Елена Поптодорова: Патриотизмът не е да мразиш, а да обичаш ...
- Г-жо Поптодорова, видяхте ли светлина в тунела по разногласието ни със Северна Македония след Консултативния съвет по национална сигурност по тематиката при президента?
- Никой не е очаквал там нещо да се случи, това беше по-скоро конюнктурно заседание. Далече по-важно е да има Консултативен съвет за сигурността на Черноморския район, по връзките с Русия. От години не се случва такава полемика, по тази причина се получават разнопосочни сигнали от България. Очевидно тази тематика е доста по-гореща, по-политически рискова, може би заради което подобен КСНС до момента не се случва.
В подмяна се състоя съвещание по тематика, която към този момент е утъпкана пътека. Няма политическа партия, която да показа, въпреки нюансирано, предложение за смяна, тъй като това ще носи негативи. Ние успяхме по този начин да напомпим публичното мнение, че то към този момент не може да чуе причини. Чуваме единствено: Долу македонците, няма да отстъпваме!
Няма и дума за това каква отговорност имаме и ние в този дълъг и непосилен развой.
За страдание, все още не можем да излезем от улея, в който сме се вкарали от години насам.
- Наблюдаваме засилена интензивност при започване на 2022 година - сложна среща САЩ-Русия в Женева, среща на Съвета НАТО-Русия в Брюксел. Ще има ли действителен резултат за понижаване на напрежението? Ще се избегне ли боен спор?
- Няма изненади, а и никой не е планувал пробив. Нито Съединени американски щати, нито Русия дадоха знаци за подготвеност да свият несъгласията към Украйна и изобщо по въпроса за европейската сигурност. Независимо че в Женева разговаряха делегации на две страни, в действителност задачата на съветския президент Владимир Путин е да придвижи диалога за НАТО. Украйна е единствено мотивът, с цел да сложи в последваща фаза настоятелните си претенции за обезсилване на Алианса. Това е огромната цел. И Украйна е един от инструментите, посредством които Путин се надява да реализира такова последователно обезсилване на НАТО.
Но самият факт, че тези диалози се организират, значи, че макар разликите двете страни имат подготвеност да търсят зони, в които може да имат допирни точки. Това доста припомня диалозите по ограничение на въоръженията по време на Студената война.
И преди съм казвала, че това, което би трябвало и ще се случи в някакъв миг, е страните да се съгласят по какво могат да приказват. И това няма да е общата европейска сигурност, без значение от желанията на съветската страна. В никакъв случай нито Съединени американски щати, нито Алиансът няма да разрешат да се поправя архитектурата на европейската сигурност и да се връща в някакви граници към 1997 година, което желае Путин.
НАТО е потвърдила като организация не просто жизненост, само че и изгодата от себе си.
Над 70 години Европа не се е заела в парещ конфликт
За страдание, същото не може да се каже за Русия - Кремъл нахлува през 1956 година в Унгария, през 1968 година в Чехословакия, след 1990 година имаме Грузия, Молдова, Украйна. Т.е. няма по какъв начин да се оспори очевидният факт - НАТО способства за това Европа да живее в мир.
И няма по какъв начин да се одобри искане за разтрошаване на Алианса, нито да се постанова на трети страни като Украйна какъв избор да създадат. Йенс Столтенберг удостовери непоколебимия принцип за политика на отворените порти.
Невъзможно е да има идилични връзки Русия-НАТО.
- Възможно ли е Путин да пристъпи към боен спор?
- Смятам, че не. Въпреки че Русия стартира нови учения наоколо с Украйна, където не престават да са ситуирани войски във фактическа бойна подготвеност. Но на Путин не му би трябвало още територия.
- Доколко съществени обаче са опасенията, изразявани у нас, за засилено американско наличие? Заговори се за военни бази. Нужно ли е това за нашата сигурност?
- Разбира се, че е нужно. България не е способна да се отбрани сама. Тази драма с модернизацията на българската войска продължава. Никъде нямаме цялостно комплектуване на военна техника и военни сили. Но смисълът на една национална сигурност е страната да развие потенциал за самоотбрана, какъвто България няма.
Да не приказваме за значимите ни съюзнически задължения в НАТО, където се създават общите отбранителни проекти.
Изграждане на военноморска база във Варна или Бургас, и увеличение на военния контингент с 1500, не с 15 хиляди души не е самоцелно еднолично скимване на някого.
