Надежда Йорданова: Главният прокурор ще запази някои правомощия, но няма да има власт над обвинителите
Г-жо Йорданова, планът за промени в Конституцията бе подложен на рецензии поради това, че не е бил задоволително дълго обсъждан с професионалната общественост. В същото време Народното събрание излезе в едномесечна предизборна почивка и по него нямаше придвижване, а упоритостта ви е през декември да го приемете дефинитивно в границите на 10-ина дни. Не претупвате ли работата и не рискувате ли късите периоди сред последните две четения да се озоват в Конституционния съд?
Позволете ми да не се съглася напълно със мнението, че планът не е бил обсъждан задоволително дълго с професионалната общественост, тъй като това какво е належащо да се промени в частта правосъдна власт е предмет на социална полемика от десетилетия. Този спор изключително се изостри след 2015 година, когато бяха направени основни промени в главния закон и обърнаха логиката на това, което се оферираше. И „ Демократична България “ е представяла през годините своите оферти, и ГЕРБ, и Движение за права и свободи.
Да, в частта длъжностен кабинет дебатът е по-скорошен, само че това е разбираемо, тъй като недъзите в Конституцията не можеха да се открият допреди последните две години, които демонстрираха, че има опция да се появи полупрезидентска република.
Що се отнася за времето на предизборната акция – диалозите, консултациите не са спирали през този интервал. Работеше се по подготовката на няколко форума, които ще се проведат в идващите няколко седмици, конституционната комисия ще заседава, тъй че дебатът продължава.
Дебат обаче има и по някои противоречиви текстове, появили се във финалния вид и отсъстващи от първичния план на „ Продължаваме промяната-Демократична България “. Всички мълчат чии са те. Кой предложи депутати, министри и президент да може да са с двойно поданство, регулаторите да може да се избират с квалифицирано болшинство, основният прокурор да може да е с два поредни мандата, инспекторатът към Висш съдебен съвет да има някои изключителни пълномощия?
Текстовете, които най-сетне бяха подписани и импортирани, бяха направени от представители както на ПП-ДБ, по този начин и на ГЕРБ и Движение за права и свободи, тъй че аз не мога да кажа кое изречение, коя дума на коя политическа мощ е. Просто обективно е невероятно.
Възможно е да кажем единствено, че текстовете за инспектората са на ГЕРБ, тъй като пристигнаха напълно от тях. Двойното поданство е в нашата стратегия, откогато съществува „ Да, България “.
Но за какво го нямаше в първичния вид?
Защото не искахме да изостряме дебата в тази посока.
По създание: има рецензии за премахването на пленума на Висш съдебен съвет. Склонни ли сте да го оставите и в случай че да – с какви функционалности?
Има вид взаимоотношението сред двата съвета (съдебен и прокурорски, б.р.) да се резервира. Дали ще е във формат пленум или друго, сега е обект на диспути, само че е несъмнено, че няма да се занимава с административни въпроси, тъй като това би означавало да резервира сегашните си функционалности. По-скоро ще се занимава с въпроси, свързани със правосъдната карта, взаимни обучителни стратегии и вероятно консултирането на бюджета на правосъдната власт.
Склонни ли сте прокурорският съвет да се снабди с една спомагателна професионална квота с оглед рецензиите, че органът се политизира посредством огромната парламентарна квота (6 на 4, б.р.) и на процедура тя ще избира обвинител номер едно?
Да си напомним, че главната цел на промяната е гарантиране на независимостта на съда. Така че най-малко към този момент в нашата политическа мощ няма образувано виждане за смяна в по този начин препоръчаните квоти.
Предложенията не обезсмислят ли напълно фигурата на основния прокурор? Освен че ще се избира на процедура от Народното събрание, става елементарен административен началник, като му се лишават и двата лоста за въздействие - методическите инструкции и надзорът за правда. Ще оставите ли част от пълномощията му?
