Цветелина Пенкова: Допълните средства от ЕС за българските граждани и бизнеса са под въпрос
Г-жо Пенкова, обяснете какво се случва с Националния проект за възобновяване и резистентност? Правителството показа трети вид на Плана, може ли към този момент да кажем, че страната ни ще взе участие равностойно в разпределението на европейските средства за превъзмогване на вредите от международната пандемия?
Намираме се в патова обстановка. Правителството на България, което към този момент излезе в оставка, отхвърля да изпрати до Европейската комисия проекта на страната ни. Предвид съотношението на силите и поръчките на политическите партии в новосформирания парламент, съставянето на ново държавно управление, което да го подаде, преди приключването на формалния за в този момент период - 30 април, наподобява все по-малко евентуално. Има заплаха в тази обстановка Националният проект за възобновяване и резистентност на България да падне в жертва на упоритостите за опазване на властта от досегашните ръководещи. С дейностите и безотговорното си държание те ще заразят с мъката си цялото българско общество.
Тези средства са витално значими за доста български дребни и междинни предприятия. След три талази на наложително прекъсване на активността им в границите на една година и продължаваща неизясненост за бъдещето, доста от тях са докарани до ръба на своето икономическо оцеляване. Въпреки че даже и в последната версия на проекта има доста аспекти, които би трябвало да се поправят, отхвърли да бъде показан в период е последна форма на оттегляне от националните ползи на България.
Кога най-рано може да чакаме, че тези средства ще доближат до българския бизнес?
Ако България изпрати в границите на месец април финалната версия на своя проект, то ние бихме могли да получим първите заплащания по проекта най-рано още през юли. Тези първи средства се равняват на 13% от полагащите ни се от механизма към 6,217 милиарда евро грантове и 4,549 милиарда евро заеми.
За да стартират заплащанията, Европейска комисия би трябвало да се произнесе в период от два месеца от приемането на финалната версия на проекта. След това Съветът на Европейски Съюз, в период от един месец следва да утвърди предлагането на комисията за изплащането на сумите към страните членки на Европейски Съюз. Всяка закъснение с изпращане на проекта към Европейска комисия, води и до съответните забавяния на евентуалните заплащания.
Важно е да се означи, че и след изпращането на проекта към Европейска комисия, могат да бъдат правени корекции и допълнения.
Според Вас, заложените от българското държавно управление планове дават отговор ли на европейските критерии и цели?
Изискването на Европейската комисия (ЕК) да се финансират политики в областта на зелена стопанска система, цифровизацията, науката и нововъведенията. Приоритетната рамка е ясна: 37% от сумите в проекта, би трябвало да бъдат ориентирани към запазване на природата, 20% за цифровизация и нововъведения, а останалите 43% - за откриване на работни места, подсилване на институциите и съгласуваност.
Формално видяно, препоръчаните планове в българския проект следват тази рамка. Българският проект беше поправен и допълван няколко пъти. Третата и най-скорошна версия на българския проект, несъмнено има усъвършенствания от първичната версия. Въпреки това, към момента се постанова констатацията, че липсва разбор на икономическия и човешки капацитет на национално и районно равнище и няма повсеместен и обединен метод за промяна и вложения, които да отразяват задачите заложени в европейските политики. Тук приказваме за Зелена договорка, цифрова промяна и кръгова стопанска система.
Средствата по Плана за възобновяване ще бъдат отпускани единствено и само след многоетапна инспекция и оценка от страна на европейските институции. За България са планувани близо 12 милиарда евро, само че това е оптималният таван от средства, които страната ни може да получи. При несъблюдение на критериите и липсва на конкретика в плановете, каквато следим сега, ще ни се провиснал доста по-малко средства. Част от критериите, които ще имат сериозна тежест в оценката са дали проектът дава отговор на действителните проблеми на обществото; дали ще подкрепи капацитета за напредък в бъдеще и дали с него не се нанасят екологични вреди.
