Френското списание Експрес“ успява да вземе интервю с Владислав Сурков,

Френското списание „ Експрес “ съумява да вземе изявление с Владислав Сурков, който след първичен безапелационен отвод се съгласява само „ с цел да отдаде респект “ на великите писатели Сартр и Малро, които са сътрудничели на изданието. По негово предпочитание изявлението е направено документално, на два пъти – на 19 и 27 февруари тази година.

Смятан за един от хората, „ основали “ Путин, Владислав Сурков е тайният консултант, въодушевил спорния облик на „ Мага от Кремъл “ на писателя Джулиано да Емполи. Той безспорно има доста какво да каже за Русия и за индивида, който я ръководи. Отношенията му с съветския президент са комплицирани. Сурков в никакъв случай не е принадлежал към най-близкото обграждане на Путин – хората, които са до него още от възхода му и които си поделят страната и ресурсите ѝ. Преди всичко „ магът “ Сурков се възприема като чиновник на съветската страна. Именно за нея той основава настояща система, отпред на която стои цар – цар, който съгласно него е нужен на Русия. Политическата му активност обаче не го защищава от изпадане в недружелюбност. През 2013 година Сурков е освободен от служба поради общественото си опълчване на Владимир Путин, който по това време подлага на критика неуспехите на държавното управление, от което Сурков е част. Но единствено няколко месеца по-късно е повдигнат до поста специфичен консултант на съветския президент по въпросите на „ близката чужбина “: Абхазия, Южна Осетия и най-много Украйна. Операции за политическо въздействие, поддръжка за проруския претендент Виктор Янукович по време на събитията на Майдан през 2014 година – на всички места се усеща почеркът на Сурков. Той е също по този начин част от съветската делегация, която договаря Минските съглашения. През 2020 година Сурков напуща властта за повторно – непринудено, както твърди самият той, поради „ смяна в подтекста “.

Превод: Александра Велева

" Има десетилетия, през които нищо не се случва, и седмици, в които се случват десетилетия “, настояват, че е споделил Ленин… Важи ли това за Европа през днешния ден?

Да, през последните седмици Съединени американски щати отприщиха същинска словесна стихия над Европа. Но към този момент това са единствено провокации, словесни нападки. Същественото следва. Вашингтон познава застоя [бел. ред.: алюзия към епохата на стагнацията при Брежнев]. Остават им перестройката, гласността и новото мислене. Съветската перестройка докара до разпадането на Източния блок. Ще се разпаднат ли НАТО и Европейският съюз в резултат на американската перестройка? Въпросът остава отворен. Решението ще бъде ваше.

На 18 февруари тази година в Рияд договарянията започнаха относително сполучливо за руснаците. Какъв резултат би се считал за победа на Москва?

Военното или военно-дипломатическото проваляне на Украйна. Разпадът на тази съвсем изкуствено основана страна на нейните естествени съставни елементи. Може да има краткотрайни маневри, забавяния или паузи, само че тази цел ще бъде реализирана.

Промениха ли се съветските цели в Украйна след 24 февруари 2022 година?

Стратегическите цели не са се трансформирали. Тактическите цели се поправят последователно, съгласно събитията и хода на осъществаването на тактиката.

Вие казахте: „ За Русия непрекъснатата агресия не е просто една концепция измежду доста други, а екзистенциално изискване за историческото ни битие. “ Какви са съгласно вас границите на Русия?

Изградих публична идеология на основата на доктрината за „ съветския свят “, която към този момент съществуваше във философските среди. Руският свят няма граници. Руският свят е на всички места, където съществува съветско въздействие, под една или друга форма: културна, осведомителна, военна, икономическа, идеологическа или филантропична... Тоест — на всички места. Значението на нашето въздействие мощно варира в другите райони, само че в никакъв случай не е нулево. Затова ще се разгръщаме във всички направления — докъдето Бог пожелае и докъдето имаме сили. Важното е да не се увличаме и да не посягаме към прекомерно огромна хапка.

Подобно разбиране оставя малко място за субективността на народите. А в случай че те не желаят да бъдат част от този „ съветски свят “? Възможно ли е народите да бъдат въвлечени в него принудително? И най-много — за какво?

