Фразата ала-бала покрай президента“, излязла от поразяващата уста на Кирил

Фразата „ ала-бала около президента “, излязла от поразяващата уста на Кирил Петков, се трансформира от аватар на една шмекерия в обобщаваща характерност на агонизиращата българска партийно-политическа система. В тази екосистема ала-балистите дебнат отвред и са неуморни в опитите си да се докопат до облагите на властта посредством машинация. Както е споделил народът, вманиачен отмалялост няма, единствено се поти.

Нека стартираме с един социологически факт, който организациите се осмелиха за пръв път да разгласят: 40 на 100 от българите желаят страната да се ръководи от партия, която до момента не е била показана в Народното събрание. Това напълно не е инцидентно. Тоталното отричане е ориентирано не към едни или други моментно орезилили се, а към всички заедно. Защото

всички са измамници, практикуващи ала-бализми.

Но, да караме поред и както се споделя, да зачитаме авторското право и други сродни права.

За тези, които бързо не помнят, дано напомним първоизточника – следното несвързано изявление на Кирил Петков: „ Истината е, че цялата скица, която ние направихме тези 2 години, интелектуалците са 7% до 10%. Ако пуснеш народа, както е структуриран сега, ние би трябвало да сме 10% с Демократична България, с всичко. Направихме леко ала-бала през президента, вкарахме един кон, малко по малко естествения развой, в случай че успеем да създадем нещо, ще бъде това. “

Наред с правдиви самооценки (нямам поради идентифицирането с „ интелектуалците “), тук препускат някакви коне, което насочва разбора по-скоро в професионалната област на доктор Цветеслава Гълъбова. Това говорене и породилият го нрав явно е ала-бала (нещо несериозно, неуместно, безсмислено), тъй като издава несъответстващо чувство за предимство и комично чувство за безпогрешност и недостижимост. Например, че ще вземеш Мария Габриел за „ политически пленник “, който ще обезпечи стабилността на държавното управление и утвърждението му зад граница. Как свърши целият този „ остроумен проект “, е добре известно.

Нека напомним най-важното от този епизод.

Най-скандалното нещо в оповестеното петчасово словоблудство бе крещящото двуличие, желанието на „ положителните сили “ невъзмутимо да заблудят обществото по отношение на същинската си същина. Откровената полемика в управлението на „ същински демократичната партия “ сподели същността на една нова порода в българската политика – шмекерите-алабалисти. Техният „ номер в живота “ е да се показват за такива, каквито не са. Трябва да признаем, правеха го надарено. Само за няколко месеца те построиха невероятна Политическа Пирамида, която подмами стотици хиляди хора, в това число президента, повярвал в техните качества и положителни планове да работят за богатството на народа, а не за личните си джобове.

Това, което Кирил Петков чистосърдечно признава е, че в случай че не се бяха показали за правилни съратници на Румен Радев и не бяха обикаляли с него предизборните му прояви, ПП-тата щяха да вземат 7-8 %. Петков, Василев и компания не се трансформираха, откакто взеха властта. Те просто демонстрираха същинската си същина. Тогава изглеждаше, че ала-балата е завършила.

Но, както се видя,

образецът на ала-балистите първопроходци се оказа инфекциозен.

Използвайки техните словоблудства, се развихриха сякаш върлите м съперници, крепителите на статуквото. Първоначално ГЕРБ, само че по-късно Има Такъв Народ (не толкоз изненадващо), Българска социалистическа партия (бързо обърнали палачинката) и новопръкналото се Ново начало се втурнаха да изясняват, че „ ала-бала през президента “ в действителност се отнасяло до … машинното гласоподаване. Което изцяло заслужава да бъде обозначено като „ ала-бала 2.0 “ или „ ала-бала около машините “.

Нека напомним, че гласуването единствено с машини бе въведено преди Политическа партия да зародят като политическо събитие. Неговото използване на изборите през 2021 година нанесе мъчителен удар освен по ГЕРБ, само че и по всички ползватели на изгодите, което даваше и дава гласуването с хартиена бюлетина и ръчното изчисление на резултатите. Ако някой към момента се е съмнявал в резултатите или се е доверявал на мнението на почетно пенсионирани (в Галъп – Ново начало) експерти, меродавната оценка се съдържа във фамозното решение на Конституционния съд. То сподели, че

достоверната воля на висшия суверен е съществено изопачена,

и то не посредством машинното гласоподаване, а посредством „ опциите “, които дава гласуването с хартиените бюлетини, оползотворявани посредством всевъзможните ала-бализми на изборната администрация.

Нека веднъж вечно стане ясно: „ ала-бала през президента “ няма нищо общо с машинното гласоподаване. В истинското си значение това се отнася до в действителност безспорния гений да заблудиш един човек, а посредством него стотици хиляди гласоподаватели, че си негов почтен сътрудник, до момента в който в действителност целиш само да се възползваш от престижа му.

