Френският продуцент и актьор Жоел Шапрон е роден през 1960

Френският продуцент и артист Жоел Шапрон е роден през 1960 година От 1995 година дава отговор за страните от Централна и Източна Европа в УНИФРАНС - института за разпространяване на френското кино в чужбина. Сътрудничи с кинофестивала в Кан, като сформира за селекционната комисия предварителния лист с филми от страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа. Няколко години е подготвял предварителния асортимент на филмите от този район и за кинофорума в Локарно. Като дълготраен асоцииран член на лабораторията за проучване на културата и връзките в университета в Авиньон през 2009 година получава званието асоцииран професор. Автор е на доста публикации по проблемите на източноевропейското кино във френския и интернационалния щемпел. Експерт е по съветско кино, чудесно приказва съветски език. Кавалер е на Ордена на литературата и изкуството на Франция.
Познанството ми с Жоел датира от години, неведнъж сме се срещали в Москва, както и в Кан, където се видяхме и тази година. Използвах опцията да науча от него малко повече за подготовката на идващото издание на кинофорума на Лазурния бряг, която към този момент е почнала.

- Жоел, повече от 20 години сътрудничите с Канския кинофестивал, съставяйки предварителния лист на филмите от страните на някогашните руски републики, които препоръчвате на комисията. Как се справяте с тази обемна работа?
- Много просто: в този момент виждам филмите през нощта. Преди по няколко пъти в годината пътувах до Русия, гледах филмите на лента, само че по-късно режисьорите и продуцентите започнаха да ми изпращат DVD и линкове. Затова в този момент пътувам по-рядко, само че мога да кажа, че виждам повече филми, в сравнение с когато пътувах. Всяка година се срещам с по 40-50 пълнометражни кино лентата от някогашните руски републики, което ми дава добра визия за киноиндустрията в тези страни.
- 71-вият международен кинофорум в Кан към този момент е в историята. Как подготвяте идващото му издание?
- Още с приключването на кинофестивала започваме да работим за идващото издание. Подготовката продължава цяла година. Следя филмите, които в този момент се снимат, непрекъснато поддържам връзка с режисьорите, с актьорите, с продуцентите на разнообразни кинофестивали, по имейла или по телефона, когато съм там. Наскоро бях на "Кинотавър " в Сочи, гледах съвсем всички филми, които бяха показани. За мен е належащо и доста потребно да навестявам този конгрес, тъй като там се събира цялото съветско кино и узнавам какво ще бъде готово идната година.
- Преди години участвахте във кино лентата на Режис Варние "Изток-Запад ", в който се снимаха и доста български артисти. Какво си спомняте от оня интервал?
- Това беше преди 20 години... Честно казано, малко неща си припомням от това време. В София бях единствено три дни, с цел да вземам участие в епизодите, където играя с Олег Меншиков и Катрин Деньов.
- Друг път били ли сте в България?
- Бил съм несъмнено 5-6 пъти...
- Отлично говорите съветски език, къде сте го учили?
- Завършил съм съветския факултет в Сорбоната, където учих 4 години. След това постъпих в Парижкия институт за устни и писмени преводачи и станах синхронен преводач.
- На 71-вия кинофестивал в Кан съпровождахте съветския режисьор Андрей Звягинцев, който беше член на журито под председателството на Кейт Бланшет. Какво ви хареса и какво не?
- Хареса ми работата като преводач на членовете на журито. Колкото до филмите и тяхното разискване - нямам право да разгадавам детайлности.
- В живота ви има доста забавни и необикновени обстоятелства. Например в средата на 80-те години сте преподавали френски в Института за непознати езици в Казахстан - Алма-Ата. Как се озовахте там?
- В Института за непознати езици в Алма-Ата преподавах френски от октомври 1983 до юни 1984 година Тогава във Франция военната работа беше наложителна за момчетата. Трябваше да послужвам една година. За тези, които не желаеха да отидат в армията, имаше опция да изберат гражданска работа според от равнището на знанията си. Както направих аз. Това, че съм изучавал съветски език, беше моят мотив пред Министерството на външните работи, което, в границите на културното съдействие със Съветския съюз, изпращаше там преподаватели по френски език (асистенти). От Франция бяхме 70 души и ни разпратиха по целия Съветски съюз. Аз попаднах в Казахстан - Алма-Ата, където бях единственият от капиталистическа страна.
- А по кое време у вас се породи любовта към киното?
- Сложно ми е да отговоря на този въпрос. Не знам... Но откогато се помня, постоянно съм обичал киното. Постоянно гледах филми и четях книги за киното.
- Участвали сте в няколко продукции като артист - продължавате ли да се снимате?
- Отдавна не се фотографирам, а и нямам оферти... Вече съм остарял (смее се).
- Жоел, благодаря ви за този диалог - с благопожелание за нови срещи на идващия кинофестивал в Кан през 2019 година