Франция е сила за мир. Днес, за да постигнем мир

" Франция е мощ за мир. Днес, с цел да реализираме мир в Украйна, не би трябвало да бъдем слаби ", президентът Еманюел Макрон изяснява изказванията си за допустимо разполагане на френски войски в Украйна.

За мнозина тези думи прозвучаха като някакъв пиар или лоша смешка, само че сигурно не и за Москва, която в действителност е осведомена с френската военна теория, а тя е много нападателна.

Думите му не бяха признати на подбив и от съдружниците, които също са наясно, че Франция може да води военни дейности и без присъединяване в НАТО.

Дали в главата на Макрон се въртят " наполоеонови комплекси " и желае да оглави Европа не е ясно, само че сигурно думите му не са изтървани инцидентно.

Всъщност Франция е единствената страна, която е от учредителите на НАТО, само че го напуща през 1966 година поради разногласия със Съединени американски щати, с цел да се върне още веднъж чак през 2009 година. 

Та самодейността на Макрон се трансформира в най-голямата интернационална сензация за последния месец. 

Общата реакция на Запада беше предвидимо сериозна. 

Изявлението на Макрон беше признато нееднозначно и във Франция.

Но от кое място Макрон има толкоз храброст и подготвеност да върви против мейнстрийма? Това действителна смяна в методите ли е? И ще успее ли президентът да преодолее вътрешната и интернационалната опозиция против самодейността му?

Макрон без червени линии: какво стои зад концепцията на френския президент за войски на НАТО в Украйна, се пита в разбор на Европейска истина.

Трябва да отдадем дължимото на френския президент Еманюел Макрон: той съумя да реагира на измененията и даже да изостави личните си основни позиции.

В началото на своето президентство Макрон се опита освен да откри общ език с Путин, само че и да промени сериозния външен курс на Франция към Русия , иницииран от неговия предходник, президента Франсоа Оланд.

Макрон предложи нова външнополитическа идея за разговор и доближаване с Русия, като неведнъж акцентира тази концепция в публичните си изказвания.

И даже след февруари 2022 година той не скъса връзките си с Владимир Путин. Той беше по-скоро под въздействието на (погрешни) хрумвания, че може да повлияе на съветския президент и да го убеди да приключи войната. Той даже прикани да не се " унижава Путин ".

С течение на времето обаче в Париж стана ясно, че тези фантазии са напразни, а апелите на Макрон нямат никакъв различен резултат, с изключение на отрицателен имидж.

Не би трябвало да подценяваме въздействието на събитията в Африка. Факт е, че френската „ военна дипломация “ претърпя мъчителни провали в страните от Централна и Западна Африка през последните години. Неговите противници много постоянно имаха директни връзки с Русия.

И по този начин, позицията на Франция бързо стартира да се трансформира политически (през пролетта на 2022 година Париж стана един от бранителите на участието на Украйна в Европейски Съюз, а през 2023 година мина към поддръжка за участието й в НАТО) и материално.

Франция беше една от първите, които изпратиха артилерия от огромен диаметър в Киев. Париж постави обилни старания за унищожаване на така наречен „ танкова обсада “, т.е. нежеланието на Запада да доставя нови танкове на въоръжените сили на Украйна, и изпрати така наречен леки танкове AMX-10 RC, което добави причини за доставката на Leopard II танкове.

Но всичко това избледнява спрямо премахването на табуто за изпращане на войски в Украйна.

Въпреки че самодейността за изпращане на войски в Украйна няма мощна поддръжка както във френския парламент, по този начин и във френското общество, има поне три аргумента , които ни разрешават да се надяваме на това.

Първо , Франция е някогашна империя, в която държавното достолепие има значение. Заплахите от съветски публични лица отекнаха във Франция. Но вместо да плашат френското общество, тези закани наподобява единствено ускоряват разбирането, че политиката на Русия е опасност за Европа, в това число Франция.

Второ , във Франция няма сигнали, че армията е недоволна от концепцията да изпрати войски в Украйна.

Третият аргумент е особеността на Франция . Френската войска е единствената в Европейски Съюз, която взе участие интензивно в бойни дейности в няколко горещи точки в Африка, където постоянно се изправя против въоръжени елементи, подкрепяни от Русия.

Френското общество се научи през годините да възприема военните дейности като нещо допустимо и действително.

Въпреки това 68 % от популацията във Франция е срещу замесване на страната във допустима война.

Със сигурност обаче Макрон не приказва празни и недомислени приказки.

Франция е най-голямата  ядрена мощ в Европа.

Бойният й боеприпас е с повече от двеста нуклеарни бойни глави, тактическо и стратегическо нуклеарно оръжие. 

Тя е единствената страна в света с изключение на Съединени американски щати, която разполага с атомен самолетоносач. 

Франция има 6 нуклеарни подводници.

Военната теория на Франция планува опция за водене на война без НАТО.

Сергей Асланян, водещ на телевизионния канал “Ходорковски LIVE ”, изяснява в изявление за съветския опозиционер Иля Пономарьов (в изгнание), какво написа във френската идея за водене на (самостоятелна) война, която освен не е загадка, а е афиширана от дълго време. Но едвам в този момент, с близо три седмици забавяне, са я прочели деликатно в Москва. Явно изпитват нервна рецесия по този мотив.

Според доктрината на Франция тя може да нанесе първи удар по врага с тактическо нуклеарно оръжие.

Да не забравяме, че преди години Путин искаше да купи от Франция бойни кораби " Мистрал ".

Франция разполага с над 200 хиляди души изцяло подготвена войска и 8 хилядния френски задграничен легион.

Легионът разполага със лични танкове, артилерия, авиация и специфични елементи, командоси на командосите.