Изпълнението на препоръчаните планове ще бъде транспарантно следено. Лично на мен, ми е доста забавно да видя по какъв начин Европейска комисия ще оцени дали препоръчаните ограничения предотвратяват, разкриват и поправят корупция, измами и спорове на ползи при потреблението на средствата.
Като финансист и човек с опит, кои са преимуществата и кои са минусите на българския проект?
Има напредък по отношение на втората версия на българския проект, защото се плануват средства за развиване на индустриални паркове и съкращаване на веригите за доставки на огромните предприятия. Това се прави за да се подкрепи преходът към кръгова стопанска система. Също по този начин се планува цифрова промяна и развиване на системите за ръководство в действително време на електроенергийния систематичен оператор, което ще даде един актуален образ на електроенергийната система в изискванията на по-чисто произвеждане. Има нарастване на средствата, планувани за пилотни планове, ориентирани за преход към нисковъглеродна стопанска система – от 39 млн. лева на 117 милиона.
Що се отнася до минусите, бихме могли да отбележим, че за жалост още веднъж не се предлага промяна на съществуващите ТЕЦ-ове в страната и не са планувани средства за преквалификация на работната мощ. Говори се само за импорт на газ и водород за зареждане на тези мощности.
Също по този начин, увеличението на енергийната успеваемост в еднофамилните и многофамилните здания би могла да се финансира и от други механизми, а средствата по Плана да се разходват за развиване на нисковъглеродни производства и нововъведения във към този момент съществуващи предприятия.
Силно усещане прави и отсъствието на планове за устойчива подвижност, създаване на инфраструктура за потребление на различни горива (изграждане на електрически зарядни станции) и основаване на по-висока добавена стойност посредством нововъведения и цифровизация на публичният превоз.
В раздела Иновативна България липсва конкретика във връзка с промените в просветителната система. Целта на сходна промяна би трябвало да бъде да увеличи потенциала за научни проучвания и нововъведения, да ускори високите научни достижения и да подтиква отворената просвета и съдействието с бизнеса.
В по този начин заложения проект се приказва за повишение на пригодността за претовареност на всички възрастови групи, посредством основаване на онлайн платформа за образование. Смятам, че единствено посредством ваучерната скица за цифрови умения на работещи и безработни и с онлайн платформа на стойност от над 290 млн. лева не бихме могли да приказваме за същинска промяна в образованието.
Имахте ли опция да съпоставите българския проект за възобновяване и резистентност с проект на друга държава-членка на Европейски Съюз?
За разлика от българския проект, доста от страните членки към този момент разполагат с финални разновидности, подготвени за предаване към Комисията. Португалия стана първата страна членка показала проекта си пред Европейската комисия. И до момента в който българският проект към момента е на равнище чернова, в който липсват съответни цели и политики, проектът на Португалия разполага с съответни оферти за дейности съсредоточени върху резистентност на климатичния, стопански и дигитален преход.
Друг образец може да бъде даден със прилежаща на България страна - Румъния. Планът е в синхрон със заложените политики на Европейски Съюз и се концентрира върху зелен преход, цифрова промяна, образован напредък, обществено и териториално доближаване, здраве и резистентност и политики за идващото потомство. Съществува цялостна тактика, която за жал не се вижда в проекто-плана на България.
Гърция също е подготвена със своя проект, като съществена заложена цел е да се запълни огромната разлика в вложенията и заетостта. Планът за възобновяване на Гърция също разполага с съответни ограничения отразяващи задачите за дигитален и зелен преход. Такива са въвеждането на напълно нов проект по отношение на залесяванията и горите, както и планови вложения за битка с укриването на налози, които включват по-нататъшна цифровизация на данъчните услуги.
Литва разполага със приключен проект фокусиращ се върху последователно изместване към екологично чист публичен превоз, развиване на различно гориво, поощряване на 5G мрежата.
Анализът сред проектите на тези страни-членки и България демонстрира, че до момента в който българският проект залага основно на саниране, асфалт и още от същото, останалите страни оферират съответни промени и ограничения, които ще ги извадят по-бързо от рецесията и ще спомогнат по-бързото възобновяване.