Не откривам и диря от отказване на националната индивидуалност в думите си. Напротив — точно Европа подцени волята на украинския народ, като поддържа два преврата в Киев. През 2014 година над половината от украинците говореха съветски всекидневно — както на работа, по този начин и вкъщи. По-малко от половината от тях подкрепяха интеграцията в Европейския съюз, а още по-малко желаеха влизане в НАТО. Против волята на украинския народ, или най-малко на неговото болшинство, Западът се пробва да подчини Украйна със мощ, без да е ясно за какво. В момента, до момента в който беседваме, европейски оръжия — някои от тях френски — се употребяват против моята страна в поддръжка на марионетния режим в Киев, който не се опира на болшинството от украинския народ, а на неговото антируско и прозападно малцинство. Това е продължение на опитите на Запада да колонизира Украйна със мощ.

Било ли е завръщането на Украйна в областта на въздействие на Русия съзнателна цел на съветската външна политика след разпадането на Съветския съюз? С други думи — преследва ли Москва анексирането на Украйна под една или друга форма още от 1991 година?

Това е цел на Москва, само че също по този начин и на Киев. По друг метод, в разнообразни интервали, с по-голям или по-малък успех… В Русия и в Украйна, още от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, постоянно е имало доста хора, които са мислели за доближаване или обединяване на нашите страни. И до през днешния ден има такива — от двете страни на фронта. Това е естествено: ние сме нации от една и съща кръв. Мирното съдействие беше възпрепятствано от два преврата в Украйна, подкрепени от Запада — през 2005 и 2014 година. И в двата случая украинците бяха нелегално подчинени на властта на нападателно малцинство, водено от митовете на една политизирана етнография и от химери за европейска интеграция. Именно това малцинство въвлече Украйна във войната.

Не мислите ли, че войната против Русия в действителност сътвори украинска нация и „ антируска “ еднаквост, в това число измежду рускоговорещите украинци? С други думи — не сътвори ли Русия таман това, чието битие отхвърляше?

Украйна е изкуствено политическо образувание, в което принудително са наблъскани най-малко три напълно разнообразни района: Югът и Изтокът — руски; Центърът — руско-неруски (sic); и Западът — антируски. Те по този начин и не съумяха да се схванат между тях, и в никакъв случай не са успявали. Войната в Украйна ще разреши да се отдели съветският от антируския детайл, или — с цел да преразказвам Евангелието — овцете от козлите. От това антируското няма да порасне. Но ще бъде лимитирано в своите исторически граници и ще престане да се разгръща върху съветска земя. Може би някой ден Украйна ще стане същинска страна — само че единствено в естествените си граници, т.е. — доста по-малка.

Eвропейците не са поканени да вземат участие в разисквания, които ги засягат директно. Какво мислите по въпроса?

„ Не са поканени “ — това нищо не значи. Никой не е поканил и американците. Те сами се поканиха, демонстрираха самодейност. Русия повтаря от години, че е подготвена за разговор. Европа можеше когато и да е да се отзове и да стартира диалог. Но не го направи. Други го направиха. Впрочем всички знаят, че трайно решение на спора не може да има без присъединяване на Европейския съюз. Ако ще има някакво уравновесено систематизиране на Украйна, то Брюксел също ще би трябвало да получи своя дял.

Изглежда, не сте огромен последовател на Европейския съюз, само че все пак постоянно говорите за него като за нещо единно. Как съгласно вас би трябвало да наподобява политическата Европа?

Европейски Съюз е основан през 1992 година, тъкмо след разпадането на Съветския съюз. Вашият съюз беше построен върху руините на нашия. Това явно се отрази на самочувствието на политиците ви. Европейският съюз стартира да се уголемява неудържимо, бих споделил даже неразумно. Натрупа непотребна тежест. Предпочете количеството пред качеството. Резултатът е една тромава управническа машина — прекомерно консенсусна, неспособна да взема безапелационни решения. На този декор се появи цяло потомство европейски политици, чиято компетентност се оказаха точно половинчатите дейности.

