Предназначението на приказката е красиво да излъже ~ Николай ХАЙТОВ
Фрагмент от срещата на Хайтов с служащи от Института за фолклор при Българска академия на науките, март 1978 г.
За хубостта на националните приказки и българския фолклор
Приказката дава на слабите, на унижените и оскърбените очакване и ВЯРА. Буди най-благородните пориви в човешката душа, в мрачния от време на време живот тя идва да отвори прозорче към светлото седмо небе. Предназначението на приказката е красиво да излъже. В името на индивида, да облажи човешката душа, да й вдъхне вяра, да задвижи порива към правдивост.
Предназначението на приказката е да възвиси индивида. Това е изобщо предназначението на изкуството. Художникът би трябвало да гради, а не да разрушава. Да въздига индивида, не да го забива в батака. Лесно е да се забие човек в батака. Да се обезобрази, да се направи комичен. Някои пишещи братя го вършат умело и дори забавно. Забиват, осмиват, рушат… вместо да построяват, което е безпределно по-лесно. В тоя своего рода книжовен садизъм може да има нещо занимателно за преситените от обичайната литература читатели, само че това по никакъв начин не значи, че главния закон на литературата – да служи на индивида – се е трансформирал.
Просъществувала епохи наред националната приказка демонстрира, че тоя закон е постоянен, че той е безконечен, както е постоянно изкуството, което в никакъв случай не е било и не може да бъде човеконенавистно.
От националното творчество може доста да се поучим на спестовност в думите и експресивност. В националните приказки езиковата пила е махнала всяка дума, която не прави никаква работа.
То е почти като женската цялост – кокалите не трябва да се виждат, само че би трябвало да се усещат.
Когато приказваме за цената на думите, не би трябвало да отминем без внимание националните пословици и поговорки – тези философско-художествени словесни сбитъци, които ни разкриват от време на време с по 3-4 думи цели духовни кръгозори.
Брат по брата, та и двата.
Чисто, малко и толкова правилно, и толкова българско, че ти се завива свят!
Има и друга:
Късмета на грозната мома дано да е на мойта щерка!
Ще попитате не е ли хубостта шанс? Излиза, че не. В природата рядко се случва момата да е хем красива, хем и късметлия. Природата дава на грозните шанс, с цел да уравновеси това, дето им е лишила. На хубавиците им стига и хубостта, по тази причина пък животът е по-суров с тях.
Безспорно е едно – фолклорът е възпитал у мен книжовен усет, построил е подсъзнателно чувство за художествена мярка, за съществуването на избрани закони, които са в действие и за персоналното литературно творчество. Повлиял е на моето светоусещане и от там и на моето мислене. Това е истината.
От: „ За творчеството ”, Николай Хайтов
Снимка: archives.bnr.bg