Някои от рецензиите за статута на основния прокурор в сегашния законопроект са основателни, тъй като фактически прокуратурата като орган, който управлява следствието, повдига и поддържа обвиняването, би трябвало да има център, който да унифицира идентичното използване на закона на територията на цялата страна. Така че избран набор от пълномощията на основния прокурор, или така наречен основна прокуратура, би трябвало да се резервира - някаква форма на методическо управление ще бъде оставена. Но изрично след промените в Конституцията основният прокурор няма да има власт над всеки един от обвинителите както е в този момент.
В този смисъл за какво ни е нужен по този начин мъчно признатият механизъм за надзор на основния прокурор, заслуга за който имате и персонално вие като някогашен министър на правораздаването?
През цялото време, в което водехме дебата за механизма, ние казвахме, че казусът ще откри стабилно позволение единствено посредством промени в Конституцията. В един миг той може и да отпадне, само че нали разбираме, че ще отнеме време, до момента в който всички тези промени възпроизведат резултат в прокуратурата.
Фокусирате работата на обвиняването единствено в наказателните каузи. Това значи ли закриване на административната прокуратура?
Нашите оферти изписват настройките и разсъдъка, които са имали народните представители във Великото национално заседание – че прокуратурата би трябвало да следва структурата на съдилищата, които преглеждат наказателни каузи. Не е имало концепция да има Върховна административна прокуратура (ВАП). Така че фокусираме работата на обвиняването върху главната му функционалност – наказателните каузи. Същевременно осъзнаваме, че има избрани сфери в публичните връзки, в които засегнатите лица мъчно могат да защитят своите права и по тази причина в доста стеснен брой случаи се резервира опцията на прокуратурата да взе участие в административни и цивилен каузи.
Но ВАП като ВАП няма да продължи да съществува?
Няма, да. Не би имало никаква спънка в границите на системата на прокуратурата да се обособят звена с такива функционалности.
Вече разбрахме, че предлагането, чийто създател към момента не знаем – за повторяемостта на мандата на основния прокурор, няма да бъде подкрепено в зала. Как стои обаче въпросът и с написаната повторяемост на мандатите на ръководителите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд?
По този въпрос съгласно мен Венецианската комисия насочи основателни рецензии и ние от ПП-ДБ се съгласяваме с тях. Надявам се и останалите парламентарни групи да ги поддържат и така наречен удължение на мандатите и за „ тримата огромни “ да отпадне.
Склонни ли сте да оставите и президентските укази за назначението им като въпреки всичко един тип „ социална контрола “, поради сегашната опция президентът да насочи сигнал, че не е склонен с избора, въпреки и отводът му да е реализуем?
Упражняването на това пълномощие на президента можеше да се случва доста по-добре, в сравнение с до момента. Нека това да е ясно. Иначе терзанията, че отпадането на указите като опция за преосмисляне, за непряк взор и индиректен надзор, може да промени функционалностите на конституционно открити органи и по този начин да попадне в рамките на прословутото тълкувателно решение номер три на Конституционния съд, действително ни кара да се замисляме и измежду нас има гласове, които споделят, че би трябвало да се запазят указите. Тоест е допустимо да се резервира настоящето състояние.
По отношение на инспектората (ИВСС) има няколко проблематични момента. Самият Висш съдебен съвет разкритикува, че се основава „ изключителна правосъдна инстанция “ с новите вменени функционалности – да се меси при съдопроизводствените правила и да предлага санкции, в това число освобождение от служба. В същото време стои въпросът с политизирането и на този орган, избиран от Народното събрание. Как ще изчистите тези въпроси?
Действително контролът на съдопроизводствените правила може да се реализира единствено като инстанционен надзор в границите на провесен развой, тъй че това предложение или ще отпадне, или ще претърпи сериозна редакция.
Относно дисциплинарните производства дебатът следва.
Трябва да се организира спор и по настоятелното увещание на Венецианската комисия да се обмисли методът на номиниране и установяване на членовете на ИВСС, с цел да се избегне политизиране на органа. Експертната полемика по този въпрос в този момент стартира и следва да забележим ще намерим ли по-добро решение.
