- Г-жо Чернева, новините за примирие между Иран и Израел

- Г-жо Чернева, новините за помирение сред Иран и Израел от последните часове ме объркват, почтено казано. Има ли такова? 

- Изглежда, примирието е напълно нежно. Истината е, че Съединени американски щати не желаят да се въвличат в продължителна война в Близкия изток. За Тръмп беше значимо намесата да наподобява като блиц акция, от която да извлече бърз дял. Да формулира офанзивата като стратегическа победа, с което да завърши американският ангажимент, а по опция и напрежението в региона.

За всички е ясно, че това няма по какъв начин да стане бързо, тъй като претекстовете на страните са разнообразни. Израел явно се стреми към смяна на режима в Иран, а не просто към елиминиране на нуклеарната стратегия. За Тръмп беше значимо да показва, че може да спре опитите на иранците да станат нуклеарна военна мощ. 

- Но и Тръмп сподели, че обмисля дали не би трябвало да се смени режимът в Иран? 

- Според мен го сподели, с цел да не наподобява в огромен дисонанс с позицията на Израел. Смяна на режима обаче значи по-траен ангажимент на Съединени американски щати в района. Това опонира на желанията на MAGA  републиканците. От самото начало те споделят, е Съединени американски щати не би трябвало да се намесва в никакви спорове отвън тези, които директно ги касаят. По тяхната формулировка това е съперничеството с Китай в Тихоокеанския регион.



- Какъв знак е тогава този удар на Иран по американската база в Катар, въпреки и с предизвестие и без последици? 

- Иран трябваше да показва потенциал за отговор. Да, Съединени американски щати бяха предизвестени от Техеран. Няма потърпевши. Тук приказваме за алегорично ответно дейности. Междувременно полетите в Доха са възобновени, което приказва за сигурност в небето. Интересното е, че иранските медии, изцяло следени от режима, естествено, съобщили по какъв начин примирието е наложено от съкрушителния отговор на армията им.

- Малко ми наподобява на американския кеч, в който всичко е нагласено, само че публиката се радва? 

- Не запознат съм кеч (б.а. смее се). Очевидно в тази обстановка Иран прави знак, че е подготвен на договаряния. Въпросът е дали задоволява всички страни. 

- Четох западни медии, съгласно които от Мосад са пратили известия по свои канали до иранските генерали да предадат режима на аятоласите, другояче ще бъдат избити? 

- Пред последните седмици стана ясно, че Израел има удивително добра агентура в Иран. Знае за всички срещи на водачите в Техеран, за всички техни ходове. Това е довело през последните дни до чистка в иранските висши етажи на властта на израелски информатори. По-големият проблем за режима е съхраняването на социална легитимност. Колкото и да се постанова посредством надзор, загадка полиция и така нататък,  

продължителна война ще отслаби властта в Иран. 

Това е другата причина режимът бързо да се съгласи на договаряния. Знаем, че има някаква консолидация по върховете в Техеран, само че дали това ще продължи, не е ясно. Големият въпрос е дали промяната на режима на аятоласите би довела до по-либерално ръководство, или в противен случай - ще докара още по-консервативно.



Иранското общество е доста младо като възраст. Виждали сме го да стачкува, да се бунтува. Важно е по какъв начин ще реагира през идващите седмици. Мои сътрудници, които наблюдават от близко района, поучават да не се рискува с прогнози. Режимът в Техеран може да се закрепи, само че и да продължи по спиралата надолу, защото още преди войната загуби позиции и в Сирия, и в Южен Ливан, и с хутите.

 - Тази война по какъв начин ще промени или към този момент пренарежда международния ред? Виждаме, Иран потърси помощ на крайници при Путин? 

- И не получи никаква помощ от Русия, макар че скоро имаше подписано съглашение с този сякаш доста непосредствен съдружник. Но Москва по същия метод не се намеси в отбрана на Армения, изтегли се много позорно от Сирия. Другото значимо следствие ще е новият ред в Близкия изток, който ще бъде доминиран от Израел. Въпросът е по какъв начин страните от залива и арабският свят изобщо ще се отнесе към него. От европейска позиция е значимо, че това 

намаляване на Иран ще понижи и опциите за тероризъм  на нашия континент

на които сме ставали към този момент очевидци. Включително и атентатът в Бургас. Но на първо място Европа би трябвало да разбере, че сигурността е въпрос по какъв начин сами се оправяме. И то оттатък Близкия изток. Войната в Украйна е съществена задача пред Европа. Тук би трябвало да се оправим. 

