Светослав Терзиев: Не е добре за България предложението на Макрон за Европа на много скорости
Френският президент Манюел Макрон запита риторично дали демократичния свят би гледал с равнодушие, в случай че в България или Румъния бъде осъществен боен прелом, като в Нигер. А албанският министър-председател Еди Рама направи противоречиво изявление по адрес на страната ни още веднъж, това се случи на стратегическия конгрес в Блед, Словения. Той съпостави България с Путинова Русия, а като държава-агресор дефинира и Хърватия. Всичко това разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с журналиста и анализатор Светослав Терзиев
Г-н Терзиев, да разясняваме първо изявлението на Еманюел Макрон, знаем, че той направи това изявление, тези думи пристигнаха, отговаряйки, може би на рецензиите, че Париж прекалено много се ангажира с поддръжката си за сваления президент на африканската страна Мохамед Базум. Той риторично попита какво ще направи Западът, в случай че подобен държавен прелом бъде осъществен у нас или в прилежаща Румъния. Но съгласно вас, за какво той уточни и даде за образец тъкмо нашата страна и прилежаща Румъния?
Според мен, тъй като става дума за някакво сходство. Ако беше споделил какво щяхме да създадем, в случай че има прелом в Германия, щеше да прозвучи доста неуместно. Но за страни като България и Румъния с нестабилна народна власт, които още се двоумят накъде да се ориентират, изключително, в случай че става дума за България, имайки поради очертаващото се двувластие сега, някак си, това съпоставяне наподобява по-логично, и по тази причина той избра такива страни, които му наподобяват не задоволително постоянни, не задоволително уверени в своята народна власт.
Как гледате вие на този прелом, който беше осъществен в Нигер? Според Макрон, това е държавен прелом против демократично определен президент, който е направил извънредно смели промени.
Именно, той безспорно го поддържа, не инцидентно Франция не изтегли своя дипломат макар, че му беше даден ултиматум да напусне. Защото Франция по този метод показва, че не признава управляващите, които сега са окупирали властта, които са окупирали държавното ръководство. И затова не им се подчинява, счита, че когато тя е изпратила дипломат, който е упълномощен към законно определен държавен глава, може да бъде отзован, само че по искане на законните управляващи, т.е. това е една проява на неотстъпчивост от страна на Париж по отношение на Нигер.
Западна Африка стана ясно, че желае от Европейския съюз (ЕС) пари за военна интервенция в Нигер. Трябва ли, съгласно вас, съюза да финансира възможна военна намеса там?
Разбира се, това е доста рисковано да се вкара народна власт, да се откри народна власт с военни средства и то извън, от чужбина, не е най-хубавото решение. Трябва да се търси, несъмнено, политически напън, който съществува, само че може би не е задоволителен. По тази причина заканите и от Западна Африка за военна интервенция, в това число и с някаква поддръжка от страна на Алжир, наподобяват по-скоро словесни, в сравнение с желание за пристъпване към директни дейности. Не мисля, че ще се стигне до подобен боен конфликт или най-малко няма да стане толкоз бързо, както първоначално изглеждаше, до избрана дата и до избран час.
Ще има продължителни старания, ще има напън, той ще е естествено, освен африкански, ще има напън и от западните страни. Защото непризнаването на това превратаджийско държавно управление, значи, че няма да се признават и отсега нататък сходни дейности в Африка, а там постоянно се случват военни преврати. Ако в този момент се допусне Западът да си затвори очите, както и целия Африкански съюз, значи, че сходна процедура е допустима и търпима.
Както и вие казахте, Франция осъди военния прелом в Нигер, не признава властта на бунтовниците, упорства за освобождението на задържания президент Мохамед Базум и неговото семейство. Г-н Терзиев, френският президент Еманюел Макрон предизвести и за риск Европа и Западът да бъдат отслабени в подтекста на интернационалния сегашен подтекст. Какви рискове, съгласно вас са налице, и защо би трябвало да се внимава?