Къде изчезнаха пълномощията на инспектората, свързани с инспекциите на спор на ползи и имуществото на магистратите? Идеята е новата антикорупционна комисия да се занимава с това ли, и в случай че е по този начин – не съставлява ли интервенция в самостоятелната правосъдна власт?
На част от сътрудниците – да, това е концепцията. Проверката за спор на ползи от орган, който е отвън правосъдната система, персонално мен ме тормози, тъй като основава точно заплаха за интервенция. По отношение на имуществените заявления може би е добре да се ревизират на едно място по образеца на Национална агенция за приходите – както данъчните проверки за всички жители се вършат от организацията и никой не повдига въпроса за интервенция в независимостта на правосъдната система.
Вече имате ли нова идея по отношение на кръга от лица, които може да станат длъжностен министър-председател, след рецензиите за несъответственост на ръководителите на Народното събрание и Конституционния съд и шефа на Българската национална банка?
Идеята за ръководителите на Конституционен съд и Народно събрание е преосмислена, съгласно рекомендациите на Венецианската комисия. Обсъждат се разнообразни разновидности – дали да е ръководителят на Върховен касационен съд, дали да е омбудсманът, или пък напълно да бъде изоставена тази концепция.
Тоест може напълно да отпадне кръгът от лица, всред които президентът да избира при назначението?
Да, като при всички положения задължението за съвещания с парламентарните групи остава.
Остава ли разновидността, при който, в случай че президентът не назначи длъжностен министър председател, това да направи Народното събрание? Пита се какъв е смисълът от „ въртележката “, както и, да вземем за пример, по какъв начин парламент, в който явно няма към този момент управническо болшинство, ще избира отново кабинет?
В света има разнообразни подходи, само че най-широко публикуваният е, че държавното управление, което е свалено, продължава да извършва функционалностите си като служебно такова. Системите са по този начин направени, че оптимално да подтикват парламентарно показаните сили да намерят решение и да има постоянен кабинет. Никъде в света я няма тази обстановка, която я имаме в България – служебният кабинет да има всички пълномощия на постоянен. Така че, когато разработвахме тези разпореждания концепцията беше оптимално да се принуждават парламентарните сили да работят дружно и да намерят сили да преодолеят рецесията от една страна, а от друга – да се сложат ясни граници на неограничената в този момент преценка на президента по отношение на състава на служебното държавно управление.
Да разбираме ли, че ще има обособен закон, който ще урежда пълномощията на служебното държавно управление?
Обсъжда се, като няма още решение.
С оглед реакцията против двойното поданство на депутати, министри и президент, отпадат или остават тези текстове?
Искам да поясня, че концепцията двойното поданство да не е спънка за заемане на служба, беше по повод единствено на народните представители, само че очевидно наредбата се оказа неприятно написана, защото условията за депутатите се трансферират и върху министрите и президента. Предстои тази уредба да се уточни, така че двойното поданство да не е спънка пред това да бъдеш определен за депутат, само че не мога да кажа дали ще има поддръжка от останалите парламентарни сили на този стадий.
Регулаторите. Каква работа има в Конституцията текст, който разказва, че изборът на регулаторни и контролни органи би трябвало да става транспарантно и въз основата на конкурсно начало, при все това това са неща, ясни по подразбиране и скрепени в съответните закони, както и в парламентарния устав?
Мисля, че за цялото общество е ясно, че българският парламент в множеството случаи не прави изборите си за хора, които назначава в другите надзорни, регулаторни и контролни органи, по най-голям стандарт на гласност и бистрота. Целта беше да бъдат поставени конституционни гаранции, които да накарат Народното събрание да избира членовете на тези органи не по партийно-квотен принцип, а въз основа на справедливи и професионални критерии.
