В царството на лъжите мъжете са простолюдието, а жените - аристокрацията ~ Етиен РЕЙ
Френският публицист, драматург и афорист Етиен Рей (Etienne Rеy) е един от първите най-продавани създатели на фамозната издателска къща The Grasset Editions. Великолепната му пиеса „ La belle aventure ”, написана взаимно с Robert de Flers и Gaston Arman de Caillavet, се играе за първи път през 1913 година в Théâtre du Vaudeville. Феноменалният триумф й отрежда да има дълъг сценичен живот и да блесне на огромния екран през годините като „ The Beautiful Adventurе ”.
За моралните и аморални житейски случки, с думите на Етиен Рей.
(„ La belle aventure ”)
Верността постоянно е въпрос единствено на покъщнина. Доста по-трудно е да бъде непокътната на дивана, в сравнение с креслото.
В любовта, както и в изкуството, изтънчеността е добродетел на слабите.
Сърцето е по едно и също време взискателно и непретенциозно: то изисква всичко и се задоволява съвсем с нищо.
Любима жена е тази, на която можеш да причиниш най-много страдания.
Четенето е прегрешението на добродетелните дами.
Отначало мечтаят за слава, след това се надяват единствено на триумф, а най-после се задоволяват и с похвалите на роднините.
Влюбеният мъж постоянно наподобява като глупак, само че влюбената жена – в никакъв случай.
Съществуват такива нещастни същества, които имат сърце, с цел да страдат, само че нямат сърце, с цел да обичат.
Покрай хубостта, мозъкът и сърцето постоянно са изглеждали като небогати родственици.
Без нещастията хората биха скучали. Мъката обзема по-силно, отколкото радостта.
Измаменият мъж няма потребност да отмъщава на жена си - любовникът ще го направи вместо него.
Единствените любовни писма, имащи изобщо някакъв смисъл, са известията за раздялата.
Богатите са измислили това, че да се приказва за пари е нетактично.
В литературния свят простят всеки триумф, с изключение на финансовия.
Жената прости презрението, грубостта и ненавистта. Но в никакъв случай иронията.
Красотата поддържа дистанцията.
В любовта жалостта е по-близо до презрението, в сравнение с до добротата.
Слабите хора не престават да приказват са силата на своята воля.
Колко ли деца са били обсипвани от майките си с целувки, които са били предопределени не тъкмо за тях!
Хубавите книги служат за разтуха във всичко, само че не могат да заменят нищо.
В царството на лъжите мъжете са простолюдието, а дамите – аристокрацията.
Всяко успешно дело наподобява като плод на популярен план.
Мъжът по-скоро ще го разчувстван сълзите на непознатата, в сравнение с сълзите на личната му държанка.
Красотата е единственото качество на дамата, способно да пробуди у мъжа възприятие на жал.
Във верността има малко мързел, малко страх, малко планиране, малко отмалялост, малко бездейност, а от време на време и малко честност.
Грешката на един е урок за различен.
Докато мъжът е нечовечен, влюбената жена към момента може да се надява, само че стане ли добродушен, всичко е изгубено.
Дори и когато не вярваш в мечтите си, не можеш да се разделиш с тях.
Желанието за обич към момента не обич, но страхът от обич към този момент е обич.
Често забелязваш личното си благополучие едвам по завистта, която то провокира.
Жената получава по-голямо удоволствие от изневярата отколкото мъжът - за него това не е кой знае какво събитие, само че за нея измяната постоянно означава отмъщение, страст или грях.
За мъжа – да се признае в невярност, значи да си я елементарни на себе си.
Има дами, дотолкоз обичани от всички, че никой не се осмелява да ги обикне.
Красотата на порядъчната жена не наподобява изцяло приключена. Не й доближава загадъчното омагьосване на порочността.
Любовта е съюз на притежател и плебей – и в никакъв случай съюз на равни.
Много дами биха умрели от досада, в случай че не бяха мъжете или любовниците им, които да ги вършат нещастни.
Много по-лесно е да обичаш всички дами, в сравнение с една-единствена.
Най-голямото доказателство за любовта си, което може да даде мъжът, е като замълчи за нея.
Най-достойните за обич са най-нещастни в любовта.
Някои се пробват да обикнат, с цел да не се чувстват самотни, също както плахите хора пеят в тъмнината, с цел да не се боят.
Очите са постоянно по-нежни от сърцето.
Писателите в по-голямата си част са дотолкоз заети с писане, че просто не им остава време и за мислене.
Изображение: La Belle Aventure, uniFrance Films