Той приказва по доста въпроси, два часа беше неговата тирада, и изглеждаше като старт на нова тънка дипломация, на ново активизиране на тънкката дипломация с настъпването на новия политически сезон. Една от тематиките, които засегна беше укрепването на Европейски Съюз, освен в аспекта на консолидация, поради заканите, които идват отвън него. Но и от позиция на рисковете за самия Европейски Съюз от вътре. Защото Европейски Съюз, както той изясни, е пред разширение, и въпросът е не какъв брой страни ще бъдат признати, а по какъв начин откакто бъдат признати още страни, и към този момент са 27 и мъчно се ръководят, само че ще бъдат по-късно 32 или 35, по какъв начин по-късно ще действа Европейски Съюз, по какъв начин ще взема решения, тъй като значимите решения се вземат с единогласие, с консенсус.
Всяка страна има право на несъгласие. Този въпрос е изострен, настоящ е, слага се освен от Франция, само че също и от Германия много интензивно и евентуално ще има някакво оживление по него. Затова Макрон предложи и един авариен вид, в случай че не може да отпадне ветото, тъй като, с цел да отпадне, би трябвало всички страни да се съгласят. А по-малките имат спомагателна мощ точно посредством правото си на несъгласие, в случай че отпадне правото на несъгласие или по-скоро, в случай че няма по какъв начин да отпадне, тогава Европа да действа на доста скорости, както сподели той.
Но не посочи какво тъкмо желае да каже с това изявление, реформиране на Европейски Съюз и превръщането му в Съюз на доста скорости.
Това не е добре, от позиция на България, по никакъв начин не е добре. Защото това значи, страни, които са подготвени за интеграция в избрана област, да се спогодят между тях, а другите да отпаднат. Давам незабавно образец, ние желаеме да станем членове на еврозоната, желаеме да станем членове на Шенгенското пространство, само че ни споделят едни или други страни - вие не сте подготвени. Това значи, че в един миг може да се реши, че просто, откакто не сме подготвени няма да станем в обозримо бъдеще членове на тези елитни клубове. А ние сме подписали контракт, който ни задължава да станем членове и на еврозоната, и на Шенген, само че няма дата, няма период. И когато нещо не искаш да се случи, просто можеш да го отлагаш и то безпределно. Ние нямаме интерес от Европа на доста скорости, доста пъти България е поставяла своите възражения против сходни хрумвания. По едно време се говореше за Европа на две скорости.
Да.
Хубаво, само че в този момент към този момент се приказва за Европа на доста скорости. Това значи, че интеграцията по всеки въпрос може да се развие отвън и около България, тъй като ние просто не сме на нивото на другите по-развити страни. И вместо ние да напреднем, т.е. те да ни издърпат, по този начин да се каже, като локомотив, както се надявахме, ще ни оставят встрани в глуха линия, ще ни откачат вагона и там ние ще си стоим. Тази концепция не е допустима за България и би трябвало нашите ръководители да бъдат нащрек. И на идващите срещи на високо ниво на Европейския съвет, в случай че бъде подложен въпросът от Франция, те би трябвало да му дадат отговор. И за задачата, би трябвало да търсят, несъмнено, и съдружници, и съидейници вътре в Европейски Съюз, тъй като, с цел да се реализира такова положение, би трябвало всички да се съгласят, включително и когато се сложи въпроса за квалифицирано болшинство, би трябвало и ние да имаме квалифицирано болшинство, с цел да се противопоставим. Ето една тематика, която ни е заложена за работа и по която би трябвало доста да се внимава.
Да, от думите на Макрон стана ясно, че през идващите месеци, тъкмо преди изборите за Европейски парламент през идната година, ще показа в детайли своите мисли за точно това разширение, и за промяната, за която загатна той на Европейски Съюз. Но вашето предизвестие е, България да бъде нащрек, тъй като това може да окаже въздействие за нашето вероятно влизане в еврозоната.
