Мисли като човек на действието, действай като човек на мисълта ~ Анри БЕРГСОН
Френският мъдрец Анри Бергсон (1859 ~ 1941) е роден в Париж в фамилията на евреи космополити. Баща му, Мишел Бергсон, превъзходен музикант, който съгласно фамилното поверие е учил при самия Шопен, напуща Варшава, където е роден, по-късно пътешества по Европа и в края на краищата се открива в Англия. Там приема британско поданство и се дами за Кетрин Левинсън, която има ирландско-еврейски генезис. Детството на Бергсон минава в Лондон, където се среща с британската просвета. Когато момчето става на осем години, фамилията се връща във Франция, а на двадесет и една години Бергсон става френски жител.
Бергсон печели Нобеловата премия за 1927 за „ своите жизнеутвърждаващи хрумвания и за изключителното майсторство, с което те са показани “, член е на Френския институт и Френската академия на науките.
Различни хора на изкуството, като Клод Дебюси, Клод Моне, Марсел Пруст, Пол Валери, Андре Мороа и Никос Казандзакис, се обръщат към Бергсон за ентусиазъм и интелектуална поддръжка. Бергсон съумява да убеди доста философи и мислители, че непосредственият опит и вътрешен глас са по-значими от рационализма и науката за схващане на действителността.
(1859 ~ 1941)
Да съществуваш значи да се променяш, да се променяш значи да съзряваш, да съзряваш значи непрекъснато да се преоткриваш.
Настоящето е минало, посрещащо бъдещето. Всъщност, всички усеща са мемоари.
Очите виждат единствено това, което мозъкът е подготвен да разбере.
Смехът е корективната мощ, която ни разрешава да не откачим.
За да се разбере действителността се изискват и други качества, освен разсъдък.
Абсолютизмът съществува единствено в интуицията. Всичко друго предстои на разбор.
Стремежът към машинизация на живота е в действителност комичен.
Човечеството страда, на половина смазано от тежестта на напредъка, който е постигнало.
Сексапилът е водещият претекст в нашата цивилизация.
Хомо сапиенс – единственото създание, което е надарено с разсъдък, е също по този начин единственото създание, което изяснява съществуването си с неразумни условия.
Единственият лек за суетата е смехът и единствената неточност, която е смехотворна, е суетата.
В началото беше суетата! Колко доста храни сме склонни да опитаме, единствено тъй като са скъпи!
Смърт - тайнствено лекарство срещу пустославие.
Нашият витален път е посипан с отломките на това, което сме, и на това, което можем да създадем.
Няма нищо във философията, което да не може да се каже с елементарни думи.
Човек усеща своят дълг единствено при положение, че е свободен.
Ще познаем човек не по това какво знае, а от това, което го радва.
Мисли като човек на действието, действай като човек на мисълта.
Нашият разум - това е материал извлечен от формата, а формата това са нашите дейности.
Няма по-голяма наслада от това да видиш себе си като основател.
Еволюцията е непрекъснато възобновяване на творчеството.
И на хиляда фотоси да видиш Париж не е същото.
Европа е пренаселена, в случай че не рационализираме репродукцията на хората… ще имаме война.
Вселената е машина за основаване на богове.
Действително, мистиците са единомислещи в свидетелството си, че Бог има потребност от нас по този начин, както ние имаме потребност от Него. Защо сме Му нужни, в случай че не, с цел да ни обича? До този извод стига философът, който се придържа към мистичния опит. За философа сътворението се явява Божие начинание, целящо да сътвори създатели и помощници на Бога, почтени за Неговата обич.
Бог е обич и е обект на обич – целият принос на мистицизма се състои точно в това. Мистикът в никакъв случай не би спрял да приказва за тази двойна обич. Описанието му е безпределно, тъй като това, което би трябвало да се опише, е неизразимо. Но то ясно споделя, че Божията обич не е просто нещо от Бога – тя е самият Бог.
Анри Бергсон, " Творческа еволюция ", изд. Университетско издателство " Св. Климент Охридски ", Time and Free Will
Снимка: imdb.com
