Как се стига до разликите в цената до 28 пъти на едно и също лекарство за онкоболни, показва разследване на bTV
Фрапиращи разлики в цените на едни и същи медикаменти, с които лечебните заведения лекуват онкоболни пациенти у нас, сподели следствие на.
Този вид лекарства не са включени в цените на клиничните пътеки. Тях Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща на лечебните заведения настрана - на цените, на които лечебните заведения са ги купили. Но има и държавно избран таван.
Болниците обаче купуват едно и също лекарство на доста разнообразни цени. В последния обществен доклад за септември предходната година, журналистическото следствие открива - 14, 15, даже 28 пъти разлики в цените, по които най-после касата заплаща.
Така се стига до разлики в цената на едно и също лекарство, създадена от една и съща компания и купувано едновременно от 95 лева в една болница до 1349, 74 лв., сред най-ниската и най-високата цена, на която е било купено от лечебните заведения.
Болницата „ Света Марина “ в Плевен през септември е отчела пред касата най-високата цена за лекарство на компанията „ Гриндекс “ – 1349, 74 лева, или 14 пъти по-скъпо от Военномедицинската академия (ВМА) в София, която за същия артикул е отчела най-ниската цена – 95 лева
„ Постигнахме тази цена, защото имахме пациент, за който се нуждаехме незабавно от вливането на този химиотерапевтик, като медикамента ни трябваше за идващия ден и по опция по най-бързия метод, тъй че при нас водещо не беше цената, а скоростта на доставка “, изяснява пред bTV доцент доктор Иван Малкодански, зам.-управител на УМБАЛ „ Света Марина “ в Плевен.
Проверка на доклад на болничното заведение за месец по-рано обаче демонстрира, че и тогава тя е купила това лекарство – за шестима пациенти. Цената е същата, с разлика от няколко стотинки.
„ В момента лечебните заведения са сложени в следното състояние – купуваме лекарството от дистрибутор, плащаме го, слагаме го на пациентите, след което чакаме страната да ни го заплати на парите, на които сме го закупили “, добавя доктор Малкодански.
Как стават вероятни сходни разлики в цените?
Цената на производител се пресмята от страната по специфична формула, след което се записва. А търговците на едро имат право на най-много 10 лева надценка. Но производители продават на търговци на цени доста под записаните, споделят самите те пред bTV.
В последна сметка търговците получават лекарството на доста по-ниска цена, а поставят надценката на високата, записана цена, изясняват пък те.
Така медикаментите стигат до лечебните заведения с фрапиращи в цените разлики.
Анализ на финансовото министерство, който обгръща интервала от лятото на 2022 година до това на 2023 година, демонстрира, че поради практиката НЗОК заплаща по 112 млн. лв. повече за онколекарства на година.
От таблицата е видно и че не във всички случаи държавните и общински лечебни заведения купуват по-евтино от частните.
„ Видно е, че в случай че на всички места се приложи конкурентно начало и социална поръчка, то цените ще бъдат напълно разнообразни “, разяснява Станимир Михайлов, шеф на НЗОК.
Михайлов прецизира, че касата няма пълномощия да наблюдава по какъв начин е образувана цената и добавя, че това сега е безусловно законно.
Отчетите на лечебните заведения станаха обществени преди 4 години, поради сходен скандал - онколекарство се продава със 7 пъти разлика в цената. Разликата в цената за същото лекарство, само че на различен производител, в този момент е достигнала 28 пъти.
Лекарството, посочено в следствието на bTV е на производителя „ Тева “. През септември столичната онкоболница „ Д-р Марин Мушмов “ регистрира пред касата, че го е купила за 66,34 лева А две частни лечебни заведения – „ Уни Хоспитал “ и „ Дева Мария “ – на тавана от 1878,12 лева, или 28 пъти по-скъпо.
И в този случай общинската болница реализира най-ниската цена посредством социална поръчка.
Производителят изяснява, че го продава на търговците на едро на цена близка до най-ниската, регистрирана от лечебните заведения, т.е. близка до 66,34 лева, което е доста под записаната.
Изпълнителният шеф на „ Тева “ - Николай Хаджидончев, - изяснява, че записват лекарството на доста по-висока цена от тази, на която го продават - „ тъй като нашата цена, записаната в България, е референтна за доста други пазари. Ако записваме по-ниска цена, това ще се отрази на други европейски пазари “, споделя той.
От двете частни лечебни заведения, " постигнали " най-високата цена на лекарството от 1878.12 лева, отхвърлят присъединяване в предаването.
В писмена позиция от „ Уни Хоспитал “ показват, че са: „ етична болница с висока известност, която съблюдава прецизно нормативната рамка у нас “.
А от лечебното заведение „ Дева Мария “ изясняват, че имат лична система за търгове и избор на снабдители. В случая е купила от „ Дансон Трейдинг “. Същият търговец, който доставя лекарството и на общинската болница, само че там за 66.34 лева
Д-р Севдалин Минчев, шеф на „ Дансон Трейдинг “, признава, че маржът в другите цени, на които продават едно и също лекарство на лечебните заведения, остава в тяхната компания.