Точно заради наближаващите избори, дебатът по европейските въпроси ще се ускори. Той ще се ускори освен поради избора на нови евродепупати за нов Европейски парламент, само че и тъй като ще би трябвало да се образува и нова Европейска комисия, нов ръководител на Европейския съвет да се избере, изобщо на висшите постове ще има нови хора. И тези хора ще бъдат носители на някакви хрумвания. Ние би трябвало да участваме в диалозите, тъй като и България ще даде единодушие за избора на един или различен претендент и ние би трябвало да знаем той какво носи със себе си, какви хрумвания. Затова за нас е доста значимо, в действителност да се развие подобен спор преди европейските избори, и ние да бъдем доста дейни в него.
Следващото нещо, което господин Терзиев бих желала да обсъдим, албанският министър-председател Еди Рама, който направи извънредно противоречиво изявление по адрес на страната ни, по адрес на България, това се случи на стратегическия конгрес в Блед, Словения. Той съпостави България с Путинова Русия. Изненада всички присъстващи представители на страните от Западните Балкани, безусловно всички в залата, с изключение на публицисти, публични лица. Изключително доста мнения има по отношение на това съпоставяне. Защо, съгласно вас, Еди Рама ни вкарва в пряк спор със Скопие?
Той няма такава цел, просто неговото изявление беше доста несвоевременно. То беше саркастично, той искаше да каже следното, защото Албания е страна-кандидатка, която не знае по кое време ще влезе в Европейски Съюз, може този развой да е доста дълъг, няма дата, несъмнено, и той даде един извънредно неудобен образец. Каза по този начин, съпостави Албания с другите кандидатки, или по-скоро съпостави кандидатките от Западните Балкани с Украйна, защото Украйна наподобява в този момент като любимка, поради интернационалната помощ и солидарността към нея като страна-жертва на експанзия.
И запита следното “Гледайки към спора в Украйна и ускорения й път към Европейски Съюз, се запитвам кой кого би трябвало да нападна, с цел да влезе в Европейски Съюз, както да кажем, дават ускорена писта на Украйна ". И си дава отговор: “България би могла елементарно да нападна Северна Македония, без подозрение, " прибавя той. “Хърватия би могла елементарно да нападна Сърбия, Сърбия - Косово, Босна сама ще се нападна. И ние можем да помолим албанците, да помолим гърците да ни атакуван и те ще го създадат на драго сърце. И по този начин, всички ще бъдем атакувани, и ще станем жертви, и всички ще ни одобряват в Европейски Съюз ", това беше същността на неговото изявление. Но както виждате, той е един политик, който не си поставя филтър на думите.
Не инцидентно го дефинираха като безпардонен ястреб.
Какъв ястреб? Той просто е хлевоуст, той приказва на интернационалните срещи, на публични места, по същия метод, както би приказвал с другари на маса. И естествено, че това е недопустимо. Един политик не може да си разрешава подобен речник, т.е. речникът на публични места би трябвало да бъде различен. И тъкмо затова, той се сложи в състояние да бъде естествено атакуван, на първо време, обърнете внимание, от своите вътрешно-политически съперници. Беше атакуван най-остро от Сали Бериша, който по-рано беше и президент, и министър-председател, в този момент е негов политически конкурент.
Той изрази отвращение, че се е държал безочливо, че се е държал безпардонно и така нататък И естествено, имаше и реакция от самата Република Северна Македония, не на какъв да е, а на албански представител, който сподели, че в действителност “Еди Рама употребява речник, сходен на речника, употребен от сръбския президент Александър Вучич, т.е. “Рама е сърбин, колкото Вучич ", сподели този представител, запитан от Агенция БГНЕС по какъв начин би реагирал? Тоест и албанците в Македония изпадат в неразбиране, за какво? Защото те по принцип имат доста положително отношение към България, особено албанците в Република Северна Македония, а и в самата Албания, също има положително отношение, в Косово албанците също имат положително отношение към България. България ги призна за обособена страна. И не инцидентно, министър председателят Николай Денков, който беше на същия конгрес в Блед, се срещна с министър-председателя на Косово и даже уговориха вероятно той да му гостува в Косово, да направи едно такова публично посещаване. Те нямат неприятно отношение по отношение на България, ни минимум, просто този министър-председател приказва не по метод, който е признат за един политик.
