Френският президент Еманюел Макрон не се страхува да се конфронтира

Френският президент Еманюел Макрон не се опасява да се конфронтира с Доналд Тръмп, до момента в който в това време не се отхвърля и от разговор с Вашингтон. Ще успее ли той да се наложи макар проблемите във Франция и Европа?

„ Приятелю, ние сме изцяло съгласни по въпроса за Сирия, можем да реализираме доста във връзка с Иран. Но не разбирам какво правиш в Гренландия. “

Думи, които трябваше да останат поверителни, само че Доналд Тръмп разгласява в обществената си мрежа Truth Social. „ Никой не го желае, тъй като скоро ще напусне поста си “, присмехулно сподели американският президент пред кореспонденти за Макрон.

Точно сега, в който Еманюел Макрон желае да поддържа разговора, Тръмп обществено го унижава. По време на свои обществени изяви американецът постоянно имитира акцента на французина. Недоволството евентуално се дължи и на документален филм, излъчен във вторник вечерта по France 2. Той демонстрира телефонен диалог по време на визитата на Макрон в Киев на 10 май 2025 година, за който Тръмп не знае, че е записван.

Във вторник Макрон отвърна на офанзивите на Тръмп с подигравка. „ Живеем във време на мир, непоклатимост и предсказуемост “, съобщи френският президент при започване на Световния стопански конгрес в Давос, което провокира смях измежду публиката. Но тонът на речта му бързо се промени – френският президент заприказва за свят без правила и за Европа, която би трябвало да се наложи още веднъж. Няма никакъв смисъл да вървим към „ нов колониализъм “, сподели Макрон. За французите апетитите на Тръмп към Гренландия са образец за сходна политика на силата.

Макрон втвърди тона поради Гренландия

Само няколко дни по-рано няколко европейски сътрудници от НАТО, измежду които най-видимо Франция, реагираха на рецесията в Гренландия. По покана на Дания Париж изпрати дребна група военнослужещи в столицата на Гренландия Нуук, а френски самолети направиха маневра за презареждане с гориво по време на полет над арктическата територия. Успоредно с това Париж форсира проекта, подготвян от 2025 година, за разкриване на генерално консулство в Нуук. Присъствието на Франция в района е директен отговор на нападателния проект на Тръмп да сложи Гренландия под контрола на Съединени американски щати.

Резкият звук на Вашингтон води до сгъстяване на тона и във френската външна политика. „ За да останеш свободен, би трябвало да се опасяват от теб, а с цел да се опасяват от теб, би трябвало да си мощен “, съобщи Макрон в новогодишното си послание към френските въоръжени сили във военновъздушната база в Истър, покрай Марсилия. От думите на Макрон се разбра още, че Париж приготвя изпращането на спомагателни сухопътни, въздушни и морски сили в Гренландия.

Офанзивата на чара

Още когато американският президент Тръмп одобри за първи път новоизбрания френски президент Макрон в Белия дом през май 2017 година, французинът показва мощ. Макрон, който тогава беше политически новобранец, устоя на преобладаващото ръкостискане на Тръмп близо минута. Посланието беше ясно – френското управление не се плаши от американски президент, който бърка уважението с доминиране. Франция упорства за тъждество вместо послушание. В Париж и тогава бяха уверени, че Тръмп реагира единствено на „ мощ “.

В същото време Макрон заложи на обстоятелството, че Тръмп е елементарно уязвим в своята суетност и изключително предразположен на ласкателства. Той го предложения като почетен посетител на националния празник на 14 юли в Париж, в това число на вечеря на Айфеловата кула. Символичното обръщение: макар разликите Франция желае да поддържа тесни връзки със своя съдружник. Макрон заложи умишлено на дипломатическо гостолюбие, с цел да завоюва Тръмп и да нарежда Франция като страна, която гради мостове.

Ранните предизвестия на френския президент

Макрон обаче не съумя да реализира трайна смяна в курса на Вашингтон. Отношенията сред двамата държавни глави се утежниха. На 11 ноември 2018 година в наличието на Тръмп Макрон заприказва за заплахите на национализма. Повод тогава беше 100-годишнината от края на Първата международна война. Американският президент можеше да изтълкува това и като зле прикрита рецензия към неговата тактика за „ Америка преди всичко “.

С оценката си за „ мозъчната гибел на НАТО “ Макрон провокира интернационална сензация през 2019 година Тези негови думи бяха ориентирани по-малко против Алианса, колкото против държанието на Тръмп в границите на съюза. Франция искаше да провокира спор: какъв брой дълго Европа може да разчита на сътрудник, който намерено слага под въпрос своите отговорности? Днес тези думи, които тогава бяха мощно подложени на критика, могат да се поясняват и като ранно предизвестие за актуалната рецесия.

Гренландият – точката на шупване?

Повторното влизане на Тръмп в Белия дом преди година не бе последвано от „ меден месец “ сред него и Макрон. Още напролет на 2025 година тонът в трансатлантическите връзки се изостри. Франция попадна в полезрението на митническата политика на Тръмп, откакто Макрон още веднъж се застъпи за общ европейски налог за софтуерните колоси. Тръмп първо заплаши с наказателни мита за френските виновност и първокласни артикули, а по-късно включи в листата и други европейски артикули.

Франция и Европейски Съюз реагираха с остра изразителност и приготвиха ответни ограничения. Париж настояваше, че Европа не би трябвало да разчита единствено на апели и договаряния, а при положение на нужда да прибегне и до твърди търговски принадлежности. Макрон съобщи тогава, че Европа „ няма да разреши някой да ѝ диктува по какъв начин да упражнява своята данъчна суверенност “.

Във вторник в Давос френският президент назова съответно инструмента на Европейски Съюз против икономическия шантаж, прочут като „ комерсиална базука “. Той разрешава ответни ограничения, да вземем за пример мита или ограничавания за достъпа до пазара.

Слабостите на Макрон – вкъщи, само че и в Европа

На интернационалната сцена Макрон показва мощ, само че тя е контрастност с позицията му в самата Франция. Във вътрешната политика френският президент е стеснен, страната няма бюджет за 2026 година, а в Европа той занапред би трябвало да откри болшинство в поддръжка на своя курс.

Докато Макрон желае да зареди европейската „ базука “, Берлин натиска спирачките. Германският канцлер Фридрих Мерц, уверен трансатлантик, залага по-силно на деескалация в рецесията към Гренландия. Докато Макрон приказва за „ стопански шантаж “ и упорства за мита, канцлерът приканва за разсъдък и се надява посредством договаряния да извади Тръмп от дипломатическата бездна. Така Берлин и Париж още веднъж се борят за водачеството в Европа.

Може ли Европа да задава темпото?

Още по-силно в сравнение с през първия си мандат, самодейностите на Макрон все по-често срещат отпора на Вашингтон. Досегашната му тактика за баланс сред разговора и борбата наподобява е достигнала лимитите си. Въпросът е дали Европа въобще може да задава темпото.

Якоб Рос, специалист за Франция в Германското сдружение за външна политика DGAP, вижда систематичен проблем в европейската тактика по отношение на Тръмп. Еманюел Макрон може и да реагира на Тръмп, само че нито той, нито други европейски държавни и държавни ръководители до момента са съумели да формулират собствен личен дневен ред, който да зададе темпото, а освен да дават отговор на провокациите на Вашингтон.

*Текстът е оповестен в „ Дойче Веле„. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