Фридрих фон Хайек – либералната демокрация среща свободния пазар
Фридрих декор Хайек
Икономист, мъдрец /1899 – 1992/
Произход: Австрия, богато благородническо семейство, насочено към науката
Образование: доктор по право и доктор по политически науки от Виенския университет
Поле на интензивност: стопанска система, политически науки, право, философия, логика на психиката
Приноси: Проблем за икономическата калкулация, Каталаксия, Разпръснато познание, Ценови сигнал, Спонтанна поръчка, Австрийска доктрина на бизнес-цикъла, Модел на Хайек - Хеб, един от създателите на Австрийската икономическа школа, учител в Лондонското учебно заведение по стопанска система, университетите в Чикаго и Фрайбург
Най-известни произведения: „ Пътят към крепостничеството “, „ Конституция на свободата “
Признание: Нобелова премия за стопанска система през 1974
Представете си икономист, който желае страната да възнамерява и харчи повече. И различен, който предизвестява – колкото по-малко страна в стопанската система, толкоз по-добре. Никой не може да възнамерява пазара, а и самата концепция е рискова, тъй като води към тоталитаризъм.
Кого ли обичат държавните управления по света, които знаят, че колкото по-щедро харчиш парите на данъкоплатеца, толкоз повече има за теб. С тях печелиш още власт, посредством която печелиш още пари. Почти като по Маркс – „ пари прим ”.
Примерът е от спор сред най-великите икономисти на 20 век – Джон Мейнард Кейнс и Фридрих декор Хайек . Те се сблъскват по тематиката „ повече или по-малко страна е нужна за стопанската система ”.
Въпреки че Кейнс е провален, като предсказва напредък на стопанската система дни преди Голямата меланхолия, а Хайек планува злополуката месец по-рано, държавните управления всеобщо избират Кейнс – с цел да харчат даже пари, които нямат. Това работи във времето към ВСВ, само че след това всичко потегля надолу и се постанова Тачър и Рейгън да спасят стопанската система на Запада, въоръжени с книгите и концепциите на Фридрих декор Хайек.
Това е, в което ние имаме вяра ”Маргарет Тачър за книгата на Хайек „ Конституция на свободата ”
През 1975 Маргарет Тачър се среща с Хайек. Тогава той е на 76, има Нобелова премия, пази правилата на свободния пазар и либерализма. И когато след това изясняват на Тачър за какво консерваторите би трябвало да изберат „ междинен път ”, тя прекъсва представителя и удря на масата книгата на Хайек „ Конституция на свободата ”, с думите: „ Това е, в което ние имаме вяра ”.
Щом стартират да следват австрийския професор западналите стопански системи на Британия и Съединени американски щати се въздигат от левичарската бездна на великодушното харчене. В Чили, с цел да преодолее колапса от левичарския режим на Алиенде, Пиночет наема възпитаници и почитатели на Хайек - и те слагат основите на чилийското икономическо знамение.
„ Икономиката е като пийнал, който повръща след тежка нощ – написа проф. Джордж Селгин: - Той пробва да се освободи от неприятните вложения, направени поради лесния заем. Ако му дадеш още пари, единствено ще замаскираш или забавиш страданието, само че с цената на повече премеждия след това. Правителствата желаят лесното изцеление на кейнсианците, само че, както предизвестява Хайек – няма безболезнено възобновяване от нестабилен взрив. Начинът да не ви боли е да избегнете самия взрив ”.
На бас, че ви звучи познато.
Ето с какво се занимава Фридрих Август декор Хайек, роден във Виена през 1899. И още – с цялостната злополука в опитите да се възнамерява стопанската система. Тя се състои освен от артикули, първични материали, средства за произвеждане и пазар, само че и от хора с променливи потребности. Ако държавното управление желае да възнамерява самостоятелните потребности, то скоро ще изиска да възнамерява и целия ви живот. Но защото централно обмисляне и държавно контролиране са крайъгълен камък в ръководството на левите, разумно е всеки сходен опит да приключи с тирания и стопански провал, както в Съюз на съветските социалистически републики.
Хайек освен е прав, само че и доживява 93, с цел да види по какъв начин прогнозата му се сбъдва.