Но фактическо разполагане на спомагателни сили ще се случи единствено при съветско нахлуване над Украйна
А критиците на сходна опция, която още не е поставена на масата като предложение, са в действителност критиците на участието на България в НАТО, въпреки и рецензиите да са завоалирани с желанието за взимане на самостоятелни решения.
Подобни терзания няма в нито една друга страна от района - нито в Румъния, нито в Полша, нито в балтийските страни. Това значи, че тук сме минали на идеологическата повърхност.
- Колко друга ще е Европа след отдръпването на немския канцлер Ангела Меркел? Ще резервира ли Германия водачеството като локомотив на Европа, или Франция ще се възползва от смяната в Берлин?
- Това е доста забавен миг и за Европейски Съюз, само че и за НАТО, несъмнено. Германия е най-мощната страна в съюза. Много симптоматично отдръпването на Меркел съответствува с френското председателство на Европейски Съюз, както и с президентските избори във Франция. Много поредно президентът Еманюел Макрон работи за това да изземе водещата роля от Германия.
Правят се съпоставения с времето на президента Шарл дьо Гол и визията му както за Франция, по този начин и за Европа. Това е политически доста притегателно за френската публика.
Франция, несъмнено, ще играе и с нуклеарната карта,
защото е една от дребното нуклеарни страни. Влизат в деяние и концепциите на Макрон за европейска самостоятелност, което е демонстративна цел за европейско водачество.
Едва ли обаче Германия ще одобри това безучастно. В арсенала на ограничения за въздържане на Москва влиза и газопроводът „ Северен поток “ 2. Германски министър съобщи, че при непремерени дейности на Русия трасето няма да проработи. Така че Германия има свои лостове, с които може да продължи да бъде доста мощен състезател както в Европа, по този начин и в трансатлантически подтекст.
- Има ли обаче Европейски Съюз капацитет да бъде основен международен състезател, или изостава в конкуренцията сред суперсилите Съединени американски щати и Китай?
- Разбира се, че Европейски Съюз изостава. Амбицията да стане трети или четвърти международен фактор дружно с Китай, Съединени американски щати и Русия минава и през създаване на една доста по-силна стопанска система от тази, която е сега. Истината е, че Европейски Съюз в този момент не може да съперничи на Китай.
Другата горчива истина е, че заради недобра преценка Европейски Съюз позволи Китай да навлезе прекомерно надълбоко в европейската стопанска система. Брюксел не се вслуша в предизвестията от Вашингтон и попадна в по-голяма финансова взаимозависимост от Китай. Това е още един фронт, в който Европейски Съюз ще би трябвало да изтръгва назад самостоятелността си.
- Кое е по-важно - да отстояваме тези, свързани с национална идея, или да създадем компромис в името на това съседите да влязат в преддверието на Европейски Съюз, където да бъдат по-контролируеми?
- Ето отстояваме, само че какво печелим в междинен и далекосрочен проект? Не става дума да се не помни или да се зачеркне историята, а за това по какъв начин най-добре може да се мине през комплицирано и компромисно и за двете страни договаряне по историческите тематики.
И по какъв начин тъкмо са ни натиснали извън? Те просто ни споделят: оправете се! Но този тип политически превод - отстояване, напън, се употребява от тези среди, на които другояче ще им пресъхне коренчето и по тази причина нямат интерес да се реализира съгласие.
Оттам идват тези непрекъснати аларми за ужасния напън, на който била подложена България
Тревогата ми е, че продължаваме да бъдем неинформирани, безусловно тясно закрепени българи, които не разсъждават по по-сложната скица на политиката, а си стоят при събития, които в действителност са се случили, само че доста десетилетия обратно.
Да, обстоятелствата са такива, само че можем да ги използваме като плюс, не като минус. Да накараме Северна Македония да изиска тази споделена история. Докато върви тази неистова на моменти ненавист и в двете направления, възелът няма да се развърже.
Има вяра с влизането на нови лица. Скопие смени своя основен договарящ с България. Това е значим знак.
И в Скопие, и при нас има нови министър председатели, нови настоящи лица. Това е опция, това дава късмет, без значение от всички заклинания на всевъзможни патриотични организации. Патриотизмът не се мери във враждебност, той не носи единствено знаци минус, а и знак плюс. Досега сме видели патриотизма единствено в нападателни проявления и офанзиви против външния свят. Но патриотизмът не е да мразиш другите, а да обичаш своите.
Елена Поптодорова е посланик и анализатор международник. Завършила е британска и италианска лингвистика в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Англия и Италия. Дългогодишен дипломат на България в Съединени американски щати. Депутат с 4 мандата в Народното събрание. Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия контракт, шеф за евроатлантически действия в българския Атлантически клуб.
