Футболът ни е второ качество, битите ни актриси са второ

Футболът ни е второ качество, битите ни актриси са второ качество, путинистите ни са второ качество, кемтрейлсът ни е второ качество, та какво друго ни остава, с изключение на Коледата да ни е второ качество? За сметка на това обаче в европейската столица София има 10 елитни коледни базара, кой от кой по-лъскав, придирчив, безценен и... лайнян.

Ако желаете да разберете за какво нямаме работа в Шенген, няма потребност да ловите рейса до Малко Търново, с цел да проверявате дупките в граничната ограда. Достатъчно е да извършите един тур из центъра на тази, дето пораства, само че не старее. За да се убедите, че живеем в комбинация от ориенталски кич и китайска пластмаса, който има място в Европа колкото брадатите аятоласи от Техеран.

Сами по себе си не са неприятни нито нашенските ухаещи на лук кюфтаци, нито немските колбаси, нито зелевата супа, нито крафт бирата, нито родната тиня, нито облечените в тиролски полички сервитьорки. Кофти е обаче, когато са необмислено смесени в някакъв недъгав хибрид, в неправилен бъркоч от недоразбрани обичаи и подправена модерност.

Прилича малко на поправения избирателен кодекс – хем гласуваш с машина, хем тя единствено ти пуска листчето, дето след това го броят същите чичковци, които от 1991 година обикалят по нощите с чували бюлетини и се грижат за демокрацията и върховенството на закона. Разликата е в това, че до момента в който по изборно време против 30 лв. можеш да си купиш гласа на комшията, на Коледния базар тези пари няма да ти стигнат и за чашка разредено греяно вино и кифличка.

Някакви клети дечица от чуждоезикови школи се мъчат да пеят празнични песни в мрака, група пияници се хващат на хоро измежду фасовете и пластмасовите чашки сред павилионите, настроението е сякаш празнично, но не баш. Уж потребителско, но не тъкмо. Уж столично, обаче повече напомнящо постоянния съботен битак в покрайнините на София.

Дори да се абстрахираме от грозотията и тъмнината, раздутите до безбожие цени на скарата с подправена майонеза и правена в нечие мазе горчица, отсъствието на всякаква тактика и обикновена мисъл от страна на общината са просто покъртителни. Както редят жълтите павета, по този начин вършат и коледните базари – погрешно, неспособно, скъпо и краткотрайно.

Колко години би трябвало да минат, с цел да се сети администрацията на рекордьорката Йорданка Фандъкова, че не си задължен да разрешаваш наличието в София на всяка кичозна свидливост, единствено тъй като ти излиза гратис, с помощта на великодушното спонсорство на някой безочлив мобилен или хазартен оператор? Това е центърът на столицата, хей, не може всеки глупак с някоя хилядарка за харчене да строи бараки и да пуска кабели, скоби и преходници.

Не може Сульо и Пульо да издига структури с логото на компанията си около Народния спектакъл или в Борисовата градина, да не би някой злощастник да пропусне коя е фирмата-дарител, осигуряваща ни коледното въодушевление. Тук не става дума единствено за безспорна липса на опит, просвета и усет във връзка с естетиката в украсата на града. Това е показателно за цялото ръководство на столицата - няма да приказваме за олющените здания, счупените тротоари, по които е невероятно да мине количка, нито за посевместната бедност и презастрояване. Поне на Коледа можеше да получим нещо, друго от битак. Нищо, Добрият дъртак не е взискателен, а като шибне няколко чашки млечен пунш с коняк, може и на хорото да се хване.

Снимката е от фейсбук групата " Деволюция ".