националните. Но аз не мисля, че въпросът е правно-технически, а въпрос на незабавно споразумяване в националното ни право, даже преди европейското. Защото това, което се случва в нашата страна с насилието над дамите - това да умират всяка седмица по една-две дами по изключително нечовечен и непосилен метод, пребити от сътрудници, съпрузи, е безусловно неприемлив. Ние самите би трябвало да си защитим дамите и да не позволяваме това да се случва. Законите в България не са задоволително строги, има какво да се желае.
Има какво да се желае доста и във връзка с органите, които ползват тези закони. Вместо те да се въздействат от публичното мнение, което не знам за какво счита, че е неприятно да защитим дамите си, би трябвало да бъдат подготвени по какъв начин се постъпва в тези случаи. Не може да се губи живот всяка седмица. Важното е ние сами да си отговорим на въпроса - желаеме ли да има принуждение над дами, или не желаеме - над девойките, майките, съпругите, над приятелките, над сестрите ни. И когато имаме волята като общество, с цел да кажем - това не може да се допусне, несъмнено, че ще намерим метод да го уредим, макар колизията сред конвенцията и Конституцията.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