Спорт и мръсотия – „хармонията на едно игрище в Люлин СНИМКИ
Футболно игрище, прожектори, юношески смях, топка във въздуха… и планини от отпадъци. Това е „ идилията “, която към този момент повече от месец следят жителите на столичния квартал Люлин 1.
Съоръжението, което би трябвало да събира деца и младежи, с цел да спортуват, наподобява повече на сцена от филм за апокалипсис – преливащи кошчета, боклуци на всички места, фасове, пластмасови бутилки и опаковки, които се въргалят на земята. На всеки опит за спорт човек рискува да се подхлъзне не върху топката, а върху празно кенче или бутилка.
„ Тази тематика няма край. Лошото е, че в целия Люлин става от зле по-зле. Всеки хвърля където му падне. Чудя се, у дома по този начин ли си хвърлят боклука? “, възмущават се хора в обществените мрежи.
Да, има и кошчета. Само че те от дълго време са наблъскани до спукване, а когато към този момент не побират и капачка, отпадъците просто се натрупат към тях. Иронията е, че на метри има и огромни контейнери, само че, несъмнено, кой да се разноски до такава степен?
Ситуацията слага един неуместен въпрос: какво общо имат спортът и мръсотията? За някои очевидно – всичко. Защото е комфортно да риташ топка в тиня и отпадъци, а след това да оставиш след себе си „ следи “, които миришат дни наред.
Игрището във „ Люлин 1 “ е единствено един образец от цяла София – илюстрация на националната ни „ дисциплинираност “: да желаеме условия за спорт, само че да не почитаме терените, които към този момент имаме.
Защото, в случай че спортът възпитава дисциплинираност, отговорност и екипност, то мръсотията възпитава единствено равнодушие. И сега мръсотията е вкарала повече голове.
Снимки: Facebook
Съоръжението, което би трябвало да събира деца и младежи, с цел да спортуват, наподобява повече на сцена от филм за апокалипсис – преливащи кошчета, боклуци на всички места, фасове, пластмасови бутилки и опаковки, които се въргалят на земята. На всеки опит за спорт човек рискува да се подхлъзне не върху топката, а върху празно кенче или бутилка.
„ Тази тематика няма край. Лошото е, че в целия Люлин става от зле по-зле. Всеки хвърля където му падне. Чудя се, у дома по този начин ли си хвърлят боклука? “, възмущават се хора в обществените мрежи.
Да, има и кошчета. Само че те от дълго време са наблъскани до спукване, а когато към този момент не побират и капачка, отпадъците просто се натрупат към тях. Иронията е, че на метри има и огромни контейнери, само че, несъмнено, кой да се разноски до такава степен?
Ситуацията слага един неуместен въпрос: какво общо имат спортът и мръсотията? За някои очевидно – всичко. Защото е комфортно да риташ топка в тиня и отпадъци, а след това да оставиш след себе си „ следи “, които миришат дни наред.
Игрището във „ Люлин 1 “ е единствено един образец от цяла София – илюстрация на националната ни „ дисциплинираност “: да желаеме условия за спорт, само че да не почитаме терените, които към този момент имаме.
Защото, в случай че спортът възпитава дисциплинираност, отговорност и екипност, то мръсотията възпитава единствено равнодушие. И сега мръсотията е вкарала повече голове.
Снимки: Facebook
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