Към този текст обаче във финалния вид беше „ пришит “ различен – който към този момент споделя, че изборът може да става с болшинство от 2/3 (160 депутатски гласа). И защото публично не знаем кой е създател на допълнението, а импровизирано се твърди, че е Движение за права и свободи, има трактовка: че посредством него Движението се пробва да си подосигури да е незаобиколим фактор и „ място на първия ред “ при избора на регулаторните органи. Така ли е?
Аз в реалност не знам чие е предлагането, тъй като не съм участвала на тъкмо този експертен диалог. Изборът с 2/3 болшинство не е оригиналност на процедура, имаме го и за други органи в Конституцията. Дали ускорява ролята на Движение за права и свободи в тази обстановка? В едни случаи отговорът може и да е „ да “, в други – „ не “. Това зависи колкото от Движение за права и свободи, толкоз и от останалите участници в Народното събрание. В момента, в който Българска социалистическа партия и другите политически сили отхвърлиха да се включат в този спор, математиката на парламентарните решения демонстрира, че това на процедура води до увеличение на тежестта на Движението.
Има обаче рецензии, че това квалифицирано болшинство може да е пречка – образец – Висш съдебен съвет, ИВСС, които са с от дълго време изтекли мандати поради неспособност за събиране на 160 гласа. Венецианската комисия предлага въвеждане на заместващи механизми. Как ще наподобяват те?
Обичайният метод за „ отключващ механизъм “ тогава, когато не може да се реализира решение, е падащо болшинство. Обсъждаме разновидности за 140 народни представители, да вземем за пример. Спрямо този метод обаче има едно несъгласие, което не е лишено от разсъдък – че сега, в който предвидиш падащо болшинство, то става предписание. Така че по този въпрос към момента има спор.
След като (ако) конституционната промяна бъде призната, каква аргументация ще имате да продължите да работите с Движение за права и свободи, при все това с ГЕРБ имате нормално болшинство. Въпреки изказванията на водача ѝ Бойко Борисов, че Движението ви е нужно, тъй като все някой народен представител отсъствал и не можете да съберете 121.
Ясно е кой носи отговорността за държавното управление – ПП-ДБ и ГЕРБ. От Движение за права и свободи по какъв начин ще гласоподават, по какъв начин ще се държат в избрани обстановки, аз не мога да кажа – въпросът е към тях.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Позволете ми да не се съглася напълно със мнението, че планът не е бил обсъждан задоволително дълго с професионалната общественост, тъй като това какво е належащо да се промени в частта правосъдна власт е предмет на социална полемика от десетилетия. Този спор изключително се изостри след 2015 година, когато бяха направени основни промени в главния закон и обърнаха логиката на това, което се оферираше. И „ Демократична България “ е представяла през годините своите оферти, и ГЕРБ, и Движение за права и свободи.
Да, в частта длъжностен кабинет дебатът е по-скорошен, само че това е разбираемо, тъй като недъзите в Конституцията не можеха да се открият допреди последните две години, които демонстрираха, че има опция да се появи полупрезидентска република.
Що се отнася за времето на предизборната акция – диалозите, консултациите не са спирали през този интервал. Работеше се по подготовката на няколко форума, които ще се проведат в идващите няколко седмици, конституционната комисия ще заседава, тъй че дебатът продължава.
Дебат обаче има и по някои противоречиви текстове, появили се във финалния вид и отсъстващи от първичния план на „ Продължаваме промяната-Демократична България “. Всички мълчат чии са те. Кой предложи депутати, министри и президент да може да са с двойно поданство, регулаторите да може да се избират с квалифицирано болшинство, основният прокурор да може да е с два поредни мандата, инспекторатът към Висш съдебен съвет да има някои изключителни пълномощия?
Текстовете, които най-сетне бяха подписани и импортирани, бяха направени от представители както на ПП-ДБ, по този начин и на ГЕРБ и Движение за права и свободи, тъй че аз не мога да кажа кое изречение, коя дума на коя политическа мощ е. Просто обективно е невероятно.
