Пътят на живота е в твоите ръце ♥ Франческо ПЕТРАРКА
Франческо, синът на нотариуса сер Петрако, до момента в който овладява юридическите науки, се е отдал на една сексапил - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкоз възвишено занятие.
И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за епохи напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 година влиза в църквата в Авиньон, той надали си е давал сметка, че до момента в който пристрастеностите Христови траят единствено една седмица, в него ще пламне пристрастеност, която ще го терзае цялостен живот. Защото ще срещне ангелообразно създание - Лаура и любовта към нея ще бъде веригата на лявата му ръка, тази до сърцето; с цел да може Св. Августин, въпреки и мислено, да възкликне „ … ти си пандизчия, който изпитва приятност от това да гледа белезниците си “. Нерядко Петрарка ще се угризява, само че какъв брой хубаво е да се чувстваш Аполон, откакто имаш своята Дафне. Хиляди по света са обичали, обичат и ще не престават да обичат, само че малко на брой като Данте и Петрарка потвърждават, че с изключение на за цялостен живот, любовта може да бъде и безсмъртна.
(Думи на Кирил Кадийски)
♥„ Крепи ме още нежната вяра,
че капката пробива канари;
и с моята обич е така, наподобява.
Сърцето й да е от лед даже,
пред моите молби и жални вопли
ще се стопи от сълзите ми топли. ”
„ Сонети за живота и гибелта на мадона Лаура ” (Кирил Кадийски, превод от френски)
Писател, стихотворец, академик и посланик, Франческо Петрарка е измежду най-знаковите персони в европейската литература. Наред с Данте Алигиери и Джовани Бокачо, той е считан за учредител на Ренесанса. Петрарка свети в литературната история със популярните си сонети, а огромна част от тях са отдадени на обичаната му Лаура, чийто млад живот е трагично покосен от чумата. Божественото слово на италианския стихотворец се трансформира във ентусиазъм и за други велики създатели - Шекспир и Джефри Чосър.
(Anonimo, Laura e il Poeta, Casa di Francesco Petrarca (1304 ~ 1374), Arquà Petrarca (Padova). L’affresco fa parte di un ciclo pittorico realizzato nel corso del Cinquecento)
Пътят на живота е в твоите ръце.
Човек няма по-голям зложелател от самия себе си.
Искам да доближи оттатък огъня, който гори в мен.
Рядко великата хубост и великата добродетел съжителстват дружно.
Ние обичаме живота освен тъй като сме привикнали да живеем, само че и тъй като сме привикнали да обичаме. Винаги има малко полуда в любовта, само че и разсъдък в лудостта.
Много по-велико е да се изкачиш на престол, в сравнение с да се родиш на престол.
Подозрението е като рак за другарството.
Книгите вършат от едни учени, а от други – луди.
Смъртта е сънят, който прекъсва нашите сънища.
Прекият път към благосъстоянието е срещу нашите копнежи.
Жестоко е измежду плевели да бъдеш цвете.
Истинското другарство може да издържи всичко.
Нищо не тежи повече от перото, само че и нищо не носи по-голямо наслаждение.
Всичко, което натежава, наближава своя край.
Книгите имат специфичен сексапил, те ни радват. Книгите ни приказват, поучават и стават наши другари.
По-добре никаква пред подправена популярност.
Изображение: Anonimo, Laura e il Poeta, Casa di Francesco Petrarca (1304 ~ 1374), Arquà Petrarca (Padova). L’affresco fa parte di un ciclo pittorico realizzato nel corso del Cinquecento - flavorwire.com
