Г-жо Фостър, как в днешно време вземате решения?Напоследък наистина разбрах

Г-жо Фостър, по какъв начин в днешно време вземате решения?

Напоследък в действителност разбрах по какъв начин страхът е главната страст, която дефинира всеки един избор за нас.

Какво имате поради?

Майка ми има деменция и следя по какъв начин това се отрази на обществения ни живот. Върнахме се точно към тази вътрешност на страха. Невероятно е да видиш какъв брой боязън е от значително значение за това кои сме ние, с което изцяло се доближаваме и до животните.

Израснах в дом със самотни родители, тъй че майка ми е голяма част от живота ми, най-значимата връзка в него, която постоянно ще бъде на напред във времето. Тя е целият мой умишлен живот и целия този развой от раждането досега, в който се сбогувате, аз в действителност го разбирам изцяло, от една страна като щерка, а от друга, от обстоятелството, че съм майка на две деца.

Как мислите, това влияе ли на страха?

Мисля, че родителският боязън също е нещо, което желае да отбрани нашите деца, той живее в нашето ДНК. Филмът „ Малкият човек Тейт “, моят режисьорски дебют е една лента за майка и наследник и техните съответни взаимоотношения.

Бих споделила, че това са едни от забавните за мен връзки. Не мисля, че би трябвало да се привързваме към една еднаквост. Бих желала да станем по-разнообразни като просвета.
Какво имате поради?

Има нещо в развъждането на някой, който ще стане един от най-могъщите хора във Вселената. Това си и мислех, до момента в който режисирах „ Little Man Tate “, издигане на един предвестител за идващото потомство, знамение, някой, който е новият делегат на идващото потомство. И когато отглеждате вундеркинд, вие отглеждате мъжа, който се е родил от вашата женска болежка и вашата разлъка със себе си.

Той е излаз от това, знаете ли? Отглеждате ги от ранна детска възраст и това благоговение пред това дете, което се отличава с своята различност... Това се артикулира посредством избран тип романтизъм и тип обич, която се усеща като обич към колегата. Смятам, че връзката майка-син е доста по-различна. Тя е доста по-различна от типа на симбиозата, която се получава сред майка и щерка.

Бихте ли споделили, че симбиозата е залегнала във вашата еднаквост?

Мисля, че сме в епоха на търсене на еднаквост. Аз съм майка, щерка, отраснах на половина във Франция и на половина в Америка и по тази причина имам две култури: обичам да карам ски, одобрявам хокей. Това, че съм от Лос Анджелис, не значи, че не разбирам какво е да живееш в дребен град. Бих желала да станем по-разнообразни и като просвета, а не да сме по-монофокусирани. Това беше фантазията на Робърт Кенеди, всички идентичности да се обединят и внезапно ще се обърнем и ще кажем: „ Какво, по дяволите, какво ни интересува? “.

Това е забавно време в историята, когато става въпрос за тази вероятност, изключително със обществените медии, които ни сближават?

Мисля, че е доста забавно време от нашата история. Ние имаме равнище на схващане, което в никакъв случай не сме виждали до момента, равнище, подбудено от технологиите и други неща... Има осъзнаване за човешките взаимоотношения и държание. Но в нашия свят също има равнище на безсъзнание, което е удивително, съществуващо в същата ера, през същото десетилетие, на същата улица - и това е полуда, която ще докара до огромни битки, когато тези две равнища на схващане се манипулират едно против друго.

Имате ли своите подозрения по какъв начин технологията може да повлияе на света?

Е, Фейсбук стартира революцията в Тунис, тъй че в никакъв случай не се знае... Но технологията няма страсти, не е буйна и няма мнение, а просто отразява това, което сте поискали да направи. Това е всичко, което прави, тя реализира това, което сте желали. И нашата логика на психиката, етично, не схваща какво желаят да вършат тези машини, до момента в който не стане прекомерно късно. Мисля, че има доста дефекти в това - и доста мисля за това в последно време.