„ Законът не ни задължава да си ограничим облагата “, споделя доктор Минчев.
От Асоциацията на търговците на едро с медикаменти също означават в мнение до bTV, че в цените няма нищо неправилно и все още законодателството го разрешава и трансферират топката в полето на законодателите.
От 2018 година година Европейската комисия (ЕК) води наказателна процедура против България за противоречие на националния закон с европейските правила в региона на публичните поръчки.
Оттогава са правени няколко промени в Закона за публичните поръчки, тъй че и частните лечебни заведения да организират публични поръчки - все още без резултат.
В края на 2020 година, при третия кабинет на Бойко Борисов, финансовото министерство предлага корекция в Закона за публичните поръчки, с която и частните лечебни заведения да организират такива.
В известие до медиите тогава Министерският съвет афишира, че поправката е утвърдена. Но седмица по-късно, когато внася законопроекта в Народното събрание, текстът го няма. Защо е изнемощял не е ясно.
От ГЕРБ са отказали изявление за предаването, само че отговорят документално на въпросите на bTV като се изключи този за изчезналия текст.
През есента на 2023 година, Министерският съвет прави нов опит за корекция в Закона за публичните поръчки за частните лечебни заведения да организират такива. При окончателното гласоподаване в пленарната зала обаче множеството депутатите от ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, всички от „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ гласоподават „ срещу “. И предлагането не е признато.
„ Аз нямам пояснение по какъв начин се стигна до там. В правна комисия той беше признат, в това число с текстовете, които плануват частните лечебни заведения да организират публични поръчки. Логиката на европейския законодател е доста ясна, тъй като повече от 50% от средствата постъпват от нашите здравни осигуровки, с които те се финансират “, разяснява Васил Пандов, народен представител от ПП-ДБ.
В писмената си позиция от ГЕРБ изясняват отрицателния си избор с противоположното изказване – че според европейското законодателство частните лечебни заведения не са публичноправни организации, заради което не попадат в обсега на възложителите на публични поръчки. Това пояснение споделят и болничните организации, които съставляват частните лечебни заведения.
От „ Възраждане “ настояват, че публичните поръчки не са панацея и няма да решат казуса.
А от „ ИТН “ изясняват вота си с аргумента: „ Частните лечебни заведения би трябвало да организират публични поръчки при покупка на медикаменти единствено в частта, изплащана от касата, само че не и в частта, която организира лекуване, незаплатено от страната “.
От Българска социалистическа партия И Движение за права и свободи не разясняват.
От Европейска комисия заявявят, че проучват обстановката и към момента не са взели решение дали да затворят процедурата против България.
От финансовото министерство имат намерение още веднъж да предложат поправката в Закона за публичните поръчки.
Този вид лекарства не са включени в цените на клиничните пътеки. Тях Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща на лечебните заведения настрана - на цените, на които лечебните заведения са ги купили. Но има и държавно избран таван.
Болниците обаче купуват едно и също лекарство на доста разнообразни цени. В последния обществен доклад за септември предходната година, журналистическото следствие открива - 14, 15, даже 28 пъти разлики в цените, по които най-после касата заплаща.
Така се стига до разлики в цената на едно и също лекарство, създадена от една и съща компания и купувано едновременно от 95 лева в една болница до 1349, 74 лв., сред най-ниската и най-високата цена, на която е било купено от лечебните заведения.
Болницата „ Света Марина “ в Плевен през септември е отчела пред касата най-високата цена за лекарство на компанията „ Гриндекс “ – 1349, 74 лева, или 14 пъти по-скъпо от Военномедицинската академия (ВМА) в София, която за същия артикул е отчела най-ниската цена – 95 лева
„ Постигнахме тази цена, защото имахме пациент, за който се нуждаехме незабавно от вливането на този химиотерапевтик, като медикамента ни трябваше за идващия ден и по опция по най-бързия метод, тъй че при нас водещо не беше цената, а скоростта на доставка “, изяснява пред bTV доцент доктор Иван Малкодански, зам.-управител на УМБАЛ „ Света Марина “ в Плевен.
Проверка на доклад на болничното заведение за месец по-рано обаче демонстрира, че и тогава тя е купила това лекарство – за шестима пациенти. Цената е същата, с разлика от няколко стотинки.
„ В момента лечебните заведения са сложени в следното състояние – купуваме лекарството от дистрибутор, плащаме го, слагаме го на пациентите, след което чакаме страната да ни го заплати на парите, на които сме го закупили “, добавя доктор Малкодански.
Как стават вероятни сходни разлики в цените?
Цената на производител се пресмята от страната по специфична формула, след което се записва. А търговците на едро имат право на най-много 10 лева надценка. Но производители продават на търговци на цени доста под записаните, споделят самите те пред bTV.
В последна сметка търговците получават лекарството на доста по-ниска цена, а поставят надценката на високата, записана цена, изясняват пък те.
Така медикаментите стигат до лечебните заведения с фрапиращи в цените разлики.
Анализ на финансовото министерство, който обгръща интервала от лятото на 2022 година до това на 2023 година, демонстрира, че поради практиката НЗОК заплаща по 112 млн. лв. повече за онколекарства на година.
