Краят на войната и пророчеството на генерал Дьо Гол
Френският военачалник Дьо Гол още през 1959 година е подозирал, че Съединени американски щати и Русия един ден могат да се помирят и спогодят зад тила на европейците, с цел да владеят света. Тогава са го считали за политическа фантастика, заяви.
През февруари 1945 година - три месеца преди капитулацията на нацисткия Вермахт в Германия - американският президент Франклин Д. Рузвелт, английският министър-председател Уинстън Чърчил и руският водач Сталин се срещат в Ялта на тристранна конференция. Там обаче не участва водещата фигура на свободолюбива Франция - Шарл Дьо Гол военачалник и пълководец.
За френския военачалник и пълководец конференцията в Ялта се трансформира в контузия: Дьо Гол се притеснява, че Съединени американски щати и Русия ще си поделят света - без Франция . Френският специалист Морис Ваис споделя пред немската социална медия АРД, че сходен сюжет е изпълвал Дьо Гол със боязън и го е карал да бъде недоверчив към двете свръхсили.
Френският песимизъм във връзка с НАТО
Тази настройка на военачалник Дьо Гол остава остава непроменена и в годините след края на Втората международна война. През 1953 година той напуща първите редици на политиката и се отдръпва в фамилното имение в Colombey-Les-Deux-Églises. Но макар, че към този момент не е министър-председател, нито извършва някакви военни функционалности, " генералът ", както обичат да го назовават във Франция, продължава да се меси в политиката пламенно. На една конференция в Париж през ноември 1953 година той декларира следното: " Съединените щати предложиха с проекта " Маршал " и Северноатлантическия пакт един стопански и боен съюз, който обаче е по-скоро тип протекторат. Как по различен метод да назовем една система, в която общата тактика, в това число отбраната на Франция, на процедура е напълно подчинена на един американски главнокомандващ? “.
Вместо това военачалник Дьо Гол държи на икономическата и военна самостоятелност както на Франция, по този начин и на Европа. Принципно той не е бил срещу проекта „ Маршал “ и НАТО, само че в това време е осъзнавал добре, че по този метод Съединени американски щати поемат контрола и над Европа. „ Дьо Гол е желал да резервира френския суверенитет “, споделя френската експертка Фредерик Но Дюфур.
Страх от съюз против Европа
След конституционната рецесия във Франция по време на Алжирската война в края на 1950-те години, довела до боен прелом в Алжир, през 1959 година Дьо Гол става първият президент на Петата република, съществуваща и до през днешния ден. Думите, които той произнася на 10 ноември 1959 година в Елисейския замък в Париж, са поразително настоящи и през днешния ден : " Кой може да каже дали двете сили, които биха имали монопол върху нуклеарните оръжия, един ден няма да се спогодят, с цел да си поделят света? [...] И кой може да каже дали в изискванията на бъдещи политически и обществени разтърсвания някогашните противници няма да станат на процедура неразличими? Истината е, че като се снабди с нуклеарни оръжия, Франция оказва помощ за салдото на силите в света “.
Целта на Дьо Гол е да обоснове за какво Франция също би трябвало да бъде нуклеарна мощ. Но в разгара на Студената война 68-годишният тогава френски президент начертава сюжети за интернационалната политика, които дълго време са били немислими: В основата им е концепцията, че двете свръхсили, Съединени американски щати и Съветският съюз, биха могли да се обединят против Франция и Европа и даже да се сближат политически дотолкоз, че да застрашат съществуването на Европа.
Политическа научна фантастика, трансформирала се в действителност
Според историка Морис Ваис още преди 66 години Дьо Гол е планувал това, което в този момент - през 2025 година към този момент е действителност: " Почти в стила на политическата научна фантастика Дьо Гол си показва, че един ден двете велики сили ще се помирят и ще се спогодят зад тила на европейците, с цел да владеят света ".
Политиката на Доналд Тръмп към съветския президент Владимир Путин осъществя тъкмо сюжета, очакван от Дьо Гол, показва още Ваис, представен от АРД. Тръмп и Путин нееднократно са създавали усещането, че желаят да реализират съглашение през главите на европейците и ползите на Украйна, нападната от Русия. Подобно мнение показва също и Фредерик Но Дюфур: " Припомнянето на тези думи през днешния ден е много обезпокоително, тъй като Дьо Гол ги е споделил през 1959 година, в разгара на Студената война. А през днешния ден, толкоз години по-късно, виждаме, че той не е сбъркал " , написа още немската социална медия.
