Франките по времето на Каролингите (наследниците на Карл Велики, който

Франките по времето на Каролингите (наследниците на Карл Велики, който починал в 814 г.) навлизали в пълностоен полов и брачно-семеен живот много рано. Момичетата, навършили 12-годишна възраст, и момчетата на 14–15 години към този момент се считали за възрастни, можели да се женят и да имат поколение.

Това, несъмнено, не означавало, че всички на тази възраст постъпвали тъкмо по този начин. Например, Карл Велики публично се оженил за пръв път, когато бил на 26 години, а татко му Пипин Къси – съвсем на 30. Император Лотар I основал семейство на 26, а Людовик Немски – на 27. От друга страна, Людовик Благочестиви станал брачен партньор на 16 години, което било по-скоро изключение.

Сравнително късните бракове на мъжете от династията на Каролингите не значи, че преди този момент били лишени от пълностоен полов живот. Всеки имал наложници или непрекъснати любовници, нормално от благородни фамилии. Това било толкоз постоянно срещано събитие, че съвременниците даже не обръщали внимание.

Но девойките били омъжвани допустимо най-рано. Хилдегарда станала брачна половинка на Карл Велики на 13 години. Ирменгарда се омъжила за Людовик Благочестиви едвам на 14. Също на толкоз била и Юдит, втората му брачна половинка, макар че самият император към този момент бил надхвърлил 40. Според показанията на анонимния му биограф, наименуван Астроном, той се решил на още един брак, с цел да не се отдава на „ блудничество “.

Но други Каролинги много-много не се ограничавали в сходна обстановка. Едва погребал жена си, 58-годишният Лотар I незабавно си взел две наложници измежду кралските робини. Едната скоро му родила наследник – Карломан. „ Другите му синове също се отдадоха на разврат “, отбелязва летописецът.

Бракът оставал в областта на частното право. Участието на духовенство или кралски чиновници в регистрацията му не било наложително. Това обаче не означавало липса на публични ритуали. Сключването на брак било обществен акт, ставало в наличието на очевидци по авансово единодушие на заинтригуваните страни, придружавало се с връчване на дарове и с пиршества.

Църковният брак се разглеждал като моногамен и неделим, а главната му цел била раждането на поколение. Като цяло този модел бил много еластичен. Например, неналичието на непорочност в този подтекст била на назад във времето и не се смятала като непреодолима спънка за сключването му.

За секс с монахиня, непринудено или по насила, бил наказван единствено мъжът. Същото се отнасяло и за други разновидности на „ блудничество “, като се изключи лесбийството – само че даже и в този случай смирение се налагало единствено на дейната участничка.

В епохата на Каролингите към 85% от франките водели пълностоен фамилен живот. Ако прибавим към това ранното (често предбрачно) начало на половия живот и високата раждаемост, излиза наяве за какво каролингското общество в никакъв случай не е претърпяло нито демографски спад, нито даже демографска застоялост. Напротив, актуалните проучвания регистрират постоянен приръст на популацията, въпреки и нищожен – той се сменял с къси и към този момент необясними скокове на раждаемостта от вид „ бейби-бум “.

Франкското общество от VІІ – Х век било извънредно младо. Населението на села и градове, манастири и военни гарнизони се състояло основно от млади мъже и дами, които били на физиологичния връх на сексуалността. Според някои сведения почти две трети от популацията на каролингската империя били хора под 25 години. Не е изненадващо, че наказванията, законовите кодекси, житиетата, виденията и  хрониките непрекъснато записват високо равнище на полово напрежение в обществото. Мъжете непрекъснато търсели дами. Те правили въоръжени нападения по заключени къщи в името на заветната плячка – девойките на брачна възраст. Чужди годеници били отвеждани напряко от олтара, а съпруги – отвличани от фамилиите им. Не е изненадващо, че кодексът „ Салическа истина “, интензивно употребен от каролингските съдии, наказвал даже единствено за допиране на жена срещу волята й.  Друга алинея планува забележителна санкция, в случай че свободна жена бивала наричана „ блудница “ без причина. Също и „ Баварска истина “ налагала строги санкции за тези, които вдигали полите на дамата над коленете или смъквали забрадката й.

Аборт след 40 дни от зачеването се наказвал като ликвидиране на възрастен човек. Такива акушерки, както и изнасилвачите, се наказвали грубо. Изнасилванията и отвличанията на дами, съдейки по честотата на споменаване на тези закононарушения в разнообразни източници, не били необичайност.

Историците и летописците от епохата на Каролингите деликатно заобикалят да разказват еротични подиуми. Но през първата четвърт на VIII век. анонимният създател на „ Книгата за история на франките “ умерено описа на читателя за спонтанното съвокупление на Фредегонда и крал Хилперик, който ненадейно се завърнал у дома и обладал брачната половинка си. Кралицата в този миг миела косата си, не видяла лицето на мъжа и по тази причина го объркала с любовника си – майордома Ландерик.

Църквата полагала огромни старания да вкара ред в половия живот на обществото. За секс в брака се одобрявала единствено мисионерската поза. Ако жена сядала върху мъжа, той трябвало да се покайва 3 години. За обладаване на дамата откъм гърба покаянието било 7 години. Порицавали се аналният секс, мастурбацията и опипването.

Наказанията за развратните духовници, дякони, свещеници и епископи ставали все по-строги. През 846 година в покрайнините на Реймс, където преди малко се бил събрал църковният синод, хванали юноша, който се чифтосвал с кобила. Веднага бил наказан и изгорял на клада.

Когато през 814 година Людовик Благочестиви седнал на престола, бързо въвел ред в двора, прогонвайки многочислените „ курви “ и „ развратни дами “. Не пощадил даже личните си сестри, които си имали своите любимци. Вкарал ги в манастири, а любовниците им изгонил от двореца.

Но даже зад манастирските стени било мъчно да се скриеш от изкушенията. Човешката природа е слаба – и хората преди 1200 години доста добре разбирали това.