144 вида обреден хляб се правят за Бъдни вечер в България
Голяма е обредността за празника Бъди вечер.
На трапезата се поставят единствено постни ястия. В част от селищата в област Монтана, където популацията е с влашки генезис, Бъдни вечер се назовава " крачун ", показа краеведът Анюта Каменова, която черпи данни за празника от родения през 1846 година в ломския край български етнограф, историк и държавник, Димитър Маринов, който е описал 144 обредни хляба за страната. За област Монтана те са 14.
Според традицията ястията би трябвало да са нечетен брой. В свое изследване Анюта Каменова открила, че в село Дълги дел, община Георги Дамяново поставят четен брой ястия.
Украските по хляба
Когато тестото е готово, стартира писането или шаренето на хляба – това нормално се прави от стара и опитна жена. Шарките са значими, тъй като те носят символика, обвързвана с очакванията и наричанията за благодат и благополучие. Печенето на хляба също е от огромно значение, с цел да се запазят добре шарките и формите му и да не прегори, защото по този начин би изгубил от своята значимост. Навремето дамите са се мерили по това какъв брой добре е изпечен хлябът им.
Хлябът може да е декориран с рало с ярема и жеглите, с лемежа, със запретнати волове, както и с кръст или гроздове. Това символизира цялата земеделска работа, плодовете от която са източник на живот. В навечерието на Рождество Христово, когато се ражда новото слънце и новата година, в хляба са изписани всички очаквания на хората.
Поставянето на свещ върху коледната пита защищава от зли сили. Като се постави подобен самун на празничната софра, самият празник става някак по-автентичен и приключен.
Хлябът се поставя на масата още топъл, след което се завърта и разчупва. Първото парче се оставя за Богородица и умрелите, идващото е за къщата, а останалите се раздават на членовете на фамилията, които са седнали на трапезата, като се стартира от най-възрастния. Отделя се и парче за домашните животни.
На трапезата се поставят единствено постни ястия. В част от селищата в област Монтана, където популацията е с влашки генезис, Бъдни вечер се назовава " крачун ", показа краеведът Анюта Каменова, която черпи данни за празника от родения през 1846 година в ломския край български етнограф, историк и държавник, Димитър Маринов, който е описал 144 обредни хляба за страната. За област Монтана те са 14.
Според традицията ястията би трябвало да са нечетен брой. В свое изследване Анюта Каменова открила, че в село Дълги дел, община Георги Дамяново поставят четен брой ястия.
Украските по хляба
Когато тестото е готово, стартира писането или шаренето на хляба – това нормално се прави от стара и опитна жена. Шарките са значими, тъй като те носят символика, обвързвана с очакванията и наричанията за благодат и благополучие. Печенето на хляба също е от огромно значение, с цел да се запазят добре шарките и формите му и да не прегори, защото по този начин би изгубил от своята значимост. Навремето дамите са се мерили по това какъв брой добре е изпечен хлябът им.
Хлябът може да е декориран с рало с ярема и жеглите, с лемежа, със запретнати волове, както и с кръст или гроздове. Това символизира цялата земеделска работа, плодовете от която са източник на живот. В навечерието на Рождество Христово, когато се ражда новото слънце и новата година, в хляба са изписани всички очаквания на хората.
Поставянето на свещ върху коледната пита защищава от зли сили. Като се постави подобен самун на празничната софра, самият празник става някак по-автентичен и приключен.
Хлябът се поставя на масата още топъл, след което се завърта и разчупва. Първото парче се оставя за Богородица и умрелите, идващото е за къщата, а останалите се раздават на членовете на фамилията, които са седнали на трапезата, като се стартира от най-възрастния. Отделя се и парче за домашните животни.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