Майката Емил Шарков пред Фрог: Ще продължа да търся истината за убийството му и след решението в Страсбург
- Г-жо Рибчева, вие успяхте да осъдите страната за гибелта на сина ви-командосът Емил Шарков. Изпитвате ли най-малко малко задоволство, че истината въпреки всичко спечелва?
- Реално съм осъдила страната, само че не за това, за които желаех. Нямам преведено решението. С юристът ми ще забележим какви благоприятни условия ни се отварят. За мен е значимо да схвана дали бих могла въз основата на това Решение, да желая ново следствие за гибелта на сина ми. Най-важното е виновниците, възнамерявали тази трагична акция в Лясковец, да получат заслужено наказване. Важно е да науча дали в този момент ще има някакви условия към държавните институции. Тепърва следва да реша в каква посока ще поема, с цел да се търси истината. Но каквато и дребна опция да ми се дава, аз ще се възползвам от нея.
- На процедура вие сте осъдили страната, само че не за неприятно планувана и извършена интервенция, а за късно разкрити документи от Министерство на вътрешните работи, което не ви и разрешило да търсите обезщетение от страната.
- Това, които се случи тогава, мога да го дефинира като операцията на века. Разследващите и прокуратурата избираха какво да поднесат в съда, според от това дали и по какъв начин се обслужва тезата на шефовете в Министерство на вътрешните работи. Действаше се безусловно изборно.
- Съдът реши да получите парично обезщетение. Решихте ли какво да вършиме с тези пари?
-Какво има да мисля, тези пари са никакви. Те са за това, че страната ме е обидили с някакви дейности. Става дума за 8 000 евро. Хубавото е, че внучката ми се причисли към желае. Ще дам парите на нея. Тя е младеж и най-вече има потребност в този момент от тях. Бъдещето е пред нея.
- Какво прави тя, с какво се занимава?
- Тя ще приключи тази година театралния лицей. После ще си търси път в живота. Иска да бъде актриса, тя и за това учи. Живее с кучето, което Емо й подари. То е порода „ Алабай “ и има потребност от доста грижи. Подари й го половин година преди да си отиде. Понякога ми споделя: „ Той е моето семейство “.
- Вие успяхте ли да се съвземете от тежката загуба?
- Липсата си е липса. Не минава и ден без да мисля за Емо. Всъщност той е непрестанно пред очите. Но мисля към този момент по различен метод. Да приемеш гибелта на детето си не значи, че ще спреш да страдаш за него. Но в някакъв миг започваш да живееш с мисълта, че все едно е отпътувал някъде. Внучката ми приказва за него в настоящо време. Тя първа се настрои за този метод на живот. Но аз платих със здравето си. В началото като че ли се блъсках в стена- търсех логиката, тя отсъстваше. И не можех да се примиря. Когато ми е зле си споделям: „ Какво от това. Детето ми да не би да е по-добре “. Не може с думи да се опише по какъв начин майката приема и живее след убийството на детето й.
Интервю на Катя Илиева
- Реално съм осъдила страната, само че не за това, за които желаех. Нямам преведено решението. С юристът ми ще забележим какви благоприятни условия ни се отварят. За мен е значимо да схвана дали бих могла въз основата на това Решение, да желая ново следствие за гибелта на сина ми. Най-важното е виновниците, възнамерявали тази трагична акция в Лясковец, да получат заслужено наказване. Важно е да науча дали в този момент ще има някакви условия към държавните институции. Тепърва следва да реша в каква посока ще поема, с цел да се търси истината. Но каквато и дребна опция да ми се дава, аз ще се възползвам от нея.
- На процедура вие сте осъдили страната, само че не за неприятно планувана и извършена интервенция, а за късно разкрити документи от Министерство на вътрешните работи, което не ви и разрешило да търсите обезщетение от страната.
- Това, които се случи тогава, мога да го дефинира като операцията на века. Разследващите и прокуратурата избираха какво да поднесат в съда, според от това дали и по какъв начин се обслужва тезата на шефовете в Министерство на вътрешните работи. Действаше се безусловно изборно.
- Съдът реши да получите парично обезщетение. Решихте ли какво да вършиме с тези пари?
-Какво има да мисля, тези пари са никакви. Те са за това, че страната ме е обидили с някакви дейности. Става дума за 8 000 евро. Хубавото е, че внучката ми се причисли към желае. Ще дам парите на нея. Тя е младеж и най-вече има потребност в този момент от тях. Бъдещето е пред нея.
- Какво прави тя, с какво се занимава?
- Тя ще приключи тази година театралния лицей. После ще си търси път в живота. Иска да бъде актриса, тя и за това учи. Живее с кучето, което Емо й подари. То е порода „ Алабай “ и има потребност от доста грижи. Подари й го половин година преди да си отиде. Понякога ми споделя: „ Той е моето семейство “.
- Вие успяхте ли да се съвземете от тежката загуба?
- Липсата си е липса. Не минава и ден без да мисля за Емо. Всъщност той е непрестанно пред очите. Но мисля към този момент по различен метод. Да приемеш гибелта на детето си не значи, че ще спреш да страдаш за него. Но в някакъв миг започваш да живееш с мисълта, че все едно е отпътувал някъде. Внучката ми приказва за него в настоящо време. Тя първа се настрои за този метод на живот. Но аз платих със здравето си. В началото като че ли се блъсках в стена- търсех логиката, тя отсъстваше. И не можех да се примиря. Когато ми е зле си споделям: „ Какво от това. Детето ми да не би да е по-добре “. Не може с думи да се опише по какъв начин майката приема и живее след убийството на детето й.
Интервю на Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