Възможно е да кажем единствено, че текстовете за инспектората са на ГЕРБ, тъй като пристигнаха напълно от тях. Двойното поданство е в нашата стратегия, откогато съществува „ Да, България “.
Но за какво го нямаше в първичния вид?
Защото не искахме да изостряме дебата в тази посока.
По създание: има рецензии за премахването на пленума на Висш съдебен съвет. Склонни ли сте да го оставите и в случай че да – с какви функционалности?
Има вид взаимоотношението сред двата съвета (съдебен и прокурорски, б.р.) да се резервира. Дали ще е във формат пленум или друго, сега е обект на диспути, само че е несъмнено, че няма да се занимава с административни въпроси, тъй като това би означавало да резервира сегашните си функционалности. По-скоро ще се занимава с въпроси, свързани със правосъдната карта, взаимни обучителни стратегии и вероятно консултирането на бюджета на правосъдната власт.
Склонни ли сте прокурорският съвет да се снабди с една спомагателна професионална квота с оглед рецензиите, че органът се политизира посредством огромната парламентарна квота (6 на 4, б.р.) и на процедура тя ще избира обвинител номер едно?
Да си напомним, че главната цел на промяната е гарантиране на независимостта на съда. Така че най-малко към този момент в нашата политическа мощ няма образувано виждане за смяна в по този начин препоръчаните квоти.
Предложенията не обезсмислят ли напълно фигурата на основния прокурор? Освен че ще се избира на процедура от Народното събрание, става елементарен административен началник, като му се лишават и двата лоста за въздействие - методическите инструкции и надзорът за правда. Ще оставите ли част от пълномощията му?
Някои от рецензиите за статута на основния прокурор в сегашния законопроект са основателни, тъй като фактически прокуратурата като орган, който управлява следствието, повдига и поддържа обвиняването, би трябвало да има център, който да унифицира идентичното използване на закона на територията на цялата страна. Така че избран набор от пълномощията на основния прокурор, или така наречен основна прокуратура, би трябвало да се резервира - някаква форма на методическо управление ще бъде оставена. Но изрично след промените в Конституцията основният прокурор няма да има власт над всеки един от обвинителите както е в този момент.
В този смисъл за какво ни е нужен по този начин мъчно признатият механизъм за надзор на основния прокурор, заслуга за който имате и персонално вие като някогашен министър на правораздаването?
През цялото време, в което водехме дебата за механизма, ние казвахме, че казусът ще откри стабилно позволение единствено посредством промени в Конституцията. В един миг той може и да отпадне, само че нали разбираме, че ще отнеме време, до момента в който всички тези промени възпроизведат резултат в прокуратурата.
Фокусирате работата на обвиняването единствено в наказателните каузи. Това значи ли закриване на административната прокуратура?
Нашите оферти изписват настройките и разсъдъка, които са имали народните представители във Великото национално заседание – че прокуратурата би трябвало да следва структурата на съдилищата, които преглеждат наказателни каузи. Не е имало концепция да има Върховна административна прокуратура (ВАП). Така че фокусираме работата на обвиняването върху главната му функционалност – наказателните каузи. Същевременно осъзнаваме, че има избрани сфери в публичните връзки, в които засегнатите лица мъчно могат да защитят своите права и по тази причина в доста стеснен брой случаи се резервира опцията на прокуратурата да взе участие в административни и цивилен каузи.
Но ВАП като ВАП няма да продължи да съществува?
Няма, да. Не би имало никаква спънка в границите на системата на прокуратурата да се обособят звена с такива функционалности.
Вече разбрахме, че предлагането, чийто създател към момента не знаем – за повторяемостта на мандата на основния прокурор, няма да бъде подкрепено в зала. Как стои обаче въпросът и с написаната повторяемост на мандатите на ръководителите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд?
По този въпрос съгласно мен Венецианската комисия насочи основателни рецензии и ние от ПП-ДБ се съгласяваме с тях. Надявам се и останалите парламентарни групи да ги поддържат и така наречен удължение на мандатите и за „ тримата огромни “ да отпадне.