Сега Европа е изправена пред избора страна ли е или не. Страните членки предадоха част от суверенитета си на Европейски Съюз, само че не изцяло — отново половин мярка! В резултат — нито Европейски Съюз, нито неговите членки са в действителност суверенни. Това междинно положение е несигурно. Европа би трябвало или да се върне към остарялата си роля на чисто икономическа общественост, или да направи решителна крачка към суверенна федерация. И в двата случая ще е нужна воля — и една здрава доза от демодиран, само че ефикасен авторитаризъм. Много европейци мислят по този начин. Евро-путинистите и евро-трампистите печелят въздействие. Може би точно те ще вдъхнат нов живот на Европа. Трябва да получат късмет да спасят великата европейска просвета — родственик както на съветската, по този начин и на американската. Инак, в случай че желаете да надзърнете в бъдещето на Франция и останалите страни — прочетете „ Подчинение “ на Мишел Уелбек.

„ Нашата победа [в Украйна] ще промени нас самите и ще промени Запада. Тя ще бъде нова стъпка към интеграцията на Големия Север “ — писахте през септември 2023 година в уеб страницата „ Актуальные комментарии “. Все още ли вярвате в този „ световен Север “, който да сплотява Русия, Европа и Съединените щати?

В бъдеще Западът ще стане по-авторитарен, а Русия — по-малко властническа. Съотношението сред независимост и дисциплинираност в нашите политически системи ще стартира да се изравнява. Може би това няма да стане на следващия ден и ще бъде реализирано с цената на спорове и нещастия, само че е несъмнено, че Съединени американски щати, Европа и Русия ще доближат до висока степен на взаимно съгласие и съдействие. Това е въпрос на оцеляване за великата северна цивилизация, към която принадлежат съветската, европейската и американската просвета, в изискванията на все по-тежкия и съвсем нетърпим демографски напън от Юга.

Защо и по какъв метод Русия би могла да стане по-малко властническа? Досега системата като че ли върви единствено в противоположната посока — към все по-голяма концентрация и контрол…

Първата цел — стабилизирането на вътрешнополитическата конюнктура в Русия — беше реализирана през 2000-те години. още през 2000-те години. Сега сме в идващия стадий: стабилизиране на мястото и ролята на страната в интернационален проект. Когато тази цел бъде реализирана, ще стартираме да виждаме първите признаци на последователно разхлабване на режима.

Избирането на Доналд Тръмп и възходът на националистическите партии в Европа — допустимо ли е това да постави завършек на това, което наричате „ геополитическата самотност “ на Русия?

Геополитическата самотност е надълбоко вкоренена в метода, по който съветският народ възприема себе си. Това е трайна част от нашето историческо съзнание. Казано просто, това е убеждението, че можем да разчитаме само на себе си — и по тази причина би трябвало да се въоръжим с самообладание, с самун и с оръжие. Избирането на Тръмп не трансформира нищо значително. Не става дума за съответната интернационална обстановка, а за нашата национална логика на психиката — съзнателна и подсъзнателна.

Какво място би заел Китай – и руско-китайският съюз – в този план за „ световен Север “?

В основата на геополитическата теория на Китай стоят многообразието, взаимното битие и съдействието сред разнообразни цивилизации. Това е доста добре премислен и извънредно прелъстителен модел за международен ред. Великата китайска цивилизация ще съществува паралелно с великата северна цивилизация и ще си сътрудничи с нея. Съюзът сред Китай и Русия е част от тази междуцивилизационно съдействие.

Вие създадохте „ путинизма “. Прилага ли го Тръмп в Съединените щати?

Когато Тръмп завоюва първите си президентски избори, редица изцяло съществени американски медии разгласиха публикации, в които твърдяха, че екипът му е употребявал мои способи за агитация и даже някои от моите политически хрумвания. Дали това е истина, полуистина или постистина — не мога да кажа. Самият президент на Съединени американски щати тогава съобщи обществено, изтъквам: „ Бъдещето не принадлежи на глобалистите, а на патриотите “; „ Свободният свят би трябвало да се върне към своите национални корени — те са незаменими “; „ Ако желаете народна власт, стойте твърдо зад личния си суверенитет “.

Това на процедура са правилата на така наречен суверенна народна власт — такива, каквито ги формулирах още при започване на 2000-те, и върху които по-късно се построи идеологията на путинизма. Съвпадение? Кой знае. Но едно е ясно — в идеологически проект Тръмп е несравнимо по-близо до Путин, в сравнение с до Макрон.

Споделяте ли мнението на унгарския министър-председател Виктор Орбан, че демократичната народна власт е остаряла?