- Никой не е очаквал там нещо да се случи, това беше по-скоро конюнктурно заседание. Далече по-важно е да има Консултативен съвет за сигурността на Черноморския район, по връзките с Русия. От години не се случва такава полемика, по тази причина се получават разнопосочни сигнали от България. Очевидно тази тематика е доста по-гореща, по-политически рискова, може би заради което подобен КСНС до момента не се случва.
В подмяна се състоя съвещание по тематика, която към този момент е утъпкана пътека. Няма политическа партия, която да показа, въпреки нюансирано, предложение за смяна, тъй като това ще носи негативи. Ние успяхме по този начин да напомпим публичното мнение, че то към този момент не може да чуе причини. Чуваме единствено: Долу македонците, няма да отстъпваме!
Няма и дума за това каква отговорност имаме и ние в този дълъг и непосилен развой.
За страдание, все още не можем да излезем от улея, в който сме се вкарали от години насам.
- Наблюдаваме засилена интензивност при започване на 2022 година - сложна среща САЩ-Русия в Женева, среща на Съвета НАТО-Русия в Брюксел. Ще има ли действителен резултат за понижаване на напрежението? Ще се избегне ли боен спор?
- Няма изненади, а и никой не е планувал пробив. Нито Съединени американски щати, нито Русия дадоха знаци за подготвеност да свият несъгласията към Украйна и изобщо по въпроса за европейската сигурност. Независимо че в Женева разговаряха делегации на две страни, в действителност задачата на съветския президент Владимир Путин е да придвижи диалога за НАТО. Украйна е единствено мотивът, с цел да сложи в последваща фаза настоятелните си претенции за обезсилване на Алианса. Това е огромната цел. И Украйна е един от инструментите, посредством които Путин се надява да реализира такова последователно обезсилване на НАТО.
Но самият факт, че тези диалози се организират, значи, че макар разликите двете страни имат подготвеност да търсят зони, в които може да имат допирни точки. Това доста припомня диалозите по ограничение на въоръженията по време на Студената война.
И преди съм казвала, че това, което би трябвало и ще се случи в някакъв миг, е страните да се съгласят по какво могат да приказват. И това няма да е общата европейска сигурност, без значение от желанията на съветската страна. В никакъв случай нито Съединени американски щати, нито Алиансът няма да разрешат да се поправя архитектурата на европейската сигурност и да се връща в някакви граници към 1997 година, което желае Путин.
НАТО е потвърдила като организация не просто жизненост, само че и изгодата от себе си.
Над 70 години Европа не се е заела в парещ конфликт
За страдание, същото не може да се каже за Русия - Кремъл нахлува през 1956 година в Унгария, през 1968 година в Чехословакия, след 1990 година имаме Грузия, Молдова, Украйна. Т.е. няма по какъв начин да се оспори очевидният факт - НАТО способства за това Европа да живее в мир.
И няма по какъв начин да се одобри искане за разтрошаване на Алианса, нито да се постанова на трети страни като Украйна какъв избор да създадат. Йенс Столтенберг удостовери непоколебимия принцип за политика на отворените порти.
Невъзможно е да има идилични връзки Русия-НАТО.
- Възможно ли е Путин да пристъпи към боен спор?
- Смятам, че не. Въпреки че Русия стартира нови учения наоколо с Украйна, където не престават да са ситуирани войски във фактическа бойна подготвеност. Но на Путин не му би трябвало още територия.
- Доколко съществени обаче са опасенията, изразявани у нас, за засилено американско наличие? Заговори се за военни бази. Нужно ли е това за нашата сигурност?
- Разбира се, че е нужно. България не е способна да се отбрани сама. Тази драма с модернизацията на българската войска продължава. Никъде нямаме цялостно комплектуване на военна техника и военни сили. Но смисълът на една национална сигурност е страната да развие потенциал за самоотбрана, какъвто България няма.
Да не приказваме за значимите ни съюзнически задължения в НАТО, където се създават общите отбранителни проекти.
Изграждане на военноморска база във Варна или Бургас, и увеличение на военния контингент с 1500, не с 15 хиляди души не е самоцелно еднолично скимване на някого.
Но фактическо разполагане на спомагателни сили ще се случи единствено при съветско нахлуване над Украйна
А критиците на сходна опция, която още не е поставена на масата като предложение, са в действителност критиците на участието на България в НАТО, въпреки и рецензиите да са завоалирани с желанието за взимане на самостоятелни решения.
Подобни терзания няма в нито една друга страна от района - нито в Румъния, нито в Полша, нито в балтийските страни. Това значи, че тук сме минали на идеологическата повърхност.
- Колко друга ще е Европа след отдръпването на немския канцлер Ангела Меркел? Ще резервира ли Германия водачеството като локомотив на Европа, или Франция ще се възползва от смяната в Берлин?
- Това е доста забавен миг и за Европейски Съюз, само че и за НАТО, несъмнено. Германия е най-мощната страна в съюза. Много симптоматично отдръпването на Меркел съответствува с френското председателство на Европейски Съюз, както и с президентските избори във Франция. Много поредно президентът Еманюел Макрон работи за това да изземе водещата роля от Германия.
Правят се съпоставения с времето на президента Шарл дьо Гол и визията му както за Франция, по този начин и за Европа. Това е политически доста притегателно за френската публика.
Франция, несъмнено, ще играе и с нуклеарната карта,
защото е една от дребното нуклеарни страни. Влизат в деяние и концепциите на Макрон за европейска самостоятелност, което е демонстративна цел за европейско водачество.
Едва ли обаче Германия ще одобри това безучастно. В арсенала на ограничения за въздържане на Москва влиза и газопроводът „ Северен поток “ 2. Германски министър съобщи, че при непремерени дейности на Русия трасето няма да проработи. Така че Германия има свои лостове, с които може да продължи да бъде доста мощен състезател както в Европа, по този начин и в трансатлантически подтекст.
- Има ли обаче Европейски Съюз капацитет да бъде основен международен състезател, или изостава в конкуренцията сред суперсилите Съединени американски щати и Китай?
- Разбира се, че Европейски Съюз изостава. Амбицията да стане трети или четвърти международен фактор дружно с Китай, Съединени американски щати и Русия минава и през създаване на една доста по-силна стопанска система от тази, която е сега. Истината е, че Европейски Съюз в този момент не може да съперничи на Китай.
Другата горчива истина е, че заради недобра преценка Европейски Съюз позволи Китай да навлезе прекомерно надълбоко в европейската стопанска система. Брюксел не се вслуша в предизвестията от Вашингтон и попадна в по-голяма финансова взаимозависимост от Китай. Това е още един фронт, в който Европейски Съюз ще би трябвало да изтръгва назад самостоятелността си.
- Кое е по-важно - да отстояваме тези, свързани с национална идея, или да създадем компромис в името на това съседите да влязат в преддверието на Европейски Съюз, където да бъдат по-контролируеми?
- Ето отстояваме, само че какво печелим в междинен и далекосрочен проект? Не става дума да се не помни или да се зачеркне историята, а за това по какъв начин най-добре може да се мине през комплицирано и компромисно и за двете страни договаряне по историческите тематики.
И по какъв начин тъкмо са ни натиснали извън? Те просто ни споделят: оправете се! Но този тип политически превод - отстояване, напън, се употребява от тези среди, на които другояче ще им пресъхне коренчето и по тази причина нямат интерес да се реализира съгласие.
Оттам идват тези непрекъснати аларми за ужасния напън, на който била подложена България
Тревогата ми е, че продължаваме да бъдем неинформирани, безусловно тясно закрепени българи, които не разсъждават по по-сложната скица на политиката, а си стоят при събития, които в действителност са се случили, само че доста десетилетия обратно.
Да, обстоятелствата са такива, само че можем да ги използваме като плюс, не като минус. Да накараме Северна Македония да изиска тази споделена история. Докато върви тази неистова на моменти ненавист и в двете направления, възелът няма да се развърже.
Има вяра с влизането на нови лица. Скопие смени своя основен договарящ с България. Това е значим знак.
И в Скопие, и при нас има нови министър председатели, нови настоящи лица. Това е опция, това дава късмет, без значение от всички заклинания на всевъзможни патриотични организации. Патриотизмът не се мери във враждебност, той не носи единствено знаци минус, а и знак плюс. Досега сме видели патриотизма единствено в нападателни проявления и офанзиви против външния свят. Но патриотизмът не е да мразиш другите, а да обичаш своите.
Елена Поптодорова е посланик и анализатор международник. Завършила е британска и италианска лингвистика в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Англия и Италия. Дългогодишен дипломат на България в Съединени американски щати. Депутат с 4 мандата в Народното събрание. Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия контракт, шеф за евроатлантически действия в българския Атлантически клуб.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