Склонни ли сте да оставите и президентските укази за назначението им като въпреки всичко един тип „ социална контрола “, поради сегашната опция президентът да насочи сигнал, че не е склонен с избора, въпреки и отводът му да е реализуем?
Упражняването на това пълномощие на президента можеше да се случва доста по-добре, в сравнение с до момента. Нека това да е ясно. Иначе терзанията, че отпадането на указите като опция за преосмисляне, за непряк взор и индиректен надзор, може да промени функционалностите на конституционно открити органи и по този начин да попадне в рамките на прословутото тълкувателно решение номер три на Конституционния съд, действително ни кара да се замисляме и измежду нас има гласове, които споделят, че би трябвало да се запазят указите. Тоест е допустимо да се резервира настоящето състояние.
По отношение на инспектората (ИВСС) има няколко проблематични момента. Самият Висш съдебен съвет разкритикува, че се основава „ изключителна правосъдна инстанция “ с новите вменени функционалности – да се меси при съдопроизводствените правила и да предлага санкции, в това число освобождение от служба. В същото време стои въпросът с политизирането и на този орган, избиран от Народното събрание. Как ще изчистите тези въпроси?
Действително контролът на съдопроизводствените правила може да се реализира единствено като инстанционен надзор в границите на провесен развой, тъй че това предложение или ще отпадне, или ще претърпи сериозна редакция.
Относно дисциплинарните производства дебатът следва.
Трябва да се организира спор и по настоятелното увещание на Венецианската комисия да се обмисли методът на номиниране и установяване на членовете на ИВСС, с цел да се избегне политизиране на органа. Експертната полемика по този въпрос в този момент стартира и следва да забележим ще намерим ли по-добро решение.
Къде изчезнаха пълномощията на инспектората, свързани с инспекциите на спор на ползи и имуществото на магистратите? Идеята е новата антикорупционна комисия да се занимава с това ли, и в случай че е по този начин – не съставлява ли интервенция в самостоятелната правосъдна власт?
На част от сътрудниците – да, това е концепцията. Проверката за спор на ползи от орган, който е отвън правосъдната система, персонално мен ме тормози, тъй като основава точно заплаха за интервенция. По отношение на имуществените заявления може би е добре да се ревизират на едно място по образеца на Национална агенция за приходите – както данъчните проверки за всички жители се вършат от организацията и никой не повдига въпроса за интервенция в независимостта на правосъдната система.
Вече имате ли нова идея по отношение на кръга от лица, които може да станат длъжностен министър-председател, след рецензиите за несъответственост на ръководителите на Народното събрание и Конституционния съд и шефа на Българската национална банка?
Идеята за ръководителите на Конституционен съд и Народно събрание е преосмислена, съгласно рекомендациите на Венецианската комисия. Обсъждат се разнообразни разновидности – дали да е ръководителят на Върховен касационен съд, дали да е омбудсманът, или пък напълно да бъде изоставена тази концепция.
Тоест може напълно да отпадне кръгът от лица, всред които президентът да избира при назначението?
Да, като при всички положения задължението за съвещания с парламентарните групи остава.
Остава ли разновидността, при който, в случай че президентът не назначи длъжностен министър председател, това да направи Народното събрание? Пита се какъв е смисълът от „ въртележката “, както и, да вземем за пример, по какъв начин парламент, в който явно няма към този момент управническо болшинство, ще избира отново кабинет?
В света има разнообразни подходи, само че най-широко публикуваният е, че държавното управление, което е свалено, продължава да извършва функционалностите си като служебно такова. Системите са по този начин направени, че оптимално да подтикват парламентарно показаните сили да намерят решение и да има постоянен кабинет. Никъде в света я няма тази обстановка, която я имаме в България – служебният кабинет да има всички пълномощия на постоянен. Така че, когато разработвахме тези разпореждания концепцията беше оптимално да се принуждават парламентарните сили да работят дружно и да намерят сили да преодолеят рецесията от една страна, а от друга – да се сложат ясни граници на неограничената в този момент преценка на президента по отношение на състава на служебното държавно управление.
