Отделяйте повече време за себе си, полезно е за връзката
Фразата “интимна връзка ” нормално извиква в мозъка ни асоциации с връзки сред двама души.
Да бъдем интимни с някого значи да бъдем открити, достоверни и уязвими. Да махнем маските си и да разрушим защитните стени на сърцето си, да обърнем живота си на 360 градуса и да стартираме изначало. И е обикновено от време на време да ни се коства мъчно да се разкрием дотам пред индивида насреща, тъй като знаем, че това ще се отрази на възприятията, мислите и държанието ни.
Но има и различен вид фамилиарност, която е не по-малко сложна за някои хора – връзката, която имаме със самите себе си. В нея всичко се свежда до това да намерим нужното време, с цел да си дадем ясна сметка кои сме, къде сме били до момента и накъде отиваме. И в нея също е нужно да разрушавам стени, да се освободим от лъжите, които сами си повтаряме и да застанем очи в очи със страховете, които ни лимитират.
Времето, което отделяме за себе си, е доста значимо за една сполучлива връзка, защото ни оказва помощ да установим кои в действителност сме. Питали ли сте се в миналото дали вие самите сте човек, с кого бихте желали да излизате? А би трябвало. В моментите, в които ни се удава опция “да се погледнем в профил ”, можем елементарно да забележим аспектите, които пречат на връзката ни. И това стои в основата на премахването им. Както се споделя: “Първата стъпка към решението на един проблем е да признаеш, че в действителност имаш подобен. ”
Не оставаме пленници на предходните си неточности
Посвещавайки се са на изборите, които всекидневно вършим, не значи да се фокусираме единствено и само върху отрицателните усеща и прекарвания. Да, те няма по какъв начин да бъдат подценени. Но задачата в действителност е да се примирим, че съществуват, да ги приемем и по-късно да продължим напред. Хората споделят, че щастието е персонален избор. Да изберем дали старите ни неточности ще управляват пътя ни напред също е нещо, което всеки от нас може да направи. Но точно поради това е значимо да си дадем нужното време и пространство.
Егоизъм ли е да откраднем малко време за себе си? Категорично не
Как да намерим време за нещо, което в очите на другите би изглеждало егоистично? Един от разновидностите е да си създадем навика да се разхождаме преди/след работа или просто да отделяме по час за спорт. Когато тялото е в придвижване, изобретателните процеси в мозъка се ускоряват, а в това време се борим с признаците на меланхолия. Всяка минута, отдадена на упражненията е минута, в която можем на мира да мислим и за по-важните неща.
Друг вид е да идваме по-рано в офиса или да си тръгваме по-късно. Без да сме обезпокоявани от никого, тези 30 мин. могат да бъдат отдадени освен на утринното кафе, само че и на задачите, които си слагаме и пътя до тях.
Хобито също е метод да се откъснем от заобикалящата ни среда и ежедневните проблеми.
Позволявайки си да задълбочим връзката, която имаме със себе си, подкрепяме връзките, които имаме с останалите. И тук не става дума единствено за сантименталните такива, само че и за връзките със фамилията, приятелите ни, сътрудниците в работата. Когато можем самоуверено да се погледнем в огледалото и да приемем себе си с всичките си дефекти, доста по-лесно одобряваме и тези на останалите. И точно това задълбочава и укрепва връзките, които градим.