Г-н Терзиев, да разясняваме първо изявлението на Еманюел Макрон, знаем, че той направи това изявление, тези думи пристигнаха, отговаряйки, може би на рецензиите, че Париж прекалено много се ангажира с поддръжката си за сваления президент на африканската страна Мохамед Базум. Той риторично попита какво ще направи Западът, в случай че подобен държавен прелом бъде осъществен у нас или в прилежаща Румъния. Но съгласно вас, за какво той уточни и даде за образец тъкмо нашата страна и прилежаща Румъния?
Според мен, тъй като става дума за някакво сходство. Ако беше споделил какво щяхме да създадем, в случай че има прелом в Германия, щеше да прозвучи доста неуместно. Но за страни като България и Румъния с нестабилна народна власт, които още се двоумят накъде да се ориентират, изключително, в случай че става дума за България, имайки поради очертаващото се двувластие сега, някак си, това съпоставяне наподобява по-логично, и по тази причина той избра такива страни, които му наподобяват не задоволително постоянни, не задоволително уверени в своята народна власт.
Как гледате вие на този прелом, който беше осъществен в Нигер? Според Макрон, това е държавен прелом против демократично определен президент, който е направил извънредно смели промени.
Именно, той безспорно го поддържа, не инцидентно Франция не изтегли своя дипломат макар, че му беше даден ултиматум да напусне. Защото Франция по този метод показва, че не признава управляващите, които сега са окупирали властта, които са окупирали държавното ръководство. И затова не им се подчинява, счита, че когато тя е изпратила дипломат, който е упълномощен към законно определен държавен глава, може да бъде отзован, само че по искане на законните управляващи, т.е. това е една проява на неотстъпчивост от страна на Париж по отношение на Нигер.
Западна Африка стана ясно, че желае от Европейския съюз (ЕС) пари за военна интервенция в Нигер. Трябва ли, съгласно вас, съюза да финансира възможна военна намеса там?
Разбира се, това е доста рисковано да се вкара народна власт, да се откри народна власт с военни средства и то извън, от чужбина, не е най-хубавото решение. Трябва да се търси, несъмнено, политически напън, който съществува, само че може би не е задоволителен. По тази причина заканите и от Западна Африка за военна интервенция, в това число и с някаква поддръжка от страна на Алжир, наподобяват по-скоро словесни, в сравнение с желание за пристъпване към директни дейности. Не мисля, че ще се стигне до подобен боен конфликт или най-малко няма да стане толкоз бързо, както първоначално изглеждаше, до избрана дата и до избран час.
Ще има продължителни старания, ще има напън, той ще е естествено, освен африкански, ще има напън и от западните страни. Защото непризнаването на това превратаджийско държавно управление, значи, че няма да се признават и отсега нататък сходни дейности в Африка, а там постоянно се случват военни преврати. Ако в този момент се допусне Западът да си затвори очите, както и целия Африкански съюз, значи, че сходна процедура е допустима и търпима.
Както и вие казахте, Франция осъди военния прелом в Нигер, не признава властта на бунтовниците, упорства за освобождението на задържания президент Мохамед Базум и неговото семейство. Г-н Терзиев, френският президент Еманюел Макрон предизвести и за риск Европа и Западът да бъдат отслабени в подтекста на интернационалния сегашен подтекст. Какви рискове, съгласно вас са налице, и защо би трябвало да се внимава?
