Екзекуторът на френския учител със зловещо послание: “Ислямска държава” е у дома
Френският преподавател по история и география Самюел Пати, на 47 година, бе обезглавен в петък в Конфлан-Сент-Онорин, близо до Париж, откакто неотдавна посочил на учениците си карикатури на Мохамед по време на час за свободата на изложение.
Учителят е бил заплашван от родители и даже подал тъжба в полицейското ръководство. Полицията откри, че палачът му е Абдулах Анзоров, 18-годишен чеченски руснак, роден в Москва.
Той имал статут на емигрант и позволение да обитава във Франция до 2030 година "Палачът от Конфлан-Сент-Онорин е “Ислямска държава” вкъщи: публично обръщение под формата на злокобна гала, предизвестие към цялото преподавателско тяло, че би трябвало да си мълчи или да загине. Това не е акт на “сепаратизъм”, това е оповестяване на война ", безапелационен е френският публицист и мъдрец Паскал Брюкнер пред "Фигаро ", представен.
- Учител бе обезглавен на улицата в петък. Какво мислите за този атентат?
- Току-що бе премината граница на отвратителното. Атакуват най-свещения бастион на Републиката: учебното заведение и физическото тяло на учителя. Един преподавател е обезглавен в дословния смисъл на думата, тъй като е посочил карикатурите на “Шарл Ебдо” по време на урок за свободата на изложение.
Родители на възпитаници подали сигнал. Жертвата получавала смъртни закани. Какво ще вършат другите учители, мъже и дами, когато би трябвало да обиден тези деликатни тематики? Ще си замълчат, с цел да не им отсекат главата?
Палачът от Конфлан-Сент-Онорин е “Ислямска държава” вкъщи: публично обръщение под формата на злокобна гала, предизвестие към цялото преподавателско тяло, че би трябвало да си мълчи или да загине.
Това не е акт на “сепаратизъм”, това е оповестяване на война. Това е агитация на действието: и най-малката насмешка със свещения текст води до смъртна присъда, рисунката заслужва наказание.
- Училището към този момент не е ли пощадено?
- Още през 2004 година отчетът “Обен” съобщаваше за тревожни феномени на радикализация в републиканското учебно заведение: невероятно е да се преподава Холокоста, бил еврейски въпрос, Волтер, който се подигравал на пророка, или “Мадам Бовари”, жена прелюбодейка.
Преподаването в този момент ще стане също толкоз рискова специалност, като тази на бойците на бойното поле. Прекрасно бих схванал, в случай че в учебно заведение надделее самостоятелната автоцензура: кой мъж, коя жена биха имали предпочитание да умрат по този метод, знаейки какво рискуват, в случай че приказват по тези тематики пред учениците?
Дързостта би трябвало да пристигна от цялата нация: би трябвало неотложно да препечатаме всички карикатури на “Шарли Ебдо”, да ги разлепим по стените си, с цел да запушим устата на убийците. Те могат да убият един човек, не могат да убият всички.
- Този атентат се случва на фона на процеса “Шарли Ебдо” и няколко седмици след нападението с нож на малолетен пред остарялата редакция на сатиричния вестник. Означава ли това, че през последните пет години не сме постигнали никакъв прогрес? Губим ли борбата против ислямизма и за независимост на изразяването?
- Процесът “Шарли” разсъни цялата ненавист и цялото непочтеност. Той има двойна и парадоксална добродетел, по едно и също време отблъскваща и възпитателна. При фанатиците той възкреси потребността да санкционират, да повтарят, като второстепенен трус на земетресение, убийството на 12-те през януари 2015 година Тъй като към този момент нямат опция да провеждат дребна ударна група, те работят независимо с обикновени принадлежности, като серийни убийци, всявайки боязън измежду цялата нация.
Но процесът има и позитивен детайл по две аргументи: всеки, който следи показанията на обвинените, вижда баналността на злото. Бедни индоктринирани видове, постоянно насърчавани от своите фамилии или близки, които имат вяра, че са натоварени с божествена задача и би трябвало безусловно да заколят нечестивец, с цел да завоюват своя парадайс и “да отмъстят за пророка”.
Процесът разсънва лудите и разкрива цялостен един успореден свят, който освен не живее в същия часови пояс като нас, само че и с нищо не споделя републиканското пространство.
- Атаките следват една след друга и са все по-страшни. Ще свикнем ли?
- Новото е, че представителите на исляма на Републиката, със удивително достолепие и храброст, осъждат недвусмислено тези отвратетилни каузи. Вече не сме във времето на някогашния ректор на джамията в Париж: новият, Шемс Еддин Хафиз, с безапелационни думи осъди ислямисткото безчовечие.
Това е неоспорим прогрес в този океан на непочтеност. Карикатурите на “Шарли Ебдо” не стопират да проливат кръв: какъв брой години още ще броим мъртвите? (…) Не е мъртъв коремът, от който е излязъл мръсният звяр, споделяше Брехт за нацизма.