- Макрон, Мерц, европейските водачи сякаш замълчаха за американските удари в Иран. Каква е позицията им по тази война? 

- Макрон единствен сподели, че тези удари на Съединени американски щати не са законни от интернационална правна позиция. В Организация на обединените нации нямаше разискване, нито гласоподаване. Разбира се, прецедентът го направи Русия - стана първата страна от Съвета за сигурност, която атакува друга страна без да има каквото и да е било правно съображение, погази интернационалното право. Отслабването на Организация на обединените нации не е добра вест за света. Нали оръжието би трябвало да е последната алтернатива при един спор.



- Лидерите на НАТО са в Хага, там е и министър председателят Желязков. Какви вести ще роди срещата?

- Много значимо е да се означи този факт - Европа взима съществено своята защита. Ще има общо известие на страните в НАТО, съгласно което 3,5 % от Брутният вътрешен продукт на всяка държава-член ще отива за защита. Още 1,5% за инфраструктура, киберсигурност, да ги назовем " меки " ограничения. Ще се гледа деликатно присъединяване на Тръмп.

 

Американските гаранции за защитата на Европа не престават да са незаменими на този стадий

В същото време има нови импулси - в последно време очевидно е европейско-британското съдействие в защитата. Също и връзките на Европейски Съюз с Канада. Въобще, има сюжети отвън връзките САЩ-Европа. Но и при последните не би трябвало да има проблем, в случай че се видят действителни гаранции, че тези проценти от бюджета за защита ще се случат. Разбира се, при Тръмп всичко е мъчно за прогнозиране. 

- Кога ще завърши войната, която нас повече ни вълнува - тази в Украйна? Чува ли се нещо по върховете на дипломацията? 

- Заявките за помирение в последните месеци се оказаха несполучливи. И Европа, и Украйна, и Съединени американски щати пробваха да го реализиран.  Явно за Путин въобще не е на дневен ред. Надеждите за най-малко 30-дневно прекъсване на военните дейности се оказаха напразни. Големият въпрос е по какъв начин Русия ще бъде накарана да седне на масата на договарянията. Единият метод е посредством усилване на глобите. 

- Които до момента не работят изключително..

- Това не са ограничения, които дават резултата на момента, а работят в дълготраен проект. Елиминирането на съветския газ в Европа съществено ще има резултат върху съветската стопанска система, която така и така не е в положително положение. Другото е доколко военната помощ за Украйна може да бъде увеличена, с цел да стимулира Москва да седне на масата за договарянията. 

- Познавайки погледа на Европа към България, по какъв начин се нареждаме в този миг? Като страната с министър председател Росен Желязков, който е изрично в синхрон с тези на водачите на Европейски Съюз? Или се чува повече гласът на президента Радев, доближаващ се до Фицо и Орбан?

- От позиция на Европейски Съюз министър председателят Росен Желязков е най-високопоставеният български представител. Той седи на масата на Европейския съвет. По Конституция държавното управление упражнява българската външна политика. 

Президентът Радев посредством позициите си основава публични настроения.

 Но основава и символен декор за тези, които следят района. Той в действителност ни вкарва повече в орбитата на Орбан и на Фицо. В последна сметка показателна е волята на гласоподавателите. Имахме 7 вота от 2021 година насам. И постоянно болшинството е на страната на партиите, които желаят България да е в центъра на протичащото се в Европа. Това е значимото. Правителствата ни са проевропейски.
  Визитка
Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и началник на софийския офис. Сферата ѝ на фокус е външната политика на Европейски Съюз, Западните Балкани и Черно море.  

От 2010 до 2013 година е представител на Министерство на външните работи и член на политическия кабинет на външния министър Николай Младенов. Преди това е секретар на Международната комисия за Балканите, управлявана от някогашния министър председател на Италия Джулиано Амато и някогашния президент на Германия Рихард декор Вайцзекер. 

Била е основен редактор на списание „ Foreign Policy Bulgaria “ от неговото основаване през 2005 година От 2000 до 2003 година работи като политически секретар в Посолството на България във Вашингтон, Съединени американски щати.