Той приказва по доста въпроси, два часа беше неговата тирада, и изглеждаше като старт на нова тънка дипломация, на ново активизиране на тънкката дипломация с настъпването на новия политически сезон. Една от тематиките, които засегна беше укрепването на Европейски Съюз, освен в аспекта на консолидация, поради заканите, които идват отвън него. Но и от позиция на рисковете за самия Европейски Съюз от вътре. Защото Европейски Съюз, както той изясни, е пред разширение, и въпросът е не какъв брой страни ще бъдат признати, а по какъв начин откакто бъдат признати още страни, и към този момент са 27 и мъчно се ръководят, само че ще бъдат по-късно 32 или 35, по какъв начин по-късно ще действа Европейски Съюз, по какъв начин ще взема решения, тъй като значимите решения се вземат с единогласие, с консенсус.
Всяка страна има право на несъгласие. Този въпрос е изострен, настоящ е, слага се освен от Франция, само че също и от Германия много интензивно и евентуално ще има някакво оживление по него. Затова Макрон предложи и един авариен вид, в случай че не може да отпадне ветото, тъй като, с цел да отпадне, би трябвало всички страни да се съгласят. А по-малките имат спомагателна мощ точно посредством правото си на несъгласие, в случай че отпадне правото на несъгласие или по-скоро, в случай че няма по какъв начин да отпадне, тогава Европа да действа на доста скорости, както сподели той.
Но не посочи какво тъкмо желае да каже с това изявление, реформиране на Европейски Съюз и превръщането му в Съюз на доста скорости.
Това не е добре, от позиция на България, по никакъв начин не е добре. Защото това значи, страни, които са подготвени за интеграция в избрана област, да се спогодят между тях, а другите да отпаднат. Давам незабавно образец, ние желаеме да станем членове на еврозоната, желаеме да станем членове на Шенгенското пространство, само че ни споделят едни или други страни - вие не сте подготвени. Това значи, че в един миг може да се реши, че просто, откакто не сме подготвени няма да станем в обозримо бъдеще членове на тези елитни клубове. А ние сме подписали контракт, който ни задължава да станем членове и на еврозоната, и на Шенген, само че няма дата, няма период. И когато нещо не искаш да се случи, просто можеш да го отлагаш и то безпределно. Ние нямаме интерес от Европа на доста скорости, доста пъти България е поставяла своите възражения против сходни хрумвания. По едно време се говореше за Европа на две скорости.
Да.
Хубаво, само че в този момент към този момент се приказва за Европа на доста скорости. Това значи, че интеграцията по всеки въпрос може да се развие отвън и около България, тъй като ние просто не сме на нивото на другите по-развити страни. И вместо ние да напреднем, т.е. те да ни издърпат, по този начин да се каже, като локомотив, както се надявахме, ще ни оставят встрани в глуха линия, ще ни откачат вагона и там ние ще си стоим. Тази концепция не е допустима за България и би трябвало нашите ръководители да бъдат нащрек. И на идващите срещи на високо ниво на Европейския съвет, в случай че бъде подложен въпросът от Франция, те би трябвало да му дадат отговор. И за задачата, би трябвало да търсят, несъмнено, и съдружници, и съидейници вътре в Европейски Съюз, тъй като, с цел да се реализира такова положение, би трябвало всички да се съгласят, включително и когато се сложи въпроса за квалифицирано болшинство, би трябвало и ние да имаме квалифицирано болшинство, с цел да се противопоставим. Ето една тематика, която ни е заложена за работа и по която би трябвало доста да се внимава.
Да, от думите на Макрон стана ясно, че през идващите месеци, тъкмо преди изборите за Европейски парламент през идната година, ще показа в детайли своите мисли за точно това разширение, и за промяната, за която загатна той на Европейски Съюз. Но вашето предизвестие е, България да бъде нащрек, тъй като това може да окаже въздействие за нашето вероятно влизане в еврозоната.
Точно заради наближаващите избори, дебатът по европейските въпроси ще се ускори. Той ще се ускори освен поради избора на нови евродепупати за нов Европейски парламент, само че и тъй като ще би трябвало да се образува и нова Европейска комисия, нов ръководител на Европейския съвет да се избере, изобщо на висшите постове ще има нови хора. И тези хора ще бъдат носители на някакви хрумвания. Ние би трябвало да участваме в диалозите, тъй като и България ще даде единодушие за избора на един или различен претендент и ние би трябвало да знаем той какво носи със себе си, какви хрумвания. Затова за нас е доста значимо, в действителност да се развие подобен спор преди европейските избори, и ние да бъдем доста дейни в него.
