Когато най-добрия защитник на българските национални беше войник от публиката
Футболните изцепки са част от играта и без тях просто не може. В най-напрегнатите стадии сме ставали очевидци на почитателите по терена, постоянно има линчуване даже на съдията, които сме виждали не един път. Историята помни странни рядкости, освен това освен в родния футбол. За задачата се връщаме през далечната 1935 година в Буенос Айрес и мача сред Аржентина и Уругвай. В 83-тата минута на срещата Аржентина прави всичко допустимо, с цел да грабне успеха и не стопира да пресира уругвайците. Уругвайският вратар Гонзалес не спирал да показва качества и да обезврежда всеки изстрел по вратата.
При следващата офанзива, един фоторепортер застава в страничния ъгъл, с цел да улови специфичния миг. Главата на фоторепортера била в полето, до момента в който лявото крило на Аржентина посреща от воле топката. Следва жестока удар в слепоочието на бедния човек, до момента в който Гонзалес можел да гледа единствено по какъв начин топката лети към вратата. Звукът бил толкоз героичен, че публиката гледала изумения състезателен кореспондент, само че не обръща внимание на обстоятелството, че топката влиза във вратата. Трансът се прекъсва благодарение на съдийската свирка и отбелязването на гола.
Вратарят и бранителите хукнали да приказват със съдията и даже почнали да агресират, само че без никакъв триумф. Топката е влезнала във вратата и се счита за гол. Аржентинците отхвърлят да разясняват, въпреки всичко е позитивен резултат в тяхна изгода. Уругвай оспорват и най-после целият тим напуща терена, оставяйки Аржентина като победител.
През 1938 година има сходна история в Брюксел. Националните на Люксембург и Белгия премерват сили и Белгия бързо повежда с класическото 3:0. Люксембург не се отхвърля от желанието да промени този факт и в едно разиграване печели 3 поредни корнера. При осъществяването на третия, съдията също бил в наказателното поле. Топката пада на към 20 сантиметра от гол линията, десният бек Брен се хвърля, с цел да чисти и шутира напред, само че в последния миг топката се удря в коляното на съдията и се насочва към вратата, безпомощният белгийски вратар нямал какво да направи, с изключение на да види по какъв начин съдията е отбелязал гол.
По това време излиза наяве, че правилника показва, че даже и при удар на топката в съдията, играта не се стопира, а продължава. Срещата приключва с резултат 4:1 в интерес на Белгия, само че белгийците дълго настояват, че реферът е гол занаятчия на Люксембург.
И в случай че си мислите, че проблеми има единствено в чужбина, грешите. По време на игра на родните национали с Унгария, борбата е изключително яростна. На вратата е поручик Алдев, който не се оправя изключително ослепително. При поредна офанзива, вратарят излиза напред, до момента в който унгарският нападател прави прекачване и оставя топката постепенно, само че несъмнено да влезе в мрежата. За публиката и съдията, всичко това е чист гол, само че в този миг от публиката излиза боец (свръзка на поручика) хуква през нападателното поле и чисти топката.
Унгарците не имат вяра на очите си и не са сигурни какво в действителност се случва. Протестите им са основателни, само че по това време няма единствено уредниците са отговорни, че са пуснали боеца да влезе на терена и да обезврежда един съвършен удар.
Съдията няма особена власт, защото правилникът не показва, записването на гол, откакто топката не е минала гол линията. Войникът-герой в оня миг, действително се пробва да направи сериозна услуга на своя сътрудник и другар. България пада с 2:4, вместо с предстоящите 2:5. Най-сериозно развлечение имат европейските публицисти, които пишат, че най-хубавият български състезател е бил боец в публиката, който избавя 100-процентов гол.