Българският проект има потребност от съответни оферти и планове. Не бива да позволим бъдещото на България да се трансформира в пленник на невъзможността на предходното държавно управление да излезе с новаторски хрумвания, които да подкрепят същински българските жители и българската стопанска система.
Има ли риск за средствата за България от Европейски Съюз, обвързван с върховенството на правото и новият принцип за достъп до средствата „ под изискване “?
Всички средства в новия програмен интервал 2021 година – 2027 година, в това число и средствата за справяне за рецесията са обвързани с условието за съблюдаване върховенството на правото (Регламент 2020/2092). С този нов механизъм за отбрана на бюджета на Европейски Съюз се цели европейските пари да не се употребяват за финансиране на корупция или режими, които не дават отговор на полезностите на Съюза.
Европейската комисия ще следи за това дали в страните има редовно нарушение на господство на правото, от което следва риск за вярното финансово ръководство на европейските пари. Европейска комисия ще си сътрудничи и с други органи като Европейския основен прокурор, Европейската работа за битка с измамите и други Ако Комисията откри нарушавания, тя стимулира предложение до Съвета, който с квалифицирано болшинство може да наложи напълно или отчасти прекратяване на средствата от Европейски Съюз за съответната страна.
Има два съществени риска – единият е на равнище Европейски Съюз, а другият е на равнище България. Първо, новият механизъм ще се ползва самодейно и няма да важи за дадените средства до момента. Второ, чака се Съдът на Европейски Съюз да бъде сезиран по Регламента, каквито поръчки направиха Полша и Унгария и това ще попречи на Европейска комисия да стартира незабавно да го ползва. Тоест, допустимо е едно закъснение на равнище Европейски Съюз.
Липсата на промени в България в региона на правораздаването и битката с корупцията и неналичието на резултати са фактор с висок риск, който може да препятства достъпът на България до средства, които са основни за възобновяване на стопанската система ни. Всяко евро към България ще бъде оценено от позиция на механизма за господство на правото.
През юли тази година следва да излезе и отчетът за положението във всички страни. България няма време за губене и следва да постави старания, тъй че средата у нас да бъде транспарантна, с цел да не се попречва и забави в допълнение опцията за икономическо възобновяване.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Намираме се в патова обстановка. Правителството на България, което към този момент излезе в оставка, отхвърля да изпрати до Европейската комисия проекта на страната ни. Предвид съотношението на силите и поръчките на политическите партии в новосформирания парламент, съставянето на ново държавно управление, което да го подаде, преди приключването на формалния за в този момент период - 30 април, наподобява все по-малко евентуално. Има заплаха в тази обстановка Националният проект за възобновяване и резистентност на България да падне в жертва на упоритостите за опазване на властта от досегашните ръководещи. С дейностите и безотговорното си държание те ще заразят с мъката си цялото българско общество.
Тези средства са витално значими за доста български дребни и междинни предприятия. След три талази на наложително прекъсване на активността им в границите на една година и продължаваща неизясненост за бъдещето, доста от тях са докарани до ръба на своето икономическо оцеляване. Въпреки че даже и в последната версия на проекта има доста аспекти, които би трябвало да се поправят, отхвърли да бъде показан в период е последна форма на оттегляне от националните ползи на България.
Кога най-рано може да чакаме, че тези средства ще доближат до българския бизнес?
Ако България изпрати в границите на месец април финалната версия на своя проект, то ние бихме могли да получим първите заплащания по проекта най-рано още през юли. Тези първи средства се равняват на 13% от полагащите ни се от механизма към 6,217 милиарда евро грантове и 4,549 милиарда евро заеми.
За да стартират заплащанията, Европейска комисия би трябвало да се произнесе в период от два месеца от приемането на финалната версия на проекта. След това Съветът на Европейски Съюз, в период от един месец следва да утвърди предлагането на комисията за изплащането на сумите към страните членки на Европейски Съюз. Всяка закъснение с изпращане на проекта към Европейска комисия, води и до съответните забавяния на евентуалните заплащания.
