Макрон получи „целувката на смъртта“ от Марин Льо Пен с мигрантския закон
Френският президент Еманюел Макрон може да е спечелил приемането на Законa за имиграцията, само че на каква цена?
Този въпрос си задават анализаторите след трагичния ден във френската политика, в който президентската партия получи това, което един вестник назова " целувка на гибелта " от твърдата десница на Марин Льо Пен.
Неспособно да прокара първичния си вид на имиграционна промяна в Народното събрание, държавното управление трябваше да одобри редица по-строги промени, наложени му от крайната десница, написа BBC.
Преглъщането на по-твърдия вид на имиграционния закон e задоволително неприятен знак за мнозина от центристката партия на Макрон и нейните съдружници.
Това, което стана отвратително, бяха дейностите на Льо Пен с наближаването на гласуването в Националното заседание във вторник следобяд. Изведнъж тя разгласи, че по-строгият вид на закона, с помощта на натиска на 88-те ѝ депутати, към този момент е изцяло приемлив.
Нещо повече, тя съобщи, че това е " идеологическа победа ", защото за първи път имиграционният закон ще признае правилото на " националните желания " - дългогодишна цел на нейната партия " Национален общ брой ".
В някои значими аспекти, измененият закон е реформаторски.
Например, той обвързва изплащането на помощи с изискването чужденецът да е живял във Франция до пет години; размива автоматизираното право на поданство за всички хора, родени във Франция и основава обвързване за Народното събрание да дефинира годишни квоти за имиграция.
Льо Пен подреди на своите депутати да гласоподават за новия текст, съдържащ по-строгите ограничения. Това беше нейната " целувка на гибелта " за президента Макрон, обобщават анализатори.
Това може да звучи тривиално за незапознатите с френската политика. В края на краищата, законът не е направен от опозиционната партия, а от президента Макрон и десните републиканци, които си сътрудничат.
Но приемането на закон, разчитащ на гласовете на крайната десница, е позор, който депутатите на Макрон изпитаха трудно, а ден по-късно те не престават да понасят обществените рецензии.
Една четвърт от депутатите на президентската партия и техните съдружници отхвърлиха да гласоподават за законопроекта, тъй като не можеха да понесат обвиняването, че извършват волята на твърдата десница.
Манон Обри от " Непреклонна Франция " назова закона " най-ксенофобския във френската история ", а Яник Жадо от Зелените съобщи, че той бележи идването на " тръмпизма " във Франция.
Това, което се случи, звучи като лебедова ария на политическото кредо на Макрон, който мислеше, че е изобретил нов жанр на политика, в който - с помощта на своя искра и сексапил, може да търси съдружници и от двете страни.
За известно време това проработи, само че през днешния ден към този момент не е по този начин. И в този момент, с цел да реализира нещо, той би трябвало да избере страна. Засега, това е дясната, приключва анализът на BBC.
Този въпрос си задават анализаторите след трагичния ден във френската политика, в който президентската партия получи това, което един вестник назова " целувка на гибелта " от твърдата десница на Марин Льо Пен.
Неспособно да прокара първичния си вид на имиграционна промяна в Народното събрание, държавното управление трябваше да одобри редица по-строги промени, наложени му от крайната десница, написа BBC.
Преглъщането на по-твърдия вид на имиграционния закон e задоволително неприятен знак за мнозина от центристката партия на Макрон и нейните съдружници.
Това, което стана отвратително, бяха дейностите на Льо Пен с наближаването на гласуването в Националното заседание във вторник следобяд. Изведнъж тя разгласи, че по-строгият вид на закона, с помощта на натиска на 88-те ѝ депутати, към този момент е изцяло приемлив.
Нещо повече, тя съобщи, че това е " идеологическа победа ", защото за първи път имиграционният закон ще признае правилото на " националните желания " - дългогодишна цел на нейната партия " Национален общ брой ".
В някои значими аспекти, измененият закон е реформаторски.
Например, той обвързва изплащането на помощи с изискването чужденецът да е живял във Франция до пет години; размива автоматизираното право на поданство за всички хора, родени във Франция и основава обвързване за Народното събрание да дефинира годишни квоти за имиграция.
Льо Пен подреди на своите депутати да гласоподават за новия текст, съдържащ по-строгите ограничения. Това беше нейната " целувка на гибелта " за президента Макрон, обобщават анализатори.
Това може да звучи тривиално за незапознатите с френската политика. В края на краищата, законът не е направен от опозиционната партия, а от президента Макрон и десните републиканци, които си сътрудничат.
Но приемането на закон, разчитащ на гласовете на крайната десница, е позор, който депутатите на Макрон изпитаха трудно, а ден по-късно те не престават да понасят обществените рецензии.
Една четвърт от депутатите на президентската партия и техните съдружници отхвърлиха да гласоподават за законопроекта, тъй като не можеха да понесат обвиняването, че извършват волята на твърдата десница.
Манон Обри от " Непреклонна Франция " назова закона " най-ксенофобския във френската история ", а Яник Жадо от Зелените съобщи, че той бележи идването на " тръмпизма " във Франция.
Това, което се случи, звучи като лебедова ария на политическото кредо на Макрон, който мислеше, че е изобретил нов жанр на политика, в който - с помощта на своя искра и сексапил, може да търси съдружници и от двете страни.
За известно време това проработи, само че през днешния ден към този момент не е по този начин. И в този момент, с цел да реализира нещо, той би трябвало да избере страна. Засега, това е дясната, приключва анализът на BBC.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