През февруари 1945 година - три месеца преди капитулацията на нацисткия Вермахт в Германия - американският президент Франклин Д. Рузвелт, английският министър-председател Уинстън Чърчил и руският водач Сталин се срещат в Ялта на тристранна конференция. Там обаче не участва водещата фигура на свободолюбива Франция - Шарл Дьо Гол военачалник и пълководец.
За френския военачалник и пълководец конференцията в Ялта се трансформира в контузия: Дьо Гол се притеснява, че Съединени американски щати и Русия ще си поделят света - без Франция . Френският специалист Морис Ваис споделя пред немската социална медия АРД, че сходен сюжет е изпълвал Дьо Гол със боязън и го е карал да бъде недоверчив към двете свръхсили.
Френският песимизъм във връзка с НАТО
Тази настройка на военачалник Дьо Гол остава остава непроменена и в годините след края на Втората международна война. През 1953 година той напуща първите редици на политиката и се отдръпва в фамилното имение в Colombey-Les-Deux-Églises. Но макар, че към този момент не е министър-председател, нито извършва някакви военни функционалности, " генералът ", както обичат да го назовават във Франция, продължава да се меси в политиката пламенно. На една конференция в Париж през ноември 1953 година той декларира следното: " Съединените щати предложиха с проекта " Маршал " и Северноатлантическия пакт един стопански и боен съюз, който обаче е по-скоро тип протекторат. Как по различен метод да назовем една система, в която общата тактика, в това число отбраната на Франция, на процедура е напълно подчинена на един американски главнокомандващ? “.
Вместо това военачалник Дьо Гол държи на икономическата и военна самостоятелност както на Франция, по този начин и на Европа. Принципно той не е бил срещу проекта „ Маршал “ и НАТО, само че в това време е осъзнавал добре, че по този метод Съединени американски щати поемат контрола и над Европа. „ Дьо Гол е желал да резервира френския суверенитет “, споделя френската експертка Фредерик Но Дюфур.
Страх от съюз против Европа
След конституционната рецесия във Франция по време на Алжирската война в края на 1950-те години, довела до боен прелом в Алжир, през 1959 година Дьо Гол става първият президент на Петата република, съществуваща и до през днешния ден. Думите, които той произнася на 10 ноември 1959 година в Елисейския замък в Париж, са поразително настоящи и през днешния ден : " Кой може да каже дали двете сили, които биха имали монопол върху нуклеарните оръжия, един ден няма да се спогодят, с цел да си поделят света? [...] И кой може да каже дали в изискванията на бъдещи политически и обществени разтърсвания някогашните противници няма да станат на процедура неразличими? Истината е, че като се снабди с нуклеарни оръжия, Франция оказва помощ за салдото на силите в света “.
Целта на Дьо Гол е да обоснове за какво Франция също би трябвало да бъде нуклеарна мощ. Но в разгара на Студената война 68-годишният тогава френски президент начертава сюжети за интернационалната политика, които дълго време са били немислими: В основата им е концепцията, че двете свръхсили, Съединени американски щати и Съветският съюз, биха могли да се обединят против Франция и Европа и даже да се сближат политически дотолкоз, че да застрашат съществуването на Европа.
Политическа научна фантастика, трансформирала се в действителност
Според историка Морис Ваис още преди 66 години Дьо Гол е планувал това, което в този момент - през 2025 година към този момент е действителност: " Почти в стила на политическата научна фантастика Дьо Гол си показва, че един ден двете велики сили ще се помирят и ще се спогодят зад тила на европейците, с цел да владеят света ".
Политиката на Доналд Тръмп към съветския президент Владимир Путин осъществя тъкмо сюжета, очакван от Дьо Гол, показва още Ваис, представен от АРД. Тръмп и Путин нееднократно са създавали усещането, че желаят да реализират съглашение през главите на европейците и ползите на Украйна, нападната от Русия. Подобно мнение показва също и Фредерик Но Дюфур: " Припомнянето на тези думи през днешния ден е много обезпокоително, тъй като Дьо Гол ги е споделил през 1959 година, в разгара на Студената война. А през днешния ден, толкоз години по-късно, виждаме, че той не е сбъркал " , написа още немската социална медия.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