Следващото нещо, което господин Терзиев бих желала да обсъдим, албанският министър-председател Еди Рама, който направи извънредно противоречиво изявление по адрес на страната ни, по адрес на България, това се случи на стратегическия конгрес в Блед, Словения. Той съпостави България с Путинова Русия. Изненада всички присъстващи представители на страните от Западните Балкани, безусловно всички в залата, с изключение на публицисти, публични лица. Изключително доста мнения има по отношение на това съпоставяне. Защо, съгласно вас, Еди Рама ни вкарва в пряк спор със Скопие?
Той няма такава цел, просто неговото изявление беше доста несвоевременно. То беше саркастично, той искаше да каже следното, защото Албания е страна-кандидатка, която не знае по кое време ще влезе в Европейски Съюз, може този развой да е доста дълъг, няма дата, несъмнено, и той даде един извънредно неудобен образец. Каза по този начин, съпостави Албания с другите кандидатки, или по-скоро съпостави кандидатките от Западните Балкани с Украйна, защото Украйна наподобява в този момент като любимка, поради интернационалната помощ и солидарността към нея като страна-жертва на експанзия.
И запита следното “Гледайки към спора в Украйна и ускорения й път към Европейски Съюз, се запитвам кой кого би трябвало да нападна, с цел да влезе в Европейски Съюз, както да кажем, дават ускорена писта на Украйна ". И си дава отговор: “България би могла елементарно да нападна Северна Македония, без подозрение, " прибавя той. “Хърватия би могла елементарно да нападна Сърбия, Сърбия - Косово, Босна сама ще се нападна. И ние можем да помолим албанците, да помолим гърците да ни атакуван и те ще го създадат на драго сърце. И по този начин, всички ще бъдем атакувани, и ще станем жертви, и всички ще ни одобряват в Европейски Съюз ", това беше същността на неговото изявление. Но както виждате, той е един политик, който не си поставя филтър на думите.
Не инцидентно го дефинираха като безпардонен ястреб.
Какъв ястреб? Той просто е хлевоуст, той приказва на интернационалните срещи, на публични места, по същия метод, както би приказвал с другари на маса. И естествено, че това е недопустимо. Един политик не може да си разрешава подобен речник, т.е. речникът на публични места би трябвало да бъде различен. И тъкмо затова, той се сложи в състояние да бъде естествено атакуван, на първо време, обърнете внимание, от своите вътрешно-политически съперници. Беше атакуван най-остро от Сали Бериша, който по-рано беше и президент, и министър-председател, в този момент е негов политически конкурент.
Той изрази отвращение, че се е държал безочливо, че се е държал безпардонно и така нататък И естествено, имаше и реакция от самата Република Северна Македония, не на какъв да е, а на албански представител, който сподели, че в действителност “Еди Рама употребява речник, сходен на речника, употребен от сръбския президент Александър Вучич, т.е. “Рама е сърбин, колкото Вучич ", сподели този представител, запитан от Агенция БГНЕС по какъв начин би реагирал? Тоест и албанците в Македония изпадат в неразбиране, за какво? Защото те по принцип имат доста положително отношение към България, особено албанците в Република Северна Македония, а и в самата Албания, също има положително отношение, в Косово албанците също имат положително отношение към България. България ги призна за обособена страна. И не инцидентно, министър председателят Николай Денков, който беше на същия конгрес в Блед, се срещна с министър-председателя на Косово и даже уговориха вероятно той да му гостува в Косово, да направи едно такова публично посещаване. Те нямат неприятно отношение по отношение на България, ни минимум, просто този министър-председател приказва не по метод, който е признат за един политик.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