Да разбираме ли, че ще има обособен закон, който ще урежда пълномощията на служебното държавно управление?
Обсъжда се, като няма още решение.
С оглед реакцията против двойното поданство на депутати, министри и президент, отпадат или остават тези текстове?
Искам да поясня, че концепцията двойното поданство да не е спънка за заемане на служба, беше по повод единствено на народните представители, само че очевидно наредбата се оказа неприятно написана, защото условията за депутатите се трансферират и върху министрите и президента. Предстои тази уредба да се уточни, така че двойното поданство да не е спънка пред това да бъдеш определен за депутат, само че не мога да кажа дали ще има поддръжка от останалите парламентарни сили на този стадий.
Регулаторите. Каква работа има в Конституцията текст, който разказва, че изборът на регулаторни и контролни органи би трябвало да става транспарантно и въз основата на конкурсно начало, при все това това са неща, ясни по подразбиране и скрепени в съответните закони, както и в парламентарния устав?
Мисля, че за цялото общество е ясно, че българският парламент в множеството случаи не прави изборите си за хора, които назначава в другите надзорни, регулаторни и контролни органи, по най-голям стандарт на гласност и бистрота. Целта беше да бъдат поставени конституционни гаранции, които да накарат Народното събрание да избира членовете на тези органи не по партийно-квотен принцип, а въз основа на справедливи и професионални критерии.
Към този текст обаче във финалния вид беше „ пришит “ различен – който към този момент споделя, че изборът може да става с болшинство от 2/3 (160 депутатски гласа). И защото публично не знаем кой е създател на допълнението, а импровизирано се твърди, че е Движение за права и свободи, има трактовка: че посредством него Движението се пробва да си подосигури да е незаобиколим фактор и „ място на първия ред “ при избора на регулаторните органи. Така ли е?
Аз в реалност не знам чие е предлагането, тъй като не съм участвала на тъкмо този експертен диалог. Изборът с 2/3 болшинство не е оригиналност на процедура, имаме го и за други органи в Конституцията. Дали ускорява ролята на Движение за права и свободи в тази обстановка? В едни случаи отговорът може и да е „ да “, в други – „ не “. Това зависи колкото от Движение за права и свободи, толкоз и от останалите участници в Народното събрание. В момента, в който Българска социалистическа партия и другите политически сили отхвърлиха да се включат в този спор, математиката на парламентарните решения демонстрира, че това на процедура води до увеличение на тежестта на Движението.
Има обаче рецензии, че това квалифицирано болшинство може да е пречка – образец – Висш съдебен съвет, ИВСС, които са с от дълго време изтекли мандати поради неспособност за събиране на 160 гласа. Венецианската комисия предлага въвеждане на заместващи механизми. Как ще наподобяват те?
Обичайният метод за „ отключващ механизъм “ тогава, когато не може да се реализира решение, е падащо болшинство. Обсъждаме разновидности за 140 народни представители, да вземем за пример. Спрямо този метод обаче има едно несъгласие, което не е лишено от разсъдък – че сега, в който предвидиш падащо болшинство, то става предписание. Така че по този въпрос към момента има спор.
След като (ако) конституционната промяна бъде призната, каква аргументация ще имате да продължите да работите с Движение за права и свободи, при все това с ГЕРБ имате нормално болшинство. Въпреки изказванията на водача ѝ Бойко Борисов, че Движението ви е нужно, тъй като все някой народен представител отсъствал и не можете да съберете 121.
Ясно е кой носи отговорността за държавното управление – ПП-ДБ и ГЕРБ. От Движение за права и свободи по какъв начин ще гласоподават, по какъв начин ще се държат в избрани обстановки, аз не мога да кажа – въпросът е към тях.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