Но дано си спомним и за публицистите от “Шарли”, които от 2006 година живеят под полицейска отбрана. Тези, които се борят за нашата независимост, са лишени от съществени свободи. Те са нашите герои, колкото и да не им харесва на техните критици, и всеки, който желае да им запуши устата, би трябвало да бъде съкрушен.
Учителят е бил заплашван от родители и даже подал тъжба в полицейското ръководство. Полицията откри, че палачът му е Абдулах Анзоров, 18-годишен чеченски руснак, роден в Москва.
Той имал статут на емигрант и позволение да обитава във Франция до 2030 година "Палачът от Конфлан-Сент-Онорин е “Ислямска държава” вкъщи: публично обръщение под формата на злокобна гала, предизвестие към цялото преподавателско тяло, че би трябвало да си мълчи или да загине. Това не е акт на “сепаратизъм”, това е оповестяване на война ", безапелационен е френският публицист и мъдрец Паскал Брюкнер пред "Фигаро ", представен.
- Учител бе обезглавен на улицата в петък. Какво мислите за този атентат?
- Току-що бе премината граница на отвратителното. Атакуват най-свещения бастион на Републиката: учебното заведение и физическото тяло на учителя. Един преподавател е обезглавен в дословния смисъл на думата, тъй като е посочил карикатурите на “Шарл Ебдо” по време на урок за свободата на изложение.
Родители на възпитаници подали сигнал. Жертвата получавала смъртни закани. Какво ще вършат другите учители, мъже и дами, когато би трябвало да обиден тези деликатни тематики? Ще си замълчат, с цел да не им отсекат главата?
Палачът от Конфлан-Сент-Онорин е “Ислямска държава” вкъщи: публично обръщение под формата на злокобна гала, предизвестие към цялото преподавателско тяло, че би трябвало да си мълчи или да загине.
Това не е акт на “сепаратизъм”, това е оповестяване на война. Това е агитация на действието: и най-малката насмешка със свещения текст води до смъртна присъда, рисунката заслужва наказание.
- Училището към този момент не е ли пощадено?
- Още през 2004 година отчетът “Обен” съобщаваше за тревожни феномени на радикализация в републиканското учебно заведение: невероятно е да се преподава Холокоста, бил еврейски въпрос, Волтер, който се подигравал на пророка, или “Мадам Бовари”, жена прелюбодейка.
Преподаването в този момент ще стане също толкоз рискова специалност, като тази на бойците на бойното поле. Прекрасно бих схванал, в случай че в учебно заведение надделее самостоятелната автоцензура: кой мъж, коя жена биха имали предпочитание да умрат по този метод, знаейки какво рискуват, в случай че приказват по тези тематики пред учениците?
Дързостта би трябвало да пристигна от цялата нация: би трябвало неотложно да препечатаме всички карикатури на “Шарли Ебдо”, да ги разлепим по стените си, с цел да запушим устата на убийците. Те могат да убият един човек, не могат да убият всички.
- Този атентат се случва на фона на процеса “Шарли Ебдо” и няколко седмици след нападението с нож на малолетен пред остарялата редакция на сатиричния вестник. Означава ли това, че през последните пет години не сме постигнали никакъв прогрес? Губим ли борбата против ислямизма и за независимост на изразяването?
- Процесът “Шарли” разсъни цялата ненавист и цялото непочтеност. Той има двойна и парадоксална добродетел, по едно и също време отблъскваща и възпитателна. При фанатиците той възкреси потребността да санкционират, да повтарят, като второстепенен трус на земетресение, убийството на 12-те през януари 2015 година Тъй като към този момент нямат опция да провеждат дребна ударна група, те работят независимо с обикновени принадлежности, като серийни убийци, всявайки боязън измежду цялата нация.
Но процесът има и позитивен детайл по две аргументи: всеки, който следи показанията на обвинените, вижда баналността на злото. Бедни индоктринирани видове, постоянно насърчавани от своите фамилии или близки, които имат вяра, че са натоварени с божествена задача и би трябвало безусловно да заколят нечестивец, с цел да завоюват своя парадайс и “да отмъстят за пророка”.
Процесът разсънва лудите и разкрива цялостен един успореден свят, който освен не живее в същия часови пояс като нас, само че и с нищо не споделя републиканското пространство.
- Атаките следват една след друга и са все по-страшни. Ще свикнем ли?
- Новото е, че представителите на исляма на Републиката, със удивително достолепие и храброст, осъждат недвусмислено тези отвратетилни каузи. Вече не сме във времето на някогашния ректор на джамията в Париж: новият, Шемс Еддин Хафиз, с безапелационни думи осъди ислямисткото безчовечие.
Това е неоспорим прогрес в този океан на непочтеност. Карикатурите на “Шарли Ебдо” не стопират да проливат кръв: какъв брой години още ще броим мъртвите? (…) Не е мъртъв коремът, от който е излязъл мръсният звяр, споделяше Брехт за нацизма.
Но дано си спомним и за публицистите от “Шарли”, които от 2006 година живеят под полицейска отбрана. Тези, които се борят за нашата независимост, са лишени от съществени свободи. Те са нашите герои, колкото и да не им харесва на техните критици, и всеки, който желае да им запуши устата, би трябвало да бъде съкрушен.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