Уважавам културните особености на всички нации, даже когато ми се костват странни. Ако демократичната народна власт е част от политическата просвета на дадена страна или на група страни — това е тяхно безусловно право. По същия метод, в случай че демократичната народна власт не подхожда на Русия — това също е наше право.

Либерализмът и демократичната народна власт не са остарели. Това, което претърпяват сега, е просто рецесия — не умират. Това, което е мъртво, е концепцията, че те са универсални и по природа по-добри от всички други системи.

Могат ли Съединените щати при ръководството на Тръмп да станат съдружници на Русия?

Тръмп не наподобява на човек, който търси съдружници.

Системата на „ народна власт с монархически архетип “, която вие създадохте — не е ли уязвима, откакто зависи от един-единствен човек?

Не съществува идеална политическа система — всеки модел има своите недостатъци. Нашият, както всички останали, крие лични опасности и кодове на самоизтребление. Просто това е най-ефективният модел за нашата страна. Посветих 10 години на построяването му — и вижте: работи. Имаме потребност от цар. Времената без цар за нас постоянно приключват с злополука. Многополюсността е нещо положително във външната политика, само че не и във вътрешната.

Защо съгласно вас интервалите без цар постоянно приключват с злополука за Русия? Защо страната не може да се оправи без цар?

Мога да дам стотици хиляди разнообразни отговора на този въпрос. Ще ви дам най-краткия от тях: не знам.

Русия през днешния ден — такава ли е, каквато си я представяхте през 1999 година?

Да — 99,9 %.

Към политическия авторитаризъм съветската система добави и консервативно, даже реакционно измерение — ролята на Църквата, законите за нетрадиционната полова ориентировка... Според вас консерватизмът инструмент ли е за политическо активизиране на нацията?

Всички промени в нашата политическа система от 1999 година насам са се основавали постоянно на консервативни и релативно традиционалистки хрумвания. Още тогава говорех за менталната матрица, за архетиповете на нашето национално схващане, които не могат да бъдат подценявани. Руските либерали от края на 80-те и началото на 90-те години направиха грешката да мислят, че Русия е бяло платно, върху което може да се построи всичко — и каквото им хрумне. Те не помниха, че Русия съществува към този момент хиляда години, че основите ѝ са положени доста преди нас — и че тези основи освен обрисуват опциите ни, само че и диктуват невъзможностите. Те слагат ясни граници пред всяко бъдещо държавно устройство.

Политическите принадлежности не са толкоз значими, колкото се опитваме да си внушим. Политиката е на първо място територия на страсти, на пристрастености — и едвам по-късно на принадлежности. Тя постоянно се свежда до въпроса за властта — най-древният, най-мрачен и най-ирационален аспект на човешката природа. Политическите принадлежности оказват помощ да се задържиш на гребена на вълната, само че те не основават самите талази.

Как бихте дали отговор на въпроса на съветския публицист Замятин: „ Кое е за предпочитане — щастието без независимост или свободата без благополучие? “

Поставен по този метод, въпросът не ми разрешава избор. Жан-Пол Сартр е зал: „ Човек е наказан да бъде свободен. “ Осъден! Затова предпочитам свободата — със или без благополучие.

Коя е свободата без политическа независимост?

За мен, свободата няма безусловно нищо общо с политиката. За мен, режисьорът, който в демократична народна власт не смее да даде роля на извънреден артист, единствено тъй като последният е изпаднал в недружелюбност поради оскърбителен обвинявания — е плебей. Според мен, белият човек, който пада на колене пред чернокожия, единствено тъй като в миналото бял човек е сторил зло на негър — е плебей. За мен работодателят, който назначава някого на виновна служба не тъй като е най-подходящият, а тъй като е трансджендър —е плебей. И въпреки всичко всички тези хора — тези плебеи — разполагат, най-малко на хартия, с всичките си политически свободи.

С какво се занимавате, откогато напуснахте Кремъл?

Живея персоналния си живот — а за него в никакъв случай не приказвам обществено.

Означава ли това, че дейната фаза на вашата политическа активност е завършила? Създадохте ли всичко, което искахте?

Както към този момент споделих, системата, за чието създаване способствах, съответствува 99,9% с това, което си представях.

Все още не знам по какъв начин да пояснявам оставащите 0,1% — дали става дума за маловажно отклоняване от първичния проект или за сериозен пропуск, неточност от моя страна. Ще би трябвало да помисля по въпроса...
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.