Франция ще залага все повече на офшорните вятърни паркове. До

Франция ще залага от ден на ден на офшорните вятърни паркове. До момента има построен един край крайбрежията на Сен Назар в края на 2022. Седем други са в друга планова подготвеност, някои от тях се бавят поради отчуждителни процедури или обжалвания. Офшорно бъдеще В дълготрайната енергийна политика на страната е заложено броят на вятърните паркове да нарасне доста през идващите десетилетия като през 2050 те би трябвало да бъдат минимум 50. Очаква се да създават 40 гигавата сила.  И до момента в който някои от тях са с взор към далечното бъдеще, план за парк на локалният енергиен колос Engie и нейния сътрудник EDP Renewables са подготвени да пуснат в употреба до 2-3 години 500 мегавата, който ще доставя 800 000 души.  Перките ще бъдат ситуирани сред Йеу и Ноармутие. Ще се ръководи от основаното взаимно дружество Ocean Winds с по 50% акционерно присъединяване сред двете компании. Инвестицията е за 2,5 милиарда евро, описа телевизия BFM Bussines. По различен план работи консорциум с присъединяване на френската компания EDF, ще построи вятърен парк край крайбрежията на Нормандия. Очаква се да проработи до 2031, заяви Министерството на енергийния преход.  Парк Centre Manche 1 ще е с мощност от 1 гигават (GW), задоволителна за доставяне с електричество на 1,5 млн. поданици. Вятърните турбини ще бъдат конфигурирани на 32 км от брега. Проектът е предоставен на консорциума Eoliennes en Mer Manche Normandie "  – обединяване между EDF Renewables и канадската компания Maple Power. Сред листата от идни планове 8 са поверени на оператори с присъединяване на  EDF.  Страната от ден на ден ще залага на ВЕИ силата. В тази връзка през годината ще се проведат поредност от  обществени диспути, с цел да се дефинира позиционирането на бъдещите паркове по бреговата линия. И до момента в който ВЕИ секторът и обвързваните с него компании, чертаят безоблачно бъдеще на зелените централи, авторитетният вестник „ Монд “ разгласява сериозен отчет от над 300 страници, в който се споделя, че Франция е изгубила 30 години в преследването за реализиране на енергийна самостоятелност, само че е със зле готова тактика във връзка с зеления преход. Унищожителен отчет В резултат на " политическата променчивост " и безцелното придвижване на енергийната политика от средата на 90-те години на предишния ХХ век Франция е изгубила вероятността сама да си обезпечава енергийните потребности, изключително електрическата енергия. Докладът от 372 страници, показан на Народното събрание в четвъртък, е резултат от шестмесечно следствие на многопартийна комисия. Според вестника документът, разработван от многопартийна комисия в съставлява " дълга история на забележителни стратегически неточности, на нечути предизвестия, на пропуснати шансове, краткосрочно мислене, голословни догатки, рисковани залози и регулаторни и законодателни димни пердета ". Двама от членовете - Антоан Арманд ( " Ренесанс " ) и Рафаел Шеленбергер ( " Републиканците " ) декларират, че " през днешния ден Франция е изправена с тил към стената " във връзка с енергийните доставки ". През 2022 година страната е произвеждала 87% от електрическата енергия си от източници, които не са свързани с въглеродни излъчвания, само че не е съумяла да се възползва от тази голяма преднина в световната конкуренция за занемаряване на изкопаемите горива. В отчета се установи, че когато Франция е трябвало да влага в слънчевия и вятърния бранш, както за произвеждане на електрическа енергия, по този начин и за продажба на френските технологии в международен мащаб, поредност от политически провали са оставили вратата отворена за китайците, които в този момент преобладават в международен мащаб. Пише още, че не са положени задоволително старания за удължение живота на френските нуклеарни реактори, макар че всички са знаели, че срокът им на валидност наближава. Нов живот Месеци преди да излезе този отчет стана ясно, че през тази година следва прекъсване на 7 атомни блока за ремонт, с цел да удължи живота им с 10 години - от 40 на 50. Атомните централи Chinon и Saint-Laurent ще работят сред 6 и 9 месеца с понижени мощности. Други 5 АЕЦ също готвят прекъсване на блокове. 10 пък към момента са в развой на ремонт поради разяждане. Към момента от 56 атомни  блока работят 43. Притиснатa от проблемите с производството на електрическа енергия, компанията EDF желае да редуцира периода и да пусне някои от блоковете допустимо по-бързо от плануваното, с цел да обезпечи задоволително електрическа енергия в микса на страната, разяснява телевизия BFM Bussiness във връзка излязъл годишен отчет на компанията. Неволите със спрените реактори тормозят френската компания от предишното лято. През юли и август, когато равнищата на реките бяха невиждано ниски поради засушаването, компанията вече беше спряла половината си мощности си  и натрупа близо 18млрд. евро недостиг в сметката си.  Атомните и хидроенергийните мощности на Франция, които бяха мощно наранени през предишното лято, ще възстановят потенциала си поетапно най-късно до 2025 година, предвижда в телевизионно изявление шефът на оператора RTE Ксавие Пиехачик. Уверен е, че Франция няма да има дефицит на електрическа енергия. Част от пониженото произвеждане ще бъде обезщетено през 2023 година с пуснкането на двa големи офшорни вятърни парка, както и всички налични ВЕИ-та на сушата. Още от 70-те години на предишния век водноелектрическите централи са основен дирек, който поддържа енергийната непоклатимост и обезпечава салдото в мрежата. Страната разчита на тях и в политиката за понижаване на въглеродния диоксид. Макар и остарели те имат голям капацитет за развиване, който с нужните модернизации и вложения може да се усили техният капацитет.  Съоръженията създават приблизително по 60 тераватчаса годишно. С вложения може да се усили производството им на сила с 20% или 12 тераватчаса, споделя президентът на France Hydro Electricité Ксавие Касио, което сплотява операторите на 720 структури в цялата страна. Инвестиции в условия на суша Франция възнамерява огромни вложения във водния бранш, само че надали е не запомнила един не незначителен факт – историческото засушаване, което обхвана Западна Европа през предходната година и лиши от скъпа сила целия район към Бенелюкс. Регистрирани бяха 32 дни без обилни превалявания, най-дългият интервал от началото на воденето на статистика през 1959 година, а държавният метеорлогогична работа съобщи, че се очакват малко или никакви превалявания най-малко до края на пролетта. Министърът на екологичния преход Кристоф Бечу предизвести, че Франция ще би трябвало да се оправи с до 40% по-малко вода през идващите години и добави, че страната към този момент е в " положение на паника " и рестриктивните мерки в някои региони са изцяло оправдани. А когато борбата с природата наподобява изгубена, на помощ идват съседите. И по съответно Белгия. В сушавата 2022 година кралството е изнесло 4 пъти повече ток и 13 пъти повече газ към Франция, с цел да компенсира недостигащата силата.  Данните за трансграничната търговия с електрическа енергия демонстрират, че Белгия е най-големият експортьор на чисти потоци за френската енергийна система.