От таблицата е видно и че не във всички случаи държавните и общински лечебни заведения купуват по-евтино от частните.
„ Видно е, че в случай че на всички места се приложи конкурентно начало и социална поръчка, то цените ще бъдат напълно разнообразни “, разяснява Станимир Михайлов, шеф на НЗОК.
Михайлов прецизира, че касата няма пълномощия да наблюдава по какъв начин е образувана цената и добавя, че това сега е безусловно законно.
Отчетите на лечебните заведения станаха обществени преди 4 години, поради сходен скандал - онколекарство се продава със 7 пъти разлика в цената. Разликата в цената за същото лекарство, само че на различен производител, в този момент е достигнала 28 пъти.
Лекарството, посочено в следствието на bTV е на производителя „ Тева “. През септември столичната онкоболница „ Д-р Марин Мушмов “ регистрира пред касата, че го е купила за 66,34 лева А две частни лечебни заведения – „ Уни Хоспитал “ и „ Дева Мария “ – на тавана от 1878,12 лева, или 28 пъти по-скъпо.
И в този случай общинската болница реализира най-ниската цена посредством социална поръчка.
Производителят изяснява, че го продава на търговците на едро на цена близка до най-ниската, регистрирана от лечебните заведения, т.е. близка до 66,34 лева, което е доста под записаната.
Изпълнителният шеф на „ Тева “ - Николай Хаджидончев, - изяснява, че записват лекарството на доста по-висока цена от тази, на която го продават - „ тъй като нашата цена, записаната в България, е референтна за доста други пазари. Ако записваме по-ниска цена, това ще се отрази на други европейски пазари “, споделя той.
От двете частни лечебни заведения, " постигнали " най-високата цена на лекарството от 1878.12 лева, отхвърлят присъединяване в предаването.
В писмена позиция от „ Уни Хоспитал “ показват, че са: „ етична болница с висока известност, която съблюдава прецизно нормативната рамка у нас “.
А от лечебното заведение „ Дева Мария “ изясняват, че имат лична система за търгове и избор на снабдители. В случая е купила от „ Дансон Трейдинг “. Същият търговец, който доставя лекарството и на общинската болница, само че там за 66.34 лева
Д-р Севдалин Минчев, шеф на „ Дансон Трейдинг “, признава, че маржът в другите цени, на които продават едно и също лекарство на лечебните заведения, остава в тяхната компания.
„ Законът не ни задължава да си ограничим облагата “, споделя доктор Минчев.
От Асоциацията на търговците на едро с медикаменти също означават в мнение до bTV, че в цените няма нищо неправилно и все още законодателството го разрешава и трансферират топката в полето на законодателите.
От 2018 година година Европейската комисия (ЕК) води наказателна процедура против България за противоречие на националния закон с европейските правила в региона на публичните поръчки.
Оттогава са правени няколко промени в Закона за публичните поръчки, тъй че и частните лечебни заведения да организират публични поръчки - все още без резултат.
В края на 2020 година, при третия кабинет на Бойко Борисов, финансовото министерство предлага корекция в Закона за публичните поръчки, с която и частните лечебни заведения да организират такива.
В известие до медиите тогава Министерският съвет афишира, че поправката е утвърдена. Но седмица по-късно, когато внася законопроекта в Народното събрание, текстът го няма. Защо е изнемощял не е ясно.
От ГЕРБ са отказали изявление за предаването, само че отговорят документално на въпросите на bTV като се изключи този за изчезналия текст.
През есента на 2023 година, Министерският съвет прави нов опит за корекция в Закона за публичните поръчки за частните лечебни заведения да организират такива. При окончателното гласоподаване в пленарната зала обаче множеството депутатите от ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, всички от „ Възраждане “, Българска социалистическа партия и „ ИТН “ гласоподават „ срещу “. И предлагането не е признато.
„ Аз нямам пояснение по какъв начин се стигна до там. В правна комисия той беше признат, в това число с текстовете, които плануват частните лечебни заведения да организират публични поръчки. Логиката на европейския законодател е доста ясна, тъй като повече от 50% от средствата постъпват от нашите здравни осигуровки, с които те се финансират “, разяснява Васил Пандов, народен представител от ПП-ДБ.
В писмената си позиция от ГЕРБ изясняват отрицателния си избор с противоположното изказване – че според европейското законодателство частните лечебни заведения не са публичноправни организации, заради което не попадат в обсега на възложителите на публични поръчки. Това пояснение споделят и болничните организации, които съставляват частните лечебни заведения.
От „ Възраждане “ настояват, че публичните поръчки не са панацея и няма да решат казуса.
А от „ ИТН “ изясняват вота си с аргумента: „ Частните лечебни заведения би трябвало да организират публични поръчки при покупка на медикаменти единствено в частта, изплащана от касата, само че не и в частта, която организира лекуване, незаплатено от страната “.
От Българска социалистическа партия И Движение за права и свободи не разясняват.
От Европейска комисия заявявят, че проучват обстановката и към момента не са взели решение дали да затворят процедурата против България.
От финансовото министерство имат намерение още веднъж да предложат поправката в Закона за публичните поръчки.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