Форумът бе открит от проф. Мира Маркова, декан на Историческия

...
Форумът бе открит от проф. Мира Маркова, декан на Историческия
Коментари Харесай

Експерти и дипломати обсъдиха геостратегическите процеси в Източното Средиземноморие и ролята на Кипър в тях на форум в София

Форумът бе открит от проф. Мира Маркова, декан на Историческия факултет, която подсети, че от 1 януари Република Кипър ще поеме ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз, което ще укрепи ролята на района в дневния ред на Европейския съюз.

Модераторът проф. Румяна Христиди от Софийския университет начерта геополитическите промени в Близкия изток, след офанзивата на Хамас против Израел през октомври 2023 година Тя акцентира, че въздействието на Иран в района е понижено, до момента в който ролята на Израел и Турция нараства. Засиленият ангажимент на Анкара, съгласно проф. Христиди, е измежду факторите, които карат Кипър да се сближи с Израел и Египет.

Посланик Кафкаридис води диалога за политическата обстановка на Кипър – разделянето на острова и турската окупация на северната част от 1974 година, съществуването на английски бази и неповторимата обстановка, при която Кипър стана част от Европейски Съюз през 2004 година, само че правото на Европейския съюз не се ползва в северната част, която остава под турски надзор и в територията на непризнатата Севернокипърска турска република.

Посланикът обърна внимание на преимуществата на географското местонахождение на Кипър за развиването му в бизнес хъб. Той съобщи, че положителните връзки на Кипър с Израел и арабските страни съставляват опция за икономическо съдействие, в това число сред араби и израелци. Кафкаридис акцентира и находищата на природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър, които оферират нови вероятности за диверсификация на газовите доставки за Европа, в това число по Вертикалния газов кулоар. Той загатна и филантропичната роля на Кипър в спора в Газа, още веднъж с помощта на положителните връзки в района и съдействието с Съединени американски щати и Обединените арабски емирства.

Посланикът направи паралел сред кипърския въпрос и обстановката в Украйна, наблягайки, че и в двата случая става въпрос за оборване на националния суверенитет. Той уточни позицията на държавното управление на Кипър за разрешаване на спора посредством двузонално двуобщностно федеративно устройство и загатна идните избори в Северен Кипър. Според него, новият водач на кипърските турци, Туфан Ерхюрман, който е считан за по-отворен, в сравнение с предшественика му Ерсин Татар, би могъл да даде нови благоприятни условия за обновяване на договарянията под егидата на Организация на обединените нации.

Йордан Божилов, ръководител на Софийския конгрес за сигурност и някогашен зам.-министър на защитата, сложи процесите в Източното Средиземноморие в подтекста на по-широките геостратегически трендове, свързани с съветското навлизане в Украйна и втория мандат на американския президент Доналд Тръмп.

Божилов разяснява неотдавна оповестената нова тактика за национална сигурност на Съединени американски щати, определяйки я като „ леден душ “ за Европа, която ще би трябвало да поеме самодейността в доста аспекти на защитата. Той разяснява, че американската политика преформулира интернационалните връзки на основата на националните ползи и отдалечава Европейския съюз от следвоенния ред. Според него, Вашингтон не желае да поддържа връзка с Европейски Съюз като с цялостна конструкция, а избира контакти с самостоятелни страни, което, в композиция с поддръжката за евроскептични сили, слага блока под външен и вътрешен напън.

От друга страна, той означи, че вниманието на Съединени американски щати се измества от Близкия изток и че Вашингтон чака районните играчи да поемат по-голяма роля. Това допуска, че те могат да работят по-свободно, стига да покажат ангажимент за ограничение въздействието на Русия, Китай и Иран, както и да запазят отворени интернационалните търговски направления.

Д-р Петър Стоилов от Университетския център за районни проучвания и разбори разиска връзките сред Кипър и Израел, акцентирайки усилването на връзките след участието на Кипър в Европейски Съюз и разрива на връзките сред Израел и Турция през 2000-те. Той очерта опциите за рандеман на природен газ от офшорни залежи и за енергийния транспорт през плановете за Източносредиземноморски газопровод и Евроазиатски електрически интерконектор. Д-р Стоилов също по този начин подчертава върху ролята на Кипър като неутрална платформа за медиация сред конфликтуващите страни в района с помощта на обичайните връзки на Никозия.

На кръглата маса участваха посланици и дипломати от разнообразни европейски страни, както и от Швейцария, Армения, Молдова, Сърбия, Черна гора, представители на фондация „ Конрад Аденауер “, откриватели от Софийския университет и студенти.

Източник: debati.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР