Виждам всичко случващо се като печалба, не като загуба: Деми Мур
Г-жо Мур, наподобява, че след няколко по-спокойни години сте по-заета от всеки път с актьорството в наши дни. Страстта Ви към занаята възобнови ли се неотдавна?
Мисля, че това е тъкмо. Имаше интервал от време, когато актьорството не беше мястото, в което в действителност инжектирах силата и фокуса си и даже когато се чудех дали може би тази част от живота ми не е завършила – не е завършила, само че където може би като че ли съм направила това, което трябваше да направя. Но не бях сигурна, а в случай че не бях сигурна, тогава трябваше да насоча силата си към това, с цел да видя в действителност дали това е, което желая да върша. Мисля, че дълго време се концентрирах единствено върху децата си и фамилния си живот. И в този момент го усещам като прелестно време на моята лична автономност. Децата ми пораснаха. Наистина мога да проуча това и в действителност съм заредена с сила от това по какъв начин се развиват нещата.
От кои проучвания в киното се вълнувате най-вече сега?
Искам да кажа, че мисля, че всички функции в кариерата ми са ми дали благоприятни условия за личното ми персонално израстване по разнообразни способи. Роли, които в действителност Ви изтласкват от зоната Ви на комфорт, това в действителност Ви оказва помощ да растете и по-късно Ви носи по-голям потенциал за обич в себе си и обич към другите, което в действителност се усещаше като опция в действителност да служите повече на другите. Със скорошния ми филм Веществото(The Substance), да вземем за пример, който изследва битката на дамата с възрастта и хубостта, това сигурно ме изтласка от зоната ми на комфорт. Наистина изследвах дълбините на уязвимостта и мисля, че беше невероятно да не си потегли със задълбочаване в личното си схващане и значимостта да оценя всичко, което съм.
Наскоро казахте, че работата по този филм е била доста освобождаваща, само че мога да си показва, че е било и мъчно, сурово или даже непостижимо на моменти?
Беше освобождаващо да навлезем в дълбините на отчаянието на тази жена, да изследваме концепцията, че не оценяваме нещо, до момента в който не си отиде и в случай че решим, имаме опцията да променим това в сегашния миг. Чувствах, че е доста обвързвано в доста връзки. Частта, която постоянно в действителност ме е поразявала, беше... да, има събитие, има културни аспекти на стандартите за хубост, към които дамите се придържат. Но в действителност почувствах, че има и доста човешки аспект. Обстоятелствата в кариерната среда на Елизабет, насилието, което изпитваме към себе си, методът, по който можем да приказваме отрицателно в мислите си и в метода си на самодържане, и какъв брой мощно беше посланието за нуждата да бъдем в приемане и обич към себе си такива, каквито сме. Имах възприятието, че това е доста човешко.
Този развой на преоткриване на себе си и човешкия аспект на приемането е нещо, което също засегнахте в записките си.
Имам поради външния напън, който съществува по някакъв метод за дамите... Има част, в която не наподобява, че можете да спечелите. Ако остарявате, Ви съдят. Ако се пробвате да се поддържате, с цел да изглеждате допустимо най-добре, тогава отново Ви съдят. Но най-важното е, че не става въпрос за това, което Ви вършат, а за това, което предизвикваме на себе си, което съгласно мен е толкоз мощно. И във Веществото това, което е толкоз забавно, е, че вътрешното принуждение в разговора ни със самите нас е екстернализирано посредством метода, по който нашият режисьор, Корали Фаргит, сътвори историята. Това Ви разрешава да извършите крачка обратно и в действителност да погледнете какво предизвикваме на себе си. И когато погледнем какво предизвикваме на себе си, това е извънредно овластяващо, тъй като в действителност можем да създадем нещо по въпроса.
Как това пътешестване на себеприемане въздейства върху способността Ви да погледнете обратно към личната си работа като актриса? Можете ли да гледате старите си филми и да се чувствате спокойна със себе си и какъв брой надалеч сте стигнали?
Мога да намеря сладостта. Оценявам доста повече пътуването, на което съм била. Имам възприятието, че когато си по-млад, просто се стремиш да видиш накъде можеш да стигнеш. И в този момент се усещам доста по-заземена. Имам доста повече лекост и берекет да бъда тъкмо там, където съм. Но в това време, несъмнено, е мъчно да се гледаш! Имах задоволително дълга кариера и усещам, че в този момент мога да се върна обратно и да видя себе си в минали филми и да не преставам да се подлагам на критика. Мисля, че Редник Джейн(GI Jane) в действителност устоя и се усещам много горда от този филм. Вероятно е един от дребното, в които в действителност мога да виждам себе си.
Това е образец за филм, който беше някак подценен за времето си, нали?
Наистина не му беше отдадено цялостното дължимо. В доста връзки Редник Джейн беше може би малко по-напред от времето си и беше в действителност предизвикателство. Зададе някои огромни въпроси, което го направи забавен за мен. Писах за това и в записките си; че по избран метод поглеждам обратно и усещам, че има разбиране, че филмът Стриптийз(Striptease) предава дамите. Имаше схващането, че Редник Джейн пък предава мъжете. Не че това беше правилно, само че това беше усещането. Така че и двата кино лентата в действителност подтикнаха хората да погледнат оттатък предубедените хрумвания и преценки за тези съответни герои и тяхната роля в живота - единият воин беше стриптизьорка като средство за реализиране на задачата да оцелее и да обезпечи прехраната на щерка си... А другият воин провокира специалност и роля, които като цяло бяха единствено за мъже.
Беше ли разочароващ методът, по който тези филми бяха възприемани и говорени по това време?
Мисля, че имаше аспекти или моменти, които може би са малко разочароващи. Но би трябвало да приемете това, което е - и тъкмо това беше по това време. Но се пробвам да виждам на нещата повече от позиция, че всичко се случва за нас, а не на нас. И по този начин каквито и провокации да са се случвали по това време, може би те са се случвали единствено с цел да може този миг да се случи. Така че не мога да погледна обратно по някакъв метод и да го държа като загуба. Виждам го единствено като облага.
Това е необикновено здравословна вероятност. Винаги ли сте се опитвали да мислите по този метод?
Винаги съм била последовател на наполовината цялостна чаша. Истината е, че най-големите ни компликации ни водят до място на по-дълбоко съчувствие и примирение. Просто усещам, че като човешки същества не сме пристигнали на тази планета, с цел да бъдем наказвани. Така че, в случай че можем да се отдръпнем от този обектив на живота, който се случва за нас, даже когато нещата са сложни, и да си кажем, какво се пробва да ми даде всичко това? Тогава няма да пропуснем опцията, която ни се дава.
Снимка: Greg Swales
Източник: The Talks
създател: СЛАВА
...
Мисля, че това е тъкмо. Имаше интервал от време, когато актьорството не беше мястото, в което в действителност инжектирах силата и фокуса си и даже когато се чудех дали може би тази част от живота ми не е завършила – не е завършила, само че където може би като че ли съм направила това, което трябваше да направя. Но не бях сигурна, а в случай че не бях сигурна, тогава трябваше да насоча силата си към това, с цел да видя в действителност дали това е, което желая да върша. Мисля, че дълго време се концентрирах единствено върху децата си и фамилния си живот. И в този момент го усещам като прелестно време на моята лична автономност. Децата ми пораснаха. Наистина мога да проуча това и в действителност съм заредена с сила от това по какъв начин се развиват нещата.
От кои проучвания в киното се вълнувате най-вече сега?
Искам да кажа, че мисля, че всички функции в кариерата ми са ми дали благоприятни условия за личното ми персонално израстване по разнообразни способи. Роли, които в действителност Ви изтласкват от зоната Ви на комфорт, това в действителност Ви оказва помощ да растете и по-късно Ви носи по-голям потенциал за обич в себе си и обич към другите, което в действителност се усещаше като опция в действителност да служите повече на другите. Със скорошния ми филм Веществото(The Substance), да вземем за пример, който изследва битката на дамата с възрастта и хубостта, това сигурно ме изтласка от зоната ми на комфорт. Наистина изследвах дълбините на уязвимостта и мисля, че беше невероятно да не си потегли със задълбочаване в личното си схващане и значимостта да оценя всичко, което съм.
Наскоро казахте, че работата по този филм е била доста освобождаваща, само че мога да си показва, че е било и мъчно, сурово или даже непостижимо на моменти?
Беше освобождаващо да навлезем в дълбините на отчаянието на тази жена, да изследваме концепцията, че не оценяваме нещо, до момента в който не си отиде и в случай че решим, имаме опцията да променим това в сегашния миг. Чувствах, че е доста обвързвано в доста връзки. Частта, която постоянно в действителност ме е поразявала, беше... да, има събитие, има културни аспекти на стандартите за хубост, към които дамите се придържат. Но в действителност почувствах, че има и доста човешки аспект. Обстоятелствата в кариерната среда на Елизабет, насилието, което изпитваме към себе си, методът, по който можем да приказваме отрицателно в мислите си и в метода си на самодържане, и какъв брой мощно беше посланието за нуждата да бъдем в приемане и обич към себе си такива, каквито сме. Имах възприятието, че това е доста човешко.
Този развой на преоткриване на себе си и човешкия аспект на приемането е нещо, което също засегнахте в записките си.
Имам поради външния напън, който съществува по някакъв метод за дамите... Има част, в която не наподобява, че можете да спечелите. Ако остарявате, Ви съдят. Ако се пробвате да се поддържате, с цел да изглеждате допустимо най-добре, тогава отново Ви съдят. Но най-важното е, че не става въпрос за това, което Ви вършат, а за това, което предизвикваме на себе си, което съгласно мен е толкоз мощно. И във Веществото това, което е толкоз забавно, е, че вътрешното принуждение в разговора ни със самите нас е екстернализирано посредством метода, по който нашият режисьор, Корали Фаргит, сътвори историята. Това Ви разрешава да извършите крачка обратно и в действителност да погледнете какво предизвикваме на себе си. И когато погледнем какво предизвикваме на себе си, това е извънредно овластяващо, тъй като в действителност можем да създадем нещо по въпроса.
Как това пътешестване на себеприемане въздейства върху способността Ви да погледнете обратно към личната си работа като актриса? Можете ли да гледате старите си филми и да се чувствате спокойна със себе си и какъв брой надалеч сте стигнали?
Мога да намеря сладостта. Оценявам доста повече пътуването, на което съм била. Имам възприятието, че когато си по-млад, просто се стремиш да видиш накъде можеш да стигнеш. И в този момент се усещам доста по-заземена. Имам доста повече лекост и берекет да бъда тъкмо там, където съм. Но в това време, несъмнено, е мъчно да се гледаш! Имах задоволително дълга кариера и усещам, че в този момент мога да се върна обратно и да видя себе си в минали филми и да не преставам да се подлагам на критика. Мисля, че Редник Джейн(GI Jane) в действителност устоя и се усещам много горда от този филм. Вероятно е един от дребното, в които в действителност мога да виждам себе си.
Това е образец за филм, който беше някак подценен за времето си, нали?
Наистина не му беше отдадено цялостното дължимо. В доста връзки Редник Джейн беше може би малко по-напред от времето си и беше в действителност предизвикателство. Зададе някои огромни въпроси, което го направи забавен за мен. Писах за това и в записките си; че по избран метод поглеждам обратно и усещам, че има разбиране, че филмът Стриптийз(Striptease) предава дамите. Имаше схващането, че Редник Джейн пък предава мъжете. Не че това беше правилно, само че това беше усещането. Така че и двата кино лентата в действителност подтикнаха хората да погледнат оттатък предубедените хрумвания и преценки за тези съответни герои и тяхната роля в живота - единият воин беше стриптизьорка като средство за реализиране на задачата да оцелее и да обезпечи прехраната на щерка си... А другият воин провокира специалност и роля, които като цяло бяха единствено за мъже.
Беше ли разочароващ методът, по който тези филми бяха възприемани и говорени по това време?
Мисля, че имаше аспекти или моменти, които може би са малко разочароващи. Но би трябвало да приемете това, което е - и тъкмо това беше по това време. Но се пробвам да виждам на нещата повече от позиция, че всичко се случва за нас, а не на нас. И по този начин каквито и провокации да са се случвали по това време, може би те са се случвали единствено с цел да може този миг да се случи. Така че не мога да погледна обратно по някакъв метод и да го държа като загуба. Виждам го единствено като облага.
Това е необикновено здравословна вероятност. Винаги ли сте се опитвали да мислите по този метод?
Винаги съм била последовател на наполовината цялостна чаша. Истината е, че най-големите ни компликации ни водят до място на по-дълбоко съчувствие и примирение. Просто усещам, че като човешки същества не сме пристигнали на тази планета, с цел да бъдем наказвани. Така че, в случай че можем да се отдръпнем от този обектив на живота, който се случва за нас, даже когато нещата са сложни, и да си кажем, какво се пробва да ми даде всичко това? Тогава няма да пропуснем опцията, която ни се дава.
Снимка: Greg Swales
Източник: The Talks
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