По-рано той пък потвърждава, че стопанската система в нацистка Германия не е фаза от развиването на капитализма, а връх в развиването на социалистическите правила. Заради това левичарите по света и през днешния ден го ненавиждат в червата.
Семейство декор Хайек е богато и интелектуално, а той приключва право и политически науки във Виенския университет. Като млад е ляв, само че прочита „ Социализмът ” на декор Мизес и се убеждава в нелепостта на концепцията за държавно контролирана стопанска система.
Хайек е стипендиант в Съединени американски щати и има потребни контакти, само че пътуването не е положително за персоналния му живот.
Той върти обич с братовчедка си Хелене, само че не предлага брак преди да тръгне, а след това я намира омъжена за различен. Скоро самичък се дами, само че не прекъсва връзката с Хелене - след 15 години двамата въпреки всичко се развеждат и женят един за различен.
Това е в края на 40-те, Хайек е към този момент международно прочут, преподава в Лондон и е издал една от най-прочутите си книги – „ Пътят към крепостничеството ”. Перипетиите към развода и потребността от пари го водят още веднъж в Съединени американски щати. Там той основава своя школа, като отива оттатък чистата стопанска система, влиза в територията на обществените науки, а някои от теориите му даже са база за модерната неврофизиология.
Биографът Джим Пауъл разказва Хайек:
Той е разгорещен екскурзиант и събира редки книги по стопанска система, философия и история
„ Слаб, изтънчен човек, малко по-висок от 6 фута. Има дребни сиви мустаци и, в късните години – спретнато сресана бяла коса. Говори постепенно, замислено, с компактен австрийски акцент. Той е разгорещен екскурзиант и събира редки книги по стопанска система, философия и история ”.
Фридрих декор Хайек умира през 1992 и е заровен във Фрайбург, Германия, където живее 30 години. Надгробният му камък наподобява леко аморфен, само че в действителност е работа на изискан ваятел. В него е вграден и тънък железен кръст, макар че великият мъдрец още на 15 се афишира за агностик.
Кръстът евентуално е знак за завършек на търсенето, само че се чудя какво тъкмо ни споделя – дали че Фридрих декор Хайек е приел централното божествено обмисляне, или че Бог най-сетне е схванал грешките си, свързани с прекомерната висша регулация.
Икономист, мъдрец /1899 – 1992/
Произход: Австрия, богато благородническо семейство, насочено към науката
Образование: доктор по право и доктор по политически науки от Виенския университет
Поле на интензивност: стопанска система, политически науки, право, философия, логика на психиката
Приноси: Проблем за икономическата калкулация, Каталаксия, Разпръснато познание, Ценови сигнал, Спонтанна поръчка, Австрийска доктрина на бизнес-цикъла, Модел на Хайек - Хеб, един от създателите на Австрийската икономическа школа, учител в Лондонското учебно заведение по стопанска система, университетите в Чикаго и Фрайбург
Най-известни произведения: „ Пътят към крепостничеството “, „ Конституция на свободата “
Признание: Нобелова премия за стопанска система през 1974
Представете си икономист, който желае страната да възнамерява и харчи повече. И различен, който предизвестява – колкото по-малко страна в стопанската система, толкоз по-добре. Никой не може да възнамерява пазара, а и самата концепция е рискова, тъй като води към тоталитаризъм.
Кого ли обичат държавните управления по света, които знаят, че колкото по-щедро харчиш парите на данъкоплатеца, толкоз повече има за теб. С тях печелиш още власт, посредством която печелиш още пари. Почти като по Маркс – „ пари прим ”.
Примерът е от спор сред най-великите икономисти на 20 век – Джон Мейнард Кейнс и Фридрих декор Хайек . Те се сблъскват по тематиката „ повече или по-малко страна е нужна за стопанската система ”.
Въпреки че Кейнс е провален, като предсказва напредък на стопанската система дни преди Голямата меланхолия, а Хайек планува злополуката месец по-рано, държавните управления всеобщо избират Кейнс – с цел да харчат даже пари, които нямат. Това работи във времето към ВСВ, само че след това всичко потегля надолу и се постанова Тачър и Рейгън да спасят стопанската система на Запада, въоръжени с книгите и концепциите на Фридрих декор Хайек.