Но

„ ала-бала през машините “ бе единствено следващият епизод от сагата

на нашенските политически ала-балисти. Много скоро този новаторски метод бе общопризнат на необятен фронт. Така стигнахме до шокиращото (от позиция на стандартите за държавност) „ ала-бала през Конституцията “. Тук нещата получиха напълно различен темперамент. Ако при истинското „ ала-бала през президента “ пострадали бяха Радев и стотици хиляди негови последователи, повярвали в доброжелателността на ПП-тата, на този стадий функциите на тарикати и балъци се разпределиха сред самите участници в „ хитрия проект “ и техните наивни почитатели.

Така стигнахме до „ ала-бала 2,5 “ (за по-ясно да го кажем две и половина). Оригиналните ала-балисти си откриха майстора. В необузданото си предпочитание да натрият носа на президента, който ги назова „ шарлатани “, те не просто станаха основатели на тотално подкопаване на институционалността, а скочиха в клопката на надалеч по-опитни и обиграни от тях измамници.

Докато ГЕРБ просто се възползваха от обстановката,

преследваха своите политически цели посредством „ сглобката “ и деликатно избягваха стъпки с рискови последствия (именно те схванаха заплахата от безумната концепция на ПП-ДБ за промяна на националния празник), Петков, Василев, Иванов, Денков и сие скочиха право в бърлогата (или както е съвременно да се споделя в скута) на Пеевски, подготвени на всичко, с цел да прокарат своите разрушителни хрумвания за промени в Конституцията. И заплатиха (а и ще не престават да плащат) скъпа политическа цена за този ала-бализъм. Всички искания за предводителство на митингите против модела КОЙ ще срещат убийствения въпрос: „ А КОЙ пи мазно кафе при Пеевски? “ Защото същинският смисъл на този въпрос е: „ Кой легитимира Пеевски и му даде в ръцете инструментите на служебното държавно управление? “

Нека отбележим един основен факт:

всички вариации на метода „ ала-бала “ са по някакъв метод свързани с президента Радев, по-точно, със устрема някой да се възползва от неговата известност, или, противоположното, да я потисне с всички вероятни средства. Това е елементарно обяснимо – единствено мощните фигури изкушават слабите да се присламчват или да се пробват да натрупат някакъв капитал с офанзиви против тях.

Така стигаме до „ шлагера на сезона “ – анонсът за основаване на тъй наречените партия „ Трети март “. Номерът не е нов – през 2001 година посредством такива „ отровни двойници “ бяха отмъкнати 5 на 100 от гласовете за Симеон Сакскобурготски и (за зло или добро) му бе отнето безспорното парламентарно болшинство. Но неслучайно се споделя, че в историята драмата се повтаря като фарс.

Цялата история към тази несебърска случка

наподобява в действителност пределно бутафорна, изключително като се има поради, че Радев двукратно категорично се разграничи и предизвести, че става дума за измамници. Но въпреки всичко, за бързо забравящите или опитващите се да се възползват от късата памет, са нужни някои разяснения.

Първо, би трябвало да напомним по какъв начин породи и се разви концепцията за гражданското придвижване „ Трети март “. Импулсът бе даден от скандалната концепция за промяна на националния празник. В своето слово на връх Шипка през август президентът Радев загатна за „ национално придвижване Трети март, което ще се опълчи на подмяната на историята “. Малко по-късно бе основан Инициативен комитет за събиране на подписи за референдум по отношение на националния празник, управляван от евродепутата Петър Витанов.

Комитетът организира сполучлива акция и в планувания от закона период събра над 370 хиляди подписа, макар че в края на краищата те не бяха импортирани в Народното събрание.

Още по време на подписката имаше оферти „ изпод “

той да прерасне в гражданско съдружие, само че част от членовете на Инициативния комитет бяха срещу и това не се реализира.

След приключването на подписката настояването да бъде удължен насъбрания политически подтик стана очевидно. Няма спор, че това бе обвързвано с упованието президентът Радев да предприеме някакви стъпки за интензивно нахлуване в политиката. Тогава в действителност имаше подготвеност за основаване на гражданско придвижване „ Трети март “, даже бяха извършени подготвителни срещи. Начинанието обаче бе посрещнато отрицателно от избрани фактори към президента и не откри продължение. (Една част от дейните участници в подписката за референдум, разочаровани от това развиване, по-късно станаха учредители на партия „ България може “). Именно по това време внезапно се разбра, че Весела Лечева е запазила наименованието „ Трети март “ както за гражданско съдружие, по този начин и за политическа партия.

Предвид тези условия – в случай че в действителност Лечева е запазила и държи правата на наименованието – основаване на партия „ Трети март “ е невероятно, най-малко от лицата, които оповестиха това желание (освен в случай че не се разчита на ексцентрично правосъдно решение). Но това не прави непотребен въпроса

кой стои зад сходно по своята същина безсмислено начинание.

Едва ли можем да се съмняваме в претекстовете за това следващо ала-бала – поради страха от вероятно явяване на президента на предварителни избори да се лишават част от неговите гласоподаватели или просто да се посее подозрение предвид на одиозните фигури на учредителите.

Както и да зададем въпроса – кой има интерес или кой дава парите (например, за извършеното мероприятие в Несебър) – отговорът ще ни води към действителни фактори с благоприятни условия, а не към физически или политически мъртъвци, както се пробват да внушават някои изявления.

Но, който и да го прави, очевидно не се е поучил от опита на досегашните ала-балисти.