Г-7, или Г - Колкото Там Се Договорят да са,

Г-7, или Г - Колкото Там Се Договорят да са, нервират много хора на планетата. Може би по тази причина, където и да се съберат, притеглят буйстващи анархисти с факли и лостове. Които - в случай че не друго, най-малко се стремят да счупят нещо - я витрина, я нос или жандармерийска камионетка. Всъщност сбирките на Г-7 са сбирки на елитни управленци от елитни страни. Тези хора управляват най-богатите и авторитетни държави и дават или се стремят да дават звук за ария на останалите. 
Песента обаче звучи нестройно, някои от по-задните редици единствено си отварят устата, някои ръмжат и се дърпат по кьошетата. Това не значи, че Г-7 не са на диригентския пулт. Най-силни и най-богати е имало, има и евентуално ще има. От тази позиция властовите парадигми наподобяват нещо непоклатимо, най-малко в близко бъдеще. Защо тогава се вижда мусене освен в профил, само че и вътре в Г-7? Защо някои се чувстват леко подминати, а други напряко трошат стъкла, палят гуми и дишат сълзотворен газ към Биариц през днешния ден, както и другаде преди?
Изглежда, че 

от възходящ боязън и съмнение, 

мисля аз. Пожарищата в Амазония, които станаха значима тематика на срещата в Биариц, са знак за този боязън. Аз обаче - въпреки да наподобява по писателски примамливо, няма да се впусна в апокалиптични предсказания за идни екокатастрофи. Забелязал съм, че това е прелъщение както за политици в съпротива, по този начин и за философи и  учени, да не приказваме за публицисти и други медийни шамани. Изглежда по-лесно да плашиш - по този начин се притегля повече внимание, в сравнение с да мислиш - това е по-скучно. Ние обаче следва скучно, само че почтено да признаем - светът, популярност богу, през днешния ден въпреки всичко е цялостен с живи хора. Голямата част от тях се препитават релативно сполучливо, междинната дълготрайност на живота се е нараснала през последния век доста, а войните през преобладаващата част на този век към този момент не са международни... Всичко това е реализирано от цивилизацията ни и при все многочислените й кусури днес животът е по-лек освен от оня живот в пещерите, само че и от оня в епохата на крепостничеството и колонизациите. 
Страхът и недоверието обаче, наподобява, не понижават. Виждат се по улиците, виждат се в бедните, само че и в богатите страни - по пазарите и стадионите, в кухните и кафенетата, по площадите и храмовете. Парадоксално е, само че считам, че таман глобализацията е причина за това. Предишният свят имаше запаси от недостъпни, неколонизирани, съвсем непознати страни и пространства. Ако настрана взет водач или крал се провалеше някъде, в случай че една империя или изолирана цивилизация се срутеше, на нейно място нахлуваше друга - по-успешна. 
Сега Земята наподобява лишена от такива варианти. Прекалено единно е към този момент пространството, прекомерно обладаемо. Доналд Тръмп, правилен на бизнес метода си в политиката, пожела неотдавна Съединени американски щати да купят остров Гренландия. Първо мислех, че се майтапи - оказа се, че не. Дания настръхна, гренландците се наскърбиха, самият Тръмп се докачи и си анулира визитата в Копенхаген. 
Мисля, че този метод към света е едното от нещата, които плашат. Да завладяваш с оръжие територия днес или да купиш територия ведно с населението е все едно да победиш на шах, като 

разбуташ фигурите и удариш пестник на съперника

Преди е било грубо; през днешния ден е несъответстващо. Ако можеш да купиш Гренландия, то значи, че можеш да купиш в един по-далечен и предполагаем, само че напълно действителен план и света. 
Купуването обаче е стопански, а не софтуерен, не екзистенциален и даже не политически феномен. Гренландия преди шест-седем века буйно желала да купи ножове, да купи самун, да купи повече слънце. Обаче колонистите на Ерик Червения, които построили ферми и църкви на острова и изкарали повече от четири века там сред X и XV век сравнително добре, въпреки всичко измрели - до един. И през днешния ден се спори какво е провокирало гибелта на колонистите - дребният ли ледников период спрял търговията заради заледеното море, елементарният апетит ли, неприятният шанс или нелепостта. 
Гренландия, която Съединени американски щати на Тръмп желаят да купят като боен полигон или торба с запаси, е знак на днешния свят. Един обособен остров може да бъде изгубен за цивилизацията заради климат, неприятно ръководство или банална, неконтролирана лакомия. Земята също е остров, също и Гренландия. Твърди се, че джунглите на Амазония ги палят, тъй като желаят обработваема земя, а президентът Болсонаро си трае, тъй като земевладелците го избраха. Ерго - да викнем против тях " ууу " наподобява заслужено и закономерно. Само че рискуваме да заприличаме на човек, който е продал дядовото си лозе на морето за осеметажен хотел, шиткан на богати руснаци парче по парче, а през днешния ден вика " ууу " против банскалия, искащ втора писта поради бизнеса си. Или против северозападнал селяндур, който си изсича горите за отопление и някой лев повече.  
Африка, Южна Америка и големи елементи от света са цялостни с хора, жадуващи благосъстояние. Тези с небостъргачите и милионите, които им викат - я си трайте поради екологията; който взел - взел, мандалото хлопна, няма по какъв начин да са безапелационни изцяло. 
Богатата част на света 

прелъстява бедната с образец и разкош, 

а след това я назидава: " Ама, апелирам, бъди скромна, мисли за планетата и духовните полезности ".  
Бедната част пуши евтини цигари с грозни картинки връз кутията и гледа изкривено. 
Това е още една причина за недоверието и страха.