Това е, в което ние имаме вяра ”Маргарет Тачър за книгата на Хайек „ Конституция на свободата ”
През 1975 Маргарет Тачър се среща с Хайек. Тогава той е на 76, има Нобелова премия, пази правилата на свободния пазар и либерализма. И когато след това изясняват на Тачър за какво консерваторите би трябвало да изберат „ междинен път ”, тя прекъсва представителя и удря на масата книгата на Хайек „ Конституция на свободата ”, с думите: „ Това е, в което ние имаме вяра ”.
Щом стартират да следват австрийския професор западналите стопански системи на Британия и Съединени американски щати се въздигат от левичарската бездна на великодушното харчене. В Чили, с цел да преодолее колапса от левичарския режим на Алиенде, Пиночет наема възпитаници и почитатели на Хайек - и те слагат основите на чилийското икономическо знамение.
„ Икономиката е като пийнал, който повръща след тежка нощ – написа проф. Джордж Селгин: - Той пробва да се освободи от неприятните вложения, направени поради лесния заем. Ако му дадеш още пари, единствено ще замаскираш или забавиш страданието, само че с цената на повече премеждия след това. Правителствата желаят лесното изцеление на кейнсианците, само че, както предизвестява Хайек – няма безболезнено възобновяване от нестабилен взрив. Начинът да не ви боли е да избегнете самия взрив ”.
На бас, че ви звучи познато.
Ето с какво се занимава Фридрих Август декор Хайек, роден във Виена през 1899. И още – с цялостната злополука в опитите да се възнамерява стопанската система. Тя се състои освен от артикули, първични материали, средства за произвеждане и пазар, само че и от хора с променливи потребности. Ако държавното управление желае да възнамерява самостоятелните потребности, то скоро ще изиска да възнамерява и целия ви живот. Но защото централно обмисляне и държавно контролиране са крайъгълен камък в ръководството на левите, разумно е всеки сходен опит да приключи с тирания и стопански провал, както в Съюз на съветските социалистически републики.
Хайек освен е прав, само че и доживява 93, с цел да види по какъв начин прогнозата му се сбъдва.
По-рано той пък потвърждава, че стопанската система в нацистка Германия не е фаза от развиването на капитализма, а връх в развиването на социалистическите правила. Заради това левичарите по света и през днешния ден го ненавиждат в червата.
Семейство декор Хайек е богато и интелектуално, а той приключва право и политически науки във Виенския университет. Като млад е ляв, само че прочита „ Социализмът ” на декор Мизес и се убеждава в нелепостта на концепцията за държавно контролирана стопанска система.
Хайек е стипендиант в Съединени американски щати и има потребни контакти, само че пътуването не е положително за персоналния му живот.
Той върти обич с братовчедка си Хелене, само че не предлага брак преди да тръгне, а след това я намира омъжена за различен. Скоро самичък се дами, само че не прекъсва връзката с Хелене - след 15 години двамата въпреки всичко се развеждат и женят един за различен.
Това е в края на 40-те, Хайек е към този момент международно прочут, преподава в Лондон и е издал една от най-прочутите си книги – „ Пътят към крепостничеството ”. Перипетиите към развода и потребността от пари го водят още веднъж в Съединени американски щати. Там той основава своя школа, като отива оттатък чистата стопанска система, влиза в територията на обществените науки, а някои от теориите му даже са база за модерната неврофизиология.
Биографът Джим Пауъл разказва Хайек:
Той е разгорещен екскурзиант и събира редки книги по стопанска система, философия и история
„ Слаб, изтънчен човек, малко по-висок от 6 фута. Има дребни сиви мустаци и, в късните години – спретнато сресана бяла коса. Говори постепенно, замислено, с компактен австрийски акцент. Той е разгорещен екскурзиант и събира редки книги по стопанска система, философия и история ”.
Фридрих декор Хайек умира през 1992 и е заровен във Фрайбург, Германия, където живее 30 години. Надгробният му камък наподобява леко аморфен, само че в действителност е работа на изискан ваятел. В него е вграден и тънък железен кръст, макар че великият мъдрец още на 15 се афишира за агностик.
Кръстът евентуално е знак за завършек на търсенето, само че се чудя какво тъкмо ни споделя – дали че Фридрих декор Хайек е приел централното божествено обмисляне, или че Бог най-сетне е схванал грешките си, свързани с прекомерната висша регулация.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