Важно е да се означи, че и след изпращането на проекта към Европейска комисия, могат да бъдат правени корекции и допълнения.
Според Вас, заложените от българското държавно управление планове дават отговор ли на европейските критерии и цели?
Изискването на Европейската комисия (ЕК) да се финансират политики в областта на зелена стопанска система, цифровизацията, науката и нововъведенията. Приоритетната рамка е ясна: 37% от сумите в проекта, би трябвало да бъдат ориентирани към запазване на природата, 20% за цифровизация и нововъведения, а останалите 43% - за откриване на работни места, подсилване на институциите и съгласуваност.
Формално видяно, препоръчаните планове в българския проект следват тази рамка. Българският проект беше поправен и допълван няколко пъти. Третата и най-скорошна версия на българския проект, несъмнено има усъвършенствания от първичната версия. Въпреки това, към момента се постанова констатацията, че липсва разбор на икономическия и човешки капацитет на национално и районно равнище и няма повсеместен и обединен метод за промяна и вложения, които да отразяват задачите заложени в европейските политики. Тук приказваме за Зелена договорка, цифрова промяна и кръгова стопанска система.
Средствата по Плана за възобновяване ще бъдат отпускани единствено и само след многоетапна инспекция и оценка от страна на европейските институции. За България са планувани близо 12 милиарда евро, само че това е оптималният таван от средства, които страната ни може да получи. При несъблюдение на критериите и липсва на конкретика в плановете, каквато следим сега, ще ни се провиснал доста по-малко средства. Част от критериите, които ще имат сериозна тежест в оценката са дали проектът дава отговор на действителните проблеми на обществото; дали ще подкрепи капацитета за напредък в бъдеще и дали с него не се нанасят екологични вреди.
Изпълнението на препоръчаните планове ще бъде транспарантно следено. Лично на мен, ми е доста забавно да видя по какъв начин Европейска комисия ще оцени дали препоръчаните ограничения предотвратяват, разкриват и поправят корупция, измами и спорове на ползи при потреблението на средствата.
Като финансист и човек с опит, кои са преимуществата и кои са минусите на българския проект?
Има напредък по отношение на втората версия на българския проект, защото се плануват средства за развиване на индустриални паркове и съкращаване на веригите за доставки на огромните предприятия. Това се прави за да се подкрепи преходът към кръгова стопанска система. Също по този начин се планува цифрова промяна и развиване на системите за ръководство в действително време на електроенергийния систематичен оператор, което ще даде един актуален образ на електроенергийната система в изискванията на по-чисто произвеждане. Има нарастване на средствата, планувани за пилотни планове, ориентирани за преход към нисковъглеродна стопанска система – от 39 млн. лева на 117 милиона.
Що се отнася до минусите, бихме могли да отбележим, че за жалост още веднъж не се предлага промяна на съществуващите ТЕЦ-ове в страната и не са планувани средства за преквалификация на работната мощ. Говори се само за импорт на газ и водород за зареждане на тези мощности.
Също по този начин, увеличението на енергийната успеваемост в еднофамилните и многофамилните здания би могла да се финансира и от други механизми, а средствата по Плана да се разходват за развиване на нисковъглеродни производства и нововъведения във към този момент съществуващи предприятия.
Силно усещане прави и отсъствието на планове за устойчива подвижност, създаване на инфраструктура за потребление на различни горива (изграждане на електрически зарядни станции) и основаване на по-висока добавена стойност посредством нововъведения и цифровизация на публичният превоз.
В раздела Иновативна България липсва конкретика във връзка с промените в просветителната система. Целта на сходна промяна би трябвало да бъде да увеличи потенциала за научни проучвания и нововъведения, да ускори високите научни достижения и да подтиква отворената просвета и съдействието с бизнеса.
В по този начин заложения проект се приказва за повишение на пригодността за претовареност на всички възрастови групи, посредством основаване на онлайн платформа за образование. Смятам, че единствено посредством ваучерната скица за цифрови умения на работещи и безработни и с онлайн платформа на стойност от над 290 млн. лева не бихме могли да приказваме за същинска промяна в образованието.
Имахте ли опция да съпоставите българския проект за възобновяване и резистентност с проект на друга държава-членка на Европейски Съюз?
За разлика от българския проект, доста от страните членки към този момент разполагат с финални разновидности, подготвени за предаване към Комисията. Португалия стана първата страна членка показала проекта си пред Европейската комисия. И до момента в който българският проект към момента е на равнище чернова, в който липсват съответни цели и политики, проектът на Португалия разполага с съответни оферти за дейности съсредоточени върху резистентност на климатичния, стопански и дигитален преход.
Друг образец може да бъде даден със прилежаща на България страна - Румъния. Планът е в синхрон със заложените политики на Европейски Съюз и се концентрира върху зелен преход, цифрова промяна, образован напредък, обществено и териториално доближаване, здраве и резистентност и политики за идващото потомство. Съществува цялостна тактика, която за жал не се вижда в проекто-плана на България.
Гърция също е подготвена със своя проект, като съществена заложена цел е да се запълни огромната разлика в вложенията и заетостта. Планът за възобновяване на Гърция също разполага с съответни ограничения отразяващи задачите за дигитален и зелен преход. Такива са въвеждането на напълно нов проект по отношение на залесяванията и горите, както и планови вложения за битка с укриването на налози, които включват по-нататъшна цифровизация на данъчните услуги.
Литва разполага със приключен проект фокусиращ се върху последователно изместване към екологично чист публичен превоз, развиване на различно гориво, поощряване на 5G мрежата.
Анализът сред проектите на тези страни-членки и България демонстрира, че до момента в който българският проект залага основно на саниране, асфалт и още от същото, останалите страни оферират съответни промени и ограничения, които ще ги извадят по-бързо от рецесията и ще спомогнат по-бързото възобновяване.
Българският проект има потребност от съответни оферти и планове. Не бива да позволим бъдещото на България да се трансформира в пленник на невъзможността на предходното държавно управление да излезе с новаторски хрумвания, които да подкрепят същински българските жители и българската стопанска система.
Има ли риск за средствата за България от Европейски Съюз, обвързван с върховенството на правото и новият принцип за достъп до средствата „ под изискване “?
Всички средства в новия програмен интервал 2021 година – 2027 година, в това число и средствата за справяне за рецесията са обвързани с условието за съблюдаване върховенството на правото (Регламент 2020/2092). С този нов механизъм за отбрана на бюджета на Европейски Съюз се цели европейските пари да не се употребяват за финансиране на корупция или режими, които не дават отговор на полезностите на Съюза.
Европейската комисия ще следи за това дали в страните има редовно нарушение на господство на правото, от което следва риск за вярното финансово ръководство на европейските пари. Европейска комисия ще си сътрудничи и с други органи като Европейския основен прокурор, Европейската работа за битка с измамите и други Ако Комисията откри нарушавания, тя стимулира предложение до Съвета, който с квалифицирано болшинство може да наложи напълно или отчасти прекратяване на средствата от Европейски Съюз за съответната страна.
Има два съществени риска – единият е на равнище Европейски Съюз, а другият е на равнище България. Първо, новият механизъм ще се ползва самодейно и няма да важи за дадените средства до момента. Второ, чака се Съдът на Европейски Съюз да бъде сезиран по Регламента, каквито поръчки направиха Полша и Унгария и това ще попречи на Европейска комисия да стартира незабавно да го ползва. Тоест, допустимо е едно закъснение на равнище Европейски Съюз.
Липсата на промени в България в региона на правораздаването и битката с корупцията и неналичието на резултати са фактор с висок риск, който може да препятства достъпът на България до средства, които са основни за възобновяване на стопанската система ни. Всяко евро към България ще бъде оценено от позиция на механизма за господство на правото.
През юли тази година следва да излезе и отчетът за положението във всички страни. България няма време за губене и следва да постави старания, тъй че средата у нас да бъде транспарантна, с цел да не се попречва и забави в допълнение опцията за икономическо възобновяване.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